НАСЕКОМИ Печат

НАСЕКОМИ

Насекомите са най-многобройната група жи­вотински организми. Известни са над 1 млн. вида и непрекъснато се откриват нови видо­ве. Предполага се, че насекомите са не по-малко от 1,5 — 2 млн. вида. Обособени са в клас безгръбначни животни от тип Членесто­ноги и са класифицирани в повече от 30 раз­реда, в много семейства и родове. В Бълга­рия повечето не са проучени добре. Относи­телно по-добре са познати правокрилите на­секоми (около 200 вида), полутвърдокрилите (над 1000 вида), пеперудите (над 2500 вида), отделни групи бръмбари и двукрили.

Тялото на насекомите е разделено на гла­ва, гърди и коремче и е покрито с хитинова обвивка. Ла главата са разположени странич­но очите и други сетивни органи, а също и устата. Повечето насекоми имат двойка фацетни (сложни) очи и няколко прости очички. На главата имат и двойка антени (пипала), които са главните обонятелни ор­гани. Устният апарат е много разнообразен във връзка с храната и с начина на хранене. Гърдите при повечето видове са съставени ясно от 3 членчета, всяко с двойка крака. Възрастните насекоми най-често са с крила, разположени само на средното и задното членче. Крилата са също много разнообразни. Коремчето е съставено от 12 членчета, но може да са и по-малко (5 — 6 видими).

Насекомите са едни от древните обитатели на сушата. Отпечатъци от тях са намерени в пластове на девон и карбон (отложени пре­ди около 400 - 300 млн. г.). Интересно е, че те са сходни със съвременните насекоми (едни от древните видове приличат на хлебар­ки и водни кончета — при размах крилата им достигали 75 cm).

Обикновено се забелязват едрите насеко­ми — пеперуди, бръмбари, скакалци и др., но повечето видове (съвременни и древни) са с малки размери (от 3 до 20 mm). Насекомите живеят предимно във въздушна среда, където действа силно гравитацията (земното привличане). Ето защо, колкото по-малки са размерите и съответно масата на тялото, при­вличането е по-голямо. Лекото тяло и особе­ното устройство на краката дават възмож­ност на много насекоми да се движат по от­весна стена, дори по долната-повърхност на листата.

Основна особеност на насекомите, както и на много други безгръбначни, е здравата като броня хитинова обвивка, към която са при­крепени мускулите. Чрез нея вътрешните органи са добре защитени и най-ярко се проявява голямото разнообразие от форми, багри и други приспособления. Вътрешното устройство е твърде еднообразно.

Полетът на насекомите е много интересен. Чрез фотографиране с голяма скорост се вижда, че пеперуди и мухи като че ли плу­ват във въздуха. Въздушната среда за малки­те насекоми е достатъчно плътна, както во­дата за рибите. Насекомите летят със скорост от 1 — 2 до 50 — 70 km/h. Тялото на бързо летящите насекоми е с подходяща форма обтекаемо. Ако си представим насекомо, увеличено до размерите на самолет, чиято скорост нараства пропорционално на разме­рите, скоростта на насекомото би надминала почти 10 пъти втора космична скорост (при нея ракетите преодоляват земното привли­чане). Трептенията на крилата при зелевата пеперуда са около 10 в 1 s, при пчелите — от 200 до 440, при не маларийните комари — около 600, а при някои малки комари — по­вече от 1000. Обикновено насекомите прели­тат малки разстояния — маларийният комар до около 3 km. Рекордьор е вид северноаме­риканска пеперуда, която при миграция пре­лита до 4000 km.

Летенето е характерна особеност на насе­комите, възникнала преди стотици милиони години. Насекомите първи населили атмо­сферата на нашата планета. Появата на много летящи насекоми вероятно довела до разви­тие в еволюцията на насекомоядни гръбнач­ни (птици, бозайници и др.).

Сложните взаимоотношения на насекоми­те със средата са възможни само благодаре­ние на съвършенството на поведението им, което се определя от наследствени инстинкти. Особено интересно е поведението на насе­коми, които живеят в съобщества — мравки, пчели,   термити.  Много видове изграждат специални „жилища".

Насекомите се размножават с яйца. При едни от тях (еднодневки, водни кончета, хлебарки, скакалци и др.) от яйцето се из­люпва ларва, която е почти напълно сходна с възрастното насекомо, но няма крила; храни се и живее в същата среда. Тези насе­коми имат непълно след ембрионално разви­тие. При други видове (бръмбари, ципокрили, пеперуди, бълхи и др.) развитието е с пълно превръщане — ларвите се различават външно от възрастните крилати индивиди и се хранят различно.

Насекомите се разпространени навсякъде: в горите и степите, в реките и езерата, в го­рещите пустини и по високите планини, в Арктика и Антарктида. Не са малко видове­те, които живеят около човека — в жилища­та, градините и посевите или в складовете за зърнени храни и други продукти.

Особено разнообразни и многобройни са насекомите в топлите области — особено в тропиците на Азия, Юж. Америка, Африка и северните части на Австралия. Много от тях са с относително големи размери и ярка багра.

Насекоми почти липсват единствено в мо­ретата и океаните. Малкото видове, срещащи се там, са преминали вторично към живот във водата. Някои полутвърдокрили, като водомерките напр., се носят бързо по водна­та повърхност на крачетата си, които не се мокрят. В България в различни водни басей­ни по повърхността на водата се срещат водомерки, а във водата — гръбоплавач, воден скорпион, водна богомолка и др. Тук те се размножават, хранят се с дребни водни ор­ганизми и с хайвер на риби.

Важно значение за живота на много видове насекоми има почвата. В нея протича цялост­ното развитие на някои от тях (особено на първично безкрилите). За други (майски бръмбари, телени и лъжливи телени червеи и др.) почвата е място, където протича част от развитието им. За повечето видове насекоми почвата е сигурно място за обитаване през деня или през студените зимни месеци. На­секомите са предимно топлолюбиви. При слънчево време те летят оживено, скачат и бягат. Има и насекоми (комари, някои видо­ве пеперуди), които летят през късна и хлад­на есен, а някои се движат дори върху сне­га при затопляне през зимата.

Храненето на насекомите е разнообразно. Има хищници и паразити, които използват прашеца и нектара на растенията, но те при­насят и полза, като опрашват цъфтящите рас­тения. Още от XIX в. се използват насекоми за борба срещу вредители по селскостопан­ските култури и гори. В много страни и в България те се отглеждат специално и за це­лите на биологичната борба. Яйцеядни пара­зити от род Трихограма унищожават яйцата на вредители по зеленчукови и овощни кул­тури.

Много видове насекоми са храна за други животни във водата и почвата. Някои от тях преработват растителни и животински оста­тъци. В България интересни са напр. бръмба­рите гробари. Те имат много силно обоня­ние, намират трупове и се хранят или снасят яйцата си в тях и така спомагат за по-бър­зото унищожаване на умрелите животни.

Интересно явление при насекомите е копрофагията (хранене с екскременти от дру­ги животни). Много известен е египетският свещен бръмбар (за египтяните бил символ на слънцето и го боготворели), който прави торни топки и ги търкаля. Среща се и в Бъл­гария. Типични копрофаги са много видове мравки, които се хранят със сладките екс­кременти на листни въшки. Също така при масово размножаване на листни въшки пче­лите събират екскрементите им, полепени по долната повърхност на листата, и ги прера­ботват в мед, наречен манов.

Значението на насекомите в природата и в живота на човека е голямо. Основната хра­на за повечето от тях е растителна — листа, семена, плодове, прашец и нектар, дървеси­на (наричат се растителноядни или фито­фаги). Ето защо насекомите са важна със­тавна част на всяка сухоземна екосистема — те са главните консуматори (потребители) на растенията.

Много видове насекоми от стари времена намират приложение в различни области от човешката дейност. Едни от тях опрашват културните растения. Копринената пеперуда се отглежда (най-напред в Китай, а след VI в. и в Европа) за получаване на коприна с ви­соки качества. Особено голяма е ползата от мравките — подобряват почвата, защитават културните растения от вредители и др. От дълбока древност човекът отглежда пчели и използва пчелния мед, восъка и пчелното млечице. От лаковата щитоносна въшка се получава шеллак (средство за лакиране в мебелната промишленост). Багрилото кар­мин, което намира приложение в микроскоп-ската техника, се получава от карминовата щитоносна въшка (разпространена в Аме­рика) и т.н.

Нерядко насекомите са опасни вредители по селскостопанските култури и горите. В България сивата ливадна пеперуда се хра­ни с растения от над 50 семейства и дава го­дишно три поколения. Други всеядни насе­коми, които нанасят вреди, са напр. скакалец (марокански и италиански), житни бегачи, житни дървеници, бръмбари житари, трипис (житен и тютюнев), листна въшка, попово прасе, зелева пеперуда, зелева нощенка, грахов зърнояд, люцернов хоботник, 24-точкова калинка, бяла овощна пеперуда, пръстенотворка, ябълков плодов червей, ябълков цветояд, листна въшка (ябълкова и черешова), дъбова листозавивачка, гъботворка, видове корояди. В България някои от неприятелите на културните растения са пре­несени от други страни. Такива са напр. кръвна въшка (по ябълката), филоксера (по лозата), фасулев зърнояд (по фасула), колорадски бръмбар (по картофа) и др.

Сред насекомите има и паразити по живот­ните и по човека. Те не само причиняват пряка вреда, но са и преносители на опасни болести в България, напр. малариен комар, папатаци, бълхи, къщна дървеница, въшки (дрешна, главова, срамна), някои видове му­хи, ободи и др.

От насекомите в България има редки ви­дове, които са поставени под закрила на За­кона за защита на природата — напр. пеперудите балкански колиас, родопска еребия, аполонова пеперуда; бръмбарите носорог, сечко розалия, еленов рогач, златист гъсеничар; червената горска мравка и др.