Популация - същност и видове популации. Видът като биологична система Печат

Популация - същност и видове популации. Видът като биологична система.

Определение и същност на популациите

В природата индивидите не съществуват изолирани и неза­висими едни от други. Те обра­зуват групи, вътре в които се изграждат тесни взаимоотно­шения. Те имат определена структура, заемат единна тери­тория и 'съществуват неопреде­лено дълго време. Тези групи са подложени на действието на факторите на средата и се изме­нят във времето.

Такива групи индивиди обра­зуват популации.

Вие вече знаете що е попула­ция. Припомнете си определе­нието. Тук е необходимо да обърнете внимание на това, че популацията има определен екологичен смисъл. Той се из­разява в това, че влиянието на много биотични фактори при­добива друг смисъл, когато то не е върху отделен индивид, а върху популацията. Например когато лисицата улови заека и го изяде, това е, както по-нататък по-подробно ще научите, хищничество и е биотичен фак­тор. Ако обаче разгледаме изяждането на заека като вза­имоотношение между два инди­вида (лисицата и заека), то ня­ма никакъв екологичен смисъл (ефект) — лисицата ще изяде заека, ще задоволи глада си, но скоро пак ще огладнее, а заекът ще изчезне. Ако обаче хищничеството разгледаме като явле­ние между популацията на ли­сицата и тази на заека в дадено­то местообитание, тогава ще видим големия екологичен ефект. Защото само онези ин­дивиди от популацията на лиси­цата, които са здрави, млади, могат бързо да тичат и пр., ще успеят да уловят зайци. И само онези индивиди от популацията на зайците, които са по-стари, болни, слаби и пр., ще бъдат уловени. Или излиза, че когато хищничеството се разглежда на равнище популация, то има положителни екологични пос­ледствия, защото както попула­цията на лисицата, така и попу­лацията на зайците се „прочис­тва" от болни, слаби, стари и пр. индивиди. А това е един процес на подбор на най-добрите.

Същността на популацията се изразява с няколко важни характеристики. Преди всичко групата индивиди трябва да на­селява определена непрекъсна­та територия, така че реално да се  осъществява контакт между индивидите. Трябва да няма непреодолими бариери за тях — например море, висока планина и др. На второ място, групата индивиди трябва да съ­ществува неопределено дълго време. Това е така, защото в природата се образуват и групи от индивиди, които скоро се разпадат. През есента напри­мер полски мишки често се преселват в складове, мазета и др. Много важен момент, който характеризира същността на популацията, е непрекъснато­то, реално извършващо се раз­множаване сред индивидите на групата.

Видът като биологична система

Видът е съвкупност от популации, които обита­ват дадена територия, имат общи морфологични белези  могат да се раз­множават, при което да­ват плодовито и жизнено потомство и са изолирани от други съвкупности от популации чрез невъз­можността да се кръстос­ват с тях.

Това е т. нар. репродуктивна изолация.

Популациите на един вид може да са разделени помежду си и реално между тях да не се осъществява  размножаване. Популации на домашното враб­че от България например са от­делени от популации на същия вид в САЩ, но потенциална възможност за размножаване между тях съществува.

Видът е една добре обосо­бена биологична система. Отделните му индивиди изискват еднакви условия за съществуване, реагират по сходен начин на проме­ните в средата, взаимо­действат с други видове по един и същ начин.

Видът като съвкупност от ор­ганизми реално и обективно съ­ществува в природата. Доказа­телство за това е фактът, че ин­дивидите му се размножават по­между си и запазват основните морфологични и физиологични особености в потомството за дълго време. Индивидите на вида се приспособяват към проме­нящите се условия на средата. Това обаче става бавно и посте­пенно. Възможно е популациите на вида да са разделени в един обширен негов ареал и размно­жаване между тях да не същест­вува. Тогава приспособяването на популациите към променя­щите се условия може да стане в различни направления. Това до­вежда с течение на времето до големи морфологични разлики, които могат да нараснат до така­ва степен, че да стане невъз­можно размножаване между ин­дивидите на различните попула­ции на вида. Получава се репро­дуктивна изолация, което озна­чава, че тези популации са вече различни видове.

Съществуват два основни типа популации: географска и екологична.

Географската популация се образува от индивиди, които населяват еднородна територия със сходни условия за същест­вуване. Големината на терито­рията варира в широки граници и зависи както от нейния характер, така и от вида, чиято попу­лация я обитава. Популациите на малко подвижни и дребни организми имат малка терито­рия, Популацията на един вид охлюв например може да има територия дори само от неколкостотин квадратни метра. По­пулациите на силно подвижни организми — като птиците на­пример, населяват огромни площи. Територията на попула­цията на катерицата например може да бъде една голяма гора.

Ако теренът е със силно пре­сечен релеф, тогава територи­ите на популациите, които го обитават, са малки.

Екологичната популация се образува от индивиди, които имат определени предпочита­ния към едни или други условия на средата на една обширна те­ритория, различни от предпочи­танията на други популации на вида. Някои видове насекоми например могат да се хранят с листа на различни видове дър­вета. Индивидите на някои популации от определен вид пред­почитат едни видове дървета, а индивидите на други популации на същия вид предпочитат лис­тата на други видове дървета.

Между индивидите на по­пулацията от един вид, как­то и между популациите на различни видове същест­вуват взаимоотношения. Тези взаимоотношения се различават съществено по­между си. Първите се на­ричат вътревидови, а вто­рите — междувидови.