Лекция 1 - 3.10.2006 - Обща характеристика, структура и система на правото Печат
Понеделник, 20 Февруари 2012 09:36

Обща характеристика, структура и система на правото

  1. 1. Обща характеристика на правото

Организацията на човешкото общество винаги изисква възприемане на правила (норми) за поведение, които да уреждат отношенията между хората независимо от това на какъв стадий се намира общественото развитие. Организацията на обществото предполага уреждането на най-важните отношения по еднакъв и задължителен за всички начин. Това се извършва чрез приемането на правни норми, които същевременно следва да отразяват общото разбиране за ред и справедливост, за равенство и свобода между хората.

Съществуват две виждания относно произхода на правото.

-                           Една част от авторите приемат, че съществуването на правото е пряко свързано с държавата като организация на обществото. Не съществува държава без да има право и обратното.

Държава :            Територия

Население

Държавна власт (суверенитет)

-                           Другото виждане гласи, че правото е съществувало преди да се осъществи държавата. 

  1. 2. Структура на правото - отразява вътрешните противоречия на правото.

Правилата са твърде разнообразни в зависимост от обществените отношениям които уреждат, начина, по който ги уреждат и т.н. Структурата  на правото отразява това вътрешно противоречие чрез формирането на три двойки, а именно: публично и частно право; материално и процесуално право; вътрешно и международно право.

-                           Частно и публично право

Римските юристи са приемали, че частно е правото, което урежда отношенията между римските граждани, а публично – правото, което урежда отношенията между римските граждани и римската държава. Гражданското право е частно право. Наказателното, административното, данъчното право са публично право, и др. По настоящем е възприет друг критерий за разграничаване на публичното и частното право, а именно, че в частното право участниците в правоотношенията са равнопоставени. Те не могат да си заповядват един на друг, не може единият да налага волята си. А участниците в публични взаимоотношения съответно са неравнопоставени. Единият от тях е поставен в зависимост от другия. Отношенията са власт и подчинение.

-                          Материално и процесуално право

Материално е правото, което определя вида и характера на благата, поведенето, което са длъжни да имат субектите на правото във връзка с тези блага и др. А процесуалното право определя какви са правните средства и способите за защита на тези блага и на признатите от правото възможности.

-                           Вътрешно и международно право

Вътрешното право се създава от всяка държава и то отразява възможностите на държавата да регулира обществените отношения на нейната територия.

Лекция 1

Международното право се изразява в процеса на сътрудничество между държавите и това сътрудничество може да бъде в различни области. 

  1. 3. Система на правото

Правните норми се групират по институти и отрасли на правото при използването на два критерия и те са: предмет на правно регулиране и метод на правно регулиране. Така се извършва систематизация на правото (т. е. подредба на правните норми).

-                           Предмет – този първи критерий на правното регулиране означава, че правните норми се групират в зависимост от обещствените отношения, които те уреждат.

-                           Метод – вторият критерий на правното регулиране отразява способите, начинът, по който се въздейства върху обществените отношения. Тези способи са два: императивен и диспозитивен. Императивният метод на правното регулиране се характеризира с неравнопоставеността на субектите (власт и подчинение). Диспозитивният метод на правното регулиране е метод на равнопоставеност (напр. Към частното право спадат гражданското право, както и търговското право /в България те са разделени и това се нарича дуализъм/, към публичното право спадат наказателното, административното, данъчното, финансовото право и т.н., към процесуалното право спадат данъчно процесуално право, наказателно процесуално право и т.н.).

  1. 4. Източници на правото. Понятие. Видове

Правото регулира обществените отношения чрез създаване на задължителни правила за поведение. Те намират израз под формата на нормативни актове, т. е. това е акт на държавната власт, който съдържа общи и задължителни за всички правила за поведение.

Източниците на правото могат да бъдат разграничени на вътрешни и международни, а също така и на писани и неписани източници

-                           Вътрешни източници на правото: Основно място сред вътрешните източници заемат нормативните актове. Нормативният акт с най-висша сила за всяка една държава е нейната конституция, защото всички други нормативни актове трябва да съответстват на конституцията. Конституцията урежда въпросите за основните права и задължения гражданите, за управлението, за държавното устройство. Другите нормативни актове не могат да противоречат на конституцията.

Правните норми се създават главно под формата на закони и те са оновен източник на правото. Законът е акт на народното събрание. Други източници на правото са подзаконовите нормативни актове. Това са установления, правилници, наредби, инструкции. За разлика от законите те са актове на органите на изпълнителната власт. Те не се приемат от народното събрание, а от министерски съвет, от министрите. Те не могат да противоречат на законите и се изадават в изпълнение на един закон.

Съдебната практика не е източник на правото. Тя не създава общи и задължителни правила за поведение. Източни на правото могат да бъдат тълкувателните решения, които приемат въховният касационен съд,

Лекция 1

върховният административен съд и конституционният съд /конституционният съд не е част от съдебната система/.

Неписани източници са правни обичаи, неписани правила за поведение, които са се превърнали в задължителни поради еднообразното им прилагане и спазване през един продължителен период от време. По настоящем правният обичай почти напълно е изгубил значението си във вътрешното право, но все пак се среща като източник в международното право (частно и публично). Това не се отнася за обичаите в практиката.

-                           Международните източници са онези актове, които се създават в процеса на сътрудничество между държавите (договори, спогодби, конвенции). Държавите са създали множество подобни актове в различни области. Българската конституция предвижда, че международните договори, които са ратифицирани и са влезли в сила имат предимства пред вътрешното законодателство, когато то им противоречи.