Тема 22 - Аграрния преврат в България. Същност и етапи Печат
Понеделник, 06 Февруари 2012 14:32

22. Аграрния преврат в България. Същност и етапи

  • Същност

-                     Преразределение на турските имоти след Освобождението.

-                     С този процес се слага край на феодалната система и се поставя началото на капитализма, затова се нарича преврат, а не революция.

  • Етапи

-                     I ви етап /1877 – пролетта на 1878г./

● осъществява се по време на руско-турската освободителна война;

● революционно нерегламентирано завземане на турски имоти от български селяни; стигнало се е дори до конфликти и сблъсъци между отделните села за тези турски имоти; населението от планинските и полупланинските раьони било най-активно в това завземане;

-                     ІІ етап /пролетта на 1878 до ІІІ. 1879г. - след края на войната /

●след  сключването на Санстефанския (за период от 2 години) и Берлинския мирен договор (за период от 9 месеца, т.е. по време на временното руско управление)

● Въпросът за собствеността върху турските имоти в България се изяснява след подписването на Санстефанския и Берлинския мирен договор, защото и в двата договора е споменато, че турците запазват правото си на собственост, дори ако решат да не живеят на тази територия или да не са граждани на България. Според Санстефанския мирен договор има другодишен срок, в който собственикът трябва да се докаже, в противен случей имението ще бъде разпродавано и парите давани на пострадалото от войната българско население. Признаването на собственост според тези два договора трябвало да се признава от смесени българо-турски комисии. Руските власти създали ред при връщането на турските имоти, които да са в интерес на местното население; те издали през август 1878г. т. нар журнално постановление:

1.) незаконно настанилите се българи дължат наем на турските собственици;

2.) собствеността щяла да се признава в българските окръжни съдилища, като това дало възможност на много българи да подават искове срещу турски земевладелци за причинени от тях вреди, както и търсене на обещетениие чрез земите им;

3.) за да се възпрепядства връщането на част от турските имоти било записано, че тези, които са записани в престъпления, ще бъдат съдени;

4.) имало ограничение при продажбата на турски имоти – те можели да се продават само на съседи и съселяни, които обаче нямало средства.

-                     ІІІ етап – Управлението на българските правителства след ІІІ 1979г.

Консерваторите първи идват на власт. Те защитават интересите на буржоазията:

● В България да се развие едро капиталистическо селско стопанство, т.е. земята трябва да се изкупи от лицата, притежаващи капитал. Създават смесени българо-турски комисии, които по ускорена процедура да връщат земята в полза на турските собственици с идеята тя да се продава на определени лица от буржоазията. За съжаление земята наистина започва да се използва от тях, но със спекулативна цел. Те или я препродавали на по-висока цена, или я давали под наем и я разпокъсвали.

След идването на либералите политиката тръгнала в друга посока – интерес на малоимотните българи (над 90%).

● забранено било да се купува повече от 25 дка турска земя от едно лицe;

● преустановена била работата на българо-турските комисии и пак се върнали за преработване в съда;

● подготовка за специален закон за проблема с турските имоти в Югозападна България (най-вече Кюстендил). Най-бедно било населението в тези части и нямало средства да откупи земите на турците. Приет бил закон за „господарските и чифлишки земи”1880г. Влезнал в сила едва 1885г. когато те отново идват на власт. Според този закон всеки, който е обработвал едни и същи земи в продължение на 10 години може да стане техен собственик със средства от бюджета, а те после се изплащат с 6% лихва за 10 години. Вследствие на този закон тези земи били разпокъсани на малки земи от по 30-40 дка.

Извод:

Вследствие аграрния преврат и други фактори българското селско стопанство се превръща в дребнособственическо. / Населението бързо нараствало и земята още повече се разпокъсва за наследство./