ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА Печат
Сряда, 21 Декември 2011 15:01

ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Предмет на палеонтологи­ята. Най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюцията дава науката пале­онтология (гр. палаион — древен, стар, и логос — наука). Тя изучава съществувалите и измрели в предишни геологич­ни времена организми, уст­ройството и начина им на жи­вот и времето, когато са живе­ли. Труповете на измрелите през различните геологични периоди организми били за­сипвани от неорганични нас-лагвания, които образували т. нар. седиментни (утаечни) скали. В тях се запазвали от­печатъци от тялото или оста­вали включени отделни твър­ди части(черупки,кости, зъби и др.). Това са т. нар. вкаменелости.

Макар и рядко, се запазвали и цели организми. В началото на нашия век в Сибир например е намерен цял мамут в замръз­нали земни пластове. Намерени са цели насекоми и други дреб­ни животни, включително в янтарни късове.

В палеонтологичните изследва­ния се използват две основни гру­пи методи — абсолютни и относи­телни. Абсолютните методи се основават на анализа на радиоак­тивното разпадане. Продължител­ността на ерите и периодите се оп­ределя от количеството на продук­тите от разпадане на радиоактив­ните елементи в пробата, съдържа­ща останките. Това разпадане при различни външни условия се из­вършва с еднаква скорост. За всеки 100 млн. г. от 1 kg уран остават 985 g и се образуват 13 g олово и 2 g, хелий. Като се изчисли количест­вото на оловото и хелия в пробата, може да се установи за колко време са се образували, т. е. каква е гео­логичната възраст на земния пласт, откъдето тя е взета. Относителни­те методи използват предимно т. нар. ръководни вкаменелости.

Колкото земните пластове са по-стари, от толкова по-просто устроени организ­ми се намират следи и от­печатъци в тях.

В по-младите земни пластове преобладават останки от по-висши и по-сложно устроени организми.

Ръководни вкаменелости.

Някои вкаменелости са широ­ко разпространени, но се сре­щат в съвсем тънки земни пластове Това показва, че ор­ганизмите, от които са се по­лучили тези вкаменелости, би­ли широко разпространени и измрели масово за сравнител­но кратък геологичен период.

За земните пластове от различните геологични пе­риоди тези останки и отпечатъци са различни. Те се 5 наричат ръководни вкаменелости.

Такива са например трило-битите за камбрий, амонитите за мезозойската ера, бозайни­ците за терциер и т.н. (фиг. 2.15.).

Други вкаменелости се сре­щат по-рядко, но в различни по възраст земни пластове При тях може да се наблюдава пос­тепенно усложняване в уст­ройството на организмите през различните геологични време­на. Това показва, че през исто­рическото развитие на Земята организмите произлизали едни от други и претърпели дълга и сложна еволюция от по-древни и по-низши към по-съвременни и по-висши форми.

Сборни форми. В някои вка­менелости може да се открият белези, които са характерни за днес живеещи организми, при­надлежащи към различни систематични групи Организмите, от които са тези вкаменелости, наричаме сборни форми (меж­динни звена) Те притежават белези на преходната и на ново­появилата се група Досега не са намерени много останки от такива форми, но малкото открити вкаменелости дават ясна представа за произхода на едни организми от други. Типична сборна форма е първоптицата археоптерикс (фиг. 2.16.). Тя доказва, че птиците са произ­лезли от влечугите Повечето от белезите и са характерни за влечугите на челюстите има зъби, броят на прешлените в опашната част е като при влечу­гите, прешлените са подвижно свързани, на крилата си има по три дълги подвижни пръста за залавяне по дърветата. На пти­ците прилича по това, че пред­ните и крайници са видоизмене­ни в крила, устата е изтеглена и завършва с рогов клюн, а тяло­то е покрито с пера. Изучени са и други сборни форми. Такива са например лабиринтодонтите (форма между земноводни и влечуги), зверозъбите гущери (форма между влечуги и бо­зайници), семенните папрати (форма между папратовидни и голосеменни растения) и др.

Филогенетични   редове. Особен вид палеонтологични находки са т. нар. филогенетични редове. Това са останки от различни видове, живели после­дователно и произлизащи един от друг. Намерени са пълни ос­танки от филогенетичните редо­ве на коня и на слона. Те показ­ват как прадедните форми пос­тепенно се променяли и услож­нявали, за да дадат началото на днешните видове.

В началото на терциер например живял най-старият прадеди на днеш­ния кон — еохипусът. Той бил дребно горско животно, хранещо се с мека растителност. Имал 4 пръста на предните и 3 на задните крайници. От него произлязъл по-късен вид — мезохипусьт. Той имал силно закърнял четвърти пръст на предните крайници. От него произлязъл мерихипусът, при който средният пръст на крайници­те бил значително по-добре развит от останалите два. Тялото му било едро, а дъвкателната повърхност на зъбите — по-голяма. Това по­казва, че той обитавал открити пространства (степи и савани) и из­ползвал по-груба храна. От него произлязъл прекият прадед на съв­ременния кон — хипарионьт. Той бил едър колкото магаре, на крайниците си имал вече само по един силно развит пръст (копито). От хипариона произлязъл съвре­менният кон (фиг. 2.17.).

Като се сравняват последова­телните видове във филогенетичния ред на коня, се виждат основните тенденции в еволю­цията на съвременния кон — редуциране на броя на пръстите и силно разрастване само на един от тях до превръщането му в копито; увеличаване на дъвкателната повърхност на зъ­бите; увеличаване на размерите на тялото.

Тези изменения са свързани с преминаване от живот в горите към живот в открити савани и степи. Те се оказали полезни при изменените условия за живот и се закрепили чрез естест­вения отбор.

Добре изучен е и филогенетичният ред на слона (фиг. 2.18.).

Слонът води началото си от сравнително дребно животно меритерий, който бил голям колкото та­пира. Той имал само зачатък на хобот и липсвали бивни зъби. След­ват няколко преходни форми, дока­то се стигне до съвременния слон. Основното направление на еволю­цията на слона е увеличаване раз­мерите на тялото, удължаване на хобота и развитие на бивни зъби, което го прави по-приспособен към условията на средата.

Палеонтологията разполага с голямо количество данни, които ясно доказват еволюцията на живата природа и основната особеност на този процес — необратимостта му. Изчезналите пръсти в крайниците на коня никога няма да се появят отно­во. Веднъж отпаднали като ди­хателен орган, хрилете не се по­явяват нито при водните влечу­ги, нито при водните бозайници (китове и делфини).