Биоразнообразие в Северното и Южното Черноморие Печат
Сряда, 21 Декември 2011 14:38

Този район се простира като ивица край Черно море, с широчина приблизително от 10 до 30 km, в която се проявява най-силно черноморското климатично влияние. Количеството на вале­жите нараства от север към юг (от 450 mm/r. при Балчик до 700 mm/, г. на юг от Бургас, където разпределението им добива субмедите-рански характер), а наред с това се увеличава и средиземноморското климатично влияние, което е най-силно по Южно Черноморие. Това обуславя и по-големият брой средиземноморски и други южни топлолюбиви видове растения и животни в южната част на района.

В биотично отношение Черноморският район е много специфи­чен и се отличава от останалите биогеографски райони на Бълга­рия. Известно влияние той оказва само върху близките до него части на източните подрайони. Тази специфичност се изразява с наличие на много видове, които липсват във вътрешността на страната и повечето от които принадлежат към топлолюбивите елементи. Последното нарежда Черноморието между районите с най-силно подчертан субмедитерански характер на флората и фауната.

Поради наличие на голям брой южноевксински растения Тахта-джян (1978) включва Южното Черноморие (на север с бреговете на Бургаския залив) към Евксинската флористична провинция (Кита-нов, 1976 и Бондев, 1982 дори смятат, че цялото Черноморие трябва да се отнесе към тази провинция).

Растителността на Черноморския район е съставена главно от тревисти псамофити, халофити и крайморски хазмофити (скални растения). На места се срещат ксеротермни церово-благунови гори, а по Ропотамо, Камчия и Батова река са развити лонгозни гори.

Край Черно море единствено у нас са разпространени 43 вида редки растения, които са представители почти изключително на южноевксинската, субиранската, средиземноморската, субсреди-земноморската или понтийската флора и които в целия си ареал обитават пясъчни, пясъчно-каменисти или засолени почви (или са типични крайморски форми). Те са голямо наше флористично богатство и повечето от тях са поставени под закрилата на закона за защита на природата.

Част от тях (19 вида) се срещат в Южното и Северното Черноморие (Euphorbia paralìas - приморска млечка, Astrodaucus litoralis - черноморски астродаукус, Crithnum maritimwn - морски копър, Stachys maritima - морски ранилист, Otanthus maritimus -крайморски отантус, Silene euxina - черноморско плюскавиче, S. thymifolia и др.), други (10 вида) - само в Северното Черноморие (Triglochin maritima - приморски триостреник, Artemisia pedemontana - кавказки пелин, Minuartia mesogitana - азиатска мишовка, Mathiola odoratissima - ароматна матиола и др.), а трети (24 вида) - само в Южното Черноморие (Agropyrvn litorale - крайбрежен пирей, Pancratium maritimum – пясъчна лилия, Sagina maritima - приморска мъховка, Medicaio litoralis - крайбрежна люцерна, Trifolium spumosum - кавказка детелина, Centauriwn тагШтит - морски червен канта­рион, Cressa eretica - критска креса, Halimone pedunculata - обикновено халимоне, Я portuiacoides - тученичево халимоне и др.).

Ендемити на Черноморския район са Silene calmerete (калиакрен-ско плюскавиче), Cardaminetubervsa (грудеста горва) nAläumstojanovii (стоянов лук).

Във фауната наред с многото разпространени в цялата страна таксони се срещат субмедитернски, югозападноазиатски и среди­земноморски представители. Навлизането на средиземноморските видове се осъществява както покрай линията на бреговете на Средиземно море, край Мраморно море до Черно море, така и през Горнотракийския подрайон и подрайона на Тунджанската низина от Южни Балкани.

Видове с крайчерноморски ареали са Pardosa pontica, Saitistáurica, Pholcusponticus, Lycosa opitex от паякообразните, многобройни слад­ководни риби и др.

Много видове, които обитават Черноморския район, не се сре­щат в други части на страната. Те може да бъдат подредени в 3 групи (по Георгиев, 1979): 1. Видове, разпространени в Северното Черно­морие, обикновено до н. Емине; 2. Видове на Южното Черноморие; 3. Видове, разпространени по цялото Българско Черноморие.

Към първата група се отнасят Halophiloscia couchi от мокриците, Strangylosoma jaquea и Polydesmus rubellus от многоножките, Aethus flavicomis от първично безкрилите насекоми, Mamestra praedita от пеперудите, Dytiscus semisulcatus от водните бръмбари, Ceraclea ceraclea от ручейниците, средиземноморски качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis desmaresti) от птиците. Към втората група спадат Acicula polita, Lauria anglica и Helix pomacella от охлювите, Lycosa singoriensis, Pardosa pontica и Zacheus anatolicus от паякообразните, Agrión scitulum от водните кончета, Arachnocephalus vestitus, A. yersini, Omocestus minutus и Platypigius crassus от правокрил mt,Nabis meridionalis tauricus и Aethus pilosus от полутвърдокрилите, Cicindela circumdata, Bledius furcatus, Phyllobrotica elegans, Cryptocephalus gamma, Pachnephorus canus от твърдокрилите, Microtes mediterraneus и Asmeringa inertnis от мухите, Rutilus frisi (лупавец) от рибите, Coluberrubriceps (черноврата срелушка) от змиите, Puffinuspuffinusyelkouan (средиземноморски обикновен буревес­тник) от птиците. Голяма част от тези видове се срещат в Мала Азия или Средиземно-морието или и в двата района. Характерни видове от третата група са Ovatella myosotis, Zebrina varnensis, Jaminia ocularis и Serrulina serrulata от охлювите, Ligia italica, Monocyphonìscus babadagensis и Plathyathrus coronatus от мокриците, Pholcus ponticus от паяците, Caìiaeschna microstignw от водните кончета, Loboptera decipiens от хлебарките, Stibaropus henkei и Aethussyriacus от полутвърдокрилите, Dischirius numidicus, D. chalceus, Pogonus ripari us, P.persicus, Cafius xa ntholorna, Phaleria cadaverina pontica и Rhesus serricomis от твърдокрилите, Coelambus parallelogrammus, C. lemaeus, C. pallidulus от водните бръмбари, Dicraeus discolor от мухите, Cyrtodactylus kotschyi bureschi от гущерите.

Специфичен облик на цялото Черноморие дават чайките, морс­кият дъждосвирец, буревестниците, морелетниците, сабльоклю-нът, голямата рибарка и други птици.

Сред сухоземните обитатели на Черноморския район се срещат видове с атлантомедитеранско разпространение. Например листо-ядът Psylliodes marcida се среща само по бреговете от Атлантическа Европа през Средиземноморието до Черно море. Други, като листо-ядите Longitarsus solaris, Phyllotr&a judaea, са крайморски субендеми-ти за района и за Егейското крайбрежие (последният - и за източ­ните брегове на Средиземно море). Интересни от биогеографско гледище са полутвърдокрилите Stibaropus henkei и Byrsinus fossor, които са разпространени у нас само по черноморските дюни, а извън България се срещат около Каспийско и Черно море и в Южна Унгария. По мнение на Йосифов (1981) това разпространение има реликтен характер, тъй като е свързано с пясъците (и песъчливите почви), останали в тези раздалечени райони от древното Понтийско море. По нашето Черноморие се срещат и представители на терми­тите.

Змийският остров на Черно море се обитава от гнездещи птици и от някои влечуги. От бозайниците там е намерила условия за съществуване гюнтеровата полевка.

Черноморският район е много богат на ендемити.

Някои от ендемичните видове са: Eiixina circumdata, Orcula zilchi, Helicella spiruloides от охлювите, Haplophthalmus intermedius, Acyphoniscus nabeleki, Annadilloniscus bulgaricus и Chaetophylloscia hastata от мокриците, Euxinella strandi и Riiaena buresi от паякообразни­те, Cicindela hybrida rumelica, Apion ottonis, Otiorrhynchas verrucipes, Cneorrhinus bulgaricus, Ceutorrhynchus apfelbecki и C. solarius от твърдокрилите, Tenthredo unicincta от растител-ноядните оси и др.

В планетарната екорегионализация на Олсон и Динерщейн (2000), из­ползвана като основа за биогеографска хорологизация на България, са оп­ределени 9 морски биома и 43 морски екорегиона. Басейнът на Черно мо­ре не е конкретизеран за никой от морските екорегиони, а пространствено е най близък с екорегиона на Средиземно море според същата екорегиона­лизация. Черно море биотично се отличава значително от Средиземно мо­ре и тук е възприета класическата биогеографска регионализация на све­товния литорал на Делатин (De Latin, 1967), в която Черноморския басейн попада в бореоатлантическата областна бореалниярегион. По-нататъшно­то детайлизиране в регаонализацията на самия Черноморски басейн изиск­ва задълбочен анализ на флората, фауната и съобществата, формирани в Черно море.

Условно се възприема наличието на Акваториална Черноморска биоге­ографска провинция, в която попада и шелфовата ивица, разположена сре-Щу българския черноморски бряг. Независимо че тази шелфова зона е оп­ределена като единен самостоятелен биогеографски район, трябва да се отбележи, че в системата на целия Черноморски басейн е логично да бъдат обособени два самосоятелни биогеографски района, обхващащи западната част от шелфа на Черно море. Единият район обхваща шелфовата аквато­рия от делтата на р. Дунав до потъвъщите геоморфоложки структури на Стара планина в шелфа пред нос Емине, а вторият обхваща шелфовата ак­ватория от нос Емине до Босфора. Такъв вариант е възможен ако става въпрос за биогеографска хорологизация на целия Черноморски басейн, без да се съобразява геополитическото статукво, установено от държавни­те граници. Тъй като настоящият учебник е по Биогеография на Републи­ка България, обхвата на Акваториалния Черноморски биогеографски район трябва да се възприема само в шелвовата ивица от Черно море, вър­ху която нашата страна притежава акваториален държавен суверенитет.

Съществено значение за флората на Акваториалния Черноморски био­географски район имат кремъчните и пирофитовите водорасли, известни с общото наименование фитопланктон. Особено важна закономерност се наблюдава в развитието на фитопланктона край българския черноморски бряг през втората половина на XX век. Според Petrova (1959-1990) във фи­топланктона на българската акватория до 1970 г. доминират кремъчните водорасли (отдел - Bacillaríophyta), но засилената антропогенизация в за­падната половина на Черноморския басейн е причина за качествено и ко­личествено обедняване на тези водорасли и постепенното им изместване от пирофитовите водорасли (отдел - Pyrrophyta). Този процес има глобал­но проявление и доминирането на пирофитовите водорасли е индикатор за еутрофизацията в Черно море. В българската акватория на Черно море са установени 385 вида кремъчни водорасли - древна група микроорганизми, съществуващи от кредната епоха. Увеличеното присъствие на пирофито­вите водорасли е причина за наблюдаваната биолуминесценция, или „жи­ва светлина", която е най-характерна за лятото и есента при масовия „цъфтеж" на ноктилуката (Noctiluca miliaris). Обилното развитие и цъф­теж на фитопланктона през даден сезон се осъществява при наличието на големи количества биогенни соли в повърхностния слой на морето.

Флористичната част от биотата на Черно море е изградена и от едри морски водорасли - макрофитобентос. Черноморската макроалгофлора, в частност алгофлората на района, е от бореален тип, поради големия брой атлантически бореални видове в нея. Общият брой на едрите морски водо­расли е 165 вида, които са тясно свързани с флората на Средиземно море. Близостта с макроалгофлората на Средиземно море е изразена чрез нали­чието на голямо количество индивиди от средиземноморските ендемити: Cystoseira barbata (отдел кафяви водорасли - Phaeophyta), Phyllophora ner-vosa и Corallina mediterranea (отдел червени водорасли - Rhodophyta) (Ди-митрова-Конаклиева, 2000). В алгофлората на района участват и някои космополитни видове от червените водорасли - Ceramhtm rubrum (отдел -Rhodophyta) и зелените водорасли - Gomontia polyrrhiza, Enteromorpha polifera, Е. compressa и Ostreobium quekettii (отдел - Chlorophyta). Един от най-широко разпространените видове водорасли по нашето крайбрежие е морската салата - Ulva rigida (отдел - Chlorophyta).

Много често, особено край лиманите, в морската вода се наблюдават обраствания от покритосеменни растения, доминирани от голямата морска трева - Zostera marina, малката морска трева -Zostera nolttii, морската ру-пия - Ruppia maritima и спиралната рупия - Ruppia spiralis.

Фаунистичното разнообразие на Акваториалния Черноморски биогеог­рафски район притежава някои особености, породени от ниската соленост на водата (18 %п), което го поставя на границата между морските и бра-кичните басейни. Освен по-ниската соленост спрямо световния океан, ко­ято ограничава присъствието на някои видове организми, допълнителна бариера за дълбоководната фауна е липсата на кислород под 150-180 m дълбочина.

Зоопланктонът е основна биоценоза в българската акватория на Черно море. Той е представен от 25 вида едноклетъчни протозои (подцарство -Protozoa), 7 вида мешести (тип - Coelenterata), от които най-характерни представители, са хидровидната (клас - Hydrozoa) - Obelia geniculata, сци-фомедузата (клас - Scyphozoa) -Aurélia aurita и конската ашт\я-Actinia equina. В зоопланктона участват три вида ктенофори (тип - Ctenophora) -Pleurobrachia rhodopis, пришелецът - Mnemiopsis leidyi, който служи за храна на друг пришелец -Beroe ovata, появил се през последните 10 годи­ни в Черно море. Част от ценозата на зоопланктона, са 5 вида ротатории (тип - Rotatoria), многочетинестите червеи (клас - Polychaeta), сред които най-характерните черноморски представители са Nereis zonata и Mercierella enigmatica, някои видове мекотели (тип - Mollusca), ракооб­разни (клас - Crustacea), 1 вид четинкочелюстни (тип - Chaetognatha) и 1

вид опашно хордови (подтип - Urochordata). По отношението си към тем­пературата на водата черноморските зоопланктонни видове са евритермни, но има термофилни и криофилни представители. Черноморският басейн е меромиктичен, тоест с частично разбъркване на водния обем и се отлича­ва с летен максимум и зимен минимум в развитието на зоопланктона. Най-висока концентрация на зоопланктон в района се наблюдава пред нос Га­лата.

Зообентосната фауна на Акваториалния Черноморски биогеографски район се състои от 1370 вида (Найденов, 2002). В нея участват много про-тозои (подцарство - Protozoa), 48 вида фораминифери (клас -Foraminifera), 238 вида едноклетъчни инфузории (тип - Ciìiophora), 22 ви­да водни гъби (тип - Poñfera) и 31 вида мешести (тип - Coelenterata), меж­ду които са три вида корали. Тук обитават още 8 вида ресничести червеи (клас - Türbellaria) (Консулова, 1978), 108 вида кръгли червеи (клас -Nematoda), 12 вида коремноресничести (клас - Gastrotrìcha), 36 вида бен-тосни ротатории (тип - Rotatoria) и 26 вида немертини (тип - Nemertini). В бентосната фауна на района, са установени 102 вида многочетинести чер­веи (клас - Polychaeta) като Nereis diversicolor, Arenicola marina и Meliima palmata. Най-многобройна е групата на членестоногите (тип - Arthropoda), от които са установени 204 вида харпакшкоиди (разред - Harpacticoida), 5 вида мустаконоги раци (подклас - Cirripedia), 74 вида мидени рачета (подк­лас - Ostracoda), 34 вида равноноги рачета (разред - Isopoda) и 30 вида де-сетокраки раци (разред - Decapoda).

Мекотелите (тип - Mollusca) са сред най-добре представените фаунис-тични групи в зообентоса на района с 43 вида охлюви и 46 вида миди. Ха­рактерни молюски за нашето крайбрежие са ржтът-Rapana thomasiana, хштта-Hinia reticulata, голямата черна мщи-Myttilus galloprovincialis, малката черна мида - Mytillaster lineatus, черноморският гребен - Pectén ponticus и стридата - Ostrea edulis. Ширико разпространени са мъховите животни (тип - Ectoprocta, Bryozoa), от които в района са установени 13 вида. От бодлокожите (тип - Echinodermatd) пред нашия бряг са известни 4 вида, а хордовите животни (тип - Chordata), са представени от 6 асщщии и ланцетника - Branchiostoma lanceolatum.

Бентосниге животни в зависимост от субстрата към койго са прикрепе­ни са групирани в следните зооценози - литофили (прикрепени към ска­листия грунт), псамофили (прикрепени към пясъчното дъно), пелофили (прикрепени към тинестото дъно) и фитофили (прикрепени към цистозира-ни и филофорни обраствания).

Нектонът е екологична група от свободно живеещи водни животни, спо­собни чрез активни движения да преодоляват съществуващите течения в морето и вълните на повърхността. Към нектона на района спадат обита­ващите го бозайници, повечето видове риби и някои безгръбначни предс­тавители. В нектона участват и морските костенурки, от които по нашето крайбрежие по един път (1898 г. при Созопол) са улавяни зелената косте­нурка - Chelonia mydas и костенурката карета - Caretta caretta (1947 г.).

От китоподобните бозайници (разред - Cetacea) тук са разпространени обикновеният делфин - Delphimis delphis, делфинът афала - Tursiops trun-catus и морската свиня (муткур) - Phocaena phocaena. Съществуват дан­ни, че в края на XIX век в акваторията на Черно море от Атлантическия океан през Средиземно море са навлизали единични екземпляри от малкия ивичест кит - Balaenoptera acutorostrata. До 80-те години на миналия век в района на нос Калиакра, Маслен нос и местността „Кастрич" край с. Ре-зово е обитавал тюлена монах - Monachus monachus (разред перконоги -Pinnipedia), считан за изчезнал вид.

Характерни представители на нектона от клас риби - Pisces са тези, ко­ито имат ясно изразена торпедовидна форма на тялото като паламуд -Sarda sarda, скумрия - Scomber scombriis, малък тунец - Euthynnus allet-teratus и no рядко срещаните тунец - Thunmts thunnus (сем. Скумриеви. Scombridae) и риба меч - Xiphias gladius (сем. Xiphiidae). Същата форма на тялото, макар по-често привързани към дънните водни слоеве имат чер­номорската бодлива акула - Squalus acanthias и малката бодлива акула - S. blainvillei (сем. Squalidae), която през последните няколко десетилетия не е засичана по нашето крайбрежие.

Независимо, че нямат торпедовидна форма на тялото към нектона като добри плувци се числят черноморският сафрид - Thrachurus mediterraneus ponticus, атлантическо-средиземноморският сафрид - Thrachurus thrachu­rus thrachurus (сем. Carangidae), леферът - Pomatomus saltatrix (сем. Pomatomidae), морският кефал -Mugli cephalus, платерината -Liza aurata и иларията - Liza saliens (сем. Mugilidae).

Независимо от малките си размери, към бързо подвижната част на нек-

тона се отнасят широко разпространените видове риби в района като чер­номорска хамсия - Engraulis encrasicholus ponticus (сем. Engraulidae) и селдовата трицона (цаца, копърка, шпрот) - Sprattus sprattus sulinus (сем. Glupeidae). Рядък специфичен генеративно морски, но трофичио сладково­ден представител на нектона е змиорката - Anguilla anguilla (сем. Angullidae), която осъществява движенията си чрез змиевидно извиване на тялото си. Други видове риби се придвижват чрез змиевидно извиване на перките си, сред които са обитателите на района - морско водно конче -Hippocampus ramulosus, пет вада морски игли от род Syngnathus, морско­то шило - Nerophis ophidian (сем. Syngnathidae), морската лисица - Raja clavata (сем. Rajidae) и морската котка - Dasyatis pastinaca (сем, Dasyatidae).

В Акваториалния Черноморски биогеографски район са установени об­що около 125 вида риби, представители на различни семейства като сем. есетрови (Acipenseridae), сред които е считаната за изчезнала немска есет­ра - Acipenser sturio, представители на сем. селдови (Glupeidae), като ред­кия резовски карагьоз -Alosa caspia bulgarica, зарган-Belone belone (сем. Belonìdae), видове от сем. трескови (Gadidae), като морски налим -Gaidropsarus mediterráneas, мерлуза - Merluccius merluccius mediterraneus и черноморски жщщ-Merlangius merlangus euxinus, видове от сем. бод-ливки (Gasterosteidae) като деветиглата бодливка - Pungitius platygaster и трииглата бодливка - Gasterosteus aculeatus, атериновите риби, като голя­ма атерина - Atherina hepsetus и по-рядко срещаната атерина (помюш) -Atherina boyeri (сем. Atherinidae), както и морската щука - Sphyraena sphyraena (сем. Sphyraenidae).

Някои видове риби в района обитават придънния воден слой и тяхната принадлежност кьм нектона е твърде условна. Такива са видовете от сем. малки прилепала (Gobiesocidae), срещащи се обикновено около обраства-нията на черната мида, някои представители на сем. попчета (Gobiidae), зе-ленушките (сем. Labridae), морските кучки (сем. Blennidae), морският дра-кон - Trachimts draco (сем. Trachinidae), звездоброецът - Uranoscopia scaber (сем. Uranoscopidae), морската лястовица - Trigla lucerna (сем. Triglidae) и др.

Консервационната природозашита в този биогеографски район се осъ­ществява чрез резервата „Калиакра", който е единствената защитена аква­тория в българската част на Черно море от Тауклиман до нос Калиакра.