Home Психология Духовeн живот, онтологическо съдържание

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Духовeн живот, онтологическо съдържание ПДФ Печат Е-мейл

Духовeн живот, онтологическо съдържание.

Психологически аспекти.

В двусъставния термин "духовно-нравствен" най-голямо затруднение предизвква първата част. Проблем е разкриваното на духовната реалност, индивидуалният дух на Човека. Необходимо да се  определи съдържанието на тези понятия за да се разбере същността на духовния живот  на Човека. Също така възможно ли е да се приложат психологическите категории към тези явления, които ние традиционно свързваме с "духовност" на Човека.

Термина "духовен", "духовен жвот" априорно е  приоритет на богословието и църковната култура. Тяхното смислово съдържание е в църковната традиция и  има две нива: повърхностен и дълбочинен. Най- разпространеното значение на тези  термини е синоним на термините "религиозен" или "църковен". В този смисъл понятията   "духовна литература" и "религиозна литература" или "духовно училище" и "църковно учебно заведение" са равнозначни. В наше време, когато се говори за смислови, идейни търсения на отделния Човек или цели културни течения (автономни от религиозната сфера),  термините "духовен" и "нравственен" често пъти се съединяват, образувайки нова дума: духовно-нравствен. В нашия случай става въпрос за това , че се търси Истината и Смисъла, който се осъществява и в религията, като при това с опора на интуитивното търсене на самия човек, неговата съвест, а не на някое религиозно учение или Откровение.

Повече дълбокосмислово съдържание на термина "духовен" е изразено в термина "духовен живот" пише Л.А.Тихомиров [1]. Той говори за особен вид познание – мистическо като  интуитивно откриване на Висшия хоризонт на битието, закрито от обичайното емпирическо възприятие. Но термина "мистичен живот" не е приет в християнска и особенно в православна употреба.  Както посочва автора, в съзнанието на човека лесно се осъществява подмяна, вместо среща с истинската реалност  и той лесно се  оказва в плен на собственния си екстаз, разпаленото си въображение и трансово състояние. По тази причина към термина "мистически", "мистичен живот" в Православието се отнасят с традиционно недоверие; като  се отдава предпочтение на понятието "духовен". От гледна точка на  темата ни е важно да се отбележи, че религиозното разбиране за духовност предполага рязко отделяне на тази сфера от психическия живот. Ненапразно то се съпровожда от предупреждение за нежелателната тенденция на приемането психичното (по-точно, психоекстатичното) за духовно[1].

В богословската терминология понятието "духовен" означава "отнасящия се към отвъдния свят" в смисъл свят трансцендентен на Божествено битие. В този случай, понятието "духовно" се оказва несъвместимо с психологията, изследваща именно душевния, "повърхностен" слой на вътрешния живот на човека. Ако в даден термин няма  разкрито някакво възможно съдържание, то психологическото изследване на духовния живот ще се окаже неправомерно в това число и от гледна точка на  християнската богословска традиция.

Следваща крачка в нашия анализ трябва да е изяснението на понятието "дух". Когато се говори за духовния живот на Човека, е необходимо да се изясни онтологическото съдържание на този живот: Става дума за духа като някаква специфична характеристика на психическия живот (като например,  "емоционалния живот"), или е необходимо да се имат предвид някой йерархически нива на битието на цялостното човешко същество. Или може би, духовният живот се съотнася с психическият така, както последният с физиологическия?

Понятието "дух", което е прието от религиозната сфера, в богословието има множество значения. "Дух" в гръцкия език звучи като "пневма" (значение от корена "дихание"), и това е свързано с интуитивното на гръцкия етнос "дихание" като изразяване на живота. Богословското разбиране на термина "Дух" се отнася, преди всичко, към самия източник на живота – Твореца, Бог. Първото значение на словото "Дух" в богословски смисъл – това е особено Божествено Същество. "Бог е Дух" учи Катехизиса и в този смисъл понятието "Дух" означава "трансценденталната същност", надсветовно Непостижимо Същество. Собственото понятие "Свети Дух" се усвоява на третото Лице на  Божествената Троица. Бог – Дух Свети, от Отца предвечно Изходящ. Тук се отделя понятието Божествен Дух по природа (същество) и по лично начало (ипостаси).

Интересно е да се отбележи, че традиционното противоречие  на материализма и идеализма, което до неотдавна бе твърде значимо за психологията и философията, е противопоставянето на християнската доктртина за света. За която Бог се явява не идея, не някакво там Същество, разтворено в света, не даже Първодвигател. Бог превъзхожда и едното и другото, като се явява Причина на света. Християнството утвърждава, че същността на Бога не може да се разбере. Единствено може да се съди за Него само по апофатически способ, т.е. отказвайки се от положителните категории на разума, или катафатически – на основата на Божественото Откровение.

Бог, който е зад пределите на света, твори света и в Творението "...създаде небето и земята" (Бит. 1:1),  означва създаване на два свята – духовен свят и свят материя,  обективното битие, способно да въплъти този смисъл. Тук се  съдържа в скрит вид ново разбиране за"духа" като смисъл, като идея, като порядък, закон, източник на битие. По думите на авторитетния богослов от VI век преподобни Максим Изповедник, Логос, Словото Божие, участва в създаването на света, давайки на всяко творение свое предназначение или логос. Този "логос" съставлява закона  на битието за всеки елемент на творението [2]. В сходен смисъл е употребено понятието "дух" от основателя на философската антропология Макс Шелер (1989). Той е писал за противоположностите материя и дух, философски аргументирайки се , че се разкрива библейска картина на света от две първоначални субстанции, духовна и материална.

В религиозните среди от значението на термина "Дух" може да се отдели още едно – "оживотворяващо материята начало". То изпъква в определението Живот като особен дар на Дух Божй. В Свещенното Писание понятието "живот" многократно се заменя с понятието "дух" (например, в Пс. 103: "отнемаш духа им и умират"). Известният богослов на XX век Лука (Войно-Ясенецкий) пише в своята книга "Дух, душа, тяло", че всички в света имат дар на Духа Божий: цялата природа има Дара на  битие, всичко живо има още и Дар за живот, а човека има и Дара на Богоподобието [3].

В религиозна интерпретация термина "Дух" има значение, за което също така е необходимо да се спомене. В духовния свят има и "духовни същества". Сътворени в началото, духовният свят не се явява "чисто поле". Духът има форма на своето битие във вид на свободни, самосъзнаващи, самоопределящи се същества. Класическа християнска картина на света. Тези същества са ангели (безплътни Духове) и човека като (въплътен дух). Така, Човекът като въплътен дух, за разлика от ангелските същества, нямащи плът, се намира  в две измерения, или казно, в два хоризонта на битието. Удивителната тайна на християнската антропология се състои в това, че тя поставя Човека (в потенция) над ангелските същества. Според католическата схоластика, ангелите се считат за по-висши от човека, но древното източно християнство винаги е утвърждвало неизмеримото достойнство и призвание на човека. На това се основава архимандрит Киприан (Керн), "Антропология" като защитава  докторска дисертация в Париж [4].

Важно е да се разбере, че в християнската предства човекът стъпва на възел, който може да съедини в едно всичките три нива на битието: материалния свят, ангелския свят на духовете и даже благодатния свят на нетварните божествени енергии.

За да се завърши понятието "духовен живот" в религиозното русло,  е необходимо да се спрем на понятието енергия, ключово за православното богословие. Богословски то за първи път е било разкрито и обосновано от свети Григорий Палама[2]. Понятието божествени енергии е антиномично. То е едновремено и Бог, но не Сам в Своето същество, а в Своето отношение към външното (сътвореното) битие. Бог Сам в Себе Си е Божествена същност, трансцендентална реалност. Обаче, благодрение на Своите енергии Бог става иманентен на другите нива на битието. Той съобщава Себе Си на духовния свят, и Той може да  съобщава Себе Си на материалния свят. Именно на основание богословието за енергиите, християнството постулира централното положение на Човека в света. Той се  явява единствен проводник, по който Божествената енергия от духовния свят може да переминава в материалния свят. Това е основното призвание на човека. В духовния свят на друго битие произлизат духовни процеси, имащи енергетичен характер. В човека има  център, който е способен да улови животворящата сила на духа и да я предаде на материалния свят. Този център е "образ Божий".

Сега ние отиваме към още едно разбиране на термина "духовен живот", предлаган от православната традиция: това е живот в съчетание с Божествените енергии, в "динамично Богообщение". Това положение представлява особен интерес за психологията. То съдържа в себе си идеята, че вътрешния свят на човека в потенция се характеризира с едно динамично отношение на безкрайността, вечния Смисъл и Истина.

 

WWW.POCHIVKA.ORG