Home Психология Теоретични и емпирични изследвания на мотивационната регулация на ученето

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теоретични и емпирични изследвания на мотивационната регулация на ученето ПДФ Печат Е-мейл

13. Теоретични и емпирични изследвания на мотивационната регулация на ученето.

Мотивацията е вътрешен процес, който активира и насочва човешкото поведение. Мотивацията за учене има важна роля в по отношение на повишаване качеството на българското образование. Тя може да бъде:

- значима личностна характеристика и да се проявява чрез дълготрайни и стабилни академични и социални интереси.

- вътрешно присъща характеристика на учебната задача, но може да идва и от външен източник.

I. Класически бихевиористични теории за мотивацията.

- Обясняват мотивацията като резултат от действие, повлияно от определен дразнител (Например наградата повишава мотивацията).

  1. 1. Едуард Торндайк и мотивационните компоненти на поведението.

- Колкото по-силен е мотивът и трудността на задачата, толкова повече усилия се влагат за изпълнението й?!? Торндайк различава няколко компонента на мотивационното поведение. Мотивационният компонент показва връзката между личностните потребности и привлекателността на външните обекти. Асоциативният компонент е отношението между дразнителя и реакцията породена от него. Целенасочеността на поведението съответства на поведенческите актове?!?

  1. 2. Б. Скинър и оперантното кондициониране.

- Скинър различава два вида поведение. Реактивното поведение е реакция на точно определен стимул. Оперативното поведение е реакция независимо от вида на стимула. То е свързано с изграден поведенчески модел.

- Позитивното и негативното подкрепление увеличават или намаляват вероятността да бъде изпълнено определено действие.

- Ефектът от ученето се обуславя от вида на подкрепленията. Наградата е вид позитивно подкрепление. Негативно би трябвало да  е някакво наказание.

- Метод на програмираното учене и обучение (линейно програмиране). Информацията се представя на малки дялове, за да се възприема лесно и се подава с малки пропуски, които да бъдат запълнени от ученика. По този начин той сам достига до дадено решение на проблема.

- Поведенческите интерпретации на ученето обясняват различните реакции на учениците спрямо дадени предмети. Те харесват тези дисциплини, които свързват с добри спомени и по този начин задействат позитивното подкрепление… или негативното. При идеалния случай (такива няма, както знаете) ученикът има вътрешна мотивация и учи, защото това му доставя удоволствие и удовлетворение.

- Тези теории се опират на принципа „стимул - реакция”. Ученикът учи, за да получи някаква награда или да избегне наказание (затова „страха” от наказание също е вид позитивно подкрепление).

II. Хуманистична концепция за мотивацията.

- Според нея мотивацията се обуславя от необходимостта от осигуряване на основни нужди и след това от самоакуализация на способностите. Учениците се мотивират единствено, ако се чувстват добре и спокойни за основните си нужди. Тогава те са по- мотивирани.

  1. 1. Атрибутивна теория.

- Набор от идеи и умозаключения по отношение на самия себе си, чрез които се проучват очакванията на индивида.

- Система за класифициране на причините за определени събития (успехи или неуспехи): локус, стабилност и контролируемост.

- Локусът на контрола показва начинът по който хората възприемат отношенията между себе си и социалната среда. Той може да е външен – между индивидуалното поведение и получените резултати не съществува пряка връзка. Той търси причините някъде извън себе си. Вътрешният локус се отнася до убеждението, че причините за крайните резултати са в самия индивид. Той може да се определи и като специфична Аз-ефективност, според която индивидът е убеден, че собственото му поведение има ключово значение за постигнатите резултати. Доказано е, че учениците с изразен вътрешен локус са по-силни и се справят по-добре със задачите, тъй като притежават вътрешна мотивираност и не се боят от евентуални неуспехи, напротив е ги стимулират още повече да решат проблема (Бах ти глупостите. Тая се опитва да промива мозъци или да накара нас да промиваме детски мозъчета).

- Локусът е очакваният резултат от дадено поведение, а атрбуцията е анализ на вече постигнатия резултат. Тя може да се възприема като вътрешна или външна. Локусът е важна част от мотивацията за учене. Той определя това, как индивидът се възприема и влияе на неговите възгледи за социалните взаимоотношения.

  1. 2. Теория за очакванията.

- Мотивацията = Възприеманата вероятност за успех x Стимулната стойност на успеха. Според тази теория мотивацията на търсещите успеха се засилва след провал, а тези, които избягват неуспеха се обезкуражават и това може да премине в постоянно състояние наречено заучена безпомощност. То може да се преодолее като на учениците се предлагат лесноизпълними задачи, които да провокират интересът им и да върнат увереността им в успеха. В много от случаите това поведение е резултат от липса на каквото и да било усилие за постигане на резултат. Мотивацията за постижения е свързана с желанието за самоусъвършенстване и постигане на определени цели. Тя се характеризира с постоянство и полагане на усилия за преодоляване на трудностите в учебния процес. Тя намалява през училищните години, не е ясно защо.

  1. 3. Теория за вътрешната мотивация.

- При нея информацията постъпва в индивида и се съпоставя с наличните знания. При несъответствие се задейства стимул за актуализация и индивидът започва да търси решение на проблема. Може да бъде свързана с външни и вътрешни източници на мотивация като в случая вътрешно-мотивираното поведение е преобладаващо, индивидът не се нуждае от външни стимули.

- Условията на задачата стимулират учениците да задействат вътрешно-контролирани фактори.

- развитието на личната компетентност стимулира повишаването на вътрешната мотивация за учене.

- Необходимост да се оценява всяко конкретно изпълнение.

- Външната мотивация включва ориентация към заплащане, признание, конкуренция. Вътрешната включва удоволствие, удовлетворяване, лично обогатяване.

  1. 4. Теория за когнитивната оценка.

- Подчертава значението на индивидуалния опит и наличието на адекватна обратна връзка.

- При информационната обратна връзка се получават сигнали за вариациите на личната компетентност и възможностите за справяне с проблема. Контролната обратна връзка дава информация за постигнатите резултати и за необходимостта от корекции. При демотивиращата обратна връзка индивидите приемат средата като неконтролируема и не могат да поемат отговорност за действията си, подобно на заучената безпомощност.

- Съществува ориентация към автономност, при която индивидът сам търси информация и постига поставените си цели и ориентация към контрол. При нея ученикът възприема средата като контролираща и демонстрира поведение на подчинение.

  1. 5. Теория за собствената стойност.

- Според тази теория учениците определят възможностите си за успех според своите цели. Те могат да бъдат лично усъвършенстване, избягване на наказание, постигане на очакваните резултати, конкуренция със съученици и т.н.

14. Структура и съдържание на мотивацията за учене. Програми за повишаване на мотивацията за учене в училище.

- Мотивацията стимулира и поддържа поведението като заема водещо място в структурата на личността. Тя е условие на индивида, а не на околната среда и е свързана с връзката между целенасочени действия и крайни резултати.

- Мотивационният процес има три функции: функция на обосноваване на поведението (протича определено поведение), функция на активация (активно действие – мисловно), функция на целевото насочване на поведението.

- Мотивацията за учене функционира на няколко равнища: когнитивно-перцептивно (търсят се нови впечатления и преживявания и се обуславя готовност за преодоляване на предизвикателства), конативно (свързано е с поведенческите прояви и способността за адаптация), афективно (формиране на лична компетентност и развитие на интелектуалните способности).

- Мотивацията за учене може да се разгърне в различни аспекти. Всички ученици са мотивирани за нещо, въпросът е за какво. Целта на учителя е да предостави подходяща среда и условия на работа, при които да стимулира мотивацията за учене и да ангажира вниманието на учениците като им предоставя реални приложения на наученото. По този начин се постигат дълготрайни резултати и се стимулира желанието за саморазвитие.

- В структурата на мотивацията за учене са включени различни мотиви. Те се обуславят от емоционалното отношение на ученика към ученето и неговите вътрешни подбуди.

-  В структурата на мотивацията за учене са включени и операционални стъпки:

  • Планиране на действията;
  • Усилия за постигане на целите;
  • Метакогнитивно знание за това, което се очаква да бъде научено и извършено;
  • Активно търсене на нова информация;
  • Прецизно възприемане на обратната връзка и релативното отразяване на нейното значение;

Изпълнението на тези стъпки повишава нивото на мотивацията и развива стратегии за успешно учене.

- Изключително важно е получаването на адекватна обратна връзка за качеството и ефективността на учебния процес.

-  В структурата на мотивацията за учене са включени и разнообразни цели. Поставянето на адекватни и постижими цели повишава качеството на учебния процес и мотивацията. Това могат да бъдат:

  • Цели , ориентирани към процеса на учене (учебни цели). Стремят се да подобрят качеството на учебния процес и да научат учениците да не се смущават от грешките си, а да се стремят да ги преодоляват.
  • Цели, насочени към качествено изпълнение на учебната дейност (изпълнителски цели). Позволяват на ученика сам да прецени качеството на работата си и да се стреми да достигне определено ниво. Учениците са изключително чувствителни към оценяването на резултатите от работата им.

- Основна роля при целеполагането играят личностните възможности на индивида и висотата на целите, които си поставя. Учениците, следващи учебните цели постигат дългосрочни резултати в усвояването на знания, справят се с по-трудни задачи и търсят предизвикателства, а тези, които следват изпълнителските цели по-скоро се стремят да избегнат отрицателните резултати, стремят се да изкарват добри оценки от лесни курсове (ние сме от тези).

- В други изследвания се говори за цели, насочени към решаване на учебните задачи и цели, насочени към развитието на индивидуалните способности. Общо взето са същите като горните, но имат други имена. Тъпо, нали?

- От съществено значение за учениците са просоциалните цели. Те са свързани с взаимното одобрение, уважение и приемане. Има ученици, които се стараят да учат за да удовлетворят изискванията на своите родители, учители и съученици. Тук учителите трябва да обяснят, че не оценките са важни, а получените знания.

- Желанието на ученика да се справя може да е свързано и с групата. В повечето групи, участниците се стараят да поддържат приблизително равно ниво и евентуално изоставане може да се тълкува като отделяне от групата. (На това му се вика стаден инстинкт и е изключително развито при добичетата).

- Учителите могат да бъдат ключови модератори. Отношенията учител-ученик могат да бъдат ключови за мотивационното развитие на учениците. Учителят е длъжен да осигури нормална среда за протичане на учебния процес и да осигурява обратна връзка.

- Съществуват адаптивни и неадаптивни мотивационни модели. Първите ускоряват развитието на поставените цели и подобряват учебния процес, а вторите – обратното.

- Основните цели на програмите за повишаване на мотивацията за учене са свързани с постигането на значима личностна и поведенческа промяна, при която учениците са в състояние сами да вземат решения и да се справят с предизвикателства като използват опита си и интелектуалните си способности.

- Според индивидуалните разлики в мотивацията за учене учениците се възприемат като „Извор” или „Пионка”. Учителите като извор на знания трябва да предразположат учениците си да се чувстват по същия начин.

- Повишаването на равнището на мотивация предполага наличието на няколко условия:

  • Класната стая трябва да е относително добре организирана и свободна;
  • Учителите трябва да проявяват търпение и разбиране;
  • Учебната работа трябва да бъде разумно предизвикателна;

За да се постигне на практика повишаването на мотивацията, трябва да има ясна връзка между поставяните задачи и индивидуалните потребности на учениците. Трябва да има единство по посока на възгледите за обучението на детето между учители и родители. (Предложените дотук идеи за повишаване на мотивацията за учене едва ли могат да имат някакво практическо приложение, но ще трябва да ги научим. Защо?)

15. Особености на професионалното ориентиране и консултиране в образователната сфера.

- Колеги, съжалявам, но не успях да открия какво точно се търси в последния въпрос. Може би нямам достатъчно мотивация за да се справя с предизвикателството.

 

Успех!!!

 

WWW.POCHIVKA.ORG