Home Психология Етапи протичащи в зряла възраст

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Етапи протичащи в зряла възраст ПДФ Печат Е-мейл

Психолози на развитието смятат,че зрялата възраст се състои от три отделни периода:ранна зряла възраст /от около 20 до 40 години/,средна възраст /приблизително 40 до 65год./ и напреднала възраст или старост/ над 65 год./Зрелостта е времето,в което човек разгръща своите сили,време в което се разширява битието.Съмненията отлитат и сега идва стремежът към експанзия,към нахлуване в бъдещето, създаване на собствено жизнено пространство,доминирано от стремежа да се изгради дом,интимна връзка,потомство,професионално самоопределение и осъществяване. Зрелостта може да се преживее като отговорност,като разширяване,като творчество,но и като загуба, овещняване-Аз сам жертва на силите на живота.Зрелостта напомня за отговорността пред живота.Зрялата личност започва да се заслушва в живота,иска да разбере какво животът очаква от нея.Това е време в което личността може до край да осъществи възможността за избор-как да се самоосъществи. За този възрастов период Фройд и Ериксън смятат,че човек става зряла личност,когато поеме отговорността за любовта си и за работата си.Ще видим,че много от важните проблеми на зрялата възраст се въртят около тези две критични теми.

Това е време в което трябва да се реализира колкото е възможно по-успешно,да напредне в своята кариера,да завоюва позиции,да осигурява материално своето и на семейството бъдеще.Това не е просто и лесно. Ако е завършил ВУЗ е придобил знания,интелектуално развитие,но му е потребно по-нататък да надгражда, да се специализира в областта в която е постъпил на работа да натрупа толкова необходимата му опитност и да е в крак с новото,за да печели уважение авторитет,да доказва себе си,да се утвърждава в производствения колектив.Задължен е на още по-високо равнище да се учи,да е изключително внимателен в своето поведение и дейност,да не допуска съществени пропуски и грешки,да търси и осъществява сравнение с добрите,водещите в производството на материални или духовни ценности.Естествено,емоциите следва да отстъпят на разумността-на анализирането, оценяването, обобщаването, взимане на верни и творчески решения.Обективните обстоятелства извеждат тази страна на психиката на преден план.Неизбежно личността става по-уравновесена,по-организирана,по-внимателна,съобразителна и предвидлива във всяко отношение.Или основната тенденция в развитието на личността през този период е все по-реалистичен поглед към живота, към себе си като участник в него,все по-съзнателно и сполучливо овладяване на емоциите,предоставяне на приоритет на мисълта и настойчиво,уверено дерзаене в труда.Трудности и несполуки има и те са уроци,от които се извеждат поуки,укрепва и се развива личността.Така тя придобива необходими качества.От това равнище личността оценява изминалия жизнен път т.с. осъществява рефлексия и внася налагащи се корекции.Те и позволяват по-адекватно да продължи по-нататък в социалната си активност и развитие.

В този период се появява и противоречието между да бъда себе си и да бъда като другите.Изменя се отношението на Аза към самия себе си. Отношението към собствените избори,дейности,отношения с другите,към ценностите е белязано от осъзнатостта.

В този период настъпва поврат в развитието.Изменя се отношението към собственото развитие.Азът вече не е “свидетел”,а “автор” на собственото си развитие.Авторството се изразява в определяне на собствената съдба, жизнен път и жизнено дело.

Свободата на Аза в зрелостта се отразява не само в големите,но и в малките избори.Чрез тези избори Азът постига вътрешна умиротвореност и заедно с това радост от всекидневието,наслада от мига.Тези две форми на свободата задават и противоречието между свободата и несвободата. Азът е свободен в своите избори и роб на последиците от своите извори.

Съдбата на Аза в зрелостта зависи от отношението към собствения живот.Азът може да се предаде,да се огъне под силата на всекидневието, баналностите,да се загуби в рутината и справянето с неотложните задължения или да продължи да се развива.

Обновлението на мисленето се основава на разсъжденията върху смисъла на живота върху определеността и безпределността на битието,истинско и неистинско,преходно и непреходно.Мисленето се издига над безстойностните неща.

Една от проявите на зрялост е умението за справяне с критичните ситуации.Радостта и разочарованието от живота.Неосъществеността в професията,изразена като не израстване,рутина,загуба,води до примиряване и отчаяние,което може да продължи до края на живота.

Неосъществеността в интимността,където се пресичат привличанията и отблъскванията ,надеждите и разочарованията,въпросите и отговорите,може да породи съмнения,да убие  вдъхновението,да ограничи възможността да изживея другия в себе си.

Зрелостта е време на духовен и физически разцвет.Личността е изпълнена с мощ издържливост.Разцветът на тялото и на физическата сила са в основата на жизнеността.

Душевния стабилитет на личността я прави по-независима от външни влияния.Тя по-трудно се подава на внушения.Има свои критерии на които се оповава,въз основа на които определя позициите и отношенията си към събития,явления и процеси в околната действителност.С увереност може да се каже,че личността максимално е изградена,че богатството й от характеристики представляват единно цяло.Тази цялостност гарантира по-съдържателен вътрешен живот,по-съзнателно и продуктивно и по-нататъшно себеизграждане.Импулсивността и стихийността са заменени от съзнателни усилия за самоусъвършенстване,за интелектуално извисяване с оглед на обективните потребности в живота.

Процесите на рефлексия,на перспективен поглед в бъдещето,на воля да се измени нещо в личния живот към по-добро,особенно са изразени в тридесетата година.Ето защо в кривата на индивидуалния възход в дадената възраст тя заема представително,престижно място.

Ериксън смята този период за изключително важен за формирането на дълбоки личностни взаимоотношения.Хората,които изграждат любовни връзки,са по-здрави,по-щастливи от онези,които нямат такива преживявания.Според теорията на Ериксън за развитието основната криза на тази възраст е конфликтът между интимността и изолацията. Интимността е свързана с процесите на споделяне и грижа за другия без страх,че човек може да изгуби собственото си “Аз”.Ериксън твърди,че провалът в изграждането на интимни взаимоотношения води до нарастващо чувство за изолация,при което човек се чувства самотен,без някого,с когото да сподели мисли и преживявания и за когото да се грижи. Такъв провал може да сполети хора,които се страхуват,че 6ше бъдат отхвърлени от другите,или пък са нарцистично влюбени в себе си.

Ако приемем кризата описана от Ериксън,като задача на развитието,за хората в ранна зрелост тя ще бъде формирането на интимни близки взаимоотношения.При повечето от тях обикновено завършва с брак.

Възрастта е време,в което проблемът-семейство е особенно актуален. Тук то укрепва или се разбива,става “остров” на щастие, на радости и за отмора или тягостно бреме.Тук позакъснели слагат начало на семеен живот.То има положителни страни,тъй като съпрузите са по-разсъдителни,по-склонни към компромиси, но и негативни-по-трудно преустройват създадени навици и привички.Значението на семейството за душевното извисяване на съпрузите,за просперитета им в професията и в живота или за подтискане,за загубване на сили и перспективи е основание да му се отделя значително внимание в психологическите анализи.

Любовта в повечето случаи е довела до създаване на семейство. Извършва се съгласуване на живота на двама млади,което не е без противоречия и трудности.Установяват се отношения с нови роднини. Остри са потребностите за материалното осигуряване на семейството. Най-често семейството се ощастливява с появяването на нов член-детето.То изпълва живота на новите родители със силни,непознати преди преживявания,но и с много грижи.В зависимост от психическата нагласа и от навиците на бащата и майката да превъзмогнат трудности и неудобства,те делово,организирано и умело се заемат с нарастващите задължения,сътрудничат си,помагат си.Радостта ги вдъхновява за волеви усилия.Тя и резултатите от съвместния труд ги сплотяват.Обратно, ползвалите до брака вниманието и труда на родителите си,изведнъж се оказват в непривични за тях ситуации,с които да се справят нямат нито умения,нито психическа подготовка.Естествено,връхлетелите ги нови изисквания им действат стресово.Радостта се помрачава от отрицателни преживявания,особенно когато,по стечение на обстоятелства,родителите нито на единия,нито на другия съпруг са в състояние да помогнат.Тогава започват опити за взаимно прехвърляне на отговорности,взаимни обвинения,спорове,кавги,които вещаят непредвидимо бъдеще.То се очертава с все по-негативен приближаващ се изход,когато в конфликтните ситуации родители,роднини или близки застанат в подкрепа на една от страните и с обвинително отношение към другата.Очевидна е потребността от психологически консултации и помощ на младите много преди да създадат семейство.Родителите следва да осмислят необходимостта отрано да включат децата си в достъпен труд и по този начин да ги подготвят за техния самостоятелен живот.Бъдещите съпрузи и родители да се запознаят с онова,което им предстои,за да видят живота не само от привлекателната страна,но и от сенчестата-от трудната страна.Познанията им за отговорностите ще ги направи по-готови за среща с тях и за по-безболезненото им изпълнение.

Функциите в семейството,свързването на любовта с дълга,на свободата с взаимността са дълбоки душевни преобразования на личността,които изискват силна воля.Тя трябва вече да е формирана в предшестващите възрастови периоди и в новите условия-любовта между съпрузите и радостта,свързана с раждането на детето,да я усили и закали. Слабоволевите са податливи на влияния и неустойчиви в своето поведение.

Още в първите месеци от създаването на семейството се осмисля,че половата връзка далеч не изчерпва същността и съдържанието на любовта,че тя е наложително да се съпътства от много още взаимно допълващи се достойнства на влюбените като се започне от искреността във взаимоотношенията,личностни сходства и се стигне до общи стремежи и воля за труд.Семейства възникнали,възникнали единствено на базата на полова връзка са нетрайни.При първи трудности те се разпадат.Половата връзка издигната в култ,знае и разчета на удоволствията,но е чужда на внимание и грижа извън тях.

У 25% от жените половата активност достига висока степен към 26-30г., задържа се на това равнище приблизително до 60г.При някои снижаването на половото влечение настъпва към 45-50г.У мъжете максимумът на половата изявеност е към 25-30г.След тази възраст се наблюдава постепенно снижаване на половите възможности,на половите влечения.Разбира се,има индивидуални различия.Когато половата връзка е доминираща и най-малките смущения в нея се отразяват отрицателно на съпружеските взаимоотношения.Настъпва охлаждане,отчуждаване между съпрузите.Те влияят затормозяващо върху половото изявяване на мъжа. Колкото жената в това отношение е по настъпателна,толкова угнетяващите фактори у мажа стават повече и действат по силно.Любовта която не се изчерпва с половото общуване има много по-широки опори.Съпругата цени съпруга за неговата загриженост,отговорност към семейството,за топлотата и загрижеността във взаимоотношенията,за съпричастието към мечтите,целите,усилията.Щади достойнството му във всички ситуации.Проявява полова сдържаност и не си позволява да го подценява. Така има съпруга си по-дълго и като мъж.

В първите години след брака опасностите за разпадане на семейството са големи.Те могат да се породят,както вече по-конкретно посочихме,от трудности в хармонизиране на отношенията,на навиците,на потребностите,ценностите,при полагане на материалните основи на семейството.По данни от изследвания,критични в брака са третата,деветата,осемнадесетата и двадесет и шестата година.По резултати на статистически годишник за 2000г. у нас най-много бракове прекратени между деветата и четиринадесетата година.Конфликтният характер на взаимоотношенията между съпрузи се подхранва и от други причини,и има различни проявления.

1.Както отбелязва Г.Абрамова,докато приятелството се основава на анализа на реалните обстоятелства,на мисловната оценка,то любовта-на романтични,идеализирани отношения.Приятелите обикновено казват: “Аз мисля”,а влюбеният “Аз чувствам”.когато любовта е едностранна,любовното чувство може да бъде експлоатирано чрез обръщения от типа: “Ако ме обичаш ще….”, “Покажи,че ме любиш като..” т.с.залага се на дилемата “любиш”, “не любиш”.Този тип взаимоотношения няма далечна перспектива.В крайна сметка води до воля на потърпевшия да се освободи от неравностойното положение.

2.Когато чувствата на взаимност са угаснали,взаимоотношенията са огорчени,натрупаните отрицателни емоции дълго не могат да бъдат скривани.Идва момент,при който по най-малък повод,дори безпричинно,излизат на повърхността и разпалват конфликт.Проявява се агресивност,нападателност,отчужденост.

3.Емоционална реакция на приети в брака взаимоотношения е гневът.Той идва да защити зна4имото ценното.Представлява буря,която озонира атмосферата,премахва нежеланото в живота на семейството.С отминаване на гнева се засилва привързаността.

4.Слабост на Аза,първична немотивирана защитна реакции е лъжливото приемане на вида-“Добре,аз съм виновен”.Тази реакция се появява,когато личността нападната пряко,настъпателно.Ето защо по-целесъобразни са индиректните влияния-като се разказва за поведението на трети лица,се създава условия за преосмисляне и самоизменение на собственото.Този подход сред народа е известен като “думам ти щерко,сещай се снахо”.

5.Начин да се отмъсти,да се причини душевна болка на другия при нетактичност,дързост и особенно при несправедливост са обидите.Те са емоционални взривове в дадени обстоятелства.Взаимното уважение,неприбързването с оценки и заключения,сдържаността, толерантността,преживяването на душевното нараняване на другия като собствено са предпоставки за заключване на обидите в семейния живот.

В своето мащабно изследване психологът Дейвид Бъс установява,че различни неща тревожат мъжете и жените.Мъжете се безпокоят от жени които са егоцентрични,мрачни и сексуално сдържани,докато жените не харесват мъже които са снизходителни,ненадеждни и сексуално агресивни.И мъжете и жените се тревожат,че партньорът им може да им изневерява.Когато започне разпадането на брака,обикновено се споменава финансови или сексуални проблеми,но изследователите установяват,че това са повърхностни причини.Някои изследвания показват,че най-големия проблем е проблемът с общуването.Бъдещия успешен брак може да бъде предсказан от качеството на взаимоотношенията на двойката преди брака,включително способността разрешаване на конфликти,постигане на личностна съвместимост и формиране на реалистични взаимни очаквания.

Изследванията показват,че е по-вероятно да се стигне до развод при ранни бракове или когато някой от брачните партньори има разведени родители.По чести са разводите,ако между партньорите има голяма възрастова разлика или съществуват непреодолими различия по отношение на интелигентност,личностни особености,външна привлекателност и др.,както и когато нямат деца.Голяма част от разведените се женят повторно,като много от тях отново се развеждат.

Развода може да се преживее с няколко драматични емоции и изменения в смисловото пространство: отричане;загуба и депресия;гняв и облекчение; преосмисляне на жизнения стил и индентичност;постигане на ново равнище на функциониране.

Проблемите свързани с развода:загубата на тази връзка е реалност- загубата предизвиква гняв,вина,объркване в индентичността,доколкото Азът е бил зависим от другия:в само-осъществяването,в жизнените планове…;загуба на себеуважение;неуспех,пропадане,отхвърляне, изоставяне;гняв;контрол върху гнева;загуба на приятелство и поддръжка;страх от отхвърляне или забравяне от приятели;загуба на статус и роля;вина;загуба от поддръжка от близки;притеснение относно преживяването на децата;притеснения от обвинение;тревожност от това как ще бъда приет в новата роля;съмнение в себе си;объркване за това кое е добро и зло.

Справянето с последиците от развода е по-лесно,ако съществуват: независими доходи;умение за справяне с всекидневните задължения;социални поддръжки-междуличностни отношения,които са различни от предишните;умения да се наслаждаваш от това да си сам;гъвкавост.

Една от най-трудните задачи при раздялата е наистина другият да бъде оставен да си отиде.Това изисква да се приеме истината,че аз не мога да притежавам другия и аз не принадлежа на другия-в действителност никой не ни иска позволението,за да извади другия от живота ни-да бъдеш с другия,е привилегия,а не право,осъзнаването,че мога да не бъда с другия, изисква да преосмисля моята зависимост и желание да се самоизградя,освен това е необходимо да се осъзнае,че Аз не мога да имам контрол върху ситуацията и живота на другия;

Пристрастяването към другия е резултат от възлагането на всички надежди и очаквания за бъдещето върху този човек;за да се промени всичко,след като този човек си тръгне,би трябвало: да се осъзнае, че удовлетворението,което съм получавал,е било привилегия на живота,а не право,безсмислено е да се изисква незабавно удовлетворение на всички желания,нищо не оправдава вярването,че Аз трябва да имам всичко,което поискам,когато го поискам,много по-добре е всичко това да бъде поставено в перспектива.

Да се изгради нова връзка със съзнанието,че това също може да е нетрайно и че не е задължително незабавно да се появи щастието;не е лесно да замениш някого,с чийто стил на живот си свикнал.

При преживяването на раздялата се появяват някои типични ирационални мисли:”Завинаги ще бъда сам”,”Вече е късно да започна всичко отначало”,Можех да не допусна да се случи това”…

Ограничението на ирационалните мисли може да се постигне чрез: замяната им с рационални мисли,допускане на друго разбиране;изследване и довеждане до абсурд на ирационалните мисли; окончателно сбогуване-казване на”последно сбогом” на всички останали от другия неща-снимки, писма,вещи и това е окончателно преодоляване на легитимната тъга,на на нереалистичните очаквания,надежди,илюзии и начало на ново пътуване.

В този период се появяват и  някои от кризите,които са свързани с първите загатвания на упадъка на жизнени планове,разбит живот…което може да тласне към отчаяние и безнадеждност.

Но като цяло това е време на самоосъществяване,връх на жизнената реализация,на открит смисъл.

Последните трудове от областта на поведенческата генетика показват,че някои генетични фактори могат да влияят върху риска от развод.Например Мат МакГю и Дейвид Ликен установяват,че вероятността от развод при еднояйчни близнаци е по-голяма,отколкото при двуяйчни.Това е пример,показващ генетичното влияние върху риска от развод.Все още не е известно как се осъществява то,но изследователите предполагат,че става чрез наследените личностни характеристики.Например при раздразнителните хора риска от развод е по-голям.Факторите на средата също имат важна роля.Например според Центъра за преброяване на населението в САЩ разводите в Минесота са по-малко,отколкото в останалите щати.Тази разлика се дължи на културни,а не на генетични фактори.Но разликата в честотата на разводите в определена група силно се влияе от генетични фактори.Както е посочено в главите за интелигентността /глава9/ и за личността /глава13/,децата приличат на своите родители и физически и психически.Сходството по отношение на риска от развод е още един начин,по който генетичните фактори влияят върху нашия живот.

Усилията не на единия,а на двамата съпрузи да създават жизнерадостен, бодър,оптимистичен климат в съвместното съществуване и да се надаряват с взаимна грижовност е гаранция за запазване и развитие създадената с любов семейна общност.В нея личността се чувства благополучно, отпочива си,зарежда се с положителна енергия.Всеки се нуждае от “пристанище” за психофизическо възстановяване и когато това не е семейството,той търси други “брегове”-кръчмата,компанията.В конфликтните семейства,ерозирани от ревност,от съпружеска нетолерантност,от отсъствие на подреденост и чистота,няма психически комфорт.

Периодът на постепенно приобщаване към възрастните е време,през което съпрузите все по-плътно усвояват новите си социални роли-на родители.Те по-нататък сплотяват семейството,усилват и задълбочават чувствата,издигат по-високо отговорностите,изострят възприятията, разгръщат мисленето,волята.С никаква мотивация не може да се оправдае отклоняването на обогатяването на семейството с дете.Ако любовта е първото вълшебно тайнство в живота,което няма равно по своята емоционална наситеност,то раждането на детето е второто най-върховно удовлетворение индивидуалния живот,най-доброто изпълнение на личния и на обществения дълг.

Чрез овладяване на ролите на майка и баща се извисява цялостно психическото изграждане на личността.Начините за общуване с новия член на семейството се подсказват от любовта между родителите,която се пренася към детето.Тя усилва интереса към придобиването на знания и опит за отглеждането му.Психическите процеси функционират по-интензивно,стимулирани от новите задачи и дейности.Родителите осъзнават новият смисъл на своя живот.Обичаната от съпруга майка обгръща със силни положителни емоции детето.Изпълва се с непозната преди енергия.Доволството прелива и в ласки към бащата.Понякога майката започва да подхожда към съпруга с родителска разпоредителност, което застрашава равноправната му позиция.Това става повод за спречквания.Възникват ролеви междуличностни конфликти.Напрежението на майката,свързано с непосредствените грижи за отглеждането на детето,не са основание за нервност и невнимателност в общуването със съпруга.Те могат да го отдръпнат,да го отчуждят от по-пряко участие в дейността на семейството,от което майката не е заинтересована.Обратно,колкото по-умело го привлича в общия труд,толкова той става по-лек и успешен.Семейният живот се насища с богато съдържание,което обединява и задълбочава емоционалната свързаност между родителите.В някои случаи невъзможността на майката да съвместява родителската с професионалната активност влияе неблагоприятно на съпружеските взаимоотношения.Не се осъзнава,че майчинството е най-висшето завоевание на жената,най-голямата в живота й длъжност и най-великото творчество.

С раждането на детето бащата по нов начин започва да преживява ролята си на глава на семейството и своята отговорност.Тя вече е много по-голяма и това още повече мобилизира силите му,интелектуалния потенциал за материално осигуряване,за щастие психическа защита на семейството. Ролята на бащинството не винаги се усвоява изведнъж.затова децата не рядко рисуват таткото пред телевизора или на дивана с вестник в ръце или тай отсъства от рисунките им.Изолирането или самоизолирането му от общия труд в семейството отслабва родителските му чувства,а данни от изследвания доказват,че децата се развиват пълноценно при любовта и грижите на двамата родители.

Самоосъществяването на личността е свързано с професионалната дейност.Чрез дейността личността задоволява много от базовите потребности.С професионалната дейност са свързани много от очакванията,мечтите,надеждите.Търсенето на значимост,на преодоляване на собствената ограниченост зависи от избора на дейността.

Човек може да извършва различни дейности,но важното е тези дейности да имат смисъл за него.Щастието от самоосъществяването се определя не от дейността като такава,а от смисъла,който има за личността.

Понякога дейността може да се превърне в повинност,в източник на угнетеност,но загубата на дейността е още по-лоша,защото бележи началото на завършването на жизнения път.Загубата на професионалната реализация се преживява като:-загуба на чувство сигурност; страх от финансово сриване; несигурност относно възможността да се задоволяват базовите потребности;самообвинения,чувство за малоценност;загуба на индентичност;страх от загуба на уважение от другите;промяна на отношенията с близките;преосмисляне на способностите и възможностите за промяна на работа,за започване на нова работа,как това ще се отрази върху самоуважението и самореализирането; паника, разочарование, недоверие.

Работата от психологична гледна точка е много важна.Изборът на професия влияе не само върху социалния и психичния статус,но и върху приятелския кръг,политическите и икономическите ценности,върху това къде ще живее семейството,кой ще се грижи за децата и даже върху типа стрес,който човек преживява.Доходът от работа оказва значително влияние върху удовлетвореността от труда.

Въпреки това доходът не е единствен фактор,а за някой той дори не е най-важният.За хората с професия удовлетвореността от работата зависи от постиженията и признанието за извършения труд.За неквалифицираните работници удовлетвореността от работата е свързана главно със заплащането и сигурността.От значение са и други фактори,включително и доколко работата представлява предизвикателство,дали човек може да работи самостоятелно,дали се разбира с колегите.

Работата от психологична гледна точка е важна и по друга причина.Когато човек я загуби,дори и да е поради закриване на предприятието или обща безработица,това може да доведе до различни проблеми,свързани с психичното здраве,например тревожност,депресия и семейни неразбирателства.

Хората,които избират работата съобразно своите интереси,са по-малко склонни да я сменят и са по-доволни от нея.Въпреки това много са и склонните да променят избраната работа или професия през живота си.

Устремеността се съчетава все по-добре със самоовладяване,с отмереност в дейността и поведението. Желанията-с оценка на възможностите за тяхното осъществяване. Прогресивно се утвърждава върховенството на ума пред чувствата.Волята за изявяване се съпътства нарастващо майсторство.Личността много по-добре към какво се стреми,какво знае и може.По-уверено държи своето бъдеще в “ръцете си” и съзнателно го направлява.Мъжът добива своята умствена нравствена извисеност.С нарастващ успех оползотворява своя интелект.Проявява се като новатор,рационализатор,творец.Професионалното му израстване продължава и се свързва все по-умело с полезно социално изявяване. Осъществява се перманентно образование и самообразование.Повишен е вътрешния самоконтрол.Разцветът на силите се подчинява на волята за активност в интерес на обществото и семейството.Личността се отличава със своята организираност и дейност.Способна е по-бързо и уверено да взема правилни решения.Научила се е не само да печели средства,но и да пести.Прибягва към саморефлексия, за да извлича поука и да се самоусъвършенства.Отдадеността в работата прави взаимоотношенията с околните по-делови.

Жената не отстъпва по своите лични достойнства на мъжа.Тя не само ги притежава,но някои са по изявени като интуитивно ориентиране,повишена съобразителност и предвидливост,душевна отзивчивост и топлота,многопосочност и оперативност в изявяването,висока работоспособност и др.Това я утвърждава като необходим другар и съветник на мъжа,така, в много случаи насърчаваща го,подкрепяща го, покровителстваща го сила.В едни случаи вече първите деца са поодраснали.Примерът на родителите става особенно актуален.Увеличават се материалните и духовни грижи.На преден план излиза потребността от по-целенасочено и умело възпитание на децата проявяване на такт на общуване,предоставяне на по-голяма автономия.Всичко това заангажира мислите и чувствата на родителите.Така в грижите за децата в семейството бащите се ползват от няколко доминиращи подходи:

1.Едни са другари на децата си.Те споделят,че с бащите им е винаги интересно,че той е справедлив,не обижда много знае и умее.

2.Други са в ролята на съдии-проверяват,оценяват,недоволстват, наказват.

3.Има главно снабдители в семейството.Купува,донася,стремят се всичко да има.

4.Някои родители са психотерапевти.Те примиряват,съветват, предразполагат към откровеност,към общуване.

5.Не са изключени бащи,които обикновено не са у дома.Работят, печелят,в нищо не се месят.Когато са у дома почиват.

Психологически възможни са различни съчетания.Те се обуславят от участието на много конкретни обстоятелства-моделът на поведението на бащата в родителското семейство,ценностните нагласи, взаимоотношенията в семейството,навиците създадени в разпределението на функции и др.

Оценката от изминалия път поражда потребност у мажа да споделя,да обсъжда проблеми.Естествено това е съпругата,когато са изградени взаимоотношения на взаимност,съпричастност,на признание и уважение на интелекта и.При подценяване,пренебрегване се търси общуване с приятел.

Срещат се явления на преориентиране от бъдещето и настоящето-към миналото,към носталгично спомняне на това,което е било.То може да се забележи при общуване със сина или дъщерята.Обсъждането на актуални проблеми се заменя с разкази за своя живот.

Жизнения път на човека не е поредица само от успехи и победи.Срещат се трудности и несполуки.Силата му е в това да ги превъзмогва,да изпитва радост от най-великото щастие,щастие пред всички останали-че живее.Докато е жив винаги ще има слънчеви и облачни дни,положителни и отрицателни преживявания,добро и лошо,красиво и грозно.Радостта от живота трябва да крепи,да дава сили и това да се постига е съществена задача на психологическите консултации.

Макар официално жената да не е глава на семейството,централно място, което заема в него й отрежда обективно много от ръководните функции.Грижите за създаване на семеен уют,за приготвяне на храната,за отглеждането и възпитанието на децата са основание съпругът да й предоставя в значителна степен приоритетна роля.Приема да съгласува с нея много въпроси,стига тя да е отзивчива,съпричастна, да не налага своята воля.

Дейностите на жената в семейството не са само рутинни,особенно свързаните с отглеждането на децата.То изисква планиране,оригиналност в подходите,предвиждане и предотвратяване на нежелани следствия,поддържане на ведро настроение у дома,повишена наблюдателност,волеви усилия т.е високо равнище на психическо развитие и осигурява това развитие.Затова не случайно майката не отстъпва на съпруга в продуктивните си интелектуални възможности.Това е основание тя да му бъде добър съветник при разрешаване на вълнуващи го професионални и други проблеми.

Грижите за порасналите деца стават повече и по-сложни.Наред с всичко друго,те обхващат проблема за успеваемостта и за доброто поведение в училището,за взаимоотношенията,които щадят тяхното достойнство.Майката е тази,която най-често поддържа връзка учителите и преживява радости или тревоги от техните оценки.Тя, е,която на първо място с такт и умение се заема,да им помага в личностното самоизграждане.В безсънни нощи на размисли търси творчески да реши как да постъпи в дадени ситуации.Личната и роля още повече се усилва,когато бащата подхожда неадекватно към възпитанието на сина или дъщерята,прибягва към грубост или сила,с което не преодолява,а задълбочава противоречията.

Поотрасналите деца са наблюдателни.Искат в семейството да има обич и разбирателство,искреност в взаимоотношенията между родителите,културни интереси,неизоставане в грижите за поддържане на своята външност,облекло.Възникването на проблеми в това отношение е повод за конфликти между родителите и децата.Трудна е ролята на майката да създаде баланс в ценностите на семейството,което вече са в полето на внимание на децата,но тя е тази,която обективно като главна фигура,може да постигне желаното.Това извисява душевните и възможности.Понякога преумората,нервната превъзбуда взимат връх и се отразяват неблагоприятно на психическия климат в семейството.Душевността на майката се отежнява допълнително,когато вместо да търси вътре у дома разрешаване на проблемите,споделя ги с близки и познати,оплаква се от съпруга и децата.Пред жената се открива възможност да се отдаде по-активно на професията си,да съчетава домашните си задължения с нея,да отделя повече време за себе си,за задоволяване на културни интереси,за срещи и общуване с приятелки.Това се отразява положително върху хармонизирането на живота в семейството.Постига се по-добра взаимопомощ между членовете на семейството,удоволетвореност от себеизявяването за общото благо.Осъществяването на децата и на родителите и извън семейството създава условия за взаимно информационно обогатяване.Повече са възможностите за културни съвместни развлечения.Използването им сплотява членовете на семейството.От майката зависи много дали ще се реализира това.Чувството и за постоянна заетост у дома може да пречи,да ограничава хоризонта за емоции и развитие.Животът в домашната обстановка,колкото и приятен да е тя,поради своята повторяемост,потиска. Тя се възприема преживява по-добре след известно отделяне от нея.Ето защо колкото по-добре жената в тази възраст управлява своите чувства,разграничава неотложното от възможното за отсрочване,толкова по-здраво,по-жизнено и развиващо се е нейното семейство.Единството на чувствата и мисълта,на чувствата и волята правят всяка личност,в това число и жената силна.Попадането в плен на чувствата отслабва защитните сили,обеднява и затормозява душевното развитие.Особенно когато те са отрицателни,когато избирателно вниманието е отправено към негативното.Съзнателното поддържане на радостни чувства у дома,важен дял за който има и жената,са проява на отговорност пред себе си,пред семейството,на способност разумно да се живее.При оптимистични,радостни чувства по-лесно се приемат преодоляват трудностите,по-висок е жизнения статус,по-уверено и успешно е напредването.

Зрелостта се обяснява с обстоятелството,че е достигнал високо равнище на своето развитие,човекът запазва продължително време своя психофизически потенциал,за да има възможност да го оползотвори. Така,че зрелостта е възрастта на високите и продължителни показатели на човешката продуктивност,на съзидателното изявяване.Както при всяко зреене се извършва процес на увеличаване на зрелостта,така и при човека възрастта на зрелост означава,от една страна,нейното извисяване и от друга,постепенно проявяване на явления на отслабване на възхода.С други думи,развитието не спира.То продължава с вплетени в него напредване и отстъпване,интензивността на всяко от които зависи от начина на живот,от здравословното състояние на личността и неумолимите закони в пътя на живите същества.

Зрялата възраст е лятото в живота на човека,когато той самият и окончателно се радват на богатите плодове от труда.

Животът е обогатил ценностната система на личността,внесъл е известни корекции.Потвърдил е значението на повече или по-малко от тях утвърденото  и то е източник на волеви усилия за жизнена активност в съответствие с възгледите,убежденията,идеала.Мъжът и жената са последователни в своето поведение и дейност.Това им предава душевна устойчивост,сигурност,удовлетвореност.

Повишен е интересът към дейности,които изискват знания,опит, компетентност.Той се мотивира от доказаните творчески възможности в труда,от сътвореното в годините на висока социална активност.Всичко това дава самочувствие на личността,прави я смела уверена.То се подържа и от извоюваните позиции сред по-младите,от заеманите по заслуги длъжности.Доверието насърчава самоизискванията,съобразителността, предвидливостта.Ако в предходната възраст силно се е проявявал стремежът на Азът за самоизявяване,за лично преуспяване,сега той вече се е освободил от тази доминанта.Водещо е желанието да се помага за общото напредване,за професионалното израстване на по-млади колеги.

Ериксън разглежда основната криза на този период като конфликт между генеративността и стагнацията.Според него генеративността означава,че човек става по-чувствителен към другите и се опитва да подобри обществото.Неотдавна Американския съвет по въпросите на семейството проведе изследване на 1200 мъже и жени и констатира,че голяма част от тях възприемат зрелостта като време за полагане на грижи и за задълбочаване на взаимоотношенията с другите.От тази извадка 84% са съгласни,че в зрелостта човек става по-отзивчив към проблемите на другите,а 89% възприемат това като време за сближаване в семейството и с приятелите.Хората на зрелостта-по силата на своята позиция и опит,могат да помагат на по-младите,да споделят идеи с тях и да допринасят за положителна промяна.Някои хора обаче могат да се откъснат от другите и да се затворят в собствените си проблеми.Хората в зрялата възраст могат да изпаднат в стагнация,ако стигнат до убеждението,че не могат да реализират по-ранните си жизнени цели или ако са ги постигнали,открият, че не си е струвало труда.За щастие обаче стагнацията е преодолима.

Най-важната промяна в семейството настъпва,когато децата го напуснат.След продължителните грижи по отглеждането им родителите на средна възраст отново остават без деца.Това има своите предимства,включително по-малко отговорности и финансови затруднения и повече лична свобода.Децата от своя страна обикновено продължават да поддържат близки отношения с родителите чрез посещения и телефонни разговори.

Въпреки че удовлетвореността от работата при някои хора достига върха си в средната възраст,когато те постигат висок професионален статус и добро заплащане,за други този период може да бъде време на болка.Някои сериозно се питат дали са преследвали истинските си цели.За тях средната възраст е като втора криза на идентичността.Те трябва отново да определят не само кои са,но и на къде да тръгнат през оставащите им години.Трябва да се има предвид,че кризата,преходът,както и промените се извършват през целия живот и че не всеки преживява средната възраст по един и същ начин.

Някои мъже например намират този период за разрушителен,други имат проблеми свързани с работата и липсата на семейство,а трети преуспяват именно през тези години.

Изследванията показват,че жизнените преходи в средната възраст не зависят толкова от възрастта,колкото от важните житейски събития.След като вече нямат грижи за разходите по децата,за тяхното здраве и обучение,хората на средната възраст могат по-свободно да следват собствените си интереси.За много от тях този период на себеизпитание е свързан с по-силно обвързване със семейството и работата.Други се променят така,че изцяло сменят насоката на своето бъдеще.Всеки човек по един или друг начин трябва да приеме факта,че жизнения път има своя неотменен край.

Периодът е време,през което личността обобщава и систематизира постигнатото в своя жизнен път,поглежда на него от висотата на изминатите години,отделя важното от маловажното и това и позволява по-съзнателно и умело да се ползва от богатството на своята подготовка и развитие.Така интелектуалните й възможности придобиват ново качество, изразени в прояви на мъдрост,които с годините се утвърждават все повече.Личността е способна да извежда поуки от своя живот и на обществото, да предвижда бъдещето и необходими условия за неговото благополучие.Много по-успешно противодейства на трудностите.Знае и може да ги избягва и побеждава.

В десетилетието от 40-50г. се наблюдава нов скок в творческото изявяване на хората от зрялата възраст.Тя обаче не е само поредица от постижения.Има своите проблеми и слабости.

В годините около 40 личността се оказва на кръстопът,пред нов избор на начин на живот.Тя толкова е свикнала с това,което върши,че у нея спонтанно възниква въпросът:”До кога все същото?” Колкото и полезно да е то,колкото и признание да предизвиква,у личността се напластява отегчение,умора.Иска й се да започне нещо ново,в друга посока да отправи усилията си,полетът на своето мислене,въображение,дейност.Желанието обаче,е възпрепятствано от ограничения.Тегне натрупаното в една област на знание и опит,което не може да се преодолее,да се започне всичко отново,а и време няма за това.Личността в тази възраст вече съзнава,че бъдещето не е безкрайно,че има граници и те не са далече.Дилемата на желания и възможности я измъчва.намесват се и негативни биологични фактори.Отслабва зрението и се налага да се прибягва до помощта на очила,което не е приятно и снижава самочувствието.Изразходва се повече енергия за дейности,които преди са се изпълнявали с по-малко усилия.Отслабват функциите на половите жлези.Появяват се бръчки, напълняване,губи се от гъвкавостта на движенията.Последните десет години на периода /40-50/ у част от жените се появява клематериума с редица неблагоприятни явления-раздразнителност,честа смяна на настроението,безсъние,депресия,страх,бързо настъпване на умора, чувство за горещи вълни хлад и др.У мъжа той настъпва десет години по-късно,но той е застрашен от сърдечно-съдови състояния,умствени и физически пренатоварвания,заседналият начин на живот.

Мисълта за не съвсем далечното пенсиониране на мнозина действа депресиращо.Множеството от проблеми се намесват все по-властно в живота на личността,застрашават да завладеят съзнанието и чувствата. Естествено е да се търсят изходи.Те са различни:

1.Едни в усилена работа се стремят да отблъснат и забравят преследващите ги мисли и преживявания.

2.Други прибягват до спасение в приятелски компании,до пушене и пиене.

3.Някои се впускат в любопитни приключения,докато не е съвсем късно.

4.Има и пасивна форма на отреагиране-четене на романи,гледане на телевизионни предавания.

5.Присъщ е и илюзорен подход.Той се състои в опити за външно представяне като по-млади от възрастта чрез прически,облекло,походка.

Разрешаването на противоречията е в откриване на нови перспективи за осъществяване в пределите на придобитата професионална квалификация и опит,и целесъобразна организация на начина на живот.Това открива нови възможности пред личността и е условие за подем след четиридесетте години.

Значителни промени настъпват в семейството.Много от децата вече си създават свои семейства и излизат от дома на родителите.Те остават сами. Това не рядко ги подтиска.Чувстват се самотни.Пусто им е у дома.Отрицателните емоции,особенно на майката,която жертвоготовно обича сина или дъщерята и ревнува положителните чувства,проявявани от други,влошава душевното и здраве.Възможни начални противоречия в брака на младите се изживяват трудно от нея.Настоява за намеса,което поражда конфликтни ситуации със съпруга.Понякога когато постига своето,разстройва още повече взаимоотношенията в новото семейство. Влошава общуването и с другите родители.

Положението в семейството се утежнява и от проявяващия се клематериум у жената.У нея се засилва нагласата да налага своята воля,което среща съпротива от съпруга.Все по-трудно му се отдава да подържа оптимистичен психически климат у дома при положение,че здравословни причини започват и него да безпокоят.В тези условия противоречията във взаимоотношенията е възможна понякога да завършат с развод.

Картината на семейството в зрелостта не винаги е драматична.Зависи от подхода на съпрузите към възникващите проблеми.Възможно е да поставят ударение на радостта от това,че детето им е създало свое семейство.Отделянето му от дома да възприемат като освобождаване на време за по-добро и по-пълно задоволяване на своите потребности-за екскурзии,за културни развлечения,за почивка.

Щастлив момент е появата на внучето,но той е съпроводен и с някой не съвсем положителни емоции.Една от тях е изживяването,че родителите на децата,които вече имат дете, те са баба и дядо-знак за нарастващата възрастност.”Какъв дядо съм аз?” или „Нима съм баба”?.Тук отново е важна гледната точка,от която се ръководи личността в периода на зрялост.Постави ли акцент върху новата позиция,която придобива, възможни са нежелателни асоциации.При насочване на вниманието към приликите на новороденото с черти на своите деца,неизбежно е връщането с мисълта и чувствата в собствената младост,а споменът за тях е източник на приятни преживявания.

Сред всички лекарства,които личността в тази възраст приема,от съществено значение е оптималното психическо самонастройване,то е важна гаранция за душевно и физическо здраве.Като се съсредоточава върху непостигнатото,нерешеното,трудното,несправедливото,грозното, болезненото,личността се самообрича на страдания,на ускоряване процеса на възрастност.Унинието/хипохондрията/ провокира,довежда болестите,отпадането на организма.Изкуството да се вижда светлото,радостното в живота дарява със сили,води наред с други условия- физическа активност,здравословно хранене,целесъобразно редуване на труд и почивка,престой на свеж въздух и пр.,към дълголетие.Във всички възрасти тази основополагаща философия е важна и особенно в зрелостта, когато човек е на рубежа между възможностите да започне да слиза ускорено по нанадолнището на живота или да се задържи на върха физически и психически по-дълго и постепенно,бавно,при максимално съхранена душевна и телесна хармония,да се отправя към своята златна есен.

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG