Home Психология Еволюция на психиката

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Еволюция на психиката ПДФ Печат Е-мейл

ІІІ. Еволюция на психиката.

А. Допсихичен и психичен начин на реагиране.

Всяка нервна система е способна да приема сигнали от външната среда и да ги преработва по 2 начина. Първият е генетически – най-ранен начин за преработка на външните сигнали става посредством природно заложена програма. Тя има различна сложност и в зависимост от това се реализират два вида реакции-отделни безусловни актове или сложни безусловни реакции (инстинкти). И в двата случая обаче се осъществява регулаторна функция.

Тази функция се осъществява не на психическо, а на физиологическо равнище. За животните от определен клас съществуват съответни видове дразнители, които могат да се възприемат и автоматично да задействат готов механизъм. Този механизъм произвежда необходимата реакция. За осъществяване на инстинкта е необходимо да има съответните дразнители и наличие на вроден механизъм. Според Галперин този механизъм започва да работи под влияние на вътрешно състояние, в основата на което стои определена потребност. Инстинктът е сложно поведение. Той се реализира без предварителен опит, чрез система от външни реакции, посредством която се осигурява полезен резултат. Той е възможен, тъй като индивидът получава в наследство строга система от връзки. Тези връзки се включват автоматично при наличие на потребностно състояние на организма и поява на съответен дразнител.

Реализирането на елементите на генетично зададената програма осигурява успешно продължаване на жизнената дейност. Поради това тук се изключва участието на психиката. Тези механизми съществуват и работят и у висшите животни, включително и човека.

Жизнената дейност при индивиди, които заемат по-долните стъпала от еволюционната стълбица, се осъществява много по-често по пътя на автоматичното (безусловно-рефлекторното) регулиране и по-малко с участието на психиката.

Вторият механизъм се включва, когато автоматичното регулиране не може да осигури адекватно приспособяване при решаване на задачата. Получава се, когато трябва да се отчитат нови зависимости между необичайни елементи в ситуацията и т.н. В тези случаи се действа като се видоизменят стари начини на реагиране или като се сътворят нови, но в съответствие с видоизменената ситуация. Тъй като готовите физиологични механизми не могат да бъдат използвани в определени ситуации, тук се използва потенциала на психиката. С този акт се извършва преход от проста реакция на организма към управляван поведенчески акт на индивида. Тук се ангажира придобитият минал психичен опит. Индивидуално придобитият минал опит се изразява в пазене на паметта на образа на минали предмети и ситуации, на съхранени начини за действие, проявявани в предходни аналитични случаи. Този опит се съединява с актуална информация, която се съдържа в новополучения образ на предмета. Колкото по-високо се намира индивида еволюционната стълбица, толкова повече се увеличава възможността да използва по-ефективно потенциала  на своята психика (да се променят старите, заучени навици в съответствие с промените в актуалната ситуация). Според Галперин подобно приспособяване е възможно, тъй като индивидът е способен да извърши ориентировка в ситуацията.

Поведението има успешен край, когато се създава сравнително ясен образ на ситуацията, върху основата на който се наблюдават действия в рамките на активно протичащо взаимодействие, следователно се формира насоченост за манипулиране с предмет, преди още да се установи пряк контакт с този предмет. Обективната необходимост от психиката се състои в това, тя да регулира поведението, когато вродените механизми се окажат безсилни (чрез усещания, възприятие, актуализиране на стари образи, при висшите животни и нагледно действено мислене). Участието на психиката е по-изразено в дейността на човека. Той решава твърде често житейски и професионални задачи. При човека решението на проблемната ситуация предполага изясняване на различните аспекти. Извлича се от дълговременната памет определен материал, който се асоциира с нововъзприети данни. Започва генерализиране на хипотези на базата на мисловен процес. Осъществяват се сравнения, оценки, отсяване и насочване към тази хипотеза, която има най-голяма вероятност да донесе успех. След това се реализира волево усилие за вземане на решение и за неговото осъществяване. Създава се ясна представа за елементите на проблемната ситуация, за техните свойства и връзки. Променя се значимостта на тези елементи и свойството, във връзка с решаване на конкретна задача. Едни от тях стават доминиращи и особено привлекателни. Те се преживяват като особено значими и човекът започва да ги оценява като най-вероятни основания за успех.

Включване на психиката в решаването на проблемите е възможно и необходимо, когато трябва да се промени значимостта на всеки предмет, намиращ се в полето на възприятие или заемащ място в конкретна, вътрешно конструирана проблемна ситуация. Прави се преоценка на значението на отделните свойства и връзки между елементите. Колкото по-развита е нервната система, повече намалява ролята на вродените механизми за регулиране на активността и съответно се увеличава относителният дял на психичната регулация. Психичното отражение се явява под формата на преживявания, образи, отношения. Психичното отражение е субективно за отделните видове, което обуславя различие в изгражданите образи за външния свят и за самите себе си. Субективното е присъщо за животните и за човека, но при човека то достига своя връх в идеалното. Образуванията в психиката придобиват статут на идеално, тъй като човек може да манипулира с тях. Изгражда се фантазен образ на нов предмет, който предстои да се създаде. Извършва се избор от няколко алтернативи и формулиране на идея за решение, чиято валидност ще се проверява в бъдеще. Изгражда се предварителна картина на предмет, който предстои да бъде създаден. Според Платонов у животните липсва способност за създаване на цялостна и вярна картина на многоетапна бъдеща активност, на сложен бъдещ краен продукт.

Теории.

Декапт-антропопсихизъм, френски материалисти-панпсихизъм-одухотворяване на природата, Аристотел и Вунт-биопсихизъм. Дарвин и Спенсър – невропсихизъм. Има животни с нервна система, но нямат психика (листна мухоловка).

В процеса на еволюцията се развива и дразнимостта – тя обезпечава асимилационният процес и опосредства и гарантира поддържането на живота. Когато дразнимостта не може да изпълнява своите функции, поради усложненият начин на живот се слага началото на нов тип взаимодействие-психическото. Психиката се проявява, когато се усложнят условията на живот, и се налага съобразяване с повече обстоятелства. Появата на психика води до морфологични изменения в строежа на животните-диференциране и специализиране на сетива, до формиране и развитие на нервната система, която от своя страна разширява възможностите на психичното отразяване.

Условните рефлекси са в основата на психическото развитие. Появяват се само, когато съществува психика, чрез която разпознават дразнителите. За животните имат значение само тези дразнители, които са свързани с тяхното съществуване, останалите са извън полето на възприемането. Всеки клас животни имат различен спектър от въздействия, които разгръщат психичната активност. Сигнална функция могат да имат и въздействия, несвързани с оцеляването, но съпътстващи значимите за животното време. Сигналната функция зависи от условията, в които се появява (напр. Глад). Животните срещат различни ситуации, но избират значимите и изпълнимите  - ориентират се.

Сигналната функция на дразнителите се възприема и запаметява от животните са особено сензитивни към тях. Сензитивността води до трайно запаметяване в паметта – импринтинг, който обуславя признаците, по които животните различават своите малки, при избора на партньор и т.н.

Б. Доречева психика у животните.

За успешното уравновесяване на животните със средата от важно значение са въздействията от предметната среда, които имат сигнално значение за различните видове, така и вътрешновидовите и междувидовите сигнални взаимодействия. Те изпълняват ориентираща роля и са специфичен начин на общуване между животните. Общуването има различни значения и се осъществява с различни средства – миризми, движения, пози. Информационните знаци са 3 групи: 1) звукови; 2) зрителни; 3) тактилни. Механизмите на общуване се предават по наследство или чрез опита. Всяко от средствата на общуване има многообразни проявления и сигнални предназначения. Една част изразяват положение в групата. Силата на сигналните въздействия зависи от мястото на комуникиращото животно. Друга реакция служи за увеличаване на координацията на членовете на групата. Трети-насочени към повлияване върху поведението на друг индивид. Съществуват междувидови комуникации у животните, които водят симбиозен начин на съществуване. Декодирането на мимики, жестове, движения става или върху основата на генетични програми или на база на придобит генетичен опит. Външните реакции придобиват за животните комуникативен смисъл.

Елементарна сетивна психика – когато отделни въздействия от средата изпълняват сигнална функция, т.е. носят определена информация за животните.

В еволюционното развитие постепенно се диференцират и увеличават сетивните органи – при червеите светочувствителните клетки се събират в единия край на тялото.

Земният живот води до развитие на движенията. Развива се нервната система. Тя отначало е мрежеста – състои се от влакна, отиващи в различни направления. Тези влакна съединяват сетивните клетки от повърхността на тялото със съкращаващата се тъкан на животното. Нервните клетки имат двустранна проводимост – не са обособени на двигателни и сетивни. Липсва интегриращ център на нервната система. При червея се образуват централни ганглии (ганглийна нервна система). Обособяват се сетивни и двигателни нервни влакна. При насекомите се образува пасивен преден ганглий. На него се подчинява работата на по-ниско стоящите нервни ганглии. На стадия на сетивната психика, поведението на животните се направлява от инстинкти.

Перцептивна психика.

Веригата от отделни въздействия не осигурява по-нататъшни качествени изменения в нервния апарат. Сетивната психика не е прогресивна. Прогресивно е развитието, при което се изменя строежът на дейността и начинът на функциониране на сетивата, на психическото отразяване. Тези промени водят до появата на перцептивна психика. Посредством нея психичното взаимодействие със средата придобива нови характеристики, свързани с възприятията. Отделят начина на движение от резултата. На стадия на психика са голяма част от гръбначните животни поради разширения кръг на преживяванията. Това е свързано и с промени в анатомо-физиологическите структури на животните. Основното новообразувание е появата на дистантни сетива – усложнени взаимодействия с централната нервна система. Постепенно се образува предният мозък, а после мозъчната кора. Започва намаляване на относителния дял на обонятелните центрове в  мозъчната кора за сметка най-вече на зрението. Все повече се кортикализират двигателните функции на животните – по-сложни движения-бягане, лазене. Обособяват се дяловете на главния мозък – преден, междинен, среден, Варолев мост, продълговат и малък мозък. Продълговатият мозък и Варолевият мост осъществяват връзка между главния и гръбначния мозък, вземат участие при бозаене, гълтане, слюноотделяне. Продълговатият мозък – центрове на дишането. От малкия мозък зависят движенията. Средният регулира тонуса на мускулите, положението на тялото спрямо дразнителите. Междинен-обща чувствителност на тялото. Предният мозък и кората са висшите отдели на мозъка. Колкото животните са по-напред в еволюционното развитие, толкова е по-голяма ролята на предния мозък по отношение на останалите. Той нараства количествено и се увеличават неговите функции. Следователно материална основа на психическите процеси у висшите животни е кората на главния мозък.

При земноводните мозъкът е обособен на 2 полукълба, при влечугите започва струпване на сиво вещество, при крокодилите-наченка на мозъчна кора. Птици-увеличаване на предния и малкия мозък. Бозайниците-увеличава се обемът на полукълбата на предния мозък, ярко изразен слой сиво вещество.

Перцептивната психика включва сетивни образи.

В. Словесно – логичен психичен живот.

След раждането си детето се развива в коренно различни условия от тези, при които се развиват животните – в социалната и културната среда. Отличава се с по-голяма пластичност на организма и нервната система, да придобива знанията и опита на старото поколение, както и да развие полученото наследство. Човекът се учи, труди, говори-той има втора сигнална система. Изменя околната среда и собствената си природа. Той е самосъзнаваща се, саморегулираща се и саморазвиваща се система.

Човешката дейност преминава от играта към учението и труда. Детето се отнася по-съзнателно към средата и е по-активно към нея.

Процесите на ученето протичат у детето още от първите седмици на неговия живот, когато започват да се образуват първите условни рефлекси. Пълноценно обаче те се осъществяват след развитието на втората сигнална система (1-3г.) и след правилното взаимоотношение между двете системи. Човек постепенно усвоява и превръща обществените отношения в свои. Формирането на личността е процес на количествени и качествени изменения в резултат на противоречията между старите и новите форми на поведение, между наличните възможности и новите, по-високи изисквания. То е процес на социализация.

Общуването е двустранна форма на човешката активност, чиято основна единица е контактът като следствие и многостранен процес включва в себе си: 1) социална комуникация-обмен на информация; 2) социално взаимодействие-обмяна на опит, начини на поведение “дейност и нейни продукти между хора, групи, социални общности; 3) социална перцепция-взаимно възприемане; 4) взаимоотношение и взаимодействие, взаимовлияние между субекти и обекти.

Общуването е външна, практическа страна на определен тип човешки или социални отношения.

В по-тесен смисъл понятието се използва за характеризиране на междуличностни, непосредствени отношения и взаимоотношения, при които човешките индивиди физически и духовно се свързва (творя) един друг. Главни фактори на общуването са: 1) информационно-комуникативна – предаване и приемане на информация; 2) регулативно – формиране на цели, мотиви и програми на поведение; 3) афективна – детерминиране на емоционалното състояние на човека; 4) житейска – повдигане и поддържане на жизнения тонус на човека. Общуването е главна социална потребност на човека. Общуването е историческо най-ранната форма на развитие на човешката култура и първа основа за човешката активност в ранния онтогенезис на детето непосредствено след раждането изпъква на преден план и продължава до преклонна възраст. Общуването има определяща роля за психическото развитие и социализацията на човека. То е един от най-важните пътища за предаване и усвояване на обществено-исторически опит, за самопознание и самооценка, приемане и предаване на модели на социално поведение. Самото възпитание е специфична форма на общуване. То е един от магистралните пътища за изграждане на човешката личност и преди всичко за развитие на нейните висши социални чувства, морални свойства и комуникативни черти на характера.

Езикът е исторически изградена система от средства за общуване, която има символен и национален характер. Той е практическо действено съзнание и най-важна форма на символна комуникация. Той е система от фонетични и писмени знаци, инструмент за социализация(1) и социално-психологическа адаптация(2) за взаимовлияние между хората(3), за самоизява(4) и самоутвърждаване на личността(5), за психична релаксация(6) и освобождаване на вътрешното напрежение(7), за възпитание(8). Хората усвояват езика само при наличие на равнище на зрялост и нормални нервни и сензомоторни форми и формирани интелектуални възможности. Кърмачето си служи в началото със звук, викове, мимически и експресивни движения, изразяващи афективните му състояния. След 2 месец започва да гука – издава съгласни звуци. 9м. Започва да възпроизвежда звуци, издавани от околните. Детето на 2г. се опитва да състави първите си кратки смислени изречения.

Г. микропроцесорната техника и перспективите на човешкия интелект.

Интелектът като понятие произлиза от латински и означава разбиране, познание, постижение. Той не съществува само при човека, но при него е достигнал най-високото равнище на развитие. Той не съществува само при човека, но при него е достигнал най-високото равнище на развитие. Интелектът е сбор от множество способности, които гарантират бързото и успешно ориентиране в средата. Прието е схващането, че източниците на човешкия интелект следва да се търсят в еволюционната история на животинските видове. Интелектът може да се определи като психично свойство на индивида, което му позволява да открива значими свойства (страни) в определена ситуация и да действа в съответствие с тях за задоволяване на свои потребности и цели. Изграждането на интелекта съдейства за разкриване на сложни връзки между предмети и явления за извършване на система от операции, които са в съответствие с изменената ситуация, за решаване на задачи, построявани върху прогнозирането, чрез него се изразява гъвкаво и устойчива поведение.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG