Home Психология Контекст и копинг - обединена концептуална структура

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Контекст и копинг - обединена концептуална структура ПДФ Печат Е-мейл

Рудолф Моос и неговите сътрудници изследват влиянието на семейната, учебната и социално-груповата среда  върху индивидуалното развитие на децата, подрастващите и възрастните и се опитват да отговорят на въпросите как можем да разберем процесите, чрез които човешките контекстови и копинг ресурси повишават човешката адаптация и развитие, какви са  основните характеристики на обкръжаващата среда, кои са главните  копинг ресурси, които помагат на индивида да избира и променя тази среда, как тези ресурси се използват за адаптация към неизбежните жизнени кризи и нечовешки условия на живот и как може новото познание в тези области да бъде използвано, за да повиши първичната, вторична и третична превенция на стреса и заболяванията, свързани с него.

Формулиране на интегративна концептуална рамка

Моос и колегите му формулират обща концептуална рамка, която определя насоките на техните изследвания.

Тя разглежда връзката между стресиращите жизнени събития и адаптацията, характеристиките на околната среда и личностовите особености, а също социалните взаимоотношения и способностите на индивида за преценяване и справяне със стреса. Околната среда се разглежда като система, която се състои от физични и архитектурни компоненти, политически, надличностни и социални фактори. Личностовата система от своя страна включва индивидуални, социодемографски характеристики и такива личностови ресурси като самоуважение, когнитивни способности, умения за решаване на проблеми, здравословно състояние и функционални възможности. Стресиращите жизнени събития включват краткотрайни случки, (като например лека автомобилна катастрофа, в която никой не е сериозно наранен),  последователни комбинации от такива случки (раздяла, развод,  проблеми на децата в училище),  както и хронично напрежение (проблемен брак, трудни деца).

Концептуалният модел  постулира, че жизнените стресори  и факторите на средата и личността, свързани с тези стресори, могат да формират социално-мрежовите ресурси, способностите за копинг и тяхната ефективност. Факторите в обкръжаващата среда (високо ниво на престъпления в квартала) и личностните фактори (бдителност и предпазливост) могат да доведат до когнитивна преценка (възприятие за застрашаване на личната  безопасност) и  копинг отговори (слагане на  обезопасителни ключалки на прозорци и врати), които променят  обкръжаващата среда и намаляват вероятността  за преживяване на стресиращо събитие (ограбване или изнасилване). Тези процеси са транзакционални и на всеки стадий може да възникне   реципрочна  обратна връзка.

Ресурси и динамика на околната среда

Моос и сътрудниците му използват поредица от скали за социалния климат,  за да установят три основни характеристики за различните жизнени условия. Това са взаимоотношенията с останалите хора, личностното развитие и ориентация на целите, поддържането и промяната на околните условия. Тези три категории са свързани с множество видове различно поведение.

Семейна среда и развитие на  децата

Първото проучване разкрива някои връзки между поведението на децата и подрастващите и структурата на семейната среда. В сплотените и емоционални семейства с относително малко конфликти децата имат по-малко поведенчески и емоционални проблеми. Децата в семейства, ориентирани към независимост и постижения, са по-самоуверени и самостоятелни, докато тези в активни стимулиращи семейства с интелектуална ориентация показват по-добро перцепционно и сензомоторно развитие и по-адекватно приспособяване в училище. Децата в добре организирани семейства показват по-добра социална и емоционална адаптация, а прекалено строгите семейни структури се асоциират с несигурност и по-малко самоконтрол. (Gottfried and Gottfried, 1983; Moos and Moos, 1983; Nihira, Mink and Myers, 1981)

Учебна среда и развитие на учащите се

Друга серия от изследвания разкрива как факторите на учебната среда влияят върху личностовото и академично развитие при учениците в гимназията. Позитивните взаимоотношения с учителите  и поощряването на участието в учебната дейност в един добре организиран клас повишава морала на учениците, интереса към учебния материал и чувството за академична ефективност. По-вероятно е високи резултати на стандартните тестове за постижения да получат учениците от класове, ориентирани към постигането на задачи, които поставят специфични академични цели в контекста на подкрепящи взаимоотношения и ясна структура. Постижения може да има и при класове, при които изискванията за изпълнение на задачите не са толкова стресиращи, но такива класове не са ефективни в стимулирането на интереса и ефективността на учащите се. А в класове, които се характеризират със съперническа атмосфера, учителски контрол и липса на подкрепа и поощряване на учениците от учителя, се наблюдава високо ниво на отсъствия от клас. (Fraser and Fisher, 1982, Humphrey, 1984; Keyser and Barling, 1981; Moos, 1979)

Болнична обстановка и влиянието й върху оздравяването

В трета серия от проучвания се изследва връзката между  условията в болници и групи за взаимопомощ и резултата от лечението. Лечебните програми,  които наблягат на практичното, ориентирано  към задачи учене, и     окуражават независимостта  и личната отговорност, повишават способността на  пациента да се грижи за себе си и умението му да живее заедно с другите. Обратно, клиентите са по-склонни да напуснат учебни програми, в които липсва подкрепа, няма ясна организация, правила и процедури. Нивото на организиране на лечението може да повлияе на различните пациенти по  различен начин в зависимост от нивото им на емоционален дисбаланс. Пациентите, които са по-малко тревожни, се влияят по-добре от програми с високи очаквания за независимост и открито споделяне на личните  проблеми, докато по-тревожните пациенти се нуждаят от по-толератнти условия, които ги предпазват от прекомерна интерперсонална стимулация. (Cronkite, Moos and Finney, 1983; Moos, 1974; Ryan and Bell, 1983)

Изследване на социалния климат

Моос и неговите сътрудници използват Мултифазна процедура за оценка на околната среда (Multiphasic Enviromental Assesment Procedure – MEAP), основана на общо 90 вида жилищни условия, за да идентифицират детерминантите на социалния климат. Оказва се че е по-вероятно да се открие кохезия между хората при условия с повече физически удобства (например атрактивни декорации в салоните), с повече социално-развлекателни пособия (например фоайета, обзаведени за непринудени разговори) и повече налично лично пространство. Такива условия предоставят по-широк личен избор и възможност за съучастие. Климат на независимост е по-вроятно да се появи в условия, които осигуряват повече социални активности, позволяват на жителите по-голям избор при организацията на ежедневния им живот и предоставят повече контрол върху управлението на средата. Живеещите в условия, които поощряват кохезията и автономията, се включват по-често в обществени и творчески активности, във вземането на решения и изграждането на квартални структуи и прибягват по-рядко  до здравни и административни услуги. Социални климати, ориентирани към подкрепа и постижения е по-вероятно да се развият в женски или студентски общежития с висок процент двойни стаи, по-добри условия за развлечение и повече учебни и интелектуални активности. Такива условия повишават академичното и социално развитие на студентите.(Moos, 1979)

Тези открития имат за цел да изяснят кросситуационалната съгласуваност между процесите, чрез които околната среда оказва влияение и провокира развитие у индивидите, които я създават.

Копинг ресурси и копинг процеси

Стресиращите жизнени събития и социално-мрежовите ресурси са тясно свързани както помежду си, така и с околната среда и личностовата система. Тези системи влияят върху вероятността за поява на стесори и върху избора на оценяващи и копинг процеси за адаптиране към тях. Чрез влиянието на околната среда тези процеси могат да спрат развитието на жизнените стресори. Важна функция на социално-мрежовите и копинг ресурсите е превенцията на стресорите, а когато те са неизбежни – предотвратяването на продължителни поредици от напрежение, което в крайна сметка води до изтощение.

За да докажат горните твърдения, Моос и сътрудниците му изследват здравословното състояние, адаптацията и демографските характеристики на две случайно подбрани групи от Сан Франциско като сравняват пациенти на психиатрични клиники и техните семейства. Изследването е повторено след 12 до 15 месечен времеви интервал.

Стресови и ресурсни предиктори на адаптацията

Обвързани ли са жизнените стресори, социално-мрежовите и копинг ресурсите със здравословното състояние? За да отговорят на този въпрос, Моос и сътрудниците му изследват равнищата на личностни ресурси и функциониране и обясняват връзката им със здравето и благополучието. Употребата на избягващи копинг стратегии се асоциира с депресия както при жените, така и при мъжете. Стресиращите събития и спадането на качеството на семейните социални ресурси са по-тясно свързани с депресия при жените. Според даниите за стресовите ефекти при мъжете, високите нива на стресови събития са предшествани от последваща депресия, чието равнище е по-ниско от очакваното имайки предвид началните нива на депресивни настроения и последвалите стресиращи събития.(Billings and Moos 1982a, 1982b; Cronkite and Moos, 1983; Holahan and Moos, 1981)

Личностни и социални ресурси при превенцията и устойчивостта към стреса

Каква е превантивната роля на личностните и социалните ресурси и дали хората, които функционират по-адекватно и владеят повече копинг ресурси, преживяват по-малко стрес и напрежение? Моос и сътрудниците му откриват, че индивидите с по-висок социален статус функционират по-добре, изложени са на по-малко стресори, радват се на повече социални ресурси и използват най-вече активни когнитивни и активни поведенчески копинг стратегии, а не ориентирани към избягване. Мъжете в изследваната група, които първоначално са с по-ниски нива на депресия, преживяват по-малко жизнени стресори в последвалия 12 до 15-месечен интервал. Омъжените жени с по-ниски нива на депресия впоследствие преживяват повече семейна подкрепа, а тези, които работят – повече интерперсонална подкрепа в работата. (Billings and Moos 1982a, 1982b; Cronkite and Moos, 1983)

Използвайки данните от изследваната извадка, Моос и сътрудниците му откриват индивиди, които са по-устойчиви на стрес – те преживяват високи нива на стрес, но имат по-малко психосоматични симптоми и лека или никаква депресия. В сравнение с останалите индивиди – с високи нива на стрес и дистрес, устойчивите на стрес са по-безгрижни и и по-малко склонни да използват избягващи копинг методи. Мъжете, устойчиви на стрес, са по-самоуверени, а жените се радват на повече семейна подкрепа, отколкото тези с високи нива на дистрес. (Holahan and Moos, 1983)

Крос-ситуационални влияния

Потенциалното значение на крос-ситуационалните влияния се вижда от откритието на Моос и сътрудниците му, че стресорите на работното място са предшествани от по-лоша адаптация при индивидите, които не живеят в семейна среда. За сметка на това при индивидите, на които е оказвана семейна подкрепа, не се наблюдава такъв ефект. Също така качеството на семейната среда има по-силно влияние върху адаптацията при омъжените жени, които са домакини, отколкото при тези, които работят извън дома. Мъжете, които преживяват повече стрес на работното място, също се радват на по-малко семейна подкрепа, докато високият стрес в работата на омъжената жена се асоциира със сведенията на нейния съпруг за слаба семейна кохезия и други симптоми. Освен това, стресиращите жизнени събития, преживявани от съпругата, съдействат за използването на избягващи копинг стратегии, което е свързано с липсата на семейни социални ресурси. (Billings and Moos 1982a, 1982b; Cronkite and Moos, 1983) В този смисъл, индивидите могат да бъдат повлияни индиректно от условия, в които не участват.

Превенция и интервенция

Идеята за трите сфери на социалния климат може да спомогне да се коригират прекомерно опростените виждания за окръжаващата среда и по този начин да се планират по-информирани интервенционни програми. Процедурите за оценка на околната среда могат да се използват за контролирането на адекватността на осъществяваната програма. Например, Felner, Ginter and Primaverra (1982) разглеждат осъществяването на проект за първична превенция, чиято цел е повишаването на нивата на личностното приспособяване и представянето в училище чрез увеличаване на подкрепата на връстниците и учителите и повишаване на нивото на яснота между учениците при прехода им в гимназията. В сравнение с контролната група, участниците в проекта смятат, че училищните условия са по-ясни и структурирани и докладват по-високи нива на подкрепа и сътрудничество. Подобен подход е използван от Steiner (1982), за да покаже, че терапевтичната общност може да се развие чрез комбинацията на медицина и ориентация към психиатрично лечение. Когато интервенцията се осъществява по план, отношенията между специфичните компоненти на програмата (включително качеството на социалната среда) и индивидуалните резултати могат да бъдат проучени. По този начин оценителят може да помогне на практикуващите лекари да реориентират програмата към коцентриране на ресурсите към тези компоненти, които са асоциирани с по-добри резултати.

Социално-екологичната перспектива също потвърждава нуждата от фундаментална промяна в мисленето за интервенционните програми и техните ефекти. (Moos and Finney, 1983) Интервенционната програма е постоянна многокомпонентна микросистема на околната среда или специфични условия, които повлияват личностното развитие и съзряване, индивидуалното настроение и поведение. Впоследствие, ефектите от интервенцията могат да бъдат повишени или редуцирани от нови фактори на околната среда. Например, неучилищните условия могат да повлияят условията в училище и класната стая чрез инхибиране на техните ефекти (семейството или връстниците не оценяват училището, ориентирано към постижения), чрез повишаване на техните ефекти (домашните и семейни фактори поощряват атмосферата на учене, ориентирана към  пъстижения), или чрез компенсиране на липсата на ефекти (у дома децата се учат на умения, които не им се преподават в училище).

Връзките между условията са важни заради вероятната стабилност на ефектите на интервенционните програми. Много от трудно постигнатите ползи на социалните програми изчезват след време, което отговаря на очакванията, свързани с новите познания за влиянието на околната среда и разнообразието от условия, на които са изложени повечето индивиди. Свойствено на убеждението, че интервенционната програма може да провокира промяна, е допускането, че други, по-скорошни фактори на околната среда могат да модифицират тази промяна. Съответно, ако обществените условия са способни да променят индивидите, то на това са способни и интервенционните програми. Използването на системна концепция за идентифицирането на конвергентните ефекти от крос-условията може да осъществи възможността за формулиране на по-интегрирани и влиятелни социални програми.

Промяна и подобряване на обществените условия

Моос и сътрудниците му формулират процес от четири стъпки за предизвикването на промяна: оценка и предпочитания спрямо околната среда, обратна връзка и дискусия върху получената информация, планиране и осъществяване на специфични промени, както и преоценка. Този процес е използван за подобряването на програми за лечение в болници и групи (Moos, 1974), корекционни програми за млади престъпници (O’Leary, Duffee and Wenk, 1977), в класните стаи (Waters, 1982), в студентски общежития (Daher, Corazzini and McKinnon, 1977), а също и за проектирането на ефективен работен климат за болничния персонал (Koran, Moos and Zasslow, 1983)

Информацията за компонентите и динамиката на системата на околната среда спомага за формулирането на нужната интервенция и за управлението на резултатите от интервенционната програма.

Разбиране на системата на околната среда

Колкото по-интензивни, ангажиращи и социално интегрирани са жизнените условия, толкова по-силно е потенциалното им влияние, най-вече върху личностните фактори, които претърпяват развитийна промяна. Кохезивните хомогенни условия влияят на инконгруентните индивиди като ги променят в посока на нагаждане към болшинството хора, докато инидивидите от мнозинството поддържат и развиват собствените си становища. Например, оказва се, че студентите, които увеличават консумацията на алкохол през първата година от обучението си, по-често живеят в общежития, в които техните връстници пият повече. Хетерогенните условия имат по-разнообразни влияния и предлагат на всяка личност широк избор от възможности. Индивидите са по-склонни да намират други личности със сходни ценности и начин на мислене и по-малко склонни да понесат натиска за промяна. (Moos, 1979)

Влиятелната околна среда предлага необикновенни възможности за ефективна промяна, но носи и значителни рискове като високи нива на обратимост и значителен брой произшествия. Например, концентрацията на много способни ученици в класните стаи може да провокира техния стремеж към успех и постижения. Но процесите на социално сравняване често действат в ущърб на по-малко способните ученици, които могат да се почувстват отчуждени и по-малко компетентни. Всяко условие, което е достатъчно влиятелно, за да предизвика конструктивна личностова промяна, може да предизвика и съпътстващ стрес. Освен това, такива условия могат да доведат и до значителни проблеми (когато например хомогенните кохезивни общества провокират ангажирането на студентите в социални занимания и те занемаряват академичните си цели).

Личностовите фактори, както и останалите фактори на околната среда могат да противодействат на влиянието на въздействащите условия. Например, младите мъже, които остават въздържатели във “високорискови” общежития, са по-самоуверени и се предпазват от влиянието на групата като се включват в независими академични и спортни занимания. (Moos, 1979) Взаимодействието между условията може да помогне за обясняването на по-малкото вредни ефекти от стресиращите жизнени събития и работното напрежение върху индивидите, които живеят в подкрепящи семейства. Основните когнитивни и личностни стилове, независимостта, вътрешният контрол и специфичните копинг умения като когнитивното избягване и уединението също могат да помогнат да се разбере как индивидите се сблъскват с мощните фактори на околната среда, без да се променят много. Обратно, индивидите, които са отворени към промени, се безпокоят за социалното им възприемане, чувствителни са към нормативния натиск и за добро или лошо се влияят повече от условията на околната среда.

Личностни характеристики и околна среда

Ролята на факторите на околната среда и копинг ресурсите трябва да бъде разглеждана в светлината на личностните характеристики на индивидите. Хетерогенността на индивидуалните реакции спрямо околния контекст подтиква Моос и сътрудниците му да подберат различни среди за различните типове личности и да изследват резултатите. Оказва се, че учащите, които предпочитат подкрепяща, съревнователна, ясна и иновативна учебна среда, развиват по-позитивно отношение към науката, когато са в класове, които поощряват подобна специфична атмосфера. (Fraser and Fisher, 1983)

Друга основна перспектива допуска, че компетентните хора имат по-висока толерантност към останалите и към различните фактори на околната среда и са способни да функционират ефективно в широк диапазон от ситуации. Обратно, по-малко компетентните индивиди могат да функционират адекватно в ограничен обхват от условия. Това води Моос и сътрудниците му до предположението, че поведението на по-малко компетентните индивиди се влияе повече от факторите на околната среда, отколкото поведението на компетентните личности. (Lawton, 1982)

По-зрелите индивиди са способни да организират своята околна среда, докато по-малко зрелите се нуждаят от стабилизиращия ефект на добре структурираните жизнени условия. Този модел е консистентен с откритието, че разликите в атмосферата на класната стая са по-силно асоциирани с адаптацията на проблемните ученици. (Wright and Cowen, 1982), а също и с факта, че академично по-зрелите студенти са способни да се приспособяват и функционират в по-слабо структурирана учебна среда. (Moos, 1979)

Перспективи

Настоящите перспективи имат за цел предвиждането на проблематичните жизнени стресори и на благотворните социални ресурси. Въпреки, че стресът се асоциира с ментална и физическа дисфункция, повечето хора се справят успешно с трудните обстоятелства и декларират повишаване на собствените си морал и удовлетворение. Ефективното разрешаване на стресовите ситуации често провокира дългосрочно развитие, повишава самоуважението и личностната зрялост. (Antonovski, 1979; Elder, 1979) Мъжете и жените, които преживяват повече промени през ранните си години, са по-емпатични и толерантни на средна възраст. Освен това, някои индивиди декларират самоусъвършестване и пренасочване на техния живот в трансцендентална посока след екстремна здравна криза.

От друга страна, социалните връзки могат да притежават проблематични аспекти и да провокират потенциални негативни събития. Например, кохезивните взаимоотношения могат да окажат прекомерен натиск върху индивидите, за да отговорят те на нормативните очаквания, и да провокират колективно отхвърляне или самопожертвователност. Груповата солидарност може да помогне на индивида да се справи с лична криза, но може и да предизвика раболепие спрямо груповите норми, което възпира индивидуалната независимост и подтиква “непокорната” личност към чувство за изолация. Приятелите и роднините могат както да задълбочат, така и да възпрепятстват развитието на жизнените кризи. Стресиращите събития са неизбежна част от човешкия живот и могат да доведат както до по-голяма личностна ефективност, така и до болест или дисфункция.

Насоки за бъдещи изследвания

Психологията може да допринесе много за разбирането на биопсихосоциалните процеси, свързани с контекста, копинга, адаптацията и здравето. Например, хроничното напрежение може да доведе до развитието на депресия, която да повлияе на имунната система и да повиши риска от физическо заболяване. Кохезията и социалното одобрение могат да провокират устойчивост към стреса като стимулират невроендокринните механизми да продуцират бетаендорфин и други невропептиди. (Broadhead, James et al., 1983) Факторите на околната среда могат също да повлияят на благополучието чрез промяна на поведенията, които са рискови за здравето -като яденето, пиенето и пушенето. (Holroyd and Lazarus, 1982) Чрез изясняването на динамиката на околната среда, психолозите могат да изиграят жизненоважна роля в обосноваването на универсална биопсихосоциална перспектива за здравето и болестите.

Научаването как да се справяме с външните фактори е базово умение. Широка социална промяна има тогава, когато болшинството индивиди са достатъчно компетентни, за да се обединят и да осъществят общата си цел. Стремежът за развитие на едно по-добро общество прави възможно поставянето на цели, които засега са непостижими, но които трябва да бъдат рождено право на всеки. Човешкият род трябва да се усъвършенства като същевременно усъвършенства и доразвива условията, в които живее и ще живее.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG