Home Туризъм Фактори за развитие на туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Фактори за развитие на туризма ПДФ Печат Е-мейл

Фактори за развитие на туризма

  1. 1. Увод - Значение за икономиката

Туризмът има съществено значение за икономиката на страната. Нещо повече, България се счита за привлекателна, със съществени ресурси за развитието на туризма страна. Освен природните дадености, за развитие на туризма у нас, влияние оказват и следните фактори: нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.

Основните фактори, обуславящи развитието на  българския туризъм са:

- живописна и разнообразна природа;

-                                  близост до основните пазари;

-                                  безопасност;

-                                  климат, благоприятен за здравето;

-                                   богатото културно –историческо наследство;

-                                   съхранени традиции, обичаи и фолклор;

-                                  гостоприемно население.

Счита се, че в страната има добри условия за развитие на многообразни видове туризъм, като обаче съществуват и големи проблеми при развитието на отделни видове туризъм. Ето защо, изследването на отделните фактори за развитието на туризма са съществена предпоставка за повишаване ролята на туризма  в общото икономическо развитие у нас.

  1. 2. Теоретични основи на факторите за развитие на туризма

Факторните дадености, които оказват влияние върху туризма   се делят на три категории:

Природни ресурси - климат, море,  релеф, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експлоатацията им за туристически цели, природните ресурси се превръщат в икономически,  тъй като задоволяват съществуващото търсене в туризма. Експлоатацията им обаче не трябва да води до тяхното увреждане или унищожаване. Следователно, необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазването на екологичното равновесие и да се създават ограничения при експлоатацията им.

Човешки ресурси – заетост и квалификация. Ролята на труда в туризма е важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивото на квалификация на работната им сила. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколко фактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя; къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането на местните и нравствени стойности и т.н.

Капиталови и инфраструктурни ресурси – туризмът е капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие.

Технологичен напредък и иновации - техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии, особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии, електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане), но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси, аква паркове и други).

Цените                  са също  важен мотивиращ фактор. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.

Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата и правителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.

Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи

Личните фактори са индивидуалните вкусове и предпочитания, които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се включват и личните мотиви на туристите.

  1. 3. Нормативни основи за развитие на туризма – анализ на закона за развитие на туризма

Туристическата дейност, като всеки бранш в националната икономика е свързана със законова регламентация и нормативни документи. Основните нормативните документи, които регламентират отчетността в българските туристически предприятия са:

-             Закон за ДДС /ЗДДС/;

-                                                          Закон за счетоводството /ЗС/;

-                                                          Закон за туризма /ЗС/;

-                                                          Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/;

-                                                          Национални и международни счетоводни стандарти /НСС, МСС/;

-                                                          Редица Наредби, подзаконови нормативни документи, тарифи  и пр.;

Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ  са:

1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;

2. хотелиерството и ресторантьорството;

3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.

Туристически обекти са:

1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;

2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;

3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;

4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;

5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.

В съответствие със Закона за туризма следва да се поясни, че туристическата дейност в обектите на туризма може да извършва само лице по определен ред, и то в категоризирани обекти.

В съответствие със ЗТ,  “Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга”. Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги. Към него обаче следва да се имат предвид утвърдената от съответната туристическа методология структура на туристическите пътувания в света (1978 г.) и определенията, дадени за понятието “турист” от Римската конференция по въпросите на международния туризъм (организирана от ООН през 1960 г.) и Хагската декларация по туризма (10-14 април 1989 г.). А това определение е “Международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 и повече часа се намира временно в друга страна и живее извън постоянното си местожителство”. Това понятие се приема и от департамент “туризъм” към Съвета на Европейската общност (създаден като самостоятелен департамент през 1993 г.).

В закона,  за хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери. Световната туристическа организация също участва в опитите да се дефинира хотелиерството като най-разпространен вид. Основните характеристики на заведението, което може да се нарече хотел, според  Световната туристическа организация  са следните:

-                                  да разполага най-малко с 10 стаи;

-                                  да има строга стандартизация на санитарно-хигиенните възли както за гостите, така и за персонала;

-                                  цялата суперструктура (екстериор и интериор) да отговаря на категорията на хотела;

-                                  персоналът да притежава необходимата за конкретното работно място и категория на обекта квалификация, утвърдена от националната туристическа организация;

-                                  всеки хотел да предлага необходимия комфорт, задължителен за дадената му категория;

-                                  всеки хотел да разполага с необходимите съоръжения за безопасност (според разпоредбите в отделната страна);

-                                  всеки хотел да има условия за оказване на първа медицинска помощ като специално оборудване се налага само при определени случаи.

Туризмът има няколко основни направления от теоретична и практическа гледна точка по отношение на дефиниране на неговите понятия. Тези направления според науката са: организационно, производствено, икономическо, географско и социално. От организационна и управленска гледна точка, ЗТ формулира следното определение на понятието туризъм: “Туризмът е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участие в културни прояви, форми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт”.

На практика това означава, че в понятието се включва: поне една от преките туристически дейности- настаняване, хранене и транспорт; различните форми на туризъм- културен, природен, селски, балнеоложки и т.н.; дейностите и услугите косвено участващи в туризма- строителство, търговия, селско стопанство, административни и други услуги; национална и регионална инфраструктура. Ето защо туризмът представлява съвкупност от стоки и услуги. Организационно се възприемат от науката също и понятията: индустрия на гостоприемството, туристическа индустрия, туристическа дейност. С това се подчертава приложението на индустриалните методи в туризма.

Законът за туризма възприема понятието туристически продукт “като съвкупност от туристически услуги и стоки, а дейността включва формирането на продажби за организирани пътувания в страната и чужбина и приемане на чужденци, застраховки, резервации, екскурзоводни и други услуги по договор и ваучер и при спазване на законите в страната”.

Продуктът на туроператора се предлага на пазара като организирано цяло, а не като обикновен сбор от отделни услуги. В този смисъл той може да се дефинира и анализира в неговите пет основни характеристики:

  • собствени (на туроператора);

услуги под формата на управленски опит (know how) в процеса планиране, организация и провеждане на туристическото пътуване;

  • интегриран пакет от чужди услуги от първичното и вторичното туристическо предлагане;
  • обща цена, която се формира върху основата на очакваните потребителски нужди и фиктивния (разчетен) брой участници в пътуването;
  • поет от туроператора риск (инвестиционен, финансов и свързан с промяната на разходите);
  • компетенции и възможности на туроператора за решаване на всички проблеми, които възникват в процеса на организиране и провеждане на туристическото пътуване.

Основните задачи на туроператора се определят и систематизират съобразно специфичните му функции в зависимост от неговия вид (голям, среден или малък), профила на дейност (за организиране на рекреативни, делови, познавателни, лечебни и др. видове туристически пътувания), от използвания вид транспорт при пътуването, дестинацията и т.н. Повечето от задачите на туроператора, обаче, имат универсален характер, което дава възможност те да бъдат групирани в следните основни групи:

  • по снабдяването, респ. доставката на необходимите материали и услуги за организирането на туристическото пътуване;
  • по “производството” на собствения продукт;
  • по реализацията (пласмента, продажбата) на продукта;
  • по подпомагане потреблението на продукта, т.е. по провеждането на туристическото пътуване.

Държавната политика в туризма би следвало да се разбира като общонационална държавна философия за състоянието и развитието на туризма в Република България, като философия за краткотрайни, средносрочни и дългосрочни планове, стратегии и концепции за развитието на туризма като приоритетен отрасъл на нашата икономика. В ЗТ,  са определени функциите, правата и отговорностите на изпълнителната власт- Министерството на икономиката и органите на местното самоуправление и местната администрация от една страна, и от друга- националните, местните, регионалните, браншовите и продуктовите туристически сдружения като неправителствени организации.

Следва  да се посочи, че министърът на икономиката е основен двигател  и ресор на провежданата държавна политика в туризма. Неговите отговорности включват: разработване на стратегии и краткосрочни програми, издаване на лицензии за туристическа дейност, категоризиране на туристическите обекти.

Според ЗТ, туризмът у нас може да бъде два основни вида- морски и планински.

  1. 4. Съвременни тенденции на факторите за развитие на туризма

Вече бе споменато, че  туризмът е отрасъл, върху чието развитие оказват  влияние множество фактори -природните условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото историческо и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и законодателството, рекламната дейност, наличие на квалифицирани кадри и др. Всички тези фактори  могат да се обединят в две групи - природни и обществени /антропогенни/ фактори. Самостоятелно въздействащ фактор е географското положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което има голямо значение за развитието й.

Конкретно за развитието на планинския туризъм, факторите, които оказват влияние са:

  • Средствата за подслон на туристите, които в повечето случаи са ресурси, разположени в планински места.
  • Инженерната инфраструктура, свързана с осветление, отопление,  телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на планинския туризъм.
  • Производствената инфраструктура, която е насочена към  практикуването на дейности и производство на характерни услуги с автентична  тематика: бране на горски плодове, езда, алпинизъм и др.

Туристическата инфраструктура на планинския туризъм  следва да отговаря на две  основни изисквания:

  • Да създава нормални условия за пребиваването на туристите;
  • В минимална степен да нарушава екологически съобразната природна среда

Важен фактор за развитието на туризма е изградеността и състоянието на транспортната инфраструктура в България. Страната разполага с добра инфраструктура /летища, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища и др. /, която обаче по качество отстъпва на европейските стандарти. Това влияе неблагоприятно върху разрастването на индивидуалния и автомобилен туризъм.

Основен проблем, свързан с планинския туризъм е мащабното строителство ,което се предприе в България през последните няколко години. В резултат на редица процеси-  връщане на земята на реалните им собственици, продажба или приватизация на някои туристически обекти и пр в районите на Банско, Боровец, Пампорово и други се  изградиха огромни туристическо  - рекреационни центрове. От една страна, тези центрове осигуряват заетост на местното население, от друга страна, обаче се отчита застрояване, което нарушава или има опасност да наруши природното равновесие в региона, поражда екологични проблеми, свързани с канализация, отпадъчни води и пр. Счита се, че в средносрочен план, това застрояване ще се отрази по –скоро неблагоприятно на развитието на туризма в региона, още повече, трябва да се има предвид, че в част от силно застроените региони снежната покривка не се задържа продължително време, което налага поддържането на пистите с изкуствен сняг, което пък от своя страна е още един съществен екологичен проблем.

Доброто развитие на морския туризъм е обусловено от изграждането на супер- и инфраструктурата, на практика, тези фактори   имат изключително значение за “атрактивността” на този туристически продукт.

При морския туризъм, туристическото обслужване включва:

-посрещане и настаняване в дадената база;

- разнообразни аниматорски услуги;

- предлагане на специфични услуги  -  като риболов, разходки с морски съдове;

- изготвяне на програми за рекреация на морския бряг  и пр.

Факторите, които оказват влияние върху развитието на морския туризъм включват наличие на плажове,  температурата на морската вода,  туристическото усвояване на кройбрежието и пр.

  1. 5. Заключение

Редица изследвания показват, че въпреки наличието на адекватни фактори за развитието на двата основни вида туризъм – морски и планински,  в България все още се забавя реализирането на достатъчно мащабна за неговия потенциал национална, регионална и местна политика за организация, развитие и управление на ефективен туризъм, която да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо място на международния туристически пазар. България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украинския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческият, религиозният, екологичният, селският, приключенският, балнеоложкият и конгресният туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал. Все още ключов проблем за отрасъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчната хигиена и високите равнища на шум от атракционните заведения. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма.  Една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм е лошото качество на инфраструктурата в страната. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти.

България в значителна степен залага на физическите ресурси като първоизточник за формиране и развитие на туристическия сектор. Сравнението в това отношение с някои от основните конкуренти показва следното: от гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения. От друга страна, Гърция и Турция са по-леснодостъпни по море, което благоприятства развитието на яхтения туризъм в тях.            България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 100 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.

От друга страна, експанзията на човешките дейности в края на XX век поражда сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Започват да се търсят методи за преодоляване на негативните последици. Така се поставя началото на идеята за устойчивостта.   Туризмът, като част от световната икономика, не прави изключение. Неговото масово развитие в последните години поражда редица негативни последствия като:

- свръх концентрация на туристическа дейност по места, която изтощава туристическите ресурси, унищожава културното наследство на местното население и нарушава екологичното равновесие;

-  намаляване на икономическия ефект от туризма за отделни дестинации поради развитие на стандартни, нискокачествени, сезонни и евтини форми на ваканционен туристически продукт;

- поява на отрицателен социално-културен ефект върху ценностната система, бита и култура на населението в районите, приемащи туристите;

. възникване на отрицателно отношение в самите туристи към стандартизираните туристически продукти за масово “потребление”, в които се превръщат редица ваканционни туристически комплекси.

Ето защо, препоръки към развитието на туризма у нас са  : подобряване на пътната и туристическата инфраструктура, съчетание на морския и културния туризъм, разработване на богати, анимационни и други туристически програми,  създаване на мащабни интерактивни  PR програми, корелация между работата на частния сектор и общинските власти и пр. Счита се, че по този начин, страната ще подобри имиджа си като дестинация, способна да задоволи нарасналите изисквания на съвременния потребител.

  1. 6. Списък с  използваната литература
  2. Апостолов, Н., Туристически ресурси, ИУ, Варна, 2003
  3. Велас, Фр., и др. Международен туризъм, Мегабул, С., 1998
  4. 3. Маринов, Ст., Маркетингов концептуален модел на туристическата дестинация, Сп Известия, ИУ-Варна, бр. 1/2002
  5. Нешков, М., и др.   Специализирани туристически продукти на България, ИК Славена, Варна, 2002
  6. Ракаджийска, Св.,  Ст. Маринов. Маркетинг в туризма. Наука и икономика, Варна, 2004
  7. Ракаджийска, Св.,  С. Маринов. Туристически пазари, реклама и пъблик рилейшън,  Варна, 1998
  8. Рибов, М., Туризъм без граници, конкурентно предимство в туризма, София, Мобилис, 2005
  9. Стамов, Ст., и кол. Специализирани видове туризъм, София, ИК "Кота", 2003
  10. Хаджиниколов, Д.,  Доклад на заместник-министър пред участниците в Международната туристическа конференция “България - страна на мечтите”: http://www.mi.government.bg/pr/memo/mdoc.html?id=22996
  11. Boud – Bovy, F. Lawson, Tourism and recreation, Oxford, Arhitecture  Press, 1998
  12. Harrop, J., The Role of Tourism in the EC and Prospects for Eastern Europe, European Business Review, 94/1994, р 20- 25
  13. Mission to Bulgaria – Report on the Tourism Cluster-Bulgarian Competitiveness Initiative, Alvin Rosenbaum for Austin Associates/MSI, София

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG