Home Педагогика ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПЕДАГОГИКА

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПЕДАГОГИКА ПДФ Печат Е-мейл

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПЕДАГОГИКА

 

ВИДОВЕ НАУЧНО ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ  11.02.04

-делят се на индивидуални и групови

индивидуални – лабораторни – проявите на конкретния индивид в нашата област груповите изследвания преобладават. Има три основни групи:

1.Емпирични  (опитни) изследвания.

2.Теоретични и емпирични – теоретико- емпирични изследвания

3.Теоретични изследвания

Има още една група, граничат с научните, но не могат да влязат в нея – има  популизаторски характер, внедрителски характер (популяризирането на 1 изследване не е научно). Използва научния инструментариум, но не казва нищо ново.

Разграничават се група методи – това са метод за набиране на научна информация – информацията може да се оценява по определена скала или норма.

МЕТОДИКА НА НАУЧНО ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

1.СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ, СТРУКТУРА.

Педагогиката стеснява всички стъпки до завършване на изследването. Има точно разчетени стъпки на последователни действия. Методът е пътя, по- който тръгва и преминава научното изследване. Характерна особеност е, че в 99% от случаите има и теоретичен и емпиричен характер. Тази особеност чести се пренебрегва от някои автори. За да можем да направим изследване, трябва да знаем какво ще изследваме.

методология- наука за метод по- който ще се извършва едно изследване.

Всяка една методика съдържа структура или етапи (т.е. през какви важни моменти минава изследването).

2.ЕТАПИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.

-изработване на методиката

-подготвителен етап (задължителен, тук се създават предпоставки за самото изследване). Включва – какво искаме да изследваме; в каква област; какво се знае за нея; какво има за нея; кое не е изследвано.

-ориентировъчен момент- за да стигнем до идеята, до предмета на изследване; много е важен, защото ти сега си избираш темата.

-темата е отправната точка. Като я фиксираш темата се фиксира целта на изследване. Формулирането на темата и целта са сходни. Очертава се обекта и предмета на изследването.

Що е обект и предмет на изследване- обектът е явлението и явлението е обектът. Предметът на изследването е част от обекта. Очертавайки темата и целта на изследване, ние очертаваме и предмета- те съвпадат по съдържателен характер. По широко от темата е обекта.

-Кои са показателите и критериите за явлението, което ни интересува (признаци, защо трябва да се визират, защото ще се движим в рамката на темата и няма се отклоним).

 

(4)ПОКАЗАТЕЛИ И КРИТЕРИИ В НАУЧНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

-формулиране на хипотезата- (научното предвиждане, какво смятаме, че ще установим, правим предположение)- трябва да е ясна, точна, фиксирана. Ще ни е по- лесно вече да посочим- методите за подбиране на научна информация; методи, които набират теоретична информация; методи, с които правим проверка; емпирична информация.

-задачи- очертават рамката на изследването.

-методи за обработка на информация – каква е степента на неговата валидност.

-къде ще се извършва емпиричното изследване.

-количествена представителност.

-представителна извадка- няколко души за цялостното.

-структурна представителност.

-фиксиране на продължителността на изследването, освен мястото и времетраенето.

-Подготвителния етап очертава цялата рамка на изследването.

-Етап на теоретичното изследване (основи на изследването; основни проблеми на изследването)

-да се открие панорамата на изследването - в какво е неговото място сред другите проблеми – какво е известно по този въпрос, и какво е останало неизвестно, да го развием и кое дава основание, че е важно за науката.

-да се обоснове рамката на изследването – неговите характеристики, моделът да е проверен и да се подготви емпиричната част.

-целта, задачите, критериите, хипотезата – правим обосновка на всичко от подготвителния период, теоретичния етап.

-етап на емпиричното изследване – логически следва теоретичния етап – включва набирането на информация, с предвидените мети, с която може да удовлетворим задачите, които сме си поставили..

-информацията, която може да покаже проявлението.

-информацията, която да ни даде отговор на въпроса “какво е потвърждаването”- цялостно, частично или изобщо не се потвърждава хипотезата (Ако не се потвърди, значи такава гледна точка няма, ако се потвърди, значи гледната точка е доказана – може хипотезата да не се потвърди, не е грешно, щом е научно изследване)

-емпиричната част е много важна.

-етап – анализ и синтез и обобщение на деяние от емпиричното изследване.  прави се самостоятелен анализ от всеки отделен метод.

-накрая частично обобщение какво утвърждават данните.

-изводи – обобщение на всички методи (тук е извода дали ни се потвърждава хипотезата или не).

-оформяне на данните  в научен труд (последен етап)

Видове труд:

-може да е вид научна статия (най- малкият научен вид)

-може да е научна студия  (30 – 100 стр.)

-може да е научна монография (над 100 стр.)

-научна дисертация (над 100 стр.)

-научна статия – само теоретична част –от 4-5 стр. до 30-40 стр.

Научен труд – структура, еднаква за всички.

1.Увод    2.Изложение    3.Заключение     Не са разграничени и диференцирани.

1.Увода в СТАТИЯТА 1 стр. не повече. – да обосновем актуалното от проблема, който изследваме, неговата обществена значимост. С кои други проблеми има тясна обвързаност и как ще влияе за по- доброто решение на другите проблеми.

2.Изложение- същностно разработване на проблема – структурата му се визира. Разясняване на отделните въпроси. Колко автори са писали по това, кое е изяснено, кое не.

3.Заключение- 1 стр. извод – какво е общото и различното между мненията. Тук остава неизследван този проблем. Даваме лична интерпретация, ако това ни е темата. Това е валидно, това не...

Нашата работа спира до теоретичната част, не открива нищо ново, тя е неща, които са известни. Трябва да се посочат литературните източници.

2.НАУЧНАТА СТУДИЯ – движи се между 30-100стр. С по- голям обем е, по- сложно научно изследване, разкрива генезиса на проблема, представя го цялостно. Валидното е, че увода и заключението не са  повече от 1 стр. (рядко повече). Има глави, точки, подточки. Структурата е строго диференцирана. Тя е за ограничен контингент от читатели, да осведоми научната общественост за определени резултати, публикуват се данни, където другаде не са публикувани. Предназначени са най- често за размяна с други учебни висши заведения. Значимо  научно изследване е. На чисто теоретична основа могат да са, но и теоретико- емпирични могат да са. Теоретичните засягат важни теоретични проблеми с обществено значение. Отделя се място на анализа- има важно място в обема, сърцевината е на проблема. Ако малко хора са писали по даден проблем е трудно да се направи студия, защото няма какво да се анализира. Изисквания за строг научен език (недопустимо е да се разсъждава на житейско равнище). Внимателно да се представят мненията на авторите .

3.ДИПЛОМАНА РАБОТА –50- 100,120 стр. заема междинно положение, основната й функция е да докаже, че може да извършва изследвания, макар и не чисто научни, по скоро ги популяризира изследванията си. 1/3 от дипломната работа показва самостоятелно разработен проблем. Подчинява се на учебни цели, а не на строго научни цели. При дипломната работа си поставяш научна цел, боравиш с научен инструментариум. едно нещо не е задължително да откриваш нови научни факти.

4.МОНОГРАФИЯТА е по- обемиста от дипломната работа, представя се цялостно разработен научния проблем. Информацията, представена подлежи на публикуване (дипломните работи и дисертациите не подлежат на публикуване). Могат да се разглеждат изключително сложни проблеми. Няма таван на обема ~ 100- 400стр. Структурата на дипломната работа  съвпада като на монографията, но в умален вид. Представят се задължително нови научни, неизвестни факти.

5.ДИСЕРТАЦИЯ- представя се в нея методиката на изследването, но съкратено; целта и задачите цялостно. По стр. не се различава от дипломната работа, монографията и дисертацията. При дисертацията, увода може да е 7- 8 стр., защото включва и увода на методиката. Методиката е след увода. Дисертацията са най- високите постижения. Оформяне на труда- да се обърне внимание на цитирането.

 Според Ив. Димитров “възпитанието е процес на въздействие...”1. (11, стр.15)

(11-N на литературата от края)

1.Димитров,  Ив.“Теория на в-то”,издателство, место издателство, София, 1999,стр. 15

1)Цитат по Ив. Димитров “Т-я на в-то”, стр.15, 1990, София                     

-да се избягват повече от 3 пъти използването на синоним на 1 понятие на 1 стр.

-езикът и стилът представят равнището на автора. Да се избягват сложните изрази.

 

(4)ПОКАЗАТЕЛИ И КРИТЕРИИ В НАУЧНО ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1.Отношението показател- критерий в наукознанието педагогическите изследвания. Понятието “показател” се появява се в 17в. в природните науки (биологията). По- късно този термин започва да се среща и в икономиката, техническата общност, пренася се и в социалните науки. През 20в. негови синоними влизат- критерий, признак, параметър, и др. Какво е заложено- разглежда се като характеристика, особеност, проявление на даден явление. в основата си характеризира или външни или същностни страни на дадено явление. 20в. се преплитат критерият и показателя. Използването на критерия допринася за синонимната им употреба. Етимологията на показателя не съвпада с тази на критерий.

 

 (9)МЕТОД НА ОБОБЩЕНИЕ НА ВЗАИМНИТЕ ОЦЕНКИ 13.02.2004г.

-това е най- подходящия метод за оценяване на поведенчески прояви. При други случаи има ниска стойност, но при поведението има високи стойност. Може да се използва както при общото оценяване на качествата, така и при диференцирани прояви на качествата. Целесъобразно е да се използват съвкупно с наблюдението. Не е по- рационален от експерименталните ситуации, но е по- ефикасен от тях. Експерименталните ситуации са свързани с отделната личност, а този метод за групата се получава информация обща информация, за всички представители на групата. Не означава, че има висока обективност има субективно оценяване. С него ние даваме оценки на проявата. При него отчитат тенденциите- кое е преобладаващото по отношение на отделните прояви.

 

(10)ОЦЕНЯВАНЕТО /РЕЙТИНГЪТ/ И САМООЦЕНЯВАНЕТО В НАУЧ. ИЗСЛ.

всеки човек оценява, дължи се на наличието на съзнание, докато сомооценъчната дейност се дължи  .................................................  между тях има нещо общо, но и принципно различие. Човек оценява другите, доколко неговите прояви удовлетворяват на даден индивид неговите максимални или минимални представи за нормални проявления. Продукт на самосъзнанието, то ни диктува. Свързано е от човека към заобикалящите. Това е процес, при който се съпоставя характера на дадени прояви, по удовлетворяване на личните изисквания.

Ако нашите изисквания са неадекватни, ненормални, и нашата оценка няма да е реална. Ако имаме временни изисквания, и те водят до не действителни оценки за индивида. Ние разкриваме част от действителните ни прояви, и оценката е само върху тях. Човекът е скрита картинка, трудно се поддава на реалистична оценка. Поведението на човека е съвкупност от всички постъпки (действия и бездействия) за продължителен период от време. Процес, който се предлага на дадена група общност, като преписват числа, отразяващи скала на оценяване. Числата не са произволни, взети са от скалата за оценяване (от 0 до 3 или 5-17) знае се кое е min. и max., което можеш да предпишеш на дадена проява. Числото, което най- много го има, значи тази проява е най- характерна (типична за индивида), а с най- малко число, тази проява не е характерна, тя е случайна, слаби прояви. Така се проучват. Оценяването е насочено навън към обекта. Процесът самооценяване, насочен е навътре към себе си, обратен процес на оценяването, но пак е оценяване, към субекта. Един и същ човек може да е носител и на оценка и на самооценка, но това са различни прояви. Може да е взискателен към другите, а не взискателен към себе си и обратно- реалистични състояния. Винаги висока оценка към себе си, ниска към другите. Ниска самооценка, висока взискателност. Високи изисквания, ниска оценка. Ниски изисквания, висока оценка. Оценката е обратна на изискванията. Обратнопропорционален процес. Високите изисквания са предпоставка за реалистична оценка, но не са 100% така, защото може и да не са реалистични. Добре е човек да има реалистична самооценка. (Когато детето различава себе си от другите, вече има самосъзнание 1,5- 2год., знае кое е). Равнопоставеност на критериите към себе си и към  другите.

2.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА  ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОЦЕНЯВАНЕТО И САМООЦЕНЯВАНЕТО. 

-Първо преценяваме аудиторията по определени признаци- да има еднакво мислене по тези признаци. Ако нямат, не е подходящо да прибягваме към оценяване. За да се ограничи субективизма трябва да имаме конкретни, фиксирани прояви, които да се приемат за реални характеристики (Публикациите на Липкина, извършвала е самооценка на учениците, руски автор- 1, 3 клас).

 

(11)АНКЕТАТА КАТО МЕТОД НА НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

1.Същност, особености, съдържание, възможности, ограничения.

АНКЕТАТА е метод на социологията. Анкетирането е метод на изследване (емпирично познание) възгледи, разбирания, убеждения на определени общности по даден проблем. С този метод могат да се проучват само мнения по даден проблем, но не и същността. Вариант на този метод е интервюто. Изискванията към интервюто и анкетирането са еднакви, различия има при въпросите (спецификата е там). Едно и също съдържание при интервюто са ограничени въпросите, но при анкетата са включени повече. ИНТЕРВЮТО е с ограничена информация. Трудно е при интервюто да се спечели доверието на интервюираните лица, а без това няма как да са откровени и няма да има научна стойност изследването. Въпросите на интервюто не трябва да обиждат изследването  лице, да не оронват авторитета му. ИНТЕРВЮТО създава неудобства, че не е анонимно- ще се види, чуе. Въпросите трябва да са кратки по възможност, дългите затрудняват. Имаме свободни отговори- изследващия ще трябва да ги обобщава, но това крие риск, че може да ги обобщава субективно. Интервютата носят информация, но тя не винаги е надеждна и обективна, но поне може да е достоверна. Да не е изопачена. При интервюто няма възможност за откровеност, устно е и няма как да се провери, няма как да се контролира. Устна форма е. При АНКЕТАТА има възможност за откровеност, има контролни въпроси- тя е писмена форма, предполага използване на анкетна карта. При писмената форма на анкетиране имаме възможност да предизвикаме откровеност- да ги заинтригуваме, че ще е анонимна, ще има контролни въпроси, за да проверим степента на откровеност. При най- добри условия 75%, но ако е под 65%, губи научната си стойност, не трябва да е под 65%- анулира се, не е надеждно, няма научни качества. Между 65-75% е валидна, гарантира надеждност.

Възможности и ограничения при анкетиране – дават за бързо, точно, кратко получаване на информацията, относно тяхното мнение по даден проблем. Анкетното изследване е метод на субективно оценяване и информацията, която носи е субективна. Тя има ограничено използване само по мненията, които се използват. Бързо се получават огромен брой информация от много лица, има богати възможности от представителност. Значимостта на информацията зависи от представителността

-ако обхваща всички

-или обхваща част, но не е представителна за мащабното.

Метод на големи и метод на малки числа. Около 2000 лица е представителността, но тя не е само количествена, а и качествена. да се обхванат различни нюанси на изследваната генерална съвкупност.

2.ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СЪСТАВЯНЕ НА АНКЕТНА КАРТА

групират се в 2 вида

-изисквания във формулирането на въпросите;

-изисквания във формулирането на отговорите.

Има различни видове анкетни карти- по отношение на въпросите вътре. Обхватът, в който се движи анкетната карта е няколко въпроса (мини анкетни карти) до 100- 150 въпроса. Кратки по обем анкетни карти са най- ефективни, с най- ефективна информация до 35 въпроса, защото анкетирания се изморява, доскучава им и не дават адекватни отговори. Въпросите трябва да са кратки и ясни, еднозначно- разбираеми от всички изследвани. Трябва да има контролни въпроси към основните въпроси, не е изяснено колко точно на брой. Изследователя сам определя кои са основните въпроси и колко контролни ще има. Не трябва въпросите да засягат достойнствата, престижа, самочувствието на индивида, който изследваме. Въпросите не трябва да бъдат формулирани пряко към изследвания човек, индиректно се формулират, по косвен път търсим отговорите. Въпросите не трябва да са двусмислени с двусмислено тълкуване. отговорите не трябва да бъдат по- малко от 3 и не повече от 5-6, но това е за тестовете, при анкетните карти няма ограничение за количеството на отговорите, но не по- малко от 3 (няма таван), стига да има основание за отговорите. Отговорите могат да са открити- няма ограничения на отговорите, с които ще отговаря лицето, свободен отговор (не сме посочили да избира “а“б“в”). И закрити отговори- избира от “а“б“в”, ние сме посочили вариантни отговори да избера от тях. Алтернативни отговори (да, не) не трябва да има при анкетите, че не носят стойност, надеждна информация. Информацията, за да има избираемост, най- малко 3 въпроса, на практика се препоръчва да са изчерпателни, да се предвидят всички предполагаеми отговори, Отговорите трябва да са кратки, ясни, ясно разбираеми, не подвеждащи. Как да дават отговори, да ги информираме (какъв вариант ще използват, да заграждат Nо на верния отговор, или с “Х”, или нещо друго). Да изискваме от анкетирания да не остава нито 1 въпрос без отговор, защото анкетната карта ще е невалидна.

3.ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА АНКЕТНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ И ИНТЕРВЮТО.

Сутрин рано, вечер късно не са подходящи за анкетно изследване (не са разсънени сутрин, вечер са вече изморени). В междучасията в училищата не е подходящо, защото им се взима от почивката. Трябва да се избира време между сутринта и обеда и някъде между 2 или по- късно, между 3- 5h. Като се наобядват, на хората се затормозява мисловната дейност. Да е в учебен час- началото, защото в края на часа учениците са изморени и не им се слуша. Не трябва да разкриваме точно научната информация, която ще извлечем от тях, да не си разкриваме за какво, защото може да повлияем. Не трябва да се злоупотребява с информацията за други нужди, освен за научни цели.

 

(12)СОЦИОМЕТРИЯТА КАТО МЕТОД НА НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

Морено- изследване (емпирично познание) за взаимоотношенията в малките групи, неформалните отношения. Статусът на отделните индивиди в дадена общност- на предпочитания. Критериите (въпросите на Морено са с висока стойност на затруднение.)

-с кой би предпочел да стоиш на 1 чин (до 3 отг.); с кой би предпочел да прекараш свободното си време; кого би поканил на Рожден Ден (пак до 3 отг.). Според Морено този метод може да реформира обществото, (но е грешка, според теорията на Василев). Използват се социограми в социометрията. Може да има и позитивни и негативни очаквания от предпочитанията им. Изчислява се:

1.Индекс на реципрочността. Свързан със сумата от всички избори плюс реципрочните участъци върху броя на изследваните лица минус 1.

2.Индекс на сплотеността- взаимните избори върху общите избори.

3.Индекс на отношението на реципрочните и едностранните избори.

общия брой на всички избори върху възможния брой избори, които могат да направят.

Опасно е, когато 1 или 2 са с най- висок статус- те са лидери и съдържат предпоставки да се главозамаят. Тези, които имат най- малък статус, могат да развият негативизъм към другите. Най- опасно е при тези, които са напълно изолирани от групата, т.е. техния статус се губи.

2.ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА СОЦИОМЕТРИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.

1.Подготовката на въпросника, да сте избрали достатъчно надеждни въпроси. Индивида да е изправен пред сериозен избор, а не лесен, защото лесния не води до ефективност. Винаги трябва да има градация в избора.

Ограничаване и провеждане- да се избегне преписването един от друг, да се избегне договарянето, забранява се общуването по между им по време на попълване на въпросника.

Конкретен анализ на получените данни- не трябва да се прекалява с честотата на такива изследвания. Несъвместимостта е противопоказна на груповата (екипната) работа.

 

(13)ТЕСТЪТ КАТО МЕТОД НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ

1.СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ, СЪДЪЪРЖАНИЕ, ВЪЗМОЖНОСТИ, ОГРАНИЧЕНИЯ.

Тест- изпитание, проверка, задача (от англ.). Изпитване е тестиране. Тестирането е метод на емпирично изследване, което се прилага система от специално подбрани задачи, с цел получаване на надеждна, обективна, валидна информация за интересуващите изследователя характеристики. Според В. Аванесов историята на теста е много древна и ги има още от първобитното общество. Бижков има подход като Аванесов, не правят разграничение между експериментална ситуация и тестова ситуация.

Никога не съобщаваме на изследваните каква  ни е целта, тя не се афишира. В праисторическия период е имало изпитания. Още с появата на хомосапиенс, човешкия род е показал, че е преминал през тежко изпитание. Лов и риболов 150 милиона пр. Христа се появява педагогическата дейност, преди 30 хил. год. (между 12 и 30). Около 3-4 хил. год. се появяват изпитите като регламентирана структура (в храмовете, училищата). Първият тест (подобие на тест), който се появява в практически план 1845г., е свързан с името на американеца Ман, и образователната система. Текстовете възникват като неудовлетворение от изпитващата система. Тестовете възникват като неудовлетворение от изпитващата система. Ман предлага план за обективно изпитване, прототип на тестовете, но обществото не го приема. Фишър създава І-ия тест по математика 1864г., но и неговите предложения не се прилагат, не се приемат. През 1894г. Рик създава цялостно социално движение за ново образование, за обективно оценяване и тестове. 1908г.- първият стандартизиран тест от Стоун по математика. 1910- разработена І-вата скала за постижения на учещите се. До 1915 са създадени няколко стандартизирани тестове по математика, чертане. Изследвания на интелигентността правят Вине (фр. автор), Кулма, Термън, Хаус, Моймън, Щерн (създава формулата на интелигентността), Настази, Айзък.

По време и след ІІ-рата световна се разработват засилено тестове, има институции, които се занимават с педагогически тест. Тестовете са широко популярни не само в образованието, но и в други области и в много страни. Използвани са в професионалната педагогика, професионалното образование, професионалното ориентиране. Много институти и лаборатории се занимават с тестове- университетско бюро, лаборатории във Франция, в Япония, има много бюра, но у нас няма нито 1. 1 от най- рационалните процедури е, и се утвърждава- Германия, Австрия, Франция, постижения в интелектуалното развитие, учениците поставят. Не е могло да постъпим на работа без да попълним тест.

Бижков- основа за тестовете, но за дидактически тест. Тестът е най- подходящата процедура за измерване на децата в дадена област за определена дейност. Позволяват най- надеждната процедура. Има мнения за субективизъм, но не са коректни.(Според Василев) Да, субекти правят тестовете, но те са обективни- имат цялостна информация, хуманна процедура е, представена е за всички. По отношение на теста има и ограничение, могат да разкрият едни и други способности на личността, но те не гарантират, че няма други способности на личността. Според Айзък, бързината на мисленето е гаранция  за висока интелигентност (бързо да отговаря), че е най- важна. (Според Василев, не е така, може да мисли бързо, но грешно). По отношение на подготовката са много надеждни. Всички тестове трябва да имат 3 основни изисквания: валидност, надеждност, обективност! Необходимо е да отчитаме, че тестът, като дава информация за подготовката, не дава информация за способностите на човека. Не трябва да му представяме неща, които не може да измерва, иначе ще го направим невалиден. Трябва да знаем кое може да измерва и кое не. Дидактическите измерват надеждно, но не дават информация за личностните характеристики на индивида, за способностите му. Тестовете не е сигурно, че категорично измерват умственото развитие на индивида, но няма друга за изследване, и затова я ползваме. Според Василев, тестовата процедура трябва да навлезе по- скоро в учебните изследвания. Тестът елиминира възможността да влияе върху оценката и затова се приема по надеждно от оценявания. Тестовете не трябва да бъдат под властта на тези, които се интересуват от положителния им резултат, защото те ще го деформират. Трябва са независими.

2.ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СЪСТАВЯНЕ  И ОФОРМЯНЕ НА ТЕСТОВЕ.

Тестовете, които се използват в областта на възпитанието, дидактически тестове,- основното е целта, която се преследва и съдържанието, което е вътре.

-мислен експеримент- мислено го моделираш, а после го разглеждаш. Има методи, които се отнасят до всички науки по отношение на структурата (скелета е общ), но не и по съдържанието, което носят.

2)Тестовете се състоят от 2 части: 1-задачи, инструкции или въпроси относно изследваното явление. 2- указания относно регистрацията или интеграцията на получаваните отговори. Чрез СТАНДАРТИЗАЦИЯТА се получава обективност на получените резултати. Класифицират се по различни признаци. Според вида свойствата на постиженията и личностни. Към постиженията се отнасят- тест за интелигентност, училищна успеваемост, творчество, знания, умения, способности. Към личностните се отнасят- нагласа, характериологическите тестове, мотивационните тестове, за интереси, темперамент. Според вида на инструкцията и начина на провеждане са: индивидуални и групови. Дали пряко участва в изследването или чрез помощни средства- преки и непреки, дали пряко се получава информацията. Според формалната структура на теста- прости (елементарни) предполагащи 1 отг. и сложни, от което се извежда обща оценка.

Комплекс от няколко комбинирани теста- тестова съвкупност. Тестов профил изографическото изображение на резултатите.

Разработката на всички тестове (и педагогически) преминава през 4 етапа.

І.Уточняване на основните пунктове на въпросите (изпитанията, които имат предварителен характер). Не може да се започне с теста, без да му се:

1)регламентира съдържанието.

2)регламентиране на изискванията към съдържанието по определена скала.

3)да знаем за какъв контингент ще се отнася изискването, защото ако не знаем няма обективност.

Тестът трябва да включва най-важното, защото не може да се покрив 100% всичко. Трябва да пишем най- важното- вярно да го напишем и обясним.

ІІ.Извършва се подбор на изпитанията, селекция на въпросите, и превеждането им в окончателен вид. През този етап се извършва и оценка на селектираните изпитания- надеждността и валидността им (дали тези въпроси ни интересуват, наистина ли дават информация за това, което ни интересува), съдържанието на отг. трябва да са точни, да няма разсейваш вариант и да няма въпрос, който е извън кръга на съдържанието. Всички отг. трябва да се приемат като равнозначни на този въпрос. Надеждността се проверява с повторните чрез другите общности.

ІІІ. Тестът се повтаря, за да се провери нанесените корекции, които сме извършили дали се отнасят за тази популация.

Има ли въпроси по които 100% се познава верния отг., или такива, на които никой не може да отговори- те се снемат от теста.

Ако има въпроси, при които верните отг. се движат между 60 и 90% могат да останат в теста. Тези отг. които показват, че под 60% са верните отг. отпадат или се преформулират. При 50 на 50% се получава най- високата степен на трудни задачи, които са приемливи и могат да бъдат включени при определени условия.

ВАЛИДНОСТТА е, че наистина с тези въпроси се разкрива това, което ни интересува, а не нещо друго

НАДЕЖДНОСТТА, че данните се потвърждават от предходните. При повторни изследвания имаме аналогични данни.

ОБЕКТИВНОСТТА, свързана е със стандартизирането, за него кой контингент може да е ползван, за коя общност се отнася.

ІV. Тестът се оформя окончателно- стандартизира се по възраст, постижения на учениците, равнище на изискванията, особености на контингента и др. признаци на популацията.

На всички етапи е необходимо да се отчита диагностицирането. Дали измерва това, за което сме го подготвили. Използвания материал в теста също трябва да се измерва, дали е предварителен. ситуацията се измерва- дали няма нещо, което да пречи. Инструктажът е важен да не подведе грешно аудиторията. Формулираните резултати се гледат по скала, която трябва да работи. Ако не набере необходимия бр. точки по скалата .................................................. Получените точки решават кой къде отива. Да са правдоподобни отг., но само 1 да в най- правилен (ако целим 1 отг. да е верен). Коефициент на надеждност- 1 тест е над, ако измерва точно резултатите от изследването, ако и при повторно изследване, повтаря същите резултати.

1) повторение на даден тест в същата група- даване на паралелна форма (др. вариант) на същата група- да не запомнят отг.

2)разделянето на теста на 2 равностойни части и даването му на части (прави се и ако е много обемист има около 100 въпроса)

НАДЕЖДНОСТТА на теста зависи от бр., дължината на зад.- ако са малко е ненадежден, ако са повече по- добре обхваща съдържанието. Зависи и от трудността на задачите, коефициента на надеждност е по- висок.

Дали сме осигурили случаен избор на отг. Максимално сме ограничили разпознаването (налучкването) (рядко има 3отг., повечето са 4,5,6...). Коефициента на надеждност може да бъде по- нисък от 0.6 или 60%.

ВАЛИДНОСТТА- разкрива точността на съдържанието, което изследваме. Включва: съответствие между съдържание на теста и съдържание на изследваното явление очертано от отговорите (намира израз в отг.). Трябва да се потърси съответствие на конструкцията на теста дали измерва явлението, съдържанието какво е.

Съответствие на външен критерий- изискванията, нормите. Съответствие с програмата на учебното съдържание.

  • ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГАРНИЧЕНИЯ НА ТЕСТОВИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ

1)Личностните тестове позволяват оценяването на личностнтната характеристика.

2)В областта на обучаването в областта на учащите се.

3)Съществува възможност за индивидуална и групова оценка.

-дидактически и педагогически резултати.

-оценката- получава се от тест, валидна е, обективна, надеждна, икономична по време, сравняема е, широко-обхватна.

4)Изискване към самата организация и провеждане на педагогически тест

.1. След като теста е апробиран и сме доказали неговите обективност, надеждност и валидност трябва да направим инструктаж:- да се инструктират как трябва да дават отг.; какво трябва да извършат, за да дадат верен отг.- дали да го отгатнат, разпознаят, открият; да се информират за времето, през което трябва да попълнят всички въпроси.

.2. Да гарантираме да не се допуснепреписване.

.3. Да ги предупредим внимателно да четат въпросите и всички отг. и тогава да посочат верния

.4. Да се избягват тестовете, ако аудиторията е разсеяна от някои фактори и не може да се съсредоточи. Да гарантираме спокойна обстановка.

 

(14)МЕТОД НА ЕКСПЕРТНИТЕ ОЦЕНКИ В НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

Това е количествен метод, социологически метод, но има и място и в педагогическото познание.

1.СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ., СЪДЪРЖ., ВЪЗМОЖНОСТИ, ОГРАНИЧЕНИЯ

Твърди се, че се обособява 60-те год. на миналия 20в. Широко се популяризира в науката. В човешкото общество са се викали специалисти за обсъждане на даден проблеми. Практиката интуитивно е водела специалистите до получаването на 1 или друг въпрос. Консилиумите (консултациите) са още от дълбока древност, датират от преди 60г.  Най- важните на племето са се събирали да решат какво да прави цялото племе (за храна, битка). Тези военни съвети на племената са проформата на бъд. консилиуми. Този вариант е използван още в древността, но в чисто емпиричен план (те са разчитали на гадатели, жертвоприношения). Историята е от много рано, но в науката този метод влиза от 2-рата половина на 20в. Тук се проучват мнения от експерти, специалистите в дадена област за дадено решение. Икономически е много тежък, скъпоструващ, труден за изпълнение (плаща се на експерти). Не трябва да са повече от няколко, но да са сложни по характер. Това са сложни въпроси с национален характер, икономически, политически, стопански или др. Специалиста трябва да може да вникне в проблема. Първоначално се приемат всички идеи и най- фантастичните, защото и най- ирационалната идея, може да има дълбок рационализъм и може да е подхвърлена от лаик.

Подбиране на действителни експерти – най- добрите специалисти по даден въпрос.

1)Експертен метод, съвкупност от методи, предполагащи широка компетентност.

2)Други методи, избирането на тесен кръг специалисти- точно определена област.

3)Смесен вариант- външни и вътрешни специалисти да се използват- с тесни и широки познания.

Кой е експерт –  най- сложният въпрос. Кой може и кой не може да е експерт? Експертът е лице, имащо специални знания и опит в области, които са обект на експерта. Често в първоначалния списък се включва всички, които работят в областта, от която изследователя се интересува. Това е отправната точка откъдето се тръгва- тя се оказва и единствената и крайна. Критерии за подбиране на експерти от списъка на степента на тяхната компетентност и морални качества. Ценността на експерта зависи от: 1)липса на тенденциозност при разглеждане на проблема- да няма тенденциозност.

2)да изразява своето истинско, лично мнение, а не да се нагажда спрямо някой от групата.

3)отстояване на своето възгледи с аргументи да може да се защитава, а не отказват.

4)умение обективно да проанализират проблема.

5)да имаш психологическа съвместимост с другите членове на експертната група. Да можеш да търпиш и друго, чуждо мнение.

Колко трябва да бъдат експертите?- движат се от 20 до 50, някои казват от 5 до 15. Колкото повече експерти, толкова повече мнения по даден проблем, толкова повече надеждност за разкриване на варианти за разрешаване на проблема. Как да се отнасят експертите по отношение на възрастта. Възрастните трудно се поддават на новости, може да са консервативни вече в областта. Трябва да имаме разно-възрастов състав от експерти, но задължително да отговарят на качествата (характеристики на експерта). Да има и външни участници, които не са от тази институция. Да имаме обработка на резултатите- да има диференцирана оценка- тя дава повече яснота. Метод на подбор на експертите, правим им анализ. Експериментален метод, прилага се в два варианта: (1)да се проанализира ефективността на тези експерти в минало време. (2)съставяне на подборен вариант на експерти.

Методите за гласуване е в 2 варианта

-по пътя на изключването чрез задраскване на кандидатите, които са неприемливи.

-сравняване по двойки- единият от двойката отпада, другият остава.

-по точки и балове ги оценяваме, с най- високи- остава.

-метод на Кондорсие- набиране на информация, която понижава представителността на експертите, остават тези, които имат най- много позитивна информация.

Между 5 и 15 души експерти се оформят най- добре.

Процедура на работа на самите експерти- използват се различни варианти:

-по пътя на мозъчната атака- процедура, в която всички дават различни мнения, без да се обсъждат. На ІІ-ия етап вече се обсъждат, всяка идея се обсъжда от всички гледни точки и експерти. Остава идеята с най- високи гледни точки, която е с най-малко- отпада (брейнсторм).

ІІ вариант- експертно изпитване- към какво се сближават позициите и къде не. Остават идеите, където има сближаване, търси се решение в обединението.

ІІІ вариант на експертното изпитване- най- често се използва на анкетното изпитване. Експертите да отговарят на 1-3 въпроса, като отговора не е повече от половин страничка. Обобщава се и се търси общо обединено мнение. При обработка на резултатите се търси статистически зависимости, средно аритметично  и т.н.

Контен- анализ на съдържанието- от 30те год., в журналистическата, военната и научната сфера започва. Използва се само тогава, когато не може да се получи желаната информация по др. методи. Методите са за количествена информация. Използва се, когато трябва да се проанализира огромна по количество информация, хаотична, несистематизирана. Пресяването е бавен, труден процес. Основни водещи идеи са информационни тенденции. Така виждаме какво натежава като информация и тенденция.

 

(15-НЕ) (16)ПЕДАГОГИЧЕКА ДИАГНОСТИКА И ПРОГНОСТИКА

1.Възникване и развитие- пряко свързана с развитието на човека, още от древността, компонент на мозъчната дейност на човека. Като човешка дейност, се появява. няма човешка дейност, която да няма диагностика. Заложено е у животните подсъзнателно, докато у човека е съзнателно- той знае къде греши и къде не (знае кое е добро и  кое не, примерно маймуната знае, че банана е сладък, търси него, не яде камъни- работи мозъка).

Научните диагностични изследвания започват по- късно. Въвеждане на нови процедури. Медицинската е най- старата диагностика. Втората половина на 19в. започва научното реализиране на педагогическата диагностика.

2.Диагностична дейност-  „Диагностика на възпитаността”(от библиотеката)

Анамнеза- (какво се е случило) информация, предхождаща заболяването,

Симеотичен- разпознаващ признаците на заболяването- набира информация чрез симптомите.

Оценъчен компонент. Диагнозата съдържа оценъчния момент. Всяка диагноза е оценка, вярна или не. Съблюдават се разликите отклоненията спрямо нормалното състояние; сравняване на явлението, оценяване. Гледа се къде е отклонението на получената информация. Етап (процес) на проучване на получ. инф. за явлението. Етап на оценяване на получ. инф. за явлението. При изследване има 2 основни процеса (етапа)- проучване ~ оценяване. Трябва да познаваме добре за нормалното му състояние и идеалното. От там започва скалирането от 0 до най- високото, което сме сложили.

3.Основни функции- водеща е информационната- да ти даде надеждна информация.

-Селективна функция- да можем да я скалираме, кой отг. на какви изисквания е.

-Оценъчна функция- обща и за проверяването и за сравняването. Сравняваме получената информация с нормалното.

-Контролната функция също е важна- трябва да контролира до къде сме стигнали, какво предстои и как.

(Поведението на човека е съвкупност от всички постъпки за дълъг период от време).

 

WWW.POCHIVKA.ORG