Joomla Software solutions Template

Payday loan

Руско-турската освободителна война в паметта на днешните българи

(историческо есе)

В съществуването на всеки народ има събития, които рязко променят развитието му и определят за векове напред неговата историческа съдба. Историята на България в нейното вековно развитие е отбелязана от няколко преломни момента: преминаването на река Дунав от Аспарух и установяването на българското племе завинаги на Балканския полуостров; християнизацията на България през втората половина на ІХ век, която определя завинаги принадлежността ни към европейската цивилизация и т.н. в този списък на съдбоносни събития Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) заема особено място. Тази война донася загубената пет века по-рано политическа независимост на България и изиграва ролята на буржоазнодемократичната революция, донасяйки земя на селяните и необходимия буржоазно-правов ред за развитието на стопанството на страната ни. Руско-турската освободителна война е историческо съдбовно събитие довело до свободата на България. Независимо от това, че интересите на Русия не са били насочени пряко към България, неоспорим си остава фактът, че освобождението си България дължи на Русия. Освободителната война от 1877–1878 г. не започва случайно. Тя е подготвена от редица политически и военни събития – Сръбско-турската война от 1876 г., героичното Априлско въстание от 1876 г., Цариградската конференция. Затова с основание може да се твърди, че тя е продължение на националноосвободителната борба на българския народ. Героичната борба и нейната връхна точка – Априлското въстание, потушено с небивала жестокост, карат света да заговори за малкия, но героичен народ, който предпочита смъртта пред живота в робство. В защита на българския народ се обявяват светли умове на човечеството като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Макгахан, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев... Гореща подкрепа получава той и от широките слоеве на руския народ, който призовава своето правителство да се притече на помощ на поробените братя. Широката международна подкрепа в защита на българите изостря до краен предел Източната криза. Не можем да не забележим оношението на Великите сили, към които принадлежат Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария, че те имат скромен интерес що се отнася до вътрешното и външното статукво на България, но с неухота ще видим техният огромен интерес към това какво биха спечелили те от тази война. Въпреки проявената разбираемост и съжаление към българите от жестоките събития на Априлското въстание, Великите сили ограничават своите ангажименти към България. Те се задоволяват с това, Източната криза да намери разрешение по мирен път. На коронен съвет при императора, министърът на войната генерал Милютин заявява: “Ваше Величество, другите държави могат да изчакат, но ние нямаме право на пасивност, защото на нас, като на месия, гледат всички поробени християни!”.

И тръгва народът руски на война. На 12 (24) април 1877 г. с издадена в Кишинев прокламация на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.

Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския атаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко. Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение. Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в украинския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България. В началото на войната изходът далеч не е очевиден. Руснаците могат да мобилизират по-голяма армия, която до известна степен е по-добре подготвена. Османците хвърлят значителни сили в опити да овладеят Шипченския проход, но без успех. С особен героизъм в боевете за прохода се отличават българските опълченци. Решителна подкрепа за запазването му оказва пристигналото подкрепление, начело с ген. Радецки. Прикривайки с гърдите си оттеглянето на местното население от горящия град към старопланинските проходи, опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.Началникът на българското опълчение генерал Столетов дава ласкава оценка за морално-боевите качества на опълченците и представя мнозина от тях за награда пред руското командване. След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки. През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”. През януари 1878 г. като снежна лавина руските бъгатири и българските опълченци, водени от генерал Радецки и генерал Скобелев, се спускат от върха и разгромяват турската армия на Вейсел паша при укрепения лагер Шипка-Шейново. В началото на 1878 руската армия почти достига Цариград, но Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на града. Под натиска на другите Велики сили и след претърпените огромни загуби (по различни оценки между 70 000 и 200 000 жертви), на 31 януари 1878 е сключено примирие, а на 3 март Русия се съгласява да подпише Санстефанския договор и войната приключва . Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост от Османската империя и се дава автономия на България.След Освобождението, когато се сбъдва мечтата на стария войвода Цако Петков, повечето от опълченците си отиват скоропостижно от белия свят, вследствие на жестоките рани, които са получили по време на войната, болестите и глада. Вместо да бъдат тачени като герои, те бързо биват забравени от властващата върхушка след Освобождението, забравила идеалите на възрожденските революционери за свята и чиста република, и ги оставила да умират като скотове в копторите от студ и глад.Ужасен от отношението на властимащите към героите, народният поет Иван Вазов написва “Епопея на забравените”, най-изобличителният и остър протест срещу властващата върхушка.

Но народът помни и никога не забравя подвига на своите герои!

Историческото значение на Руско-турската освободителна война не се изчерпва единствено с неговите политически резолтати. То разкрива не само обществената и политическа зрелост, но и моралните добродетели  на българският народ. Освободителната война от 1878 г. е истинският смисал на думата епопея на героизма, мъжеството и себеотрицанието на най-будните представители на българското възрожденско общество, на широките народни маси, които със своята борба и саможертва чертаят съдбините на България. Руско-турската освободителна война е логически завършък на столетната неравна борба на българският народ за освобождение, връхна точка , мощна изява на българското бурзоазнодемократична и национална революция. Като изключително важно събитие за цялата по-сетнешна съдба на българският народ Руско-турската война оставя дълбоки следи в народната памет, в националната психология на българина, става знаме в бъдещите борби на прогресивните и революционни сили у нас.

...”стана законен приемник и продължител на делото на великите борци за              националната свобода – Георги Раковски и Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев, на героите от Априлското въстание. Тя стана законен приемник на прогресивните, демократичните и истински патриотични традиции на българският народ”

Руско-турската освободителна война не е обикновенен акт в българската история – то е безценно достояние, източник на народно самочуствие и национална гордост. Борците завещават на българският народ, на бъдните поколения най-дълбоката, чиста и свята традиция – неподкупната любов към Отечеството и свободата. Руско-турската освободителна война няма да бъде забравена от днешните българи и не само от тях, защото народът помни своите горои и не ги забравя никога.