Joomla Software solutions Template

Payday loan

План-конспект

Увод: Сборникът „Под манастирската лоза” е „най-цялостната книга на писателя”,”най-зрялата и най-мъдрата”.Създавайки разкази-притчи за живота на светците,Елин Пелин разкрива разбирането си за живота на бедните и за живота въобще,изобличава лицемерието,аскетизма,фанатизма,религиозния мистицизъм, сковаващите догми на религията и утвърждава човешкото у човека.Пародийното в замисъла на творбата се състои в това,че авторът пише не за грешни люде,а демаскира и разбулва грешността на светиите.Но неговата книга не разобличава греха,а в много случаи го утвърждава като нещо човешко,земно,естествено.Проблемите разглеждани в сборника са за доброто и злото,за греха и изкуплението,за силата и чистотата на християнската вяра.

Теза: Герои в разказите са духовните лица-монаси и свещеници.В представите на народа те са образец на християнски добродетели,а Елин Пелин ги показва като носители на съвсем обикновени човешки страсти и пороци.Автора избира духовни лица не толкова да разобличи духовенството,колкото да покаже,че и те като всички останали хора са склонни да извършват грях,да се отдават на сладостите на живота,които религията смята за недопустими.

I-ва подтеза: Прозренията и важните истини за човешкото съществуване,до които достига отец Сисой.

II -ра подтеза: Съзнанието,че Бог се постига и в любовта,и в живота,а не в принудителния аскетизъм-„Очите на свети Спиридон”

III -та подтеза: Прозрението,че добрия човек трябва да може да прощава,да прави добро и на най-лошия-„Огледалото на свети Христофор”

IV-та подтеза: Проблемът за двойствеността на човешкото битие,скритата и видимата страна на човешката същност разкрит в разказа „Чорба от греховете на отец Никодим”

V-та подтеза: Грехът и опрощението в разказа „Занемелите камбани”

Извод:

 Житейската философия на Елин Пелин в сборника „Под манастирската лоза”

 ЛИС

Първият разказ в сборника е „Отец Сисой”.Той изпълнява рамкираща роля в цялостната му експозиция.Стария игумен-отец Сисой,е представен като своеобразен автор на разказваните истории,а събеседникът му е този,който трябва да ги предаде на читателя.Игуменът разказва сладкодумно,мъдро и жизнерадостно.Натрупал опит и наблюдения той достига до важни истини за човешкото съществуване-за това,че мъдростта се постига с времето,че човекът черпи знания и мъдрост не само от живота,но и от книгите.За него знанията са като бисери,толкова ценни и необходими. Също така отец Сисой твърди,че за човека трябва да се съди по следите,които оставя след себе си,тоест по делата му.

Друг разказ въплътил в себе си житейската философия на Елин Пелин е „Очите на свети Спиридон”.В началото добиваме представа за героя.Той е млад,красив,жизнерадостен момък,трудолюбив,честен и богобоязлив.Свети Спиридон е беден обущар стремящ се към Бога.Той се пази от земните и светски съблазни,от изкушението на плътта,желаейки да постигне божието благоговение.

След като вижда красивата туркиня „в душата на благочестивия младеж нещо се сгромоляса”.Той започва борба за преодоляване на съблазните,борба между страстта и помислите към Бога.Младия момък си избожда очите със шилото,които не дават мира на сърцето му.Но лишен от зрението на очите той продължава да се терзае.Героят затваря дюкянчето си и отива в гората,за да търси там успокоение на душата.Но дори там той разбира,че не е в състояние да подтисне чувствата,поривите и страстта,завладели душата му.

”Един ден младия светец с ужас разбира,че там,в душата му,има други очи,които той не може да избоде”

Героят се стреми да спаси душата си от грях,но неговият аскетизъм се оказва излишен, защото младостта и живота са по силни от безсмислените аскетични норми.

Свети Спиридон отправя молитва към Бог:

„-Господи защо ме мъчиш!...Научи ме как да те постигна.Направи знамение,Господи!”

Бог му връща хубавите сини очи,защото той е осъзнал,че Бог се постига и в любовта,и в живота,а не в принудителния аскетизъм.

Друг разказ е „Огледалото на Свети Христофор”.В началото е разкрит образа на Песоглавеца.Героят е обладан от желанието да наказва,да преследва и изкоренява злото чрез насилие.От усърдие срещу злото красивото му лице добива кучешки облик.Душата му е завладяна от злоба и жажда за мъст.Героят се превръща в човек звяра,защото е загубил мярката за добро и зло.Тук в сила е поговорката „Прекаления светец и Богу не е драг”.Постепенно всички хора се отчуждават от свети Христофор и той остава сам.Жените,”които тайни и явно въздишаха по него, почнаха да го избягват,да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец”.Това кара героя да „отиде далече на един голям остров в морето”.Там той пренася хората от едната на другата страна на реката.Героят е измъчван от душевни терзания,авторът разкрива напразните му усилия да се освободи от проклятието.Молитвите към Бога не дават резултат,защото той не осъзнава тежестта на своите дела.У героя се поражда непримиримата борба между човека и дявола,между доброто и злото.Пренасяйки Христос и получавайки огледалото героят започва още по-дълбоко да страда без да осъзнава пътя на спасението.Той не разбира,че с убийствата и със стремежа да премахва прегрешилите сам се превръща в най-големия престъпник.Възвръща човешкия си облик едва,когато се научава на търпимост към човешките недостатъци на другите,когато разбира смисъла на доброто и злото.Едва когато прави добро на най-големия си враг-Дявола,Свети Христофор осъзнава несправедливостта на своите дела.Чрез неговия образ авторът внушава мисълта,че добрия човек трябва да може да прощава,да прави добро и на най-лошия.

Разказа „Чорба от греховете на отец Никодим” е свързан с въвеждащия разказа „Отец Сисой” и затваря композиционната рамка.Основни проблеми разглеждани в разказа са за доброто и злото,за черното и бялото у човека и околния свят,за греха и праведността. В основата на сюжета на разказа стои изяждането на чорбата от греховете на отец Никодим и коментара на отец Сисой.

Началото на историята представя отец Никодим като скромен,достолепен,благ човек,”чиято душа е живяла в страх пред Бога”.Портретната му характеристика е направена през погледа на отец Сисой.Героят е с широки кръгли очи,белег на одухотвореност,и загадъчен,странен поглед,който е знак за жив дух и тлеещ чувства и страсти.Описанието на героя утвърждава в него естественото,природо-съобразното,което стои над аскетичните ограничения на църквата.След смъртта на отец Никодим,отец Сисой намира,в скрито долапче в килията му,гърне пълно с поотделно завити в хартийки бобени зърна и на всяка хартийка са отбелязани „греховете” му,които са по скоро грешни помисли,а не дела.Така авторът въвежда основната тема в разказа за двойствеността на човешкото битие,за скритата и видимата страна на човешката същност.Белите и черни бобени зърна свидетелстват за раздвоената душа на героя.

Следва разкриване на прегрешенията му като на преден план автора извежда опозицията грях-праведност.Чрез самооценката на помислите и делата на своя герой автора учи,че участта на човек е да се лута между тъмната и светлата страна на своята същност и от него зависи дали ще върши грях или не,защото и доброто,и злото са изконно заложени в него.В желанието си да избяга от светския живот отец Никодим живее уединено,стреми се да служи на доброто,но това не му носи нито душевен покой,нито му показва пътя към спасението.Вътре в себе си той продължава да усеща мъчителни противоречия и да си задава страшния въпрос:

„Защо избягах от живота?Спасих ли себе си или се погубих?”

По този начин Елин Пелин отхвърля идеята за спасение на душата за бягство от земните съблазни,и утвърждава мисълта,че и зад манастирските стени човекът си остава човек.Чрез риторичните въпроси на героя автора поставя философската теза,че човек е противоречиво единство между плът и дух,между греховно и праведно,между добро и зло,но те са неотделими,защото пътят към спасението минава през греха и страданието.

Края на разказа разкрива философския смисъл на думите на отец Сисой.Черните и белите бобени зърна символизират положителните и отрицателните постъпки на човека.Те очертават не само контрастното,но и богатото човешко съществуване.

В този разказ Елин Пелин се опитва да свържи принципите на вярата в Бога с проблемите на нравствеността.Вярата в Бога означава преданост на сърцето и чистота на помислите.Но вярата не е достатъчна ако у човека липсва нравственост,ако липсва съчувствие,страдание,благородство,милосърдие и човечност.Волята на бога тук се разкрива чрез чудото,което е възлово събитие в разказа.

Игуменът Йоаким,който се старае да живее според принципите на вярата и чистотата,извършва грях и бива наказан чрез занемяване на църковните камбани.Грехът трябва да бъде наказан.Наказанието идва за да потвърди силата на християнския принцип и да посочи истинския път на заблудените души.

Началото на разказа въвежда в празничната тържественост свързана с подготовката на храмовия празник на манастира.Подчертава се изключителността и значимостта на събитието,неговата всеобхватност и многолюдност.Образът на камбаните се налага като ключов образ в постигане на празничния и тържествен дух на събитието.Техния меден ек поражда внушение за доближаване на човека до Бога,на земния и небесен свят.

Образът на стария игумен е централен образ в повествованието и е носител на основния смисъл.Авторът разкрива душевното състояние на героя на смут,тревога,и напрегнатост.В навечерието на големия християнски празник всички са обзети от тържествено очакване и вълнение.Игуменът се грижи за чистотата и реда,старае се двора,църквата и чудотворната светица да бъдат чисти и всичко да свети.Следват разсъжденията на героя за даровете на боговете,които водят до разколебаване на традиционната религиозна представа за духовна чистота и заменянето й със стойности от предметно-веществен характер.

Елин Пелин разкрива греха на игуменката и замлъкването на църковните камбани, като пресъздава сцената с молещата са бедна жена,която той изгонва.Бедна,окъсана с кални,боси нозе,стиснала умиращото си дете,тя се моли пред светата майка със сълзи на очи да запази едничката си рожба.Свещеникът я изгонва,защото е нарушила реда да не влиза в църквата преди биенето на камбаните,изцапала е пода с калните си нозе и е загрозила новото копринено перде със своя нелеп дар- простата игличка със синьото топче.Той я прогонва,захвърля игличката и отказва да приеме нейния дар,който смята за нищожен,незначителен и с това си въвлича божия гняв.Същината на грехът му се изразява в пренебрегването на основните християнски принципи-любовта към ближния и състраданието към бедния.Внезапно онемелите камбани се явяват символ на сторения гря ,божия служител не е съумял да види у жената бедността,страданието и жертвеността.Той е наказан заради проявеното безчовечие,липса на съчувствие и състрадание.Изхвърляйки иглата игуменът потъпква надеждата за спасение на бедната жена.Едва,когато потресен от страшната поличба я забожда отново на завесата,камбаните огласяват простора и връщат празника на богомолците.Занемелите камбани всъщност обозначават символичното нравствено онемяване и духовното ослепяване на човека изпаднал в грях и заблуда.

Основната идея на разказа е,че хората трябва да живеят не само със силата на вярата си в Бога,но и според мярата на нравствеността,да носят у себе си отзивчивост,състрадание,милосърдие,духовна щедрост,искреност,чистотата.които са по-важни от правилата на религиозните догми.Чудото на екналите камбани е израз на възстановената хармония,на възстановените християнски и човешки ценности.Чудото идва като опрощение,като отразяващо напомняне,че всички са равни,еднакво страдащи и благословени за милост и прошка.