Home Литература Стоян Михайловски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Стоян Михайловски ПДФ Печат Е-мейл

Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски - възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски.

Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей "Галатасарай" в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.

В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.).

След Освобождението от турско робство (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор.

За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник "Народен глас" в Пловдив.

От 1882 г. е дописен член на  Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 - неин действителен член.

През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година.

В началото на 1904 година особено предизвиква Фердинанд I с поредица от статии ("Потайностите на българския дворец" "Какво прави князът и какво правим ний?", "Философия на парата" и "Потайностите на българския дворец"). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров.

През следващата 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури ("Тевтонската опасност", "Позив към българския народ и българската интелигенция" и др.)

По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.

Творчеството му е жанрово многообразно - епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на "Църковен вестник".

На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски - тогава учител по музика в Русе, - написва стихотворението "Кирил и Методий" като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание "Мисъл" в Русе.

Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков - тогава учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като "Върви народе възродени..."

Стихове и песни за делото на светите братя са писали и възрожденският просветител и преводач, копривщенецът Йоаким Груев (1828-1912 (негово е предложението през 1856 г. денят на свв. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици), както и Добри Войников ("Песен на Кирил и Методий"), Любен Каравелов, Иван Вазов, Кирил Христов и други. Но най-трайно в съзнанието на всеки българин остана химнът на Панайот Пипков по текст на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени".

Живот и книги. - Като писател от поколение, чиито младини живяха с борбата и стремежите на предосвободителната епоха, а зрялата възраст - с колебанията си при новите условия в наши дни, Стоян Михайловски свидетелствува особено интересни моменти в духовното ни развитие. Връстник на Вазов и Величков, дълбоко отделен от тях, той, макар в рязко различни форми, все пак носи техните рани на времето и е третият в тройката на българската литература в първите десетилетия след Освобождението. Роден е в Елена, 1856, син на известния тогава учител и книжовник Никола Михайловски и племенник на големия деец в черковната борба Иларион Макариополски. Произхождащ от едно просветено и със запазени традиции средище, той има предимството на една вродена интелигентност, културно съзнание и напрегнат дух. Отначало е учил в Елена и Търново, после в цариградския френски лицей, който завършва в 1872. За времето си това е много добро средно образование, което дава още в младини на Михайловски изворите на френската култура и го отправя към книжовна работа. Пръв път той печати тази година - една сказка под заглавие "За нравствеността на един народ" в цариградското списание "Читалище" (г. II, кн. 19 от 1.VII.1872). "От Цариград - казва той в автобиографичните си бележки - в съгласие с някои народни дейци, се отправих за Македония по школски и културни дела". Оттам изпращал дописки до цариградските вестници. Учителствувал е около две години в Дойран и тия впечатления от Македония навярно са основата на неговото участие по-късно в македонското освободително движение. През 1874 заминава за Франция, дето е следвал в Université Bouches de Rhône право до 1879. "През време на Освобождението и окупацията - казва той - се върнах в България и станах адвокат в Търново, дето пледирах някои шумни дела, а после поех съдийска длъжност в Свищов, София и другаде". След това наново заминава за Франция да завърши висшето си образование, прекъснато от Освободителната война. Слушал лекции и в историко-филологическия факултет. Отново в България е заемал сетне високи длъжности в Министерството на правосъдието, бивал е учител, преподавател във Висшето училище, няколко пъти народен представител и почти непрекъснато се е занимавал с обществена и литературна работа. Никоя кариера не го е задържала продължително.

Като общественик, вън от участието му в политическия живот, заемащ в него особено място с публицистиката си, той прояви отговорна дейност у нас в македонското движение около Илинденското въстание. По-късно, пенсиониран като заслужил книжовник, той се оттегли, с известни прекъсвания, от обществения живот и в старческо усамотение почина през 1927 [3.VІІІ.] в София. Книжовната му работа откъм края на седемдесетте години до смъртта му е дала голям брой книги, брошури, статии и литературни творби; от последните не всички влизат в книгите му, останали в периодичните издания1. А непубликувани са множество ръкописи2, между които и пиесата "Когато боговете се смеят", играна в Народния театър през 1922. Отделни издания от Михайловски са:

"Поема на злото" (1889), "Novissima verba3. Стихотворения. Том първи [Вопли и пропеви]" (Русе, 1889)4, Част втора. "Currente calamo5, краевековни стихотворения" (Русе, 1890), "Железни струни. Novissima verba, ч. ІІІ" (Русе, 1890), "Философически и сатирически сонети" (1895), "Книга за българския народ" (1897), "Македонското дело". (Мемоар до министерския съвет, подписан от Ст. Михайловски, Ив. Цончев и Ст. Николов, Русе, 1901), "По прекия друм. Бележки и размишления" (1901), "Пробуда и възход" (Реч от 20. IX. 1902), "Сатири. Нашите писачи и газетари [1893], Сказката на Ст. Михайловски по Македонския въпрос" (Държана на 15.IX.1903), "Книга за оскърбените и онеправданите" (1903), "Източни легенди" (Кюстендил 1904), "От развала към провала. Диалогирани очерки" (1905), "Днес чук, утре наковалня" (1905), "Словоборците станаха богоборци" Поема (1908), "Позив към българския народ и българската интелигенция..." (1911), "Исторически, социални и религиозни твърдения в християнския социализъм" - в кн. "Социалният въпрос и християнството", (Свищов, 1913), "Съчинения. Том първи" (19286).

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG