Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Представители на социалистическото течение |
Представители на социалистическото течение. Жан Сисмонди прави най- задълбочен анализ на икономичесата криза при капитализма. Първи доказва, че цикличността е присъща на капиталистическите производствени отношения. Икономическият цикъл се състои от четири фази ( фазата е времето от едната до другата криза )- криза, депресия, оживление, подем. Дължината на цикъла се определя от времето необходимо за обновяване на основния капитал. Ж.. Сисмонди описва какво представлява кризата, само на свръхпроизводството ( се появява, когато агрегатното предлагане надвиши агрегатното търсене AS > AD, а при равновесие AS = AD ). На пазара се оказват относително излишни части от стоките и услугите ( според доходите на потребителите ), поради което не могат да се намерят реализации. С тази цел по- време на AS > AD, цените започват да падат до нивото на производствените разходи. Това предизвиква съкращаване обема на произведеното количество ( Q ), това е свързано с освобождаване на работната сила и с ръст на безработицата- падат доходите ( заплати, печалби ), свива се кривата на агрегатното търсене и това рефлектира върху БВП, който също пада. Безработицата и лихвите растът. Лихвеният % има долна граница 0, а горна граница има средна норма на печалба. лихвеният % зависи от търсенето и предлагането. Причини да се получи криза на свръхпроизводството- това е несъответствие на доходите на обществото и произведеният продукт. І ( V + M ) ІІ ( V + M ) < ІІ ( C + V + M ). Чрез третият сектор ( сферата на услугите ) той възстановявя равновесието. След като констатира причината за икономическата криза на свръхпроизводството като предлага следното: - развитие в сферата на услугите ( третичен сектор); - относително излишните стоки да се реализират на външният пазар; Марксизъм. Маркс . Научни подходи в изследватето на Карл Маркс. В трите тома на капитала излага бъдещото развитие на капитала, а четвъртият том е върху теории за принадената стойност. Основни методологии. Начини, по- които се формират обществено- икономическите формации: - формационен подход; - цивилизационен подход; - информационно общество; Обществено – икономическа формация- е съвкупност от производствени сили ( ПС ) + производствени отношения ( ПО ). Отношенията межу хората и прир одата са ПС. Отношенията между самите хора в процеса на на създаване на благата са ПО. ПС има три елемента: - средства на труда- оръдия на труда, съдове, материални условия за протичане на производството; - предмети на труда; - работна сила- не трябва да се смесва с фактора труд, работната сила е съвкупност от физически и умствени умения; Производствено отношение се състои от три компонента: - отношение на собственост- владеене, ползване, разпореждане. Собствеността е в основата на отношеният между хората; - от тези отношения произтичат класите и групите в обществото; - а също и начина на разпределение на благата ПС подчиняват развитието на закона на диалектиката. Като използва в анализа научната абстракция, научна- защото се основава на основните движещи сили в обществото, а абстракция – защото се абстрахира. Той въвежда бързо революционно изменение на обвивката, но това не се харесва на критиците. За да има производствен процес трябва да има три моминта: - средства на труда; - предмети на труда; - работна сила; Той ги представя като три прости елемента. За Маркс всички тези три елемента са капитали и се делят на: - постоянен капитал- const капитал; - променлив капитал; Как участват тези елементи в създаването на стоката? – чрез амортизацията. Работната сила в процеса на труда създава стойност по- голяма от своята собствена стойност- това е променлива величина. Как нараства стоката?- разглежда я като основен капитал, които са само средствата на труда; оборотен капитал- работната сила. Средствата на труда и предмета на труда – СП, само средата на труда е основен капитал, а предмета на труда е оборотният капитал. Маркс обяснява явленията и процесите в капиталистическото общество, въз основа на трите закона на диалектиката . І закон – количествените натрупвания водят до качествени изменения ( ПС; ПО ); ІІ закон- закон за отрицание на отрицанието- чрез него се обяснява мястото на историческият капитализъм в сравнение с предходната обществено- икономическо формация; ІІІ закон- единство и борба на противоположности- по- отношение на процеса на производство се намира в единство, а по- разпределение на благата се намира в противаречие. Той си служи с метода на научната абстракция, историческият метод с количествени методи (статистически ) с метода на индукцията и на дедукцията ( обяснява нещата от общото към единичното и обратното). Основният метод, който използва е на далектично- историческия метариализъм. Основата на хегеловата диалектика и на материализма на Фойербах. Анализ на основните идеи на Маркс в І том на капитала.
C + V + M; разликата е в тълкуването на тези елементи е: V + М са нова стойност; V – в парична форма е паричен израз на необходимият продукт; М- принаденат стойност, която е стойност на стойността на стоката работна сила, която се присвоява безвъзмездно от капитала; М’ = М х100 V Тази формула показва каква е степентта на експлотация на работната сила. М = 100 % V = М Нормата на принадена стойност показва как и по- какъв начин капиталите експлотират работната сила. Работната сила е стоката, която: - е юридически свободна; - да е икономически освободена от средствата за съществуване; - някой има потребност от тези качества и ги търси чрез пазара; Работната сила притежава: - потребителна стойност; - стойност; При определяне на величините на стойността на стоката работна сила Маркс изхожда от обществено- икономическите условия, поради което възпроизводството на работна сила се определя от нормалните, а не от минимума средства ( нормални, разумни ). 2. Характерискика на принадената стойност. Видове:
Схема:
8 ч. + 2 ч. = 6 ч.
10 ч. 6 ч.са абсолютна принадена стойност;
Схема: . 8 ч. 2 ч. 2 ч. 4 ч. 6 ч. ІІ том на капитала- Маркс посвещава на оборота и на кръгооборота на капитала и неговото възпроизвадство т.е. спира се на просто и разширено възпроизводство. В този том той описва как идеално, а не реално трябва да се установи макроикономическото равновесие. Целият съвкупен и обществен продукт се реализира напълно и без остатък ( AS = AD ). По- подобие на класиците той приема, че водещо и определящо е AS за общественото производство. Той застъпва идеята, че държавата със свойте институции и инструменти за регулиране ще поддържа това макроикономическо равновесие. ІІІ том на капитала- в този том Маркс разглежда реалното капиталистическо пазарно стопанство. Централно място заема тезата за печалбата. Печалбата е паричен израз на принадената стойност, но печалбата може да се отклонява над и под принадената стойност, защото тя се формира на пазара. Р = М т.е. печалба = принадената стойност ( Р = m); Схема: Д> S P = m + W - Д< S S- предлагане; Д- търсене; Р = m принадената стойност и стойността; Фактори, от които зависи печалбата и нормата на печалба: - от стойността на стоката- права зависимост; - от принадената стойност- права зависимост; - от търсенето и предлагането; Скорост на обръщение на оборотният капитал- обратна зависимост: АК е С + V Р’ = Р х 100 АК АК – авансиран капитал; Р- печалба; Р’- норма на печалба; Нормата на печалба показва каква е доходността от вложеният капитал за годината. Р’ = P’ N х 100 АК N – броя на оборотите; Нормата на печалба има тенденция към спадане, за да се стопира се използват противодействащи фактори- ограничителната структура на капитала са отношенията между постоянният и променливият капитал. Това отношение може да бъде стойностно или техническо. Урганическият капитал е стойностният капитал, доколкото зависи от техническото като изразява промините.
Монополно висока цена: - Мв.р. = С + V + Р + Р + св.р. С,V- разходи; Р- средна печалба; Р- добавена печалба; Св.р.- монополна свръхпечалба;
Д S Графика: Концентрация на капитала и центрлизация на фирмите. Централизацията е свързана с обединяването на капитала, без да нараства неговият размер. Концентрацията води до нарастване на капитала. И двете са взаимно свързани. В ІІІ том от своята книга- Маркс за първи път говори за финансов капитал. Това е органичено вплитане на банков и промишлен капитал. В ІV том от своята книга той пише за – теории за принадената стойност- видове, норми и начини, по- които да се избегнат експлотациите над работническата класа. Модел за макроравновесието според Маркс. Водещата роля се отрежда на AS както за кратък така и за дълъг период. Поддържането на равновесие AS и АD се осъществява чрез пълна намеса на държавата в икономиката. Господстваща е държавната форма на собственост, която определя разпределението на благата, според количеството и качеството на вложения труд т.е. чрез централизирано планиране. Ленин и неговият производствен “ империализъм ”, като разработва пет признака: - капитализма се превръща в монополистичен; - господство на финансовия капитал; - износа на капитал преобладава пред износа на стоки; - икономическа подялба на света; - териториална подялба на света; Изместване на центъра на революционното движение и на центъра на икономическата дейност.
|