Home Икономика Пищови по бизнес комуникации

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Пищови по бизнес комуникации ПДФ Печат Е-мейл
  1. Същност на процеса общуване

Общуването е основен проблем на социалната психология и на психологията на мениджмънта. Като социален феномен общуването е привличало вниманието още на древните философи. Между тях са Сократ, Демостен, Перикъл и Цицерон. Известно е че Сократ е разработил диалога както метод на общуване. Платон е изследвал връзката между звуковете и тяхното значение, а Демостен и Цицерон доказват изключителната сила на ораторското изкуство. Общуването е основна социална потребност на човека. Доказано е че хората не могат да съществуват без да общуват. Корените на общуването ние търсим в самата жизнена дейност. Именно чрез общуването се реализира цялата система от жизнени отношения на човека. Общуването е важно и в емоционално отношение. Чрез общуването хората изразяват не само своите мисли, но и своите чувства. Хората общуват помежду си не само за да осъществят основната си жизнена дейност, но и да изпитат удоволствие от самото общуване. Нещо повече – през последните 50-60 години на нашия век психолозите са доказали че по-високата компетентност в общуването изпълнява ролята и на защитен механизъм срещу стресовите фактори на дадената среда. Не случайно Рокфелер заявява, че общуването е способност, за която трябва да се плаща, както се плаща за кафето и захарта: “ Аз ще платя повече на човек, който има тази способност, отколкото за всяка друга негова способност”. Анализът на общуването налага да се разкрият същностните страни, съставките, компонентите на понятието общуване. Голяма част от авторите са единни в разбирането си, че общуването съдържа 3 взаимно свързани страни: 1)комуникативна страна – в този случай общуването се разглежда като обмен на информация, т.е. като комуникация 2)интерактивна страна – тук общуването разглеждаме като взаимодействие. То се характеризира като обмен на действие или поведенчески актове, в резултат на което се стига до промяна на външното поведение или на вътрешната психическа дейност на участниците в общуването. 3)перцептивна страна – от тази страна общуването се разглежда като взаимно възприемане и взаимно разбиране на субектите на общуването.

От казаното следва, че общуването не е възможно без обмяна на информация между общуващите, но то не се изчерпва с тази обмяна, а обезателно включва взаимодействието и взаимо-разбирането и постигането  на съгласие и задоволяване на потребностите от емоционално въздействие. Науката за общуването е много млада. Един от първите допринесъл за нейното оформяне, като изключим древните философи, е Дейл Карнеги. През 1936 той издава книгата “Как да печелим приятели и да влияем на хората”. В САЩ работи фондация на негово име. Нейните проучвания показват, че дори и в инженерните науки  само 15% от успеха се дължи на техническите познания на хората; останалите са плод на техните личностни качества и на способността им да общуват с другите. Дейл Карнеги има множество последователи – Ласуел, Шенъм, Белоу и др., които разкриват логиката на комуникативния процес.

2.Комуникирането като същностна страна на процеса общуване

Като всеки процес, така и процесът на комуникиране преминава през различни фази. Общуването като обмен на информация притежава някои характерни черти:

- общуването не може да се разглежда само като изпращане или приемане на информация. То е свързано с отношението между двата индивида, всеки от който е активен субект.

- при обмяна на информация чрез общуването хората взаимно си влияят, т.е. обменът налага въздействие върху поведението на участниците в комуникативния процес.

- комуникативното влияние е възможно когато лицата, които  приемат и предават информация, си служат с еднаква система за кодиране и декодиране.

- при човешката комуникация могат да възникнат и специфични комуникативни бариери от социален и психологически характер.

В основата на комуникацията, като основна страна на човешкото общуване лежат и някои принципи:

1. Комуникацията може да бъде съзнателна или несъзнателна. Обикновено хората планира своите думи внимателно, но се случва и да направят някоя забележка или коментар, за които по-късно съжаляват. Освен това хората несъзнателно изпращат не вербални съобщения, като например неприятна физиономия, нетърпеливо потропване с пръсти по масата, отегчена въздишка.

2. Всички съобщения имат два аспекта – съдържание и отношение. Съдържанието се изразява с думите, а отношението с начина по който се казват. Отношението показва чувствата към другата страна – харесване, не харесване, власт или подчинение, спокойствие или раздразненост.

3. Комуникацията е необратима.

4. Комуникацията е неизбежна – това е нейната най-важна особеност. Всичко, което човек прави или казва, както и това което не прави и не казва, му осигуряват някаква форма на контакт с околните, с други думи човек непрекъснато излъчва информация, независимо от това дали желае или не желае. Това става по два основни начина: а) вербален – той е свързан със словото б) не вербален – движение на тялото.

3.Същност на речевата комуникация. Основни форми

Речевата комуникация се определя още като устна комуникация. Тя се осъществява чрез разговор на живо, очи в очи, чрез диалог, чрез пряко въздействие с думи, за разлика от писмената комуникация, в основата на която стои писаното слово. Двете заедно образуват вербалната комуникация. Ядро на речевата комуникация са различните речеви модели. Те представляват изпращаното съобщение в съдържателен план и като отношение в този смисъл са много важни за неговото разбиране. Речевата комуникация има редица предимства:

1.Разговорът е деликатна, сложна, изпълнена с творчество дейност. Тя не търпи неяснота, недоизказаност и съмнение.

2.Разговорът изразява съчувствие, съпреживяване, доверие, може да премахне напрежението, характерно за голяма част от контактите.

3.Качеството на устната комуникация зависи правопропорционално от честотата на контактите.

4.Формата на диалога позволява непосредствено изразяване на намеренията, на идеите, на предложенията, на чувствата.

5.В процеса на устната комуникация могат да се решат изключително сложни задачи.

6.Устната комуникация е по-естествена, по-ангажираща и по-малко бюрократична от писменото слово.

Речевите модели са подложени на непрекъснато изменение, но те притежават и устойчиви компоненти. В социалните системи се използват няколко вида речеви раздели – според мащабността на приложимост. Към този модел различаваме 3 модела:

- речеви модели за масово въздействие – те са сърцевината на масовата комуникация. Формират се и се оглавяват за по-продължително време. Подходящи са при въздействие върху целия колектив или върху големи групи от хора. Използват се и по време на митинги. При тях се прилага общуване с особен психологически заряд. В действено отношение се включват съобщението като съдържание, убеждението, внушението и психическото заразяване. Приложението на тези модели изисква в определена степен ораторско майсторство.

- речеви модели за групово въздействие – те са сърцевината на груповата, на организационната комуникация. Използват се при по-малки аудитории. Обикновено по време на съвещание, за решаване на производствени, административни или организационни въпроси. При тях се наблюдава по-голяма методичност в излагане на идеите. Проличава умението на комуникиращите да излагат концентрирано, убедително и мотивирано важни въпроси. Тук се настоява за точност в мисленето, тук многословието няма място, набляга се на смелите и обосновани предложения за по-бързото им материализиране в практиката.

- речеви модели за индивидуално въздействие – тези модели стоят в основата на индивидуалната или т.нар. персонална и междуличностна комуникация. Чрез тези модели в комуникацията водещият може да внуши идеи и концепции, които не би му се отдало при другите два вида въздействие.

4.Умението за контролиране воденето на разговори при междуличностното комуникиране

Умението за контролиране воденето на разговори позволява на комуникиращия да прецени кога да говори и кога да изслушва своите събеседници. То  е особено важно за мениджърите, тъй като е доказано, че около 80% от времето на 1 работна седмица те прекарват във срещи на които или говорят или слушат. От това в каква степен притежават това умение, зависи дали ще могат да убедят другата страна да се съгласи с тях или пък ще загубят в дискусията. Основните умение, които трябва да бъдат усъвършенствани за да се подобри умението за контрол върху воденето на разговора са следните:

1.Умението активно да се изслушва събеседника

2.Умението да се правят предложения

3.Умението да се овладяват конфликтни ситуации

4.Умението да се разбират ключовите моменти и загатнатите пунктове

5.Умението да се превръща спора в дискусия за решаване на проблемите. Основни правила по повод овладяване на това умение:

-необходимо е да се отчита възможността за промяна посоката на движение на разговора. В процеса на разговора хората се движат в една от следните три посоки: отдалечаване от нас, движение срещу нас, приближаване към нас.

Начина по който ние се държим определя как ще реагират партньорите. Съществуват три модела на поведение, които съответстват на трите посоки на движение на разговора: да обезкуражаваме хората, да не ги зачитаме, да ги насърчаваме.

При избора на модел на поведение значение има не само казаното от събеседника, но и начина на казване. Двата параметъра, взети заедно, определят посоката на движение на разговора.

-необходимо е да се отчита възможността за промяна на темата. Пет са основните теми или области за промяна на темата: 1.разговор за мен 2.разговор за теб 3.разговор за нас 4.разговор за тях 5.разговор за различни неща

-необходимо е да се вземе предвид възможността за разширяване или стесняване на темата.

-необходимо е да се отчита динамиката на конкуренцията. Често пъти в разговора се изпада в ситуация, когато събеседникът се опитва да ни превъзхожда. При такива случаи разговорът се превръща в едно отношение, чиято цел е победа или загуба. Съществуват 4 възможности: 1.аз спечелих, той загуби 2. аз загубих, той спечели 3. аз загубих, той загуби 4. аз спечелих, той спечели. Винаги когато е възможно, трябва да се търси баланса за победа и на двете страни, участващи в разговора.

-необходимо е да се има предвид и динамиката на речта.

5.Същност на групата. Условия за активно комуникиране при различни видове групи

На всеки нов етап в живота си човек се оказва в нова социална ситуация, в нова микросреда или в нова група. Групата е колектив. Тя е съвкупност от два или повече индивиди, които зависят един от друг и си взаимодействат в процеса на работата, за да постигнат общата цел. Разглеждана в този смисъл, групата представлява обединение от 2 до 30 души, в която е възможно непосредствено общуване между личностите, т.е. контакт на живо. Така представена, групата се нарича “контактна”. Контактните групи се различават една от друга по своята вътрешна структура, произход и начин на формиране. По този критерии групите се разделят на формални и неформални.

Формалните групи в сферата на управлението се подчиняват на формални цели и задачи, произтичащи от цялостната дейност на организацията. Те се разделят на функционални и проблемни. Функционалните групи са отделите, направленията. В съвременните динамични структури фигурират повече т.нар. проблемни групи. Те имат статут на временни органи на управление, които се създават за изпълнението на конкретна задача, на конкретен проект или програма. Обикновено те се ръководят от мениджър, който има право да подбере своите сътрудници измежду членовете на функционалните групи. Той обаче има право да подбира сътрудници и извън предприятието, даже и от чужбина. Така се формира група, имаща характеристиките на екип. Екипът е обединение на хора, които са професионално и технически компетентни. Те притежават необходимите личностни качества и способности да работят съвместно, когато са физически разделени. Между членовете на екипа съществува психологическа съвместимост. Нещо, което не винаги може да се постигне при функционалните групи. В добрия екип отделната личност намира място за лично и професионално удовлетворение и нарастване, за доверие и подкрепа и в най-трудните моменти. Това изисква висока комуникативна култура и зачитане на индивидуалността на всеки член на екипа. При функционалните групи ситуацията е по-различна в смисъл, че групата е създадена в името на общите цели и ръководителят е този, който образно казано трябва да се вгради в нея, за да има сплотеност и емоционално сцепление, което дава добра основа за взаимоприятно сътрудничество.

В основата на ефективната комуникация в рамките на групата стои взаимното привличане. Проучванията показват, че добрия ръководител може да привлече своите сътрудници със следното:

А) това са ръководителите, които се отличават със знания, опит и това е т.нар. експертна власт.

Б) ръководителят притежава, подобно на членовете на групата, характеристики или такива, които те притежават, но високо ценят. Заедно с тези природни качества (чар, обаяние, магнетизъм, начин на обличане и общуване), говорим за референтна  власт, т.е. ръководителят не притежава експертни качества, а природни качества.

В) ръководителят със социален статус. Властта на такива ръководители се придобива с поста, който заемат.

Общуването в групата би спечелило, ако на преден план излиза властта на личностна основа, т.е. на а) и б), а не на властта на организационна основа. Ръководителят трябва да открие, че да имаш последователи е по-добре отколкото да имаш подчинени. По този начин ще се промени отношението към ръководителя, т.е. че той до такава степен трябва да се издигне в лицето на своите последователи, че да се предизвиква чувство на благодарност и уважение. Това още означава мениджъра да се превърне във формален лидер, защото лидерът е най-атрактивната личност в групата и вместо подчинени, той е има последователи.

Обикновено неформалните групи са продукт на потребността от по-тесни контакти между отделните членове на дадените групи. И на второ място, те се появяват като реакция на някои решения на ръководството, които засягат важни интереси на членовете на тази група. Ръководителят на неформалната група не се назначава, няма нищо общо със структурата, а той се избира от самите членове на групата.

6.Предварителна подготовка за участие в делови съвещания

Ръководителят следва много прецизно да се готви за участие в делово съвещание. Той е длъжен да провери кои са поканени на съвещанието, защото в зависимост от състава, структурата на слушателите, мениджъра трябва да се информира за начина на комуникиране с тях. Това ще му помогне да предвиди евентуалните въпроси, които може да им постави. Трябва да подготви допълнителна информация, ако се наложи. Мениджърът трябва да систематизира своите бележки и да ги оформи в писмен материал. Трябва да наблегне на увода и заключението. С увода се привлича вниманието и се овладяват слушателите. За начало не подхожда покровителствен или поучаващ тон. Заключението трябва да бъде най-впечатляващата в интелектуално и емоционално отношение част на изложението. Това е, което последно остава в паметта на слушателите и именно с него трябва така да се въздейства на слушателите, че те да приемат неговото предложение. С една дума, със заключението трябва да се изрази какво е искал да им каже ръководителят и защо е толкова важно, че те трябва да го подкрепят, какво ще спечелят самите те и какъв ще бъде личният им интерес.

7.Условия за ефективно комуникиране по време на делови съвещания

За да бъде ефективно общуването по време на съвещанието,от ръководителя се изисква

1.да слуша внимателно изказващите се. Не трябва да се занимава със странични неща, защото всичко това заедно с предубеждението към някой от изказващите се ще му попречи да чуе важни моменти в направените преди него изказвания, което ще му бъде необходимо да коригира навреме в своята реч.

2.в своята импровизирана реч мениджърът не трябва да употребява дълги изречения, тъй като има опасност да се отклони от главната мисъл, която трябва да се следва. Колкото е по-късо изречението, толкова е по-малка вероятността да се сбърка. Необходимо е също да се използват повече професионални термини и да се избягват сложните думи и изрази. В една делова реч има нужда от повече глаголи и по-малко прилагателни.

3.ръководителят да се придържа към същността на проблема и да не навлиза в подробности ако няма нужда. Те трябва да се оставят като отговор на евентуално зададените му въпроси.

4.ръководителят трябва да демонстрира лична загриженост към решаване на проблема.

5.да не натрапва своето предложение, прекалено ревностната защита на собственото мнение. Ако липсват данни за защита, може да подразни другите участници в съвещанието. Освен това, той ще се лиши от възможността да маневрира и направи компромис, ако се наложи. Предложението му трябва да звучи алтернативно, защото в противен случай участниците в съвещанието може да се дистанцират и заемат нападателна позиция към него.

6.да не се впуска в странични дискусии и да не обръща внимание на говорещите около него.

7.да не допусне да проличи неговата несигурност. Научните изследвания предлагат 3 важни правила, позволяващи да мениджъра да излъчва сигурност: а) да поддържа равномерна сила на гласа си; б) да движи ръцете си в областта на гърдите; в) визуално да обхваща всички присъстващи.

8.да използва умело паузите. Няма нищо по-добро, с което да се подчертае въздействието на думите, от една умело използвана пауза. Най-добре е те да се правят в края на изречението – тогава действат успокояващо и дават възможност да се осмислят по-добре предложенията, които се правят.

9.мениджъра да демонстрира искрен интерес и одобрение към събеседниците си. Да се опита да се постави на тяхно място, така по-добре ще разбере техните становища и реплики.

8.Същност на невербалното комуникиране

Доказано е че в един нормален разговор между двама души, само 7% от окончателното въздействие идва от онова което хората казват, 38% - от това как го казват и 55% - по начина по който изглеждат докато го казват. Невербалните форми на общуване могат да се обобщят така:

-кинестетична комуникация – изразява се чрез движение на тялото, което включва изразите на лицето, позата и положението на тялото, движението на ръцете и краката (видове погледи – делови, социален, интимен)

-пространствено – териториална комуникация, т.е. чрез територия и дистанция

-пара – езикова  комуникация – включва интонацията на гласа, който няма собствен смисъл извън контекста на ситуацията

-тактилна комуникация – чрез допир

9.Определение на понятието PR

За правилното разбиране на понятието PR от особено важно значение е неговото коректно и точно определение. Въпреки близо едно вековното успешно развитие и утвърждаване на PR, все още сред специалистите няма единно становище, липсва едно всеобщо признато  и утвърдено понятие. Налице са многобройни нюанси и различия, които отразяват както сложния характер на тази многообразна практика, така и диференцираните подходи към разглежданата проблематика. Търсенията на най-точното  и всеобхватно  определение на PR продължава и до днес. В литературата са известни над 200 определения. Ще разгледаме 2:

1.Определението на известните американски автори Скот Кътлип и Алин Сектър, формулирано в книгата им “Ефективните PRs”. То гласи: PR или връзки с обществеността са функция на управлението, която идентифицира, установява и поддържа взаимноизгодни отношения между организацията и различните публики. В допълнение авторите изрично подчертават, че въз основа на непрекъснатата взаимна комуникация интерпретация на идеите и информациите следва да се постигне хармонично съответствие на интересите. Най-характерната черта на това определение е разглеждането на PR като функция или дейност, пряко свързана управлението. По този начин се изтъква силно изразения технологичен характер на това понятие и неговата висока практико-приложна стойност.

2.В определението на британския институт за изследване на общественото мнение се посочва следното: дейността на PRs се състои от целенасочени, планирани и изградени на принципа на приемствеността усилия за установяване и поддържане на взаимно разбиране между дадена организация и групите от хора (публиките), с които тя има взаимоотношения. Авторите, които се занимават с проблемите на теорията на PR спорят дали PR е наука ли изкуство, или практика.

10.Същност и съдържание на PR

Обобщавайки различните аспекти и акценти, намиращи място в разнообразните определения на PR, логично стигаме до заключението, че става въпрос за една целенасочена, сложна, многостранна практика, която отразява в себе си непрекъснато нарастващото значение на общественото мнение и отношение в управлението на различни видове частни и обществени организации. Тук става дума за стопански фирми, държавни служби, сдружения с идеална цел. Тези организации не биха могли успешно да работят и да се развиват, ако в своята поведенческа стратегия игнорират паралела на интересите, т.е. необходимостта от оптимално съчетаване и синхронизиране на собствените частни интереси с тези на обществото като цяло. Осъществяването на този целенасочен стремеж за успешно интегриране в обществото обаче изисква от своя страна адекватни форми на интерпретиране и управление. В това именно се състои мисията на PR, до това се свежда тяхната същностна характеристика. Следователно PRса едновременно и философия и процес. Това е философия която разбира необходимостта от балансиране на частните и обществените интереси. PR е процес, който играе ролята на посредник между хората и институциите. Най-важната качествена характеристика на тези процеси е именно тяхната двупосочност. PR са не само гласа, но те са и очите и ушите на една организация. Те са интелектуална комуникационна система. При това положение се разбира, че при PR посланията трябва да бъдат точни, достоверни и убедителни, дори и тогава, когато се отнасят и за неблагоприятни факти и събития. Много автори считат, че понякога е достатъчно да бъдеш разбран, даже това да не означава че ще бъдеш обичан. Глупаво е да се мисли, че PR могат да представят нещата такива, каквито те всъщност не са. Не случайно Едуард Бърнейс, основоположникът на теоретичната система на PR, посочва изрично, че PR не са наука в точния смисъл на това понятие, но използваният подход от тях задължително трябва да бъде научен. Той определя PR-man като своеобразен социален инженер на съгласието. Този инженер на съгласието въз основа на своите професионални знания, на опита и умението, съветва и подпомага съответната организация да намери най-ефективните пътища за отъждествяване на своите собствени интереси с тези на обществото като цяло. Следва да отбележим, че съществуващото изобилие от разнообразни определения на PR не е случайно. То се дължи най-вече на подчертаната същностна характеристика на PR, като целенасочена сложна многостранна практика с изключително отворен широк обхват на приложение. По-образната констатация на известния теоретик на PR Хил, PRs стоят под толкова много знамена и обхващат толкова много сфери – от целуването на бебета по време на политическа кампания, до ежегодния отчет на General Motors, че да се даде точно определение е изключително трудно.

11.Условия и предпоставки за появата  и утвърждаването на PR

Като значим самостоятелен феномен, със свои специфични характеристики, PR се появяват на обществената сцена в края на 19 и началото на 20в. Те са свързани с развитието и утвърждаването на процесите на концентрация, масовизиране и монополизиране на общественото производство. В този период капитализма навлиза в своя развит индустриален стадии. Бурното развитие на промишлената революция в САЩ в средата на 19в. на практика довежда до големи социално-икономически промени. Високите темпове на развитие на производителните сили и по-задълбочаващото се обществено разделение на труда коренно променят и усложняват пазарните отношения и налагат необходимостта от нови пазарно-ориентирани механизми, които използват модерни и динамични управленчески, комуникационни и др. подходи, форми и средства. На тази база едрото серийно производство и последвалото пренасищане на пазара изострят конкуренцията между предприятията в национален мащаб. Реализацията на масовата стандартна продукция все повече се затруднява. Преките отношения между производителите и крайните потребители силно се ограничават и дори изцяло се премахват. Окончателното оформяне на националния пазар изисква и нов национален подход за влияние върху потребителите. Реални възможности за това предоставят появата и развитието на масовия общодостъпен печат. Именно в лицето на масовия печат крупните корпорации намират трибуната чрез която могат целенасочено да разпространяват желаната информация и да обработват общественото мнение в свой интерес. За целта обаче се налага да се изгради адекватна, специализирана система, която цялостно и професионално да поеме осъществяването на посредническата функция по трайното квалифицирано информационно осигуряване и поддържане на преки връзки със средствата за масово осведомяване, както и канал за обработка на пазара и широката общественост. Ето тази система получава названието PR. Следователно PR като самостоятелно обособен и значим обществен феномен дължат своето раждане на:

-главно и основно на характерното за края на 19в. и началото на 20в. ускорено развитие на големия бизнес

-на интензивно протичащите процеси, на нарастване ролята и значението на общественото мнение

-на масовия общодостъпен печат

Икономическите кризи от 1870 и 1890 отприщват общественото недоволство – избухват мощни стачки и работнически вълнения, като някои от тях прерастват в открити бунтове. Широка гласност придобиват исканията за откритост в действията на големите тръстове, а тъмните страни от тяхната работа се подлагат на унищожителна критика. Окончателно рухва утвърденият сред американските граждани митичен образ на крупните финансови предприятия, като безкрайно честни и почтени капитани на индустрията. В края на 19 и началото на 20в. сред журналистическите среди в САЩ се оформя цяло едно движение от безкомпромисни, критично настроени публицисти, наречени мъкрейкъри (означава човек който се рови в мръсотията, боклукчия).  Те отхвърлят ширещата обществена и фирмена корупция и пледират за истинска социална справедливост.

12.Ранни първоначални форми на развитие на PR

Първите форми за сравнително организирана работа с пресата, от които в последствие се развива системата на PR, са пряко свързани с т.нар. прес - посредничество. То е практикувано в САЩ от много циркови и театрални групи или отделни представители на шоу бизнеса. Те наемали специални прес-агенти, чиято основна задача се е свеждала до осигуряването на благоприятни информации и положителни отзиви в пресата за проявите на странстващите в страната артисти, художници, музиканти. Дейността на посочените прес-агенти е била случайна, несистемно организирана и силно ограничена във време и място. Към края на века редица големи американски корпорации под натиска на общественото недоволство и критичните статии във вестниците и списанията също прибягват до услугите на специално наети прес-агенти. Целта на тези прес-агенти е била да създават положителна информация и да подобряват имиджа и авторитета на отделните корпорации. Дейността, осъществявана от тези прес-агенти с много качества получава в американската литература названието “информационно пъблисити”. Според някои автори началото на този нов етап на прес-посредничеството се поставя в края на 1889г. В самото начало на 20в. се появяват и първите самостоятелни специализирани консултантски бюра за осъществяване на информационно пъблисити по поръчка на нуждаещи се фирми и институции. По-късно голяма част от тези бюра прерастват в крупни агенции за PR. Успоредно с прес-посредничеството за първоначалния тласък и оформяне на PR значително спомагат и т.нар. групи за натиск в лицето главно на  браншовите обединения на представителите на бизнеса. В своята многобройна дейност те отделят значимо място на въздействието върху правителството и местната власт. В структурата на тези групи за натиск се оформят специални звена за осъществяване на необходимата пропагандно – информационна дейност. Именно тези звена могат да се считат за първообраз на съвременните фирмени отдели за PR. С посочените групи за натиск е свързано и още едно интересно явление в американския обществено – политически живот, наречено лобизъм. Лобизма (колоария, коридор) е специфично за американските икономически и обществени нрави и явления, което по-кратко би могло да се определи като политическо застъпничество. Това е дейност, осъществявана от специални представители – лобисти на определени крупни компании и марки, които действат в колоарите  на конгреса, правителството и чиновниците от държавния апарат, на конгреса на САЩ, на компании и банки и др.

В САЩ лобизмът е официално узаконен през 1769, когато конгресът на САЩ приема специална поправка към конституцията, разрешаваща лобистка дейност. Лобистите в САЩ имат свои комитети, дружества, групировки. Ролята на лобизма в процеса на формирането на законите, е толкова голяма, че често пъти лобитата ги наричат третата палата.

13.Първи създатели и творци на PR

За родоначалник на PR се приема американецът Айви Летбетър Лий. Той започва кариерата си като бедно платен журналист във в.”New York Times”. През 1906г. заедно с още един журналист на име Паркър основават самостоятелна консултантска фирма на име “Паркър-Лий”, която просъществува само 2 години. През 1908 Айви Лий става щатен прес-агент в пенсилванските железници, където натрупва богат опит и става един от най-известните специалисти по работа и взаимоотношения с пресата. Звездата на Айви Лий изгрява през 1914 когато е назначен за личен съветник на Джон Рокфелер младши именно в областта на връзките с обществеността. През 1919 той за пръв път използва термина PR като съдържание на дейността на промяната на обществения имидж. Негов е  успеха за превръщането на Рокфелер от “мръсен капиталист” в мил стар човек, който дава милиони долари за благотворителност се превръща в легенда. Още в началото на 1906 Айви Лий се обръща с писмо към редакторите на вестниците, озаглавено “Декларация на принципите”, анализирайки проблемите на американските корпорации при отношенията им с обществото, той стига до извода че публиката трябва да бъде обективно информирана. По този начин Айви Лий става първият прес-агент, който формулира основната задача на работата на фирмите с обществеността, а това означава да се съгласуват интересите на общественото мнение с тези на големия бизнес. Разглеждайки дейността на Айви Лий се вижда че още преди ПСвойна деловите среди в САЩ започват да създават собствен апарат за пропаганда, а журналистите застават на кормилото на техните информационни програми. Не случайно престижният образ е централен пункт в концепцията за PR. Периодът след ПСвойна в развитието на PR е свързан с името на Едуард Бърнейс. През 1923 той публикува прочутата си книга “Кристализация на общественото мнение”, която поставя основите на третирането на PR като отделна самостоятелна комуникационна система. В тази книга Бърнейс на първо място разработва принципите, на второ място практиката и на трето място – етиката на професията. Така той, за разлика от Айви Лий, който по принцип разглежда PR като изкуство, се превръща в човекът, който за пръв път официално извежда PR на обществената сцена и поставя тази дейност на научни основи. В същата година Бърнейс открива първият курс по PR в New York University със заглавие “PR – курс върху теорията и практическия метод”. Най-важните функции на PR Едуард Бърней описва като внимателно проучване на обществените настроения, убеждаване на обществото да промени отношението и действията си, полагане на усилия за генерация на интересите на компаниите и институциите с тези на обществото и обратно. Този автор подробно обяснява какво всъщност представлява специалистът по PR или т.нар. пи ар. Той според него прилича на адвоката – дава съвети на клиента си и защитава неговите интереси. Пи арът е също така изследовател, чиито обект на проучване  и анализиране е масовото съзнание. Той е и практик, според Бърней, специалистът по PR получава от своя клиент идеята за нужния му образ и той я проектира върху масовото съзнание. Бърнейс отделя изключително голямо внимание на работата с пресата – за тясното му взаимодействие с дейността на журналистите. Пи арът трябва да създаде такива новини, които в дадените конкретни условия са способни да въздействат върху масовото съзнание. Пи арът е не само доставчик на новини, но и техен създател. В заключение, един от авторите на PR Голдмън, в книгата си “Двупосочна улица – зараждането на консултанта по PR” посочва, че развитието на PR в САЩ преминава през 3 основни етапа:

1.етап олицетворява дейността на класическия прес-агент, свързана с принципа, че публиката може да се мами или най-малкото да се крие от нея неудобна информация.

2.етап е свързан с дейността на зрелия прес-агент и изхожда от принципа че публиката трябва да бъде информирана, трябва да знае.

3.етап отговаря на дейността на консултанта или съветника по PR, и че тази дейност се основава на принципа, че публиката трябва да бъде разбрана. Именно този етап определя истинското раждане на PR, т.е. съвкупността от дейности, която прилича на една голяма улица с двупосочно  движение и същевременно улица на която живеят добри съседи.

14.Обществения договор на фирмата. Същност и значение

Съвременното стопанско предприятие е най-силната институция в обществото. Неговата сила произтича от това, че създава материалните блага за съществуването на хората. Наред с този пряк принос в повишаване качеството на живота на хората, стопанското предприятие е и източник на високо-квалифицирани кадри за държавното и общинското управление, на почтени и функциониращи лидери на обществени организации, на фондации, на благотворителни организации и др. Наред с това дейността на стопанското предприятие е свързана и с консумацията на природните, финансови и човешки ресурси. Неговата продукция и отпадъчните материали от производството оказват вредно въздействие върху хората и тяхната природна среда. Така силата на предприятието може да бъде източник на неблаготворно, дори и пагубно влияние върху същото това качество на живот на обществото. Идеята за обществената отговорност на стопанските фирми възниква в най-развитите индустриално държави през първата половина на 20в. Тя започва с критиката на обществото към монополите, които използват своята сила за безогледно преследване на максималната печалба в ущърб на обществото като цяло. Първите мерки на правителствата в тези държави са взети под натиска на общественото мнение и са насочени към ограничаването на всемогъщите монополи чрез антимонополно законодателство. Това е сигналът за най-далновидните стопански дейци, че настъпва краят на пълната безотговорност на едрия капитал пред обществото. Тези стопански дейци виждат изход от този зараждащ се конфликт в отварянето на фирмата към социалните проблеми, в баланса между интересите на капитала и на обществото, в това число и на отделните негови групи. Съвременното общество очаква от фирмата да проявява социална отговорност. Тя трябва да се грижи за влиянието на своята дейност както върху общината, на чиято територия е разположена, така и върху цялото общество. Именно този сбор от отговорности на фирмата се възприема като неин обществен договор. Тук става въпрос за един неписан и даже неясно очертан договор, макар че голяма част от неговите клаузи произтичат от действието на специални закони, като например ЗЗП, за рекламата, за околната среда и др. По-голяма част от  неписаните клаузи на обществения договор възникват под натиска на групи активисти или мощни обществени движения, представляващи интересите на различни социални групи. През 60-те години на 20в. действията на такива активистки групи в защита на обществото срещу корпорациите се обобщават с едно по-ранно понятие за обществен договор, описано в литературата като “железният закон за отговорността”. Накратко, той гласи: в перспектива тези фирми, които не използват силата си по начин, определен от обществото като отговорен, рискуват да загубят фирмата.

15.Връзките на фирмата с отделните групи заинтересовани

Съвременната фирма функционира в тясно взаимодействие със своята външна и вътрешна среда. Различните групи съставящи тази среда по различно време са носители на различни интереси, които фирмата не може да пренебрегва за дълго и безнаказано. Тази взаимна зависимост произтича от факта, че въпросните групи се проявяват като субекти в чиито ръце в крайна сметка е ключът към трайния успех, даже на икономически най-силните предприятия. В литературата тези групи се определят с метафоричното понятие “заинтересовани”, това са всички групи, засегнати от политиката и отделни решения на фирмата. Всяка една група от заинтересованите е свързана с фирмата по специфичен начин на основата на конкретен интерес. Например акционерите се ръководят от интересите си на собственици. Ето защо икономическият успех на фирмата ги засяга пряко и техният залог е в собственото им финансово благосъстояние. Друга група - клиентите, доставчиците, търговците, са свързани с фирмата с пазарен интерес. Тяхното взаимодействие се състои в пазарна размяна, а залогът им е да получат равностойността на това, което дават. Държавната власт, обществените групи по интереси и общините са свързани с фирмата по не пазарен начин. Те са заинтересовани да оказват силно въздействие върху фирменото ръководство да следва социално отговорно поведение, защото залогът им е с много широк обхват и е равен на качеството на живота за нацията, общината и отделните групи. Връзките на фирмата с отделните групи заинтересовани са първични и вторични. Първичните връзки са характерни за всички групи, с които влиза в преки икономически взаимоотношения при изпълнението на основната си  мисия – производство и търговия. Тези първични връзки се осъществяват чрез пазарна размяна, затова пазарът е основният път, по който фирмата влиза във взаимодействие с обществото. Акционерите и финансово-кредитните институции осигуряват капитала, доставчиците – суровини, материали и енергия, а търговците на едро и дребно осигуряват реализацията на продукцията. Второто равнище на взаимодействие с обществото се формира извън пазара. Тези вторични връзки са резултат от въздействието на първичните връзки  на фирмата, например замърсяването на околната среда в общината създава не пазарни вторични връзки с различни групи по повод на различни засегнати интереси. Макар и да възникват посредствено, тези вторични връзки не са по-малко важни за обществото. Основните изводи от модела на първичните и вторичните връзки със заинтересованите са следните:

1.При вземането на решения, фирменото ръководство трябва да се съобразява със силата на първичните и вторичните групи заинтересовани. Опитът показва, че в развитото гражданско общество съвместното вземане на решения и споделената отговорност за тях трябва да бъдат неизбежна практика, както и на големите, така и на малките фирми.

2.Отношението на обществеността към съвременната фирма не зависи само от нейните производствени и финансови постижения, а до голяма степен и от начина по който тя се съобразява с интересите на вторичните групи заинтересовани, т.е. от нейната социална отговорност.

При изпълнението на задълженията си по обществения договор съвременните фирми следват три различни подхода:

-някои от фирмите правят само това, което е абсолютно необходимо и произтича от законите и нормативните документи, служещи на държавното регулиране. Този подход представлява най-низшата степен на взаимодействие с обществото и се определя като социално задължение.

-други фирми осъзнават потребността от по-широко взаимодействие с обществото. Те имат готовността да извършват благотворителна дейност, както и в отделни случаи да осъществяват връзки със засегнати групи заинтересовани. Техният подход все още е в рамките на социалната отговорност в по-високо ниво.

-фирмите от третата група са най-отворени за взаимодействие с обществото. Те следят за възникването на обществената тематика, която може да ги засегне и своевременно осъществяват градивно партньорство със заинтересованите групи. Този подход наричаме социална отзивчивост.

16.Връзки на фирмата с потребителите. Зараждане и развитие

Още в древността, когато се зараждат стоково-паричните отношения, потребителите се стремят да отстояват своите права пред търговците и производителите. За тази цел те разчитат предимно на собствените си сили. От тогава датира латинската поговорка “Потребителят сам да се пази”. Движението на потребителите, известно в напредналите страни като консюмеризъм, е форма за организационна защита на правата на потребителите. То възниква първоначално като масово движение през 20-те години на 20в., но обществената му тежест се забелязва едва през 60-те години. Целта на това движение е да се превърне организираната сила на потребителите в противотежест на тогавашния бизнес. Загрижеността на потребителите идва от това, че в стремежа си към печалба, бизнесът злоупотребява с основни ценности на хората, като здравословни, материални и морални. Това се изразява в предлагането на лошо качествени и дори опасни стоки. На второ място – поддържане на неоправдано високи цени, и на трето – използване на измамни рекламни твърдения, а дори и се прави реклама на вредни стоки. Символичното начало на консюмеризма е поставено с публикациите на обществения активист Ралф Нейдър, относно рисковете за потребителите на американски автомобили. Обществената тема за злоупотребата с потребителите достига политическия си стадии с изявлението на президента Джон Кенеди пред конгреса на САЩ. Това изявление символично е наречено “Харта за правата на потребителите”. Акцентира се върху следните 4 направления:

1.право на безопасност – потребителите трябва да бъдат защитавани срещу маркетинга на продукти съдържащи риск за здравето и живота на хората.

2.право на информиране – потребителите трябва да бъдат защитени срещу преувеличена измама или подвеждаща информация в реклама или на етикети.

3.право на избор – при възможност на потребителите да бъде осигурен достъп до различни продукти и услуги на конкурентни цени

4.право да бъдат чути – на потребителите трябва да се гарантира  възможност да получават пълно и справедливо третиране при определянето на правителствената политика.

Създадената в последствие Федерация на потребителите се състои от двеста поделения. Корпорациите вече не могат да не се съобразяват със силата на такова организирано обществено движение и те виждат изхода в мирното и градивно сътрудничество с потребителите.

17.Същностна характеристика на социологическата категория обществено мнение

За същинско класическо обществено мнение може да се говори в ерата на масовото общество, което е представлявано от сбора на взаимно зависими обществени групи. По-голяма част от изследователите считат че такова масово общество възниква в края на ПСвойна. Вероятно това е събитие от такъв мащаб, което създава нагласата на масовото съзнание, на всички взаимно зависими социални групи да приемат обществената тема като потенциално засягаща интересите на всяка от тях. Други автори считат, че първата форма на масово общество е онази демокрация, която се създава в САЩ през периода на президентството на Джеферсън до това на Джексън или това са първите 4 десетилетия на 19в. Този период е първата социално-историческа почва за съвременния феномен обществено мнение.

В представата на непрофесионалиста феноменът обществено мнение се изчерпва с отношението което мнозинството граждани изразяват по дадена тема. Съществуват няколко характеристики на понятието обществено мнение:

1.общественото мнение никога не е единно, тъй като то представлява сбор от различни често противоречащи схващания, даже и сред привидни съмишленици. Нещо повече – и отделния човек може съзнателно, а по-скоро и несъзнателно да формира своето мнение по дадена тема като механичен сбор от взаимно изключващи се елементи. Изследванията на учените потвърждават че схващанията на хората по сложни обществени теми са изпълнени с противоречия. Това е така, защото те са или чисто емоционални, или не са плод на задълбочени разсъждения върху комплексния характер на темата.

2.общественото мнение е предимно пасивно – мнозинството от гражданите не разполагат нито с достатъчно информация, нито с интелектуални способности, нито с достатъчно психически сили за активни и продължителни публични прояви.

3.общественото мнение е плод на личен интерес на група пряко засегнати активни граждани. Пасивното мнозинство се присъединява към тях за съвместни действия, ако те съумеят чрез ясни послания да апелират към специфичен личен интерес и конкретната загриженост на множеството малки социални групи. 4.общественото мнение е динамично, тъй като мнозинството от гражданите нямат интелектуалната мощ да се придържат към определени схващания по всяка публична тема, общественото мнение и изложено на силно изменение. Основната причина за това е създаденият за момента в масовото съзнание публичен образ на институцията, обикновено в лицето на нейния настоящ висш ръководител. Ако този образ е положителен, то и действията на институцията се одобряват по принцип, даже ако ръководителят внезапно смени посоката на своите действия. Обществеността е склонна да приема личностите в черно-бели краски, да ги идеализира или да ги демонизира.

5.понякога обществеността се придържа към едно постоянно твърдо мнение по въпроси които пряко я засягат, например икономическото положение и гражданските права. Основания за това постоянство е не само личният интерес, но и силно присъстващият емоционален момент.

18.Взаимодействия на фирмата с медиите

Масмедиите заемат важно място в живота на съвременното общество. Взети като цяло те образуват мощна комуникационна мрежа, която е в състояние да упражнява съществено и дори решаващо влияние върху общественото мнение. С мощното си въздействие, четвъртата власт са важен посредник във връзките на фирмата с обществото. Медииният  тренинг на служителите представлява задължителна част от програмата за връзки с обществеността, защото взаимодействието с журналистите е много различно от деловото общуване в професионален кръг. Това е така защото говорейки пред журналисти, всеки един служител вече говори от името на фирмата и на практика той или гради или руши нейният публичен образ. Всяка негова дума придобива значението на официално изявление. Ако не са подготвени за взаимодействие със журналистите, служителите допускат съществени грешки, които публиката ежедневно наблюдава. Грешките се свеждат до следното:

1.прекомерният респект пред микрофона или камерата. Обхванатият от сценична треска служител често пъти се смущава, но това не е най-голямото му прегрешение. Значително по-комичен ефект се получава, когато даденият служител се престарава и услужливо отговаря и на най-непонятните въпроси.

2.противоположен е случаят със служителите, които са се издигнали до статуса на публични фигури с помощта на активно медиино присъствие. Честото общуване с журналистите се превръща в рутина, а респектът от камерата се заменя с игнориране на факта, че камерата е окото на обществеността. Резултатът може да е в интервала от неволни грешки на езика до разсеяност, говорене по инерция или неконтролирани изказвания.

3.обидената поза в знак на протест срещу не етичното третиране или пренебрегване от журналистите, е друг атестат за недостатъчната медиина зрялост на публичното лице. Практиката показва, че във възприятията на публиката високопоставеният ръководител, който може да бъде засегнат с обида, вече не стои така високо и е много уязвим и доверието към него рязко спада. Затова, макар и вътрешно дълбоко засегнат като всеки човек, пред публиката ръководителят трябва да излъчва спокойствие, да бъде толерантен, да излъчва бащинска доброта. Публичната конфронтация с медиите образно казано, е началото на студената война, която нанася щети и на конкретния служител, и на представената от него организация.

4.подготвеният за вербално общуване с медиите служител много често не може да овладява сложният контрол върху собствения си език на тялото. Тъй като тези невербални сигнали са по естествени, те са и по-достоверни и често опровергават смисъла на казаните от него думи. Ето защо колкото по-чести срещи с камерите предстоят, толкова по-силен тренинг е необходим, за да се достигне до владеене на изражението на лицето, на движението на ръцете, на стойката на тялото. Най-мощните световни корпорации подлагат своите ръководни кадри на задължително обучение за общуване с медиите. По-важни от тях са следните:

*устоявайте на изкушението да възприемате журналистите като врагове, не ги избягвайте. По-добре е журналистите да се приемат като професионалисти, които идват да вършат своята работа. Техният основен интерес е да получат информация която ще им помогне да си напишат репортажа.

*устоявайте на изкушението да избягвате медиите, даже и в най-трудните ситуации е по-добре да установите положителна връзка с журналистите. Оттеглянето в черупката на мълчанието поражда съмнения, че фирмата има какво да крие.

*най-мъдрата медиина стратегия е девизът “Честността е най-добрата политика”. Тя не само създава добро впечатление, но и предотвратява много неудобства  когато хората или медиите получат нова и различна информация.

В кризисни ситуации е препоръчително да се поеме безопасна доза вина, която среща разбиране, симпатии и опрощаване, защото при такива случаи почти не остава място за журналистическа агресивност. Служителите на различните фирми проявяват готовност да общуват с медиите, което често се изражда в различни форми на медиен флирт, което пък от друга страна създава условия за изтичането на информация. Често такава информация се извлича и от непредпазливи, абстрактни изказвания на служител или ръководител в публичното интервю. Изтичането на информация се използва и за придаване на достоверност на изявление, тъй като публиката вече по-малко вярва на официалните лица.

19.Отдели за връзки с обществеността и телевизията

Основното предимство на телевизията е, че тя привлича и задържа вниманието с визуално представяне на нещата и при това в движение. Възможностите за използване на ТВ във връзките с обществеността са следните:

1.гост в телевизията – представител на фирмата има възможност да говори за дейността на ръководената фирма, за намеренията, за нов продукт и за други значими и интересни постижения, както може да говори и за себе си като ръководител и личност. Отдела за ВО прави предварителна заявка за участие, съдържанието на темата, начина за поднасянето й, както и името, длъжността и компетенциите на говорителя. Специалистите от ВО имат задачата всестранно да подготвят служителя за ефективно поведение в студиото. Подготовката започва с избиране на подходящо облекло. За мъжете то се ограничава в консервативен костюм и подходяща вратовръзка., която да допринася за изтъкване на личността, без обаче да отвлича вниманието на зрителя с неуместна ексцентричност. Добре е да се избягва бяла риза, която привлича вниманието на зрителя и неприятно дразни очите. Дамите също не трябва да са в бяло. За предпочитане е консервативен или по-елегантен костюм, но с дискретен десен. Металното бижу трябва да се ограничи до минимум, за да не се създава впечатление за не делова натруфеност, за също и да не отразява светлините на прожекторите. Препоръчително е държанието на госта в студиото да се обсъди и отрепетира в обстановка, имитираща ТВ-студио. Случва се гости, особено неопитни говорители, които предпочитат да седят с напрегнато изражение, в очакване на включване.

В ТВ-кръгове се счита за неизгодно да се допуска сценката “говорещи глави”. Гостът трябва да има в предвид потребността на камерата от движение, даже седейки, той трябва да го съзнава чрез промяна на изражението на лицето. Това изисква естествени движения на главата, ръцете, тялото и раменете. Езикът на тялото не трябва да противоречи на вербалните изявления, а да ги подкрепя. Освен това, гостът трябва да знае, че не трябва да седи с кръстосани крака, тъй като камерата може всеки момент да го покаже в цял ръст. Елегантна и удобна поза е единият крак да е поставен малко по-напред от другия, ръцете поставени на масата не трябва да се стиснати една в друга, за да може да се използват жестовете. Стойката на тялото трябва да бъде изправена, защото облягането назад сигнализира отдръпване, неприемане на водещия, а навеждането напред създава впечатление за агресивност. Макар и рядкост има случаи на излишно самоизтъкване на гост, който предпочита да гледа камерата. Такова държане дразни по-чувствителната публика, която приема пренебрегването на репортера като лична обида, защото макар и насаме с ТВ-екрана, зрителят не губи усещането, че журналистът е този, който задава въпроси и получава отговори от името на публиката. Гостът трябва да знае кога камерата е насочена само към неговото лице. В този случай той трябва да говори на нея като на жив събеседник, когато желае да информира или убеждава. Гостът в студиото трябва да развие способността да отговаря точно и ясно и спокойно, като ограничи времето за обмисляне на отговора максимум до 3 секунди. Гостът трябва да е подготвен за изненади, които може да са импровизация и да са продиктувани от професионалната журналистическа чест. Трябва да се има в предвид че изненади може да поднесе и камерата, която услужливо показва на публиката някои нервни жестове на госта, както и реакцията на водещия спрямо неочакван или несполучлив отговор.

20.Същност и функции на говорителската институция

Лицето на отдела ВО, което най-често контактува с представителите на медиите, се нарича прес-секретар, прес-аташе, шеф на прес-център или говорител. Най-важната функция на говорителя е да служи като проводник на информация от фирмата до медиите. Говорителят обикновено  ръководи редовните брифинги, пресконференции, прави встъпителни изявления и отговаря на въпроси. При подготовката си за среща с медиите, говорителят почти не получава специални указания за това какво и как да каже и какво да направи. Говорителят трябва да има 3 основни качества:

1.да бъде компетентен в областта на фирмените дейности в технически и икономически аспект.

2.да може да мисли самостоятелно, и то така че правилно да отразява възгледите на своя работодател.

3.да бъде добър лингвист, който да умее ефективно да превръща информацията, подадена му в прав текст, в послание за вътрешната и особено за външната политика.

Понякога гледаната точка на фирменото ръководство не е избистрена и конкретизирана, в такъв случаи на настояванията на журналистите, говорителят ще отговаря уклончиво, без въображение, и за сметка на своя личен авторитет. Журналистите губят доверие в говорителя, който според тях или не казва истината, или пък няма достъп до висшето ръководство, или пък не е в течение на неговите намерения и решения. Именно при такива случаи журналистите са склонни да правят спекулации. Говорителя служи и като проводник на информация от медиите към фирмата. Той има задължението да обяснява какви са потребностите на журналистите, какви са правилата на играта, а така също да съдейства на репортерите да получават достъп до тези ръководни служители, които са най-компетентни по обсъжданата проблематика.

Обикновено говорителят не участва във вземането на управленски решения, той обаче съветва ръководителите каква информация трябва да се подготви и разпространи и за каква публика. Особена област за действие на говорителя е да разяснява същността на публичността, а така също и да дава съвети на всеки член на фирменото ръководство по изграждането, поддържането и използването на неговия положителен публичен образ.

На говорителя, както и на всеки друг специалист по ВО често се налага да пише реч за своя работодател. Тази негова дейност е скрита от обществеността. Нещо много важно, което говорителят трябва да знае е, че в никакъв случай шефът му не трябва да се появява пред публика без писмен текст.

Практици с десетилетия трудов стаж предлагат на специалистите по ВО да се придържат към следните 4 правила:

1.комуникаторите трябва да се доверяват на здравия разум на своите слушатели. Много често публиката ще оправдае доверието на комуникаторите и за това те не трябва да си служат с хитроумни заглавия, изопачаване, трикове и лъжи. Никога не трябва да се подценява публиката.

2.хората общо-взето малко знаят, или искат да знаят само това, което ги засяга.

3.не правете компромис със своите етични стандарти заради когото и да било, не се измъквайте по най-лесния начин, никога не казвайте това, в което не вярвате и не вършете погрешни неща, само заради експедитивността.

4.изборът на комуникатора между правилното и погрешното рядко е черно-бял, не или да. Въпросите на етиката имат степени, имат нюанси, имат различни гледни точки. Въпросите на етичността изискват и по-голяма скромност.

21.Пресконференциите – съвременна форма за ВО

Пресконференциите са двустранна комуникация, която се извършва между говорителите на фирмата и журналистите. Отделът ВО започва подготовката на пресконференцията с отговор на въпроса дали е необходимо да се провежда такава конференция. Положителният отговор зависи преди всичко от наличието на новина – тя може да бъде информация, която е интересна за журналистите. Ако темата представлява интерес само за ограничен кръг публика, може да бъде публикувана в ограничен брой специализирани предавания и вестници. Ето защо свикването на пресконференция ще зависи преди всичко от това, до колко повдигнатия проблем ще предизвика забележим обществен интерес. Времето за начало на пресконференция обикновено е 9:30-10:00. предварителната организация е необходима и във връзка с фоторепортерите. В редица случаи организаторите предвидливо съобщават в поканите че за снимки ще отделят от 3 до 5 минути. Относно встъпителното изявление, практиката подсказва две важни правила:

1.изявлението трябва да бъде предварително подготвено, внимателно редактирано и прочетено предварително от говорителя.

2.встъпителното изявление колкото и да е важно, не трябва да отнема повече от 10 до 15 минути.

Специалистите по ВО трябва да използват целия си авторитет за да внушат на говорителите подходящо поведение. Основно правило е говорителят да не се поддава на провокиращ репортерски въпрос, трябва да запази външно спокойствие и ведро настроение. Изпускането на нервите е пагубно какво за съответното лице, така и за неговата организация.

Видове пресконференции – настъпателни и отбранителни

Настъпателни са тези пресконференции, които искат да се съобщи изгодна за фирмата новина. Към настъпателните пресконференции условно могат да се причислят и редовните брифинги. При редовните брифинги намеренията на ръководството на фирмата не е толкова да съобщи значителни новини, колкото да поддържа положително отношение на фирмата сред широката общественост.

Отбранителните пресконференции се свикват при извънредни кризисни ситуации.

Друг вид пресконференции са т.нар. прес-коктейли. Те имат за цел съобщаване на важна за фирмата новина, но и едновременно изграждане на по-добри взаимоотношения с медиите. За организиране на прес-коктейл отделът ВО извършва редица предварителни проучвания – откриват се съществени допирни точки от личния живот на фирмените ръководители.

Друга разновидност на прес-конференциите са прес-екскурзиите. На тях непринуденото общуване спомага за изграждане на по-добри взаимоотношения с медиите.

Други: предисториини брифинги – при тях щатни говорители или обучени за взаимодействие с медиите отговорни служители имат възможност по някои важни въпроси да посещават исторически паметници.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG