Joomla Software solutions Template

Payday loan

10                  - смъртни гряха на маркетинга – симптоми и решения  -  анализ

В книгата си  10 - смъртни гряха на маркетинга – симптоми и решения, Ф. Котлър  прави изключително успешен опит да  даден насоки по отношение на възможностите за диагностика на  неуспешните моменти или неуспешната дейност на предприятията, за проблемите, които могат да настъпят в резултат на подценяването на маркетинговата дейност, както  и за възможните грешки, които могат да допуснат ръководителите при комуникацията си с отделните потребители.

Според Котлър, основна грешка, която може да се допусне в съвременните предприятия е слаба ориентация на предприятието към потребителите.

Както е известно, съществуват  няколко концепции:

• §производствена  - според нея,  потребителите ще купуват главно евтини и достъпни продукти.
• §продуктова – според нея,  потребителите биха купували най-качествените продукти за дадената цена. Основната задача на концепцията е  подобряване на качеството.
• §търговска – според нея,  потребителите не биха потребявали достатъчно, освен ако не бъдат стимулирани. Съответно това е и основната задача на компаниите.
• §социално - маркетингова – отчита се не само отделния потребител, но и ползата за обществото като цяло. Социалният маркетинг понякога може да е по-печелившата стратегия за компаниите.
• §маркетингова – намиране на незадоволени нужди и задоволяването им по-ефективно от конкурентите (Make what you can sell instead of trying to sell what you can make).

Според Котлър, в съвременните предприятия  следва да манерят място  последните две концепции.

С други думи, ако компанията желае да успее, то тя следва да осъществи  съвкупност от дейности по подготвяне, вземане и провеждане на решения за осъществяване на актове на етична размяна. Това са дейности по подготвяне, вземане и провеждане на решения предлагащата страна съзнателно да търси, да установява и  максимално да използва възможностите посредством проектиране и осъществяване на сделки и трансфери да прави каквото е необходимо и възможно за пълноценното удовлетворяване на същински нужди и за справедливото балансиране на правилно разбрани интереси на страните в проектираните и осъществявани актове на размяна и на засегнатите от размяната същества. По-конкретно, етичният маркетинг включва подготовка, вземане и провеждане на решения дадена личност или организация:

- кому да служи посредством  осъществяване на сделки и трансфери;

- как би могло, посредством осъществяването на сделки и трансфери, максимално да съдейства за оптимизиране на набавянето и изразходването на средства за удовлетворяване на действителни нужди и на адекватни потребителски желания на обслужваните лица, като чрез проектираните и осъществявани разменни актове внася необходимия и възможен принос за реализиране на основните общочовешки ценности на отсрещната страна в размяната;

- какво е най-способна да предлага на обслужваните лица,  колко, кога, къде, и как да предлага,  как да осъществява комуникация с онези, които участват в размяната;

- какви условия на разплащане да определи така, че предлаганото да бъде максимално полезно за отсрещната страна в размяната без да вреди на обществото (т.е. на индивидите от локална/и, национална/и и на глобалната човешка общност) и на природата, като при това се постига такава възвращаемост на инвестициите на предлагащата страна, която е достатъчна  за да може през следващия период да бъде усъвършенствано предлагането в сравнение с предходния период и в сравнение с предлагането на конкурентите.

Компаниите, според Котлър, трябва да обръщат приоритетно внимание както на комуникациите си с  потребителите, така и   на   процесите по създаване на търговска марка, на дистрибуция и пр. Пренебрегването на  всеки от тези детайли ще допринесе за успеха на компанията.

В този смисъл, съсредоточаването върху усилията на отдела по маркетинг на компанията трябва да е в следните насоки:

Котлър разглежда факта, че в  най-ранните му етапи, маркетинговите структури се  разглеждат като равностойна функция, заедно с функциите по персонала, производството, финансите. Недостатъкът на този подход, е че маркетингът се изолира; връзките са йерархични. Този подход генерира конфликти между различните отдели, защото всички са равнопоставени.

Към настоящия момент,  не пазара, а потребителят става контролна  функция. Най-важният оценител на дейността на една корпорация е потребителя.  Всички отдели  на корпорацията  работят в интерес на клиента и  обществото, като цяло, едновременно с това,  постигайки печалба.

Според Котлър, маркетингът  е „концепция за фирменото ръководство, фирмената философия: фирмата трябва да се ръководи в логична зависимост от пазара и то така, че освен възможното най-оптимално задоволяване на желанията на клиентите във висока степен да бъдат изпълнени и фирмените цели.”

Маркетингът  дава израз на разбирането, че успеха на фирмата може да бъде осигурен само, когато фирмата вижда себе си като институция за задоволявани на настоящите и бъдещите потребности на сегашните и потенциалните клиенти.

Може да се обобщи: прилагането на съветите на Котлър в българските организации  трябва да се базират на факта, че  целите на фирмата или организацията в  дългосрочен план, могат да бъдат достигнати единствено чрез изследване на потребностите и желанията на тази група потребители, към които предприятието се насочва и чрез предлагането на такива изделия и услуги, които удовлетворяват потребителя по-добре и по-ефективно, отколкото конкурентите.

Концепцията на маркетинга на съвременните български предприятия трябва да се базира на четири основни стълба, а именно целеви пазар, потребности на клиента, координиран маркетинг и рентабилност. Тази концепция се движи с перспектива отвън- навътре. Тя започва с добре дефиниран пазар, фокусира нуждите на клиента, координира всички дейности, които ще се отразяват на клиента и извлича печалба като удовлетворява клиента. Мисленето ориентирано към клиента, изисква от компанията да дефинира нуждите от гледна точка на клиента.