Home Литература Вапцаров- Вяра, Завод и Сън. Анализ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Вапцаров- Вяра, Завод и Сън. Анализ ПДФ Печат Е-мейл

„Вяра”

Емблематична творба за поета, своеобразен семантичен код за творчеството му. Стихотворението е създадено в края на 1939 г. специално, за да бъде първа творба в стихосбирката „М.п”. Програмно произведение за автора, метафора на оптимистичното начало в творчеството му и на оптим нач у всеки човек. Произведението притежава и голяма доза автобиографичен х-р, написано е като монолог-изповед на лирическия герой и в същото време притежава вътр диалогичност – осн х-ка на Вапцаровата поезия. Ключов мотив в поезията му е двубоят в живота, който е разглеждан двупосочно – постоянен конфликт и двубоят със суровия живот, но и любов към живота мечта. Наред с мотива за жестокия двубой с живота, поетът разкрива хипотетични ситуации, за да докаже любовта на лирическия герой към живота. Болезненото жизнелюбие е внушено чрез опозицията живот – смърт. Дори „час” повече би искал да живее той изправен пред лицето на смъртта. („да кажем сега ми окачат...”).

Мотивът за риска е въведен отново с цел да се докаже изключителното жизнелюбие на героя. Той е готов да изпробва „взривна ракета самичък”, защото този експеримент ще бъде в името на по-добрия живот, за който мечтае. Вярата, надеждата и любовта са в основата на нравствената същност на вапцаровия лир герой. Нравственият му максимализъм е изявен в категоричния отказ да жертва дори „пшеничено зърно” от своята вяра, защото тя е в основата на неговото жизнелюбие. Сравнението с „ранена в сърцето пантера” подчертава готовността на лир аз да защити правото си на некарнимост.

Лир герой на В е категорично убеден, че никой и нищо не могат да сразят неговата вяра „че утре животът ще бъде/по-хубав...”. Той би се изправил срещу целия свят, готов да защити най-ценното за него – вярата в бъдещето, затова програмното му стихотворение се възприема като химн на оптимизма, като основополагаща творба за цялата стихосбирка даваща осн насоки на нравствената същност на вапцаровия лир човек .

Борбата с живота е дероманизирана, снизена, изравнена с тривиалните елементи на съществуването. Тя е естествена като дишането и обичайна като делничната трудова дейност на човека. За разлика от Ботев, Вазов и Смирненски, които интерпретират борбата и смъртта в нея като монументален празничен акт, В я лишава от патетика и я превръща в белег на ежедневието. Въпреки схватката с живота лир Аз декларира, че не омразата, а любовта към него лежи в основата на битието му. („дори да умирам ...”).

Животът е обявен за абсолютно благо, в името на което човекът е готов на подвиг и саможертва, на героични и романтични жестове. Заради глъдката въздух, заради мига съществуване, заради неутолимата жажда на героя да живее си струва да премине през всякакви изпитания. Така срещу представата за обикновения и скромен човек от началото на стихотворението застава представата за човек със забележително самочувствие и сила, за личност готова да овладее дори далечните и непознати вселенни пространства в името на „приятния гъдел” на живота „тук” и „сега”.

Така стихотворението в своята монолитност противопоставя две полюсни твърдения – в първата част на текста животът е „всичко” за лир Аз, а във втората без вяра животът е „нищо”. Във финала на творбата мотивите за живота и вярата се вплитат в един друг в своето неделимо единство.Оказва се, че вярата на лир аз е пак вяра в живота, но в бъдещия светъл, справедлив и хармоничен свят. Тази вяра е неподвластна на куршумите, недосегаема за смъртта. Тя осмисля съществуването на човека както в плана на настоящето така и в перспективата на бъдещето. Лириката на поета е все така актуална, защото и днес не е по-слаба от вчера мечтата на човека да живее по-добре, надеждата, че „утре ще бъде животът по-хубав, /животът по-мъдър”, вярата в „дните честити”.

ЗАВОД

Творбата разкрива реалната действителност на суровото ежедневие, изгражда потискаща картина, постигната чрез безглаголни изречения и груби сравнения. Поезията му се х-ра със засилена употреба на техническа терминология, която засилва усещането за автентичност на описанията. Контраст със суровата реалност в завода е описана красотата на пролетната природа. Но душата на работника, на човека на грубия физ труд е опустошена, той е дух обезличен и неспособен да се радва на красотата. Съществуванието му е сведено до скотско равнище (съпоставка с Яворовото стих На нивата и с Вазовото Елате ни вижте). По този начин на подтекстово равнище е внушено отрицанието на суровата реалност, унищожаваща човешкото у човека. Чрез метонимията „една ръка изхвърлена на боклука/ идилиите с синьото небе” директно посочва виновника за тежкия живот на обикновения човек, на работника, а това е заводът и като реален топос, и като метафора на суровата действителност. Тази действителност обаче ражда и протеста изведен в текста чрез метафората на общия „крясък”. Той изрязява силата на единството на обезправените, на чиято страна е правото да се борят за по-добрия си живот.

Осн конфликт е между човекът на грубия труд дръзнал да защити правата си, и заводът символен образ на жестокия живот. И в това Вап стихотв е даден израз на оптимизма на лир аз, че мечтата ще стане реалност. Символен образ на това мечтано бъд е слънцето:”ще снемем ние/слънцето при нас”. Вярата като основа на нравствената същност на лир герой, тук е изведена чрез обобщаващия образ на метафората сърце, пулсиращо с хилядите сърца на хората, които също се борят за по-добрия живот. Стихотв Завод интерпретира мотива за духовното обезличаване на човека в сблъсъка му с живота затвор. Вкопчил се в оцеляването вап герой деградира и оскотява, все повече се отдалечава от своята човешка същност. Работникът носи в гърдите си прометеевски копнежи. Той се стреми да се откъсне от материята на битието си, да излезе извън нея, на свобода. Той отхвърля заблудите на миналото. Съзнава своята сила в колективната мощ. Той се слива с другите. Лир говорител спори с мрачно дишащите корпуси на завода, мечтае за слънцето, усеща сред шума на машините общата вяра и общата сила. За него работниците не са идеални герои – те са другари близки, живи хора. Той е попипал грубите им ръце, помирисал е напоените им с масло дрехи. Знае болката им, трудностите им и светло омантичните им чувств

Стих Завод разкрива ужасяващата човешка участ на общностна съдба. Заводът присъства като мини модел на адския живот. В него трудът е наказание – жестока принуда. Работникът е осъден на примитивна борба за парченце хлеб, което се стреми да му отнеме животът, оприличен алегорично на „озъбено свирепо куче”. Затова животът „горчи като отрова”.

СЪН

Построено като въображаем диалог м/у испанските работници Лори и Фернандес. Чрез въображаемия образ на съня – метафора на мечтаното бъдеще е представена картината на новите взаимоотношения м/у хората, на новия завод-неща, които героите вярват,че са постижими.До голяма степен картината на това бъд. Е идеализирана-“частите им блеснали-злато”, небето и въздухът са синонимни образи метофори на обикновения чов.дух.Идеализирани са и отношенията м/у надзирател и работник, двукратно повторени на глагола”дишаш” говори за свободния труд и за свободните хора.Но този свят е фикционален. Вап. Е поет реалист и въпреки полета на мечтите приземява своите герои в реалността:”усмихна се и каза уж сърдито”Какъв си ти мечтател,Ф”. Въпреки приземяването в суровата реалност на войната отново е внушена вярата в победата на доброто над злото чрез символно противопоставяните обази на отстъпващия мрак и на започващата битка в защита на мечтата. Чрез съня и мечтата бъдещето нахлува в настоящето, за да даде смисъл на изпитанията,лишениата,смъртните предизвикателства.Творбата е издържана като диалог межде двамаприатели в навечерието на поредната атака с врага. В стихотв. Се появяват и други ключови понятия във Вап. Худ.свят,които тук намират различна интерпретация,тъй като са обвързани с представата за бъд. Заводът не отнема въздуха на човека, а е светъл и приветлив. А машината е негов приятел и съюзнек в съзидателния, одухотворен, творчески труд.

 

WWW.POCHIVKA.ORG