Home Литература Лирическият герой на Вапцаров в настоящето и в бъдещето

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Лирическият герой на Вапцаров в настоящето и в бъдещето ПДФ Печат Е-мейл

Лирическият герой на Вапцаров – в настоящето и в бъдещето

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет , сама налага проблемите. Това е време на голям исторически прелом и на решителни събития. Време , което променя човека.

В стиховете си поетът работник разкрива цялата социална и екзестинциална драма на своя съвременник. Неговият лирически герой е търсещият и мислещ човек .Човекът , който преосмисля своето битие и сам открива мястото си в живота. Героят на Вапцаров е обикновен човек, който се вглежда в своето време и търси пътя към новото. Този човек е вътрешно сложен и динамичен, стремящ се да открие истинските стойности в света и да се усъвършенства и себедокаже нравствено и духовно. Той носи енергията на промяната, на движението към бъдещето. Вапцаров разкирава личността в цялата й същонст, с всичките и лутания и проблеми, в нейният диалог с дугите , със света и със самата себе си. Лирическият герой е видян в двойствена переспектива. Той е и жертва на обстоятелствата , но и творец на бъдещето. Реалното му съществуване е сурово и безнадеждно. Битието му “тук” и “сега” – омерзително. Но възможното “утре” е светло и жизнерадостно, хармонично и справедливо. В името на желаното бъдеще е и поривът му към саможертва, осмислен  от вярата. От страдалец и жертва героят се преражда в осъзнал духовния си и нравсвен потенциал борец.

Натоящето (“Завод”,”Двубой”,”Родина”,”Писмо”,”Песен за човека”) в лириката Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът “тук и сега” е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ. Животът е представен като монотонно вегетиране, като убийствено ежедневие, като обезличаващо човешката същност безвремие.

Погледнах надире

и плюх озлобено

и в теб ,

и в самия живот.

(“Родина”)

Пространстовото, обитавано от Вапцаровите герои е мрачно, леденостудено и подтискащо, тясно и страховито надвиснало над човека. То се асоциира с “капан”, “клетка” , “мрежи” , “стени” , отнети хоризонти , заключени врати. Това пространство не просто обрича човека на социална нищета и страдание, но и отнема екзистенциалната възможност да изяви себе си.

Завод. Над него облаци от дим.

Народът – прост,

Животът –тежък , скучен. –

Животът без маска и без грим –

Озъбено свирепо куче.

(“Завод”)

Вниманието е насочено към  истинското лице на настоящето. “Заводът затвор” отнема въздуха и простора. Сред звука на машините и мрака на заводските стени човекът сякаш е ослепялза хармонията н апейзажа. В ежедневната битка за оцеляване той дори е принуден сам да се дистанцира от красотата, да се откаже от нежността, да потисне копнежа:

Защото миг на някаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце

би значело напразно да загубиш

работните си / жилави / ръце …

(“Завод”)

Светът е все така примамлив, но човекът е ослепял за красотата му. Животът отнема на победения възможността да се радва, да съзерцава и усеща, да живее. Настоящето е като “гангрена, /не, като проказа” , която опустошава душите. “Тук” и  “сега” властват мракът, затворените пространства, лъжата, смъртта. Трудът не носи удоволетворение и надежда. Наработника, потънал в безвремието на сегашността , той “дарява” единствено печал и омерзение.

Застанал “пред прага на новия свят”, човекът продължава своята схватка с живота. Въпреки изпитанията на настоящето вярата е тази , която го съхранява и му открива переспективата на бъдещето. Вапцаровият лирически герой вижда това бъдеще в сънищата и мечтите си, в интимните си човешки копнежи. Възможният живот е свързан с представата за друг социален ред, в който тържествуват справедливостта, хармонията и красотата. Трдът ще е изпълнен със смисъл и ще дарява красота и удоволетворение. Войната ще е останала назад във времето, а хората ще се радват на свободата и на хармонията във взаимотношенията помежду си:

В завода ти , Лори, си надзидател

И казваш:”Днеска искам тиста болта!’

“Добре, Лори, отлично, мой приятел!”

И двамата се смееме доволни.

(“Сън”)

Заводът няма да отнема въздуха на човека, а ще е светъл и приветлив (“И дишаш, дишаш толкова свободно! / И сам не вярваш , че това си ти.”). А машината ще е негов приятел и съюзник в творческия труд:

…машини същи,

но частите им блеснали – злато!

И ставите им някак по-могъщи.

(“Сън”)

Лирическият герой си представя бъдеще, което ще отмени стария несправедлив ред и ще промени живота. Бъдеще, в което ще тържествъват сбъднатите мечти и желания:

…ще изградим, със много пот,

един живот / желан / и нужен, / и то, / какъв живот !

(“Двубой”)

Тръгнал от младежките копнежи, попаднал в “капана” на живота, изпитал омразата, озовал се в ада на своята разпадна се идентичност, човекът отново успява да намери себе си благодарение на вярата и борбата. Те му връщат зрението за красотата на света , възкресява “ радостта,помръкнала в сърцето”, и заменя “празните химери” с преоткритата обич към живота

В стихотворението “Песен за човека” най-ярко е разкрита промяната, мечтата и вярата.

Ние спориме / двама със дама / на тем :

“Човекът във новото време”.

Двамата опоненти базират своите противоположни позиции върху един и същ оример – убийството. В историята на дамата човекът е братоубиец, а в тази на лирическия Аз – отцеубиец. И в двата случая човекът се е дистанцирал от човешкото Предтавяйки своята теза лирическия герой иска да внуши на читателя, че в тясното, но духовно и нравствено разгърнато пространство на затвора е възможно да се случи чудото на прераждането. Възможна е метаморфозата на “злодея злосторен” в човек. Католизатори на промяната са другите (“попаднал на хора”) и песента (“но своята участ/ от книга по ясна / му станала с някаква песен.”). Чрез тях възроденият човек се вглежда в себе си, за да разгадае причините за своите действия. И именно вярата е тази, която спасява туко—що намерелия себе си човек и не му позволява да се подаде отново на животинското начало, което е успял да победи. Прокрадналият се за миг в очите на осъдения “див поглед на бик” бързо отстъпват на светлината, раждаща се в Душата.

Чрез своите творби Вапцаров иска да докаже , че вярата е тази , която коригира несъвършеният свят , тя е обащение за появата на новто и на новия човек.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG