Home Литература Никола Вапцаров - Завод

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Никола Вапцаров - Завод ПДФ Печат Е-мейл

“Завод” от Никола Вапцаров

Стихотворението “Завод” на Никола Вапцаров влиза в състава на на цикъла стихотворения “Песен за човека” от стихосбирката  “Моторни песни”.       Стихотворението “Завод”,  за разлика от “Пролет в завода” и “Ще строим завод”, представя тъжната страна на образа на завода – като подтиснат живот,  живот в отчуждение,  сивота и безперспективност, тоест тежкото работническо съществуване.

Смислово  това стихотворение може да бъде разделено на пет части.

Първата част се заключва между началото на стихотворението и строфата :

“не бих могъл спокойно

с пълна гръд”

Тази част е въвеждаща – въвежда образа на завода , като описва обстановката и      условията за живот около завода и вътре в него. Ключова роля играе първото изречение, състоящо се само от една дума – “Завод”. Следващите изречения в първия стих също са много кратки, накъсани и натъртващи като смисъл :

“Над него облаци от дим,

народът прост,

живота – тежък, скучен. –

Живот без маска и грим –

Озъбено свирепо куче.”

Прави впечатление, че “живота” вместо с пълен член  “ът” е членуван с кратък, което внушава на читателя безсмислието  на този живот, неговата сивота и безсмисленост.

Представя се заводът като звяр, чудовище, с което :

“Трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите на

туй настръхнало вбесено псе

парченце хляб.”

Много важен е често присъстващият в поезията на Вапцаров образ на хляба, който за бедния работник е единствената цел – да осигури хляб, храна за семейството си.

В конструкцията на  цялото стихотворение шест стиха започват със съюза “и”. Този подход е въздействащ върху съзнанието на читателя, като създава впечатление за едно непрекъснато, безкрайно изреждане, навързване и в същото време, всяко “и” въвежда някаква нова информация, факти, логически произлизащи от предходното “и”.

В това стихотворение силно са застъпени образите на небето и светлината като опоненти. Контраобрази на завода и живота “без маска и грим”. За небето се загатва още в първата строфа в стихотворението – “Завод. Над него облаци от дим.”, тоест небето не се вижда, то е скрито за очите, единственото, което се вижда в посока нагоре е сивота, облаци от дим, вижда се едно нищо, но то е потискащо нищо.

Образът на желания, жадуван живот е представен само в няколко строфи – във втората част на стихотворението :

“А недалече пролетният вятър

люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

във небето,

а сенките –

в заводските стени.”

Тук обаче образите на двата вида живот са представени конфликтно – всичко красиво и цветно е отвъд границите на завода, а до стените му тази красота и колоритност се превръщат в сиви сенки, съпътстващи работническият живот.

Друг важен момент в стихотворението е представянето на езиковото общуване в завода. Говорът, речта е нещото, което би трябвало да отличава човека от животните.

Цивилизованият говор и общуване изобщо е спокоен , но в завода се крещи , липсват условия за нормална комуникация :

“И в този шум

и трясък на машините

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

разбрано да преминат

пространството, което ги дели.

И аз крещях години – цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят.”

Последната част на стихотворението “Завод” започва от  “И ти, завод, се мъчиш” и продължава до края. Тя разкрива зараждането на недоволство и бунт :

“Напразно! Ти ни учи да се борим –

ще снемем ние слънцето при нас.

Слънцето е въплъщение на светлината и в същото време е небесен символ , символизиращ небесния простор, мечтания живот, за който обаче вече хората ще се борят, защото :

“едно сърце в тебе неуморно

пулсира с хиляди сърца.”

Това е зараждането на новата социална класа,  пролетариатът , с който са свързани надеждите за по-добро бъдеще.

 

WWW.POCHIVKA.ORG