Home Литература Двете кражби в дома на чорбаджи Нено

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Двете кражби в дома на чорбаджи Нено ПДФ Печат Е-мейл

Двете кражби в дома на чорбаджи Нено

Увод: Кражбата винаги е опасен порок и антихуманно престъпление, но тя е особено отблъскваща, когато се съпътства с погазване на святи чувства, сред които са обичта и благодарността към майката и бащата. Този нравствен проблем е  в центъра на Четвърта и на част от Седма глава от повестта “Маминото детенце” от Любен Каравелов.

Читателят не остава изненадан от безнравственото отношение на Николчо към родителите му, защото неговите постъпки са резултат от  примера и възпитанието, които Нено и Неновица му дават. За Николчо кражбата е лесно средство за сдобиване с пари, за да прекарва безгрижно живота си. Двете кражби в дома на чорбаджи Нено са високата цена за проявеното чорбаджийско късогледство, за криворазбраната родителска  обич. Те показват моралната деградация на маминото детенце.

Родителите осигуряват безгрижен живот и физическо здраве на детето си, но не го учат да бъде добро и честно, с чувство за отговорност. Те го превръщат в едно мързеливо и жестоко момче. Неправилното възпитание тласка Николчо към много пороци – измама, пиянство, разврат, безотговорност. Естествена последица от този начин на живот са двете кражби.

Сцената с разкриването на първата от тях се предхожда от една поучителна лекция на Нено, която започва с въпроса, как се печелят парите. Никола е научил най-важния чорбаджийски принцип – селяните печелят с кървав пот, а чорбаджиите добиват парите наготово. Каравелов не сдържа  ироничната си бележка, че синът  гледа на баща си като знаещ ученик учителя си. За читателя не е трудно да прозре, че нито Нено е добър учител, нито Николчо е примерен ученик. Но в контекста на разговора между двамата отговорите на наследника показват добро познаване на семейната философия за живота. Втората реплика на сина настройва чорбаджията гневно. Николчо е научил абсолютната житейска истина: “Щото се печели лесно, то се и харчи лесно”. Тъкмо тук е голямото разминаване между възгледите на бащата и сина. Нено е силно обезпокоен от категоричното мнение на Никола за съдбата на чорбаджийското имане. За детето бащините пари са само средство за охолен, безметежен живот. Това става ясно от  упреците на Нено към Никола. Синът е станал такъв, какъвто са го възпитали безотговорните му родители  и осъждайки наследника си, бащата дава красноречива оценка за собствената ограниченост, безсилие и неспособност да даде положителен нравствен пример на пропадащия младеж. Нравоучителната лекция завършва с Неновата реплика: “Това вече не може да се търпи”. Тези думи носят дълбокия смисъл на авторовата основна идея, че цялото чорбаджийство не трябва да бъде търпяно от обществото.

Страх и гняв се усещат в упреците на Нено. Каравеловият присмех към чорбаджията е заявен чрез факта, че Николчо гледа през прозореца, докато баща му се гневи. Странната реакция на наследника, който безцеремонно  прекъсва бащината лекция, защото е видял майка си да влиза в зимника, е началото на една колкото и комична, толкова и трагична сцена в чорбаджийския дом.

Сериозността на случилото се Каравелов предварително очертава чрез външния вид и неадекватното поведение на героите. Авторът иронично описва как се променя  Николчовото лице, като че ли от влизането на Неновица в зимника зависи съдбата на маминото синче. Нейната външност е детайлно илюстрирана в карикатурен план, защото е показателна за преживяванията и. Дълбока ирония се крие в Каравеловата перифраза – “дебелото утешение на Нена чорбаджи”. Чрез градация на глаголи в речта на Неновица е очертана безмерната и “трагедия”: “Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се”. За чорбаджийката обедняването е равнозначно на пропадане в обществото и тъй като парите и властта осмислят живота й, Неновица без тях се изгубва, не живее. Сребролюбието на героинята  е  илюстрирано чрез умалителното съществително “паричките”, чрез анимализирането и - “изревала така диво”, и чрез хиперболата, за вниманието на врабчетата към нейния вик.

В епизода с разкриването на кражбата читателят очаква, че родителите ще се стреснат и ще разберат какъв е резултатът от невзискателното им отношение към Николчо. Любен Каравелов изобразява ситуацията с правилно проникване в изживяванията на тримата герои. Отначало чорбаджията показва способност да разсъждава трезво: “Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола”. Тези думи разкриват родителската болка на Нено, но той не е свикнал на да отстоява мнението си  и поставя на преден план криворазбраното си чувство за господарската чест. Ето защо родителят с облекчение приема очевидните лъжи на съпругата си и сам предава истината. Чорбаджийският син има някакво чувство за вина, за което говори изразът на лицето му: “ стоял пред нея ни жив, ни мъртъв”. Може би Никола би си признал престъплението, би се разкаял, би се върнал в правия път, ако не е намесата на Неновица. Поради безразсъдната майчина обич, тя защитава сина си, като използва лъжа. Въпреки че Никола е присвоил именно нейните пари, които са най-голямата и ценност, Неновица го прикрива. По този начин тя сама посява злото у сина си – той придобива смелост и безцеремонност за нови прегрешения. Неблагоприятен ефект върху чорбаджийския наследник оказва и несправедливият арест на слугите.

Али Ага става изразител на общественото негодувание и защитава набедените слуги, както и казанлъчани от безчовечността на Нено: “Аз твърде добре зная, че ти и сам не вярваш, че парите на жена ти са откраднати от тия сиромаси.... Не мисли, че хората са волове и че не разбират кой е крив и кой е прав.... Знам и това, че ако не послушаш моите съвети, то нашите граждани ще те накарат насила да бъдеш по-човек”. Думите на Али Ага илюстрират колко дълбока е заблудата на Нено и Неновица, че тишината и спокойствието в техния дом ще са вечни. С егоизма и безскрупулността си Неновото семейство вече е заложило конфликтите между чорбаджиите и обществото.

Ако все пак Нено предусеща към какви беди ги води нехайното им отношение към Николчовите прегрешения, то Неновица злостно заявява пред съпруга си, че няма  повод за нарушение на семейното спокойствие: “А какво ще да правим с него? Не искаш ли да го утрепеме?”.

Последствията от родителските грешки се стоварват върху Нено, и Неновица – те заплащат цената на непростимата си безотговорност към възпитанието на сина си. Никола не изпитва, нито срам, нито милост, когато за втори път ограбва родителите си и става косвен убиец на баща си. Неслучайно този път кражбата е представена в детайли. Реакцията на чорбаджията – “изревал”, “опулил очите си като стар бухал”, показва отново, че парите са единствената житейска ценност за това семейство. Авторът за втори път използва анимализацията като похват за сатирично изображение.

Епизодите с двете кражби в дома на чорбаджи Нено заемат важно място в сюжета на повестта “Маминото детенце”. Писателят изобличава неблагодарността  на един син към родителите му, а това е нравствен проблем, който винаги  е бил актуален. Любен Каравелов отрича Нено и Неновица, които не са научили наследника си на човечност, почтеност, уважение към другите, затова е неизбежно сами да берат горчивите плодове на своето лекомислие, проявено във възпитанието му. Ето защо въпреки трагичната си съдба, героите не заслужават съжаление.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG