Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ми­рог­лед и лич­ност на Бо­тев

(пуб­ли­цис­тич­на про­за)

Хр. Бо­тев е ве­лик син на бъл­гар­с­кия на­род. Той ос­та­вя дъл­бо­ки, не­из­ле­чи­ми сле­ди в на­род­но­то съз­на­ние, за­ве­ща­ва круп­но по сво­я­та си­ла и ве­ли­чие твор­чес­ко де­ло.

Ос­вен не­над­ми­на­та­та си по­е­зия Б-в съз­да­ва и мо­гъ­ща по сво­я­та си­ла и въз­дейс­т­вие про­за. Той пи­ше ста­тии, до­пис­ки, фей­ле­то­ни, ху­до­жес­т­ве­ни очер­ци, ко­и­то го на­ла­гат ка­то тем­пе­ра­мен­тен и из­к­лю­чи­тел­но та­лан­т­лив жур­на­лист и пуб­ли­цист, ху­мо­рист и ста­и­рик. Про­за­та на б-в не е мно­го обем­на - ня­кол­ко фей­ле­то­на и очер­ци, ня­кол­ко де­сет­ки ста­тии и приб­ли­зи­тел­но тол­ко­ва до­пис­ки и бе­леж­ки, но по не­от­ра­зи­мо­то си вли­я­ние, по дъл­бо­ко­то си идей­но  съ­дър­жа­ние, по яр­ки­те си ху­до­жес­т­ве­ни ка­чес­т­ва тя пред­с­тав­ля­ва не­о­це­ни­мо на­ци­о­нал­но бо­гат­с­т­во, ве­ли­ка шко­ла на на­ша­та пуб­ли­цис­ти­ка. Б-в гле­да  на пе­ча­та  ка­то по най-ак­тив­но сред­с­т­во за по­ли­ти­чес­ко въз­дейс­т­вие.

"И на­у­ка­та, и ли­те­ра­ту­ра­та и на­ци­я­та и жур­на­лис­ти­ка­та - пи­ше той- с ед­на ду­ма, сич­ка­та ду­хов­на де­я­тел­ност… би тряб­ва­ло да за­е­мат ха­рак­тер по по­ли­ти­чес­ка­та про­па­ган­да, т.е. да се съ­об­ра­зя­ват с жи­во­тът, със стрем­ле­ни­я­та и с пот­реб­нос­ти­те  на на­ро­дът…" Но пе­ча­тът не е са­мо сред­с­т­во за по­ли­ти­чес­ка про­па­ган­да. То­ва е са­мо ед­на от не­го­ви­те за­да­чи. Пе­ча­тът тряб­ва да съ­дейс­т­ва и за ор­га­ни­зи­ра­не на бор­ба­та за сво­бо­да.

Раз­би­ра­ни­я­та си за ро­ля­та на пе­ча­та Б-в блес­тя­що при­ла­га в ре­дак­ти­ра­ни­те от не­го вес­т­ни­ци в ця­ла­та пуб­ли­цис­тич­на прак­ти­ка. За­ся­га поч­ти всич­ки  най-ак­ту­ал­ни  въп­ро­си от сво­е­то вре­ме: Той пи­ше в/у по­ли­ти­чес­ко­то по­лож. на на­ро­да,ана­ли­зи­ра със­то­я­ни­е­то на на­ци­о­нал­ни­те ос­во­бо­ди­тел­ни си­ли, со­чи тех­ни­те за­да­чи, из­каз­ва се по ико­но­ми­чес­ко­то по­ло­же­ние, из­тък­ва теж­ко­то да­нъч­но бре­ме, ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та на на­ро­да от стра­на на тур­с­ки­те влас­т­ни­ци и бъл­гар­с­ки­те им па­ла­чи - чор­ба­д­жи­и­те, за­дъл­бо­че­но раз­г­леж­да со­ци­ал­ни­те от­но­ше­ния, пре­це­ня­ва ока­я­но­то със­то­я­ние на се­ля­ни­те, за­па­да­не­то на за­на­я­ти­те, изоб­ли­ча­ва про­даж­ни­чес­т­во­то на чор­ба­д­жи­и­те, наг­лост­та и ли­це­ме­ри­е­то на тур­с­ко­то  пра­во­съ­дие. С уди­ви­тел­но поз­на­ва­не обяс­ня­ва  важ­ни­те яв­ле­ния в меж­ду­на­род­ния жи­вот. Не­го­во­то пе­ро е про­ник­на­то от ду­ха и ос­нов­ни­те идеи на ре­во­лю­ци­он­но-ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние. Пре все­ки от­де­лен по­вод Б-в тър­си да под­чер­тае ос­нов­но­то, глав­но­то, прин­цип­но­то, оно­ва, ко­е­то от­го­ва­ря на за­да­чи­те и  тен­ден­ци­и­те на бор­ба­та. Всич­ки­те му ра­бо­ти са пи­са­ни все по кон­к­рет­ни по­во­ди и съ­щев­ре­мен­но из­ра­зя­ват важ­ни, об­що­ва­лид­ни, трай­ни идеи и прин­ци­пи. Фак­ти­те, ко­и­то Б-в при­веж­да в сво­и­те ста­тии, до­пис­ки и фей­ле­то­ни, са ви­на­ги точ­ни, яр­ки и кон­к­рет­ни. От тях из­ли­за Б-в, на тях се опи­ра, за да пра­ви сво­и­те за­дъл­бо­че­ни из­во­ди. Б-в пи­ше ста­ти­и­те си глав­но в ре­дак­ти­ра­ни­те от не­го вес­т­ни­ци "Ду­ма на бъл­гар­с­ки­те емиг­ран­ти" и "Зна­ме" и във вес­т­ни­ци­те на ка­ра­ве­лов "Сво­бо­да" и "Не­за­ви­си­мост". Ста­ти­и­те на Б-в са про­ник­на­ти от бо­е­ви дух. В тях той по­ле­ми­зи­ра и об­ви­ня­ва, ра­зоб­ли­ча­ва и ут­вър­ж­да­ва, во­ю­ва и въз­п­ла­ме­ня­ва.

В ста­ти­я­та "На­мес­то прог­ра­ма" (в. "Ду­ма") Б-в из­тък­ва наз­на­че­ни­е­то на ввес­т­ни­ка ка­то ор­ган на ре­во­лю­ци­он­на­та емиг­ра­ция и при­зо­ва­ва "все­ки емиг­ран­тин, вся­ка бла­го­род­на ду­ша, все­ки свес­тен бъл­га­рин" на бор­ба, за ос­во­бож­де­ние на­ци­о­нал­но и со­ци­ал­но.

В ста­ти­и­те си Б-в чис­то раз­г­леж­да въп­ро­си­те за со­ци­ал­но­то не­рав­ноп­ра­вие, за не­об­хо­ди­мост­та от ре­ши­тел­но пре­мах­ва­не на ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та, за на­род­на­та ре­во­лю­ция ка­то един­с­т­ве­но въз­мо­жен път към сво­бо­ден и спра­вед­лив жи­вот. Един­с­т­вен за­щит­ник на бъл­гар­с­кия на­род Б-в виж­да в ли­це­то на ве­ли­кия рус­ки на­род. Не­за­ви­си­мо от съ­об­ра­же­ни­я­та на то­га­ваш­но­то рус­ко пра­ви­тел­с­т­во  Б-в твър­до вяр­ва, че щом на­ро­дът въс­та­не, ру­си­те ще се при­те­кат на по­мощ. "Ру­сия - пи­ше той- ни­ко­га ня­ма да се от­ка­же от нас и ни­ко­га ня­ма да поз­во­ли на дру­ги­те на­род­нос­ти да по­га­зят  сла­вян­с­ко­то "име".

В за­щи­та на Па­риж­ка­та ко­му­на и про­тив ли­це­мер­ния хленч на тия, ко­и­то оп­лак­ват Па­риж "сто­ли­ца­та на раз­в­ра­та", "шко­ла­та на шпи­он­с­т­во­то и  роб­с­т­во­то", на тия, ко­и­то  про­ли­ват  кро­ко­дил­с­ки съл­зи за "без­ду­ши­е­то", а прок­ли­нат "ра­зум­но­то". Б-в пи­ше ста­ти­я­та "Сме­шен плач" (в. Ду­ма).

Осо­бе­но ха­рак­тер­ни за Б-в са  фей­ле­то­ни­те, в ко­и­то раз­к­ри­ва роб­с­ко­то по­ло­же­ние на на­ро­да, рав­но­ду­ши­е­то към не­го­ва­та съд­ба, ос­ми­ва без­ли­чи­е­то и про­даж­ност­та на жур­на­лис­ти и пи­са­те­ли, изоб­ли­ча­ва чор­ба­д­жии и изед­ни­ци, би­чу­ва  фал­ша и ли­це­ме­ри­е­то в меж­ду­на­род­ния жи­вот. Най-си­лен е фей­ле­то­нът "По­ли­ти­чес­ка зи­ма".  С ряд­ка изоб­ли­чи­тел­на си­ла Б-в раз­к­ри­ва  кар­ти­на­та на съв­ре­мен­ни­ят меж­ду­на­ро­ден жи­вот, за­ся­гай­ки по­ли­ти­чес­ки­те въп­ро­си в Ев­ро­па и на Бал­ка­ни­те, ико­но­ми­чес­ки­те ин­те­ре­си и от­но­ше­ния и теж­ка­та участ на на­шия на­род. В "Длъж­нос­ти­те на пи­са­те­ли­те на жур­на­лис­ти­те Б-в на­соч­ва сво­е­то са­ти­рич­но ос­т­рие про­тив  пи­са­чи­те тър­га­ши, за  ко­и­то ра­бо­та­та в пе­ча­та е до­ход­но сред­с­т­во, а не  служ­ба важ­на, от­го­вор­на, служ­ба на на­ро­да.

Из­вън­ред­но цен­ни са фей­ле­то­ни­те  "Зна­еш ли ти кои сме?" Те от­ра­зя­ват жи­во и из­ра­зи­тел­но ин­те­рес­ни мо­мен­ти от на­ша­та дейс­т­ви­тел­ност в пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и съ­дър­жат бо­га­ти фак­ти и под­роб­нос­ти от об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки­те и ли­те­ра­тур­ни нра­ви на вре­ме­то. По-важ­ни очер­ци са "При­ме­ри от тур­с­ко­то пра­во­съ­дие" и "То­ва ви ча­ка". В тях Б-в раз­к­ри­ва в под­роб­нос­ти сце­ни из жи­во­та на по­ра­же­ния на­род и по­соч­ва нуж­да­та от бор­ба ка­то из­ход от теж­ко­то по­ло­же­ние. За ха­рак­те­рис­ти­ка­та на чо­ве­ка пуб­ли­цис­та и ре­во­лю­ци­о­не­ра Б-в твър­де мно­го доп­ри­на­сят и не­го­ви­те пис­ма. В тях той из­тък­ва ка­то ви­со­ко  прин­ци­пен, все­ця­ло от­да­ден на де­ло­то го­тов на са­мо­жер­т­ва чо­век. Осо­бе­но яр­ко в пис­ма­та на Б-в из­пък­ва не­го­ви­ят пат­ри­о­ти­зъм. А от бор­да на "Ра­дец­ки" , про­ща­вай­ки се с же­на си, Б-в под­чер­та­ва: "Знай, че пос­ле оте­чес­т­во­то съм оби­чал най-мно­го те­бе…"

Пис­ма­та на Бо­тев до­пъл­ват оба­я­тел­ни­те чер­ти на не­го­ва­та из­к­лю­чи­тел­на лич­ност.

И в по­е­зи­я­та на Б-в из­рас­т­ва не­го­ви­ят об­раз на ве­лик ре­во­лю­ци­о­нер и бо­рец, за ко­го­то  лич­ни­ят жи­вот има сми­съл са­мо в бор­ба­та за на­ро­да за сво­бо­да­та. Чув­с­т­ва­та на по­е­та са сил­ни и трай­ни. Те се дви­жат в две нап­рав­ле­ния - сил­на ом­ра­за към вра­го­ве­те на на­ро­да - чор­ба­д­жи­и­те - изед­ни­ци, пре­да­те­ли­те и сил­на лю­бов към на­ро­да, близ­ки­те си, ге­ро­и­те на сво­бо­да­та.

С кра­со­та­та на своя съ­дър­жа­те­лен жи­вот, с ве­ли­чи­е­то на ге­ро­ич­на­та си смърт, със си­ла­та на ре­во­лю­ци­он­ни­те си идеи с оба­я­ни­е­то на не­у­вях­ва­ща­та си по­е­зия и пуб­ли­цис­ти­ка Х.Б-в уп­раж­ня­ва ог­ром­но въз­дейс­т­вие в/у на­род­но­то съз­на­ние.

С кри­ла­ти­те вдъх­но­вен­ни сло­ва: "Тоз, кой­то пад­не в бой за сво­бо­да, той не уми­ра…" Б-в пред­ре­къл соб­с­т­ве­но­то си без­с­мър­тие.