Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременните пенсионни системи нямат хомогенна структура, тъй като са изградени чрез намесата на различни участници и са резултат от комбинираното действие както на публични, така и на частни инициативи. Развитието на тези системи доведе не само до тяхното утвърждаване и разцвет, но и редица проблеми, свързани както с промените в демографската и икономическа среда, така и с някои техни специфични тенденции.

Още през 50-те години някои страни си дават сметка за последиците от дългосрочните тенденции на намаляване на плодовитостта и от стареенето на населението и най-вече за факта, че това ще увеличи значително разходите за пенсии. Причиненото от демографските тенденции безпокойство обаче не се отразява в по-нататъшната политика на повечето страни в областта на пенсионното осигуряване, в това число и на България.

Във връзка със започналите да се очертават изменения в пазара на труда стабилните икономики позволяват на страните да акцентират върху социалните съображения и да въвеждат прогресивни мерки, предоставящи възможност за по-ранно пенсиониране на определени категории трудещи се – инвалиди, безработни, лица, извършващи непривлекателен , вреден труд, или такива със специален трудов режим. Тази “гъвкавост” на възрастта за пенсиониране излиза твърде скъпо на публичните пенсионни системи, тъй като удължава времето за получаване на пенсията и същевременно съкращава периода за плащане на вноските.

Тенденцията на гъвкавост на възрастта за пенсиониране започва да добива скорост в края на 60-те и началото на 70-те години благодарение на цяла серия от нови условия за получаване на право на пенсия, предоставящи възможности за избор: работещите да могат да получат своята пенсия преди законово определената възраст, да я отлагат или да заявят правата си за частична пенсия. Като последица от всичко това се стига не само да намаляване на средната пенсионна възраст, но и до ефективно намаляване на реалната възраст за пенсиониране в повечето страни.

Такава е ситуацията и в България поради многото предоставяни привилегии в областта на пенсионната ни система,  като повечето от тях са резултат на социални и политически съображения и по-малко демографски. Тези мерки в по-голяма или в по-малка степен са предназначени за борба с безработицата или за туширане на финансовите затруднения на възрастните безработни.

Икономическите кризи през 70-те години, последвалата ги рецесия и все по-ясното виждане за нерешимостта на проблема, свързан с безработицата, накара повечето страни по-добре да осъзнаят ефектите от демографската еволюция върху финансирането на пенсиите в бъдеще. Въпреки това, много работещи продължават да излизат в пенсия по-рано, което влоши още повече съотношението пенсионери – активни и увеличи разходите за пенсия не само за момента, но и за в бъдеще. През 80-те години акумулираните обстоятелства в цялост, съчетани с появата на множество научни изследвания, подтикват редица страни да извършат реформи на публичните си пенсионни системи.

През 80-те години ситуацията в България е по-различна: определената от закона възраст за пенсиониране е средно по-ниска от тази в западноевропейските страни; коефициентът на икономическа активност е по-висок при всички възрасти, което прави по принцип по-благоприятно съотношението пенсионери – активни лица; все още се наблюдава регионален недостиг на работна ръка, в резултат на което става въпрос не за стимулиране на работещите към по-ранно пенсиониране, а по-скоро обратното. На този фон демографските изменения не се възприемат като заплаха за финансовото състояние на пенсионна та система. Обяснението за това следва да се търси в силно централизирания модел на икономиката и управлението и отсъствието на финансова самостоятелност на цялата система за социална сигурност.

След 1989г. ситуацията в България коренно се промени вследствие настъпилите дълбоки политически и икономически промени, които, съчетани с нарастващата безработица, обуславят необходимостта  от цялостна реформа не само по отношение на пенсионната система, но и на системата за социална сигурност въобще. Нестабилността и кризисната икономическа ситуация се отразиха и върху демографското развитие. В България демографската ситуация се влоши и изостри. Демографската криза, която преживява страната, е с комплексен характер и засяга всички характеристики на населението и основните демографски процеси. Важен момент в тази криза, заслужаващ специално внимание, са настъпилите драстични промени във възрастовата структура на българското население, които г определят като едно от най-старите в Европа.

Структура на населението и коефициенти на демографско натоварване в България за периода 1960 – 1997г.

По данни на НСИ                                                                                                                       Таблица 1

По отношение на пенсионната система това специално внимание се обуславя най-вече по две причини:

-                                                пенсионната ни система се финансира чрез разпределение, т.е. финансова техника, която силно се влияе от демографската структура;

-                                                изродилата се вече възрастова структура на населението драстично променя съотношението пенсионери – активни.

Коефициенти на демографско натоварване в България и в някои европейски страни към 01.01.1997г

Източник: Recent demographic developments in Europe, 1996

Таблица 2

Не могат да се очакват благоприятни тенденции и в перспектива при сегашната възрастова структура.

Структура на населението и коефициенти на демографско натоварване в България за 2000 – 2020г.

Таблица 3

Прогностичната ситуация у нас би станала още по-песимистична, ако към нейните чисто демографски аспекти се отчете ефекта на безработицата – фактор, чието равнище в страната ни не е за подценяване. По-конкретно този ефект се изразява в допълнителното намаляване на броя на лицата, чиято активност спомага за финансирането на пенсиите. Няма съмнение,че такава комбинация, независимо от трудността за прогнозиране на безработицата, позволява по-добре да се разбере взаимната зависимост на икономическите и демографските величини, които влияят върху увеличението на разходите за пенсии.

Всичко това показва, че остаряването на населението, колкото и неблагоприятно да е то, какъвто е случаят за България, не е и не може да бъде единственият основен фактор за дестабилизацията на пенсионната система сега и в по-дълъг период. Затова освен ефекта от остаряването, важен е и бъдещият ефект на следните елементи върху разходите за пенсии:

1)                                             възможностите на страната да поддържа икономически растеж и високо ниво на заетост

2)                                             равнището на пенсиите и условията, даващи право на тях. Тук се включва и възловият проблем за законоустановената възраст за пенсиониране

3)                                             въпросът за съгласуването на обществените и частните усилия при поемане издръжката на възрастното население, както и границата, в която едно поколение може и трябва да спестява, за да финансира собствените си пенсии, вместо да разчита изцяло на трансфера между поколенията.

Стратегиите, които би трябвало да следва правителството, са:

Първо. Мерки за ограничаване процеса на остаряване на населението, които по принцип са извън политиката за социална сигурност, но са в обсега на социалната политика в широк смисъл.

Второ. Мерки, засягащи концепцията и функционирането на самата публична система. И по-точно – преоценка и преориентация на тези параметри, които в перспектива могат само да утежнят разходите й.

Основният закон, според който се отпускат, определят, изменят, спират, прекратяват и възстановяват пенсиите, е Законът за пенсиите от 1957г. Той регулира пенсионноосигурителните отношения в България от 01.01.1958г.

Всяко преминаване в пенсия е свързано с удовлетворяване на определените в ЗП две изисквания – за възраст и за трудов стаж. Според ЗП условията за отпускане на пенсии за изслужено време и старост са възраст 60г. и 12,5г. трудов стаж за мъжете и възраст 55г. и 10г. трудов стаж за жените; съществува възможност за предсрочно пенсиониране – за мъжете 55г., а за жените 50г. Пенсиите се отпускаха с висок процент от базисното трудово възнаграждение – от 80% до 55% с възможност за добавка от 12% върху основния размер. До 01.01.1990г. липсваше горна граница на абсолютния размер на пенсиите. ЗП даваше възможност за отпускане на пенсиите не само от осигуровката при трудова дейност, но и на други основания, определени от законодателя, както и възможност за получаване на повече от една пенсия. ЗП непълно и неадекватно оценява трудовия стаж като параметър за отпускане на пенсията и определяне на нейния размер. Този закон третира по твърде различен начин осигурените наемни работници и лицата, които упражняват свободна професия.

ЗП страда от непълноти, създава противоречия, резки преходи и ограничения на права. За периода от приемането на ЗП до края на 1991г. бяха направени 40 изменения и допълнения. През 1991г. максималната пенсия превишаваше минималната работна заплата само с 34%. Около 97% от всички пенсионери получаваха пенсии в размер, по-нисък от минималната работна заплата. Това породи необходимост от повишаване равнището на пенсиите и съобразяване на минималните пенсии със стойността на жизнения минимум и провеждане на мения за постепенно възстановяване на обективните съотношения в пенсиите, като се отчита правилно осигурителния и трудовия принос на всеки пенсионер.

В отговор на тази обществена потребност се появи Законът за изменение и допълнение на ЗП (ЗИДЗП). Той бе насочен към решаването на един от най-актуалните проблеми на пенсионното осигуряване – премахването на съществуващата уравниловка при разпределението на доходите от пенсии.

Към въпросите, ненамерили своето цялостно решение в ЗИДЗП, можем да причислим проблема, отнасящ се до необходимостта то съответствие между приходната и разходната страна на пенсионната система, т.е. нейната балансираност. Успешното решаване на този въпрос би осигурило до голяма степен необходимите условия за последващо преодоляване на немалка част от съществуващите в пенсионната ни система проблеми. За съжаление обаче, системата за социално осигуряване изпитва недостиг на средства, което препятства успешното изпълнение на функциите й. Централно място сред факторите, породили този негативен резултат, заема постоянно растящият пенсионен товар. През 1992г. броят на пенсионерите в България възлиза приблизително на 2 400 000 души, което представлява над 27% от населението на страната, като почти достига числото на активно заетото население – 2 700 000 души. Като основателни причини могат да бъдат посочени както слабата раждаемост, така и немалкия брой млади и трудоспособни хора, емигрирали от страната. Водещо място обаче заемат сравнително ниските изисквания на социалното законодателство по отношения на необходимите условия за пенсиониране – пенсионна възраст и трудов стаж.

Таблица 4

Именно към решаване на този проблем са насочени и немалка част от приетите в закона изменения: повишаването на възрастта за пенсиониране за I и II категория труд с две години, премахването на възможността за ранно пенсиониране – на 52г. за жените и на 57г. и за мъжете. С тези изменения се цели преди всичко да бъде увеличено времето, през което се правят осигурителни вноски, за сметка на времето, през което се изплащат съответните осигуровки, като по този начин да бъде намален големия брой пенсионери.

Предприемането на тези мерки бе наложително, тъй като това защитава едновременно интересите както на осигурените лица, така и на осигурителната система. Основните спорове бяха свързани с начина, по който трябваше да стане това повишаване:

• пенсионната възраст да бъде увеличена с определен брой години
• правото на пенсия за изслужено време и старост да се придобива съгласно т.нар. точкова система

В ЗИДЗП бе приет първият вариант.

Към особено спорните и противоречиви промени в закона можем да отнесем намаляването на пенсията, получавана от работещите по трудови правоотношения пенсионери. Пенсията е плащане, основаващо се на придобито право за нейното отпускане в пълен размер при изпълнение на предвидените в закона условия, а работната заплата е възнаграждение за положения от лицето труд. Следователно фактът, че пенсионерът работи не трябва да се счита като основание за намаляване размера на получаваната от него пенсия.

Според ЗИДЗП размерът на пенсията за изслужено време и старост се определя като към социалната пенсия се дава добавка, определена съобразно с трудовия стаж и трудовото възнаграждение.

В ЗИДЗП не е решен проблемът, свързан с правилното определяне на минималния и максималния размер на отделните видове пенсии. Основна слабост е не особено сполучливо избраната база – социалната пенсия, спрямо която в случая се определя минималния размер на останалите групи пенсии.

Според ЗИДЗП максималният размер на пенсиите не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия.

Анализирайки направени в ЗП промени, можем да заключим, че като цяло те представляват важна крачка по пътя към усъвършенстване на пенсионната система в България. За съжаление обаче, и в този закон преобладават мерките, насочени преди всичко към осигуряване на бърз, но минимален, а често пъти и твърде противоречив ефект. Липсват значимите промени в социалното законодателство: отделяне на социалното осигуряване от системата на държавния бюджет и обособяването му като самофинансираща се система, основаваща се на пълна вътрешна балансираност.

За периода 1995 – 1998г. една от приоритетните цели на социалната политика бе привеждането на пенсиите в пряка зависимост от количеството трудов стаж и размера на направените осигурителни вноски, преодоляване на уравниловъчните тенденции в размерите на пенсиите между отделните социални групи и професии, минималните и средните размери на пенсиите да се поставят в съответствие с жизнения и социалния минимум. За решаването на тези приоритети бе създаден самостоятелен фонд “Обществено осигуряване”.

През 1995г. фонд “Социално осигуряване” изплати 70 млрд. Лева за пенсии, което е с 37,4% повече от 1994г. В броя на пенсионерите не се забелязват съществени промени – през декември 1995г. наброяват 2424 хиляди, или само с 0,6% по-малко от декември 1994г. (през декември 1994г. пенсионерите са 2424 хиляди, или с 0,7% по-малко от декември 1993г.)

Създаденият през 1996г. Национален осигурителен институт изплати със 73,1% повече от 1995г. общият брой на пенсионерите през 1996г. достигна 2381хиляди души (намалели са с 28 хиляди).

През 2000г. се прие закон, според който правото на пенсия за изслужено време и старост да се придобива по т.нар. точкова система.

Очаква се през 2001г. броят на пенсионерите да намалее с няколко хиляди. Причината е по-високата възраст за излизане в пенсия. През 2001г. мъжете трябва да са навършили 61г., а жените – 56г., за да се пенсионират. Ще се изискват съответно 99 точки за мъжете и 89 точки за жените.

Използвана литература:

1. Списания “Проблеми на труда” – 1992/1995/1998г.
2. “Масовата безработица при трансформиране на икономиката” – Д. Минев, М. Желязкова
3. Статистически справочници – 1994, 1995, 1996г.