Home Икономика Основни насоки на здравната реформа в страната

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни насоки на здравната реформа в страната ПДФ Печат Е-мейл

Основни насоки на здравната реформа в страната

1.Същност на здравната реформа в страната

Проведената преди около 8 години здравна реформа в страната бе насочена към подобряване на качеството на здравното обслужване, както и въвеждане на нов начин на финансиране на здравната система.

Системата за задължително здравно осигуряване бе изградена като държавен монопол. Тя има изключителното право да предоставя задължителни здравни осигуровки и да гарантира спазването на осигурителните права на всички граждани.

Чрез реформата се създаде НЗОК, като финансирането в системата има социални цели и е един от поясите за социална здравна защита на населението.    Чрез монопола става възможно да се натрупва общ фонд за целите на социалното здравно осигуряване, от който могат да се отделят средства за развитие и за кредитиране и на други иновационни дейности, а при недостиг на средства да се получават субсидии от държавата. Наличието на монопол не означава непременно наличие на господстващо и монополно поведение, което е по-важен показател за нарушения на Закона за защита на конкуренцията в сравнение с пазарния дял на участниците.  Но в закона е предвидено Министърът на здравеопазването да определя ГПЗУ и да контролира неговото спазване чрез отдел "Здравно осигурителен надзор".

Приемането на размера на вноската става по чисто публичен път с вота на парламента. Изборът на един фонд за социално здравно осигуряване уравновесява взаимоотношенията с изпълнителите на здравни услуги, които също са обединени и са представени от съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В закона не е предвиден преразпределителен механизъм за изравняване на рисковете, който би бил нужен при функциониране на повече независими фондове.

Реформата в здравната сфера постигна следните резултати:

•   Плурализмът на собствеността на лечебните заведения е налице. Създадени са много частни лечебни и диагностични заведения, включително и малък брой частни болници. Първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ е изцяло поета от частни общопрактикуващи лекари и специалисти от ДКЦ и МЦ.

•   Демократичността в управлението на здравната система е осигурена чрез участието на всички държавни, съсловни и граждански институции и организации.

•   Достъпността до медицинска помощ се подобрява чрез премахването на районирането за извънболнична, консултативна и болнична медицинска помощ.

•   Равнопоставеност на болните, макар и с редица отклонения, е създадена в извънболничната първична (ПИМП) и специализирана (СИМП) медицинска помощ. В

•   Солидарността при получаване на медицинската помощ от Здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) е реализирана на основата на Закона за здравното осигуряване. Проблеми обаче възникват в извънболничната помощ (ПИМП и СИМП) за неусигурените и бедните болни.

Здравната реформа  се реализира и в други отношения.

•   Създаден е модел на здравна система, при който лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и болниците са регистрирани и действат по Търговския закон. Оказа се обаче, че този техен статут е свързан с различни трудности относно ценообразуването, остойностяването на дейностите, конкуренцията и свободния пазар на медицински услуги и др.

•   Социалната ориентация на здравната дейност в профилактичната сфера и в лечебните заведения е постоянна. Около 20 - 30 % от хоспитализираните са главно по социални индикации. Внедрени  бяха  редица европейски организационни традиции и стратегически насоки (национална здравна политика, здравна реформа и преструктуриране на собствеността на здравния сектор, национално здравно осигуряване, договорни системи за заплащане, програми за здравето на жените и децата, за промоция на здравето и намаляване на инфекциозните и хроничните заболявания и др.), в сътрудничеството със СЗО, и др. международни институции, но с някои ограничения поради намалените ресурсни възможности на страната ни.

•   Пазарните механизми при разпределение и управление на ресурсите все повече навлизат в извънболничната и в болничната медицинска помощ. Създава се конкурентна среда в лечебната дейност между различните лечебни заведения.

Със Закона за лечебните заведения се очерта правовата рамка и правилата за преобразуване на голяма част от лечебните заведения от публична държавна и общинска собственост в частна държавна и общинска собственост. Със смяната на собствеността върху лечебните заведения и превръщането им в пълноправни пазарни субекти се създават възможности за получаване на собствени приходи от медицинска дейност. Така например, могат да се отдават под наем кабинети (при законово лимитиран минимален наем 1/10 от обичайния общински или държавен наем) и оборудване на частнопрактикуващи медицински специалисти, медицински кооперации или търговски дружества с единствен предмет на дейност - медицинско обслужване; да се извършват приватизационни сделки. По такъв начин се дава тласък за проникване на частния капитал и частното предприемачество в общественото здравеопазване.  Трансформацията в собствеността върху лечебните заведения и включването на здравноосигурително заплащане за извършваните здравни услуги по договор с районните здравноосигурителни каси разкриват възможността за изграждане на широк регулиран пазар между обществени и частни равнопоставени пазарни субекти.  Здравната реформа се опираше и  в голяма степен на формирането на нова институция в извънболничната медицинска помощ - общопрактикуващия лекар. За разлика от досегашния участъков лекар общопрактикуващият лекар има частна собственост върху лечебното заведение и е заинтересован пряко от резултатите от дейността си. Пациентите в рамките на общината са го избрали по собствено желание и приходите му зависят от това, дали са доволни от професионалното му равнище и от отношението им към тях. Лекарят работи по дефиниран пакет дейности, в който важно място заема промоцията и профилактиката на здравето, ориентация на дейността към национални и регионални здравни приоритети.

Здравната реформа създаде и възможности за подобряване на качеството на здравното обслужване. Така например, се прие системата на  акредитация на здравните заведения.                За извършването на всяка външна оценка акредитационният съвет избира експертна комисия, определя нейния председател и състав и прави предложение до министъра на здравеопазването за нейното назначаване.       Минималният състав на експертната комисия при оценяване за цялостна медицинска дейност включва лекар (стоматолог), юрист, икономист, медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).  При акредитация за отделни медицински дейности и за обучение на студенти и/или специализанти минималният състав на експертната комисия включва лекар(и) и (или) стоматоло(г)зи и по предложение на акредитационния съвет медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).                Обучението на представители на лечебни заведения за изготвяне на самооценката за целите на акредитационната процедура се организира съвместно от Националния център по опазване на общественото здраве, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.           Оценяването на цялостната медицинска дейност, съобразно предмета на дейност на лечебното заведение, се извършва по критерии, определи в Наредбата, като за отделните видове лечебни заведения съществуват различни критерии и показатели за оценка. Така например, при лечебните  заведения за болнична помощ и диспансери със стационар оценката е съгласно приложение № 1 от Наредбата, при акредитация на диагностично- консултативни центрове, медицински центрове, медико-стоматологични центрове, стоматологични центрове и диспансери без стационар е  съгласно приложение № 2 към Наредбата и пр.         Акредитацията може да се провежда в следния обем:

-            едновременно оценяване на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински и други дейности и на обучението на студенти и специализанти.

-            самостоятелно оценяване на:

а) цялостната медицинска дейност;

б) отделните медицински и други дейности;

в) обучението на студенти и специализанти.

Самостоятелното оценяване на цялостната медицинска дейност при лечебно заведение за болнична помощ включва и оценяване на организацията, управлението, базовите възможности и осъществяването на дейността на:

-            болничната аптека;

-            административно- стопанския блок;

-            медико- диагностичната лаборатория.

2. Проблеми при здравната реформа

Въведеният през 1999г. социален модел на здравно осигуряване при фондово финансиране обаче създаде редица проблеми.

Обществените настроения показват недоволство и неудовлетвореност от състоянието на системата, както у потребителите - пациентите, така и сред изпълнителите на медицински услуги, мениджърите на системата, обществените и други национални и международни организации.

Състоянието на българския здравноосигурителен модел се характеризира със следните проблеми, характерни за страните с аналогична степен на икономическо развитие:

  • Неудовлетвореност на потребителите на медицински услуги;
  • Дефицит на публичен финансов ресурс;
  • Недостатъчен управленски капацитет и неефективна здравна инфраструктура;
  • Значителен неформален сектор, който е трудно и скъпо да бъде обхванат;
  • Нарастваща тенденция за концентрация на здравната помощ, основно в градските райони;
  • Ограничена конкуренция, слаби регулации, които водят до увеличение на разходите, без необходимото подобряване на здравните услуги;
  • Недостатъчна степен на информационно осигуряване на системата, водещо до вземане на не най-добрите управленски решения.

В допълнение се очертават и специфични за нашия здравноосигурителен модел недостатъци:

  • Невъзможност на пациентите да участват активно при вземане на решенията за разпределение на ресурсите и при определяне на изискванията към качеството на здравната услуга;
  • Спад в качеството на здравното обслужване;
  • Дисбаланс във финансирането на отделните подсистеми, резултатът, от което е хронично недофинансиране на болничната помощ, и като цяло, неефективно изразходване на ограничените ресурси;
  • Високи нива на нерегламентираните плащания, неприемлива практика, както от гледна точка на пациентите, така и от страна на лекарите.

3 .Възможности  за преодоляване на проблемите на здравната реформа

Задължителното установяване на постоянно нарастващи здравноосигурителни вноски, без възможност за избор от страна на потребителя на здравноосигурителен фонд е  вероятно да доведе до увеличаване на стремежа за неплащане или по-ниско плащане на здравните вноски, което води до намаляване събираемостта на средствата от тях. Прилагането на административни мерки за поддържане на събираемостта оскъпява допълнително системата без да постигне значими резултати.

Игнорирането на  правото на избор и носенето на отговорност от страна на  потребителите, на основата на техните интереси и липсата на конкуренция в задължителното здравно осигуряване демотивира значителна част от активното, с по-висок социален и образователен статус население, което  основно осигурява  ресурсите извън бюджетните средства  в здравното осигуряване.

Ето защо, моделът може да бъде подобрен чрез  въвеждане на редица мерки за подобряване на процесите на управление и финансиране в рамките на действащия здравноосигурителен модел.

Други   резултати, които трябва да се постигнат са:

  • Гарантиране правото на пациента на информация, представителство, защита и контрол, както и реалното му участие в процесите на вземане на решения при договаряне на използването на публичен ресурс;
  • Участие на всички заинтересовани страни в договарянето на параметрите на здравната политика;
  • Ефективен контрол от страна на финансиращия орган върху работата на лечебните заведения;
  • Действаща система от санкции при нарушения и некоректно поведение от страна на изпълнителите на медицинска помощ;
  • Въвеждане на санкции за отговорност при управление;
  • Въвеждане на Национални здравни сметки – единни стандарти за събиране на информация, свързани с вземане на управленски решения, основани на доказателства;
  • Въвеждане на допълнителни регулации относно работата на здравноосигурителните фондове;
  • Промяна на формите на представителство в управленските органи и участници в Събранието на Представителите на НЗОК и разширяване представителството на пациентите в управлението на НЗОК.
 

WWW.POCHIVKA.ORG