Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бедност и богатство в съвременната международна икономика.

Увод

В днешно време съществуват огромни разлики в стандарта на живот по света. В най-богатите индустриални държави БВП на глава от населението е около 50 до 60 пъти по-голям в сравнение с този в най-бедните страни, при това отчитайки различните ценови равнища. До 1700 г. разликите между нациите са били в размер на не повече от 2-3 пъти и едва през последните триста години пропастта между най-богатите и най-бедните държави в света се е разширила значително.

Различията в стандартите на живот между бедните и богатите страни могат да се преодолеят в доста кратки периоди. Някои бедни държави успяха да достигнат индустриалните лидери по равнище на доходи чрез по-бързия си икономически растеж. И все пак ограниченият брой на такива успешни опити ясно показва, че достигането не е толкова лесно осъществимо. Политическата стабилност е необходимо, но недостатъчно условие. Достигането на напредналите държави изисква извършването на определени икономически реформи. Възможно е те да бъдат яростно атакувани от определени социални групи, които, с право или не, вярват, че тези реформи ще бъдат в тяхна вреда. В този случай сломяването и противопоставянето на съпротивата ще е ключът към успеха през следващия век.

1. Дислоцииране на международните доходи

Различните райони започват по различно време своя икономически растеж. Латинска Америка, която започва съвременния си икономически растеж около 1900 г. поддържа нива на доход, които са около 25% от тези на индустриалните лидери. Азия, която започва икономическия си растеж през 1950 г. постепенно успява да стесни значително различията, представяйки се по-добре дори от САЩ, които продължават историческия си ръст от 2% на година.

След 1978 г. бързият растеж на Китай, чието население е 20% от световното, играе важна роля за развитието на Азия. Редица други държави в района също се развиват бурно: Япония достига нива на доход от 21% до 87% от нивото на САЩ между 1950 г. и 1993 г.; Южна Корея — от 11% до 43% между 1960 и 2000 г.; Сингапур — от 16% до 80% между 1960 и 2000 г.; Тайван — от 8% до 55% между 1952 и 1995 г. Подобно бързо развитие изглежда като чудо.

Тези чудеса на растежа са ново явление и се случват в страни, които са били доста назад спрямо индустриалния лидер за момента.

2. Теории за международните доходи

Широкоразпространено е вече схващането, че различията в ресурсите (земя, работна сила и капитал) са само малка част от това явление. Вместо това, микро и макро фактите подсказват, че основна роля играят разликите в общата факторна производителност (ОФП). Това е способността (ефективността) на една нация да използва ресурсите си за производство за стоки и услуги.

Основната детерминанта за капиталовия запас на една страна са спестяванията — количеството продукт, което не е потребено. Основната детерминанта на трудовия ресурс е образованието на населението. Проучване на международните спестявания и образователните постижения за периода след Втората световна война показва, че нито един от двата ресурса не спомага за разбиране на причините за еволюцията на международните доходи. Нивата на спестяванията не са съществено различни в богатите и бедните страни. Според Международния валутен фонд и богатите, и бедните държави инвестират средно 20% от техния БВП. Разликите в образованието са по-ясно изразени, но фактът, че много бедни страни успяват да премахнат огромната разлика в образованието спрямо богатите държави през последните 50 години, а не успяват да елиминират дори част от пропастта в доходите, показва, че този ресурс не е толкова критичен.

Изследванията за индустрията и фирмите подкрепят в по-голяма степен базираната на ефективността теория, а не базираната на ресурсите. Тези изследвания имат предимството да разглеждат лесно достъпни (измерими) характеристики на производителния процес като технологията, капитала, земята и труда. През последните две десетилетия се появиха много такива изследвания, като особено важен е приносът на McKinsey Global Institute (MGI).

От 1990 г. MGI изследва същността на производствения процес на фирмено равнище за избрани индустрии в група от 13 държави, която включва богати, бедни и държави със средно равнище на доходи. Резултатите показват, че производителността на един работник се различава значително в отделните държави. Дори само сред богатите страни тя варира съществено, понякога достигайки до три пъти. Също така производителността се различава и в отделните индустрии. Никоя страна няма по-голяма производителността във всички индустрии. САЩ има най-голяма производителността в сферата на услугите, а Япония — в няколко фабрични производства.

Изследвайки производството на отделните фирми в дадена индустрия, MGI стигат до заключението, че основният източник на различията в производителността на един работник е именно общата факторна производителност (ОФП), а не уменията на работника или количеството на машини и оборудване. Държавите с по-ниска производителност в дадената индустрия не успяват да приложат най-добрата технология на производство, използвана в държавите с по-висока производителност. В много случаи по-малко производителните не успяват да максимизират ефективността на тази технология. Например, MGI пресмята, че модерните индустрии в Индия имат потенциала да увеличат производителността си от 15 до 45% от нивото на конкурентите си в САЩ, само като сменят начина на производство на крайната продукция.

3. Задлъжнялост на  бедните страни

Прекомерно голямата външнодългова тежест въздейства потискащо както върху натрупването на капитал и въвеждането на иновативни производствени решения, така и върху общата факторна производителност. Принудителното замразяване на подновяването на производствените мощности е и причина за постепенното изтощаване на икономическите възможности на задлъжнялата страна.

Нарастването на разходите за регулярното обслужване на външния дълг въздейства негативно върху величината на икономическата активност и по линия на обезкуражаването на частните инвестиции. Явно и неявно инвеститорите калкулират в своите перспективни оценки хипотетичната възможност правителството да прибегне до непопулярни и крайни мерки за удовлетворяване (макар и частично) на външните кредитори, включително чрез обезценка на местната валута и чрез манипулиране на данъчните скали. Възможностите за увеличаване на бюджетния дефицит нарастват, а по-високите правителствени разходи неизбежно изтеглят нагоре и лихвените проценти. В резултат цялата вътрешна икономическа конюнктура се влошава мултипликативно, като генерира ограничени и намаляващи се възможности за овладяване на ситуацията.

Непремерено високото външно дългово нарастване   може да доведе до потискане на вътрешната икономическа активност и по линия на чисто психологически фактори. Като правило съществените структурни реформи предполагат болезнена за широките слоеве на населението промяна на модела на функциониране на икономиката. Реалните позитивни ефекти закъсняват във времето, а именно те са нетърпеливо очакваният бонус най-вече за политическия и макроикономически елит. Ако надделяват очакванията, че позитивните резултати от трудно прокарваните и отстоявани реформи ще се насочат към покриване на външните задължения, респ. няма да се почувстват вътре в страната, тогава и стимулите за реформи изчезват. Отчаянието от съществуващото статукво ограничава възможностите за неговата радикална промяна.

4. Бариери пред растежа

Бедните  страни няма нужда да влагат ресурси в създаването на нови знания и развиването на нови идеи, а могат да вземат информацията на готово от вече развитите и богати държави. Понеже тези знания непрекъснато се развиват и допълват, страните, които са започнали да се развиват по-късно, имат преимущество. Това е реалната причина за явлението, при което по-късно развиващите се страни могат да удвоят продукта си за много по-кратки периоди в сравнение с тези, започнали икономическия си растеж по-рано. Ето защо държавите, които ще започнат да се развиват в следващите периоди ще имат огромна полза от вече съществуващото световно знание и опит.

Въпреки, че по-бедните страни имат достъп до същата информация, до каквато имат и богатите, те я използват в много по-малка степен, защото имат повече ограничения и бариери по отношение на технологичния избор. Тези бариери приемат много различни форми. В крайна сметка, всяко ограничение ощетява конкуренцията и пречи на местните и чуждестранните фирми да работят по-ефективно. В някои случаи обществената сигурност или средата оправдават тези ограничения, но в повечето случаи бариерите съществуват в защита на групи със специални интереси. Това ги прави трудни за премахване. Обикновено, обаче, когато бариерите се отстранят, ефективността нараства значително.

Някои ограничения, като начинът на работа, предопределят до колко може да се използва дадена технология. Работни условия, които дефинират как трябва да се използват ресурсите, водят до повече персонал и по-малко използване на машините. Например, в Бразилия и Ню Джърси регулация от страна на правителството поставя условие, че всички газови станции трябва да предлагат пълно обслужване. В Австралия пък има постановление отнасящо се до бирената индустрия, че отделните товарни камиони не могат да се управляват и обслужват от различни хора.

Освен бариерите върху начина на използване на технологиите, съществуват и бариери върху избора на конкретна технология. Регулация, която изисква използването на определен вид технология в даден отрасъл е такъв вид бариера пред производството. Примери могат да се намерят в много държави, включително и в развитите, често дори под формата на градоустройствени закони. В Индия, например, съществува закон, наречен Small Scale Reservation, който забранява изграждането на големи съоръжения.

Често ограниченията върху технологията са по-малко категорични от градоустройствените закони, но все така ефективни. Бюрокрацията и корупцията, например, сериозно ограничават технологичния избор на фирмите. Ернандо де Сото показва как точно този тип бариери водят до ниска ефективност. Той изтъква, че големите разходи, свързани с бюрокрацията в Перу причинява разширяване на сивия сектор в икономиката . Незаконните фирми нямат ефективно производство, защото използват по-стари и по-малко мащабни технологии, за да избегнат разкриването си.

Трудностите пред международната търговия е друго важно ограничение. Квотите, митата, рестрикциите и репатрирането на печалбите намаляват ценовата еластичност на търсенето на стоки. Това има голямо значение, тъй като по-високата еластичност на търсенето от цената означава по-голямо процентно увеличение на прихода при намаляване на цената на стоката с 1% и следователно повишаване на доходността на иновациите. Недостатъците на договорите по дълга също намаляват ефективността. Когато тези договори не се изпълняват, индивидите не са способни да получат достатъчни средства за усвояване на добрите технологии.

Като цяло бедните страни налагат множество ограничения на икономическия избор на гражданите си както количествени, така и качествени. Конкретният тип на бариерите и броят им се различават в отделните бедни страни.

Заключение

Бедните страни могат да достигнат богатите, ако ограничаващите ефективното производство фактори бъдат премахнати и се вземат всички мерки, за да не се появят отново в бъдеще. Лесно е да се каже, но е трудно да се постигне, защото технологичната промяна няма да облагодетелства еднакво всички членове на обществото Някои ще загубят или поне ще вярват, че губят, тъй като промяната може да съкрати работните места и да премахне икономическата рента. Тези групи от хора ще направят всичко възможно да попречат на процеса.

В световен мащаб има няколко подобни случая на бурно развитие и застигане на развитите държави. САЩ, Западна Европа и Азия ни предлагат някои ясни примера. Успехът на много страни се дължи на участието им в зони за свободна търговия.

Подобни споразумения между отделни страни намаляват както способността, така и стимулите за получаване на правителствена подкрепа за изграждането на бариери. Намалява способността, защото отделната държава не може да блокира движението на стоки между страните и в същото време не може да блокира въвеждането на висши технологии в другите страни-членки. Намалява стимула, защото големината на пазара и ценовата еластичност на търсенето на индустриалния продукт са повишени, а усвояването на по-продуктивна технология регулира в по-голямо процентно увеличение индустриалните приходи и продукцията. Това означава, че заетостта и приходите на доставчиците на производствени фактори по-трудно могат да бъдат засегнати от усвояването на тези технологии.

Бариери под формата на правила за работа, законови ограничения, правителствени субсидии, международни търговски квоти и други подобни политики и регулации, продължават да потискат стандарта на живот на голям брой хора.

За да се елиминират подобни ограничения, бедните страни трябва да приемат международната конкуренция в бизнеса и търговията. Като за начало, ненужните бариери трябва да се премахнат. Само тогава всички нации ще имат възможността да благоденстват.