Home Икономика Преброяване на населението през 2001 година - резултати

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Преброяване на населението през 2001 година - резултати ПДФ Печат Е-мейл

Въведение

Редица изследвания определят София като най – перспективния регион в страната. Разбира се, предвид факта, че в София са съсредоточени най – много административни и бизнес ресурси, това е нормален извод. София е градът, където  диференциацията между доходите  е най – ниска, безработицата също е най- ниска, като от друга страна, посочените тенденции не са валидни за цялата Софийска област. Съществуват големи различия между Столична община и между демографското развитие в останалите   общини в област София.

1. Представяне на демографската ситуация в област София

По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени.

Табл.  1. Данни за населението в София  - облас 

 

Общо

Мъже

Жени

Отказали

София (столица)

1 173 988

555 057

615 785

3 146

Столична

1 173 988

555 057

615 785

3 146

София

273 252

134 503

138 738

11

Божурище

7 985

3 880

4 105

-

Ботевград

35 943

17 651

18 288

4

Годеч

6 604

3 288

3 316

-

Горна Малина

7 062

3 521

3 541

-

Драгоман

6 632

3 287

3 345

-

Елин Пелин

24 072

11 868

12 204

-

Етрополе

13 734

6 790

6 943

1

Ихтиман

19 304

9 513

9 790

1

Копривщица

2 669

1 330

1 339

-

Костенец

15 142

7 424

7 718

-

Костинброд

18 015

8 802

9 213

-

Правец

8 995

4 474

4 521

-

Самоков

42 316

20 717

21 597

2

Своге

25 412

12 594

12 815

3

Сливница

10 422

5 210

5 212

-

Златица

6 689

3 228

3 461

-

Антон

1 806

921

885

-

Пирдоп

9 352

4 560

4 792

-

Мирково

3 179

1 554

1 625

-

Чавдар

1 422

727

695

-

Челопеч

1 710

834

876

-

Долна баня

4 787

2 330

2 457

-

В Столична община  живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 110117 жители, следван от Младост със 95877 жители, Подуяне със 75312 жители и Красно село със 72773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201202) и тези над 65-годишна възраст (183049). Средната възраст е 38,3 години.

Структурата на населението по общини  и пол е както следва:

Табл.  2. Структура на населението по общини и пол

 

Пол

Мъже

Жени

Божурище

3880

4105

Ботевград

17651

18288

Годеч

3288

3316

Горна Малина

3521

3541

Драгоман

3287

3345

Елин Пелин

11868

12204

Етрополе

6790

6943

Ихтиман

9513

9790

Копривщица

1330

1339

Костенец

7424

7718

Костинброд

8802

9213

Правец

4474

4521

Самоков

20717

21597

Своге

12594

12815

Сливница

5210

5212

Златица

3228

3461

Антон

921

885

Пирдоп

4560

4792

Мирково

1554

1625

Чавдар

727

695

Челопеч

834

876

Долна баня

2330

2457

Демографският баланс между ядрото и околоградския район обаче  е изключително неблагоприятен  (93,5% : 6,5%).

В други средноевропейски градове съотношението между ядрото и външната му зона е около 70-75% : 30-25%.

Настоящото състояние на това съотношение в област София се дължи на слабо развитата инженерно-техническа инфраструктура, ниско ниво на благоустрояване на населените места и изключително лошо състояние на транспортната инфраструктура. Дисбаланса в развитието на южната и северната част на областта трябва да бъде преодолян в периода до 2015 г., в противен случай концентрирането на демографска маса и функции в ядрото ще продължи.

В съответствие със законово- нормативната уредба, която е свързана с регионалното развитие и планиране, гр. София е определен за център на Югозападния район за планиране, в който са включени пет области (област гр.София, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска) с обща територия 20 306, 4 км2 (18,3% от територията на страната). На нея са разположени общо 52 общини с 953 населени места, от които 46 града.

По данни на НСИ, населението на югозападния район за планиране е 26,9% от населението на страната. В съответствие с тези параметри и номенклатурата на ЕС, както гр. София и област София, така и югозападния район за планиране попадат в групата на европейските райони NUTS ІІ. Този голям териториален и демографски потенциал извежда района за планиране и като водещ в социалното и икономическо развитие на страната.

Динамиката на демографските процеси в значителна степен са продължение на тенденциите от предшестващите години, което се обяснява с инерцията на факторите детерминиращи демографското развитие. През 90-те години се наблюдава намаление на населението в Софийска област, вследствие на което намаляват и неговите възможности за възпроизводство, задълбочават се процесите на депопулация и застаряване. С изключение на 2001г., когато населението достигна равнища близки до 1997г. се наблюдава устойчива тенденция на намаление.

През периода 1997 – 2001 г. населението в Софийска област е намаляло с 2,8% или близо два пъти по-бързо от средното за Югозападен район (-1.5%), но по-бавно от средният темп за България (-5.2%). В резултат на намалението на общата численост на населението, средната гъстота на населението в областта намалява от 38.6 души/кв2 през 1997 година, на 37.06 души/кв2  в края на 2001  година.

Основните фактори за намаление на населението е високото равнище на смъртност (над 16 ‰) и ниските стойности на раждаемост (7.6‰ за 2003г.). Неблагоприятните тенденции в движение на населението се комбинира  и с отрицателния механичния прираст.

С най-висок относителен дял на население в областта са общините Самоков с 40 525 души (15.3% от общото население на областта), Ботевград с 34 625 души (13.1%), Своге с 24 451 души (9.23%) и Елин Пелин с 23 595 души или 8.9% от населението на Софийска област.              Населението на общините Антон, Чавдар и Челопеч е под 2 000 души, което ги прави най-слабо населените общини не само в Югозападния район за планиране, но и България.

Най-висок темп на растеж  са регистрирали общините Божурище с 27% увеличение на населението, Елин Пелин с нарастване от 17%, Горна Малина 12% и Ихтиман с 10% нарастване на население. Основната причина е положителния миграционен прираст и високия коефициент на раждаемост в община Ихтиман -12.7‰  спрямо 7.6‰ за страната и 8.4‰ за Югозападния планов район.

Общините Правец и Мирково бележат отрицателен темп на растеж от 11% за дадения период, като основните причини са ниската раждаемост, високата смъртност и отрицателния механичен прираст за община Мирково и нива на раждаемост и миграционен поток, които не са в състояние да компенсират високата смъртност в община Правец.

2. Процеси на урбанизация, смъртност и раждаемост

Процесите на урбанизация в областта протичат при специфични условия.  Намаляването на градското население протича с темпове, съпоставими с намалението на селското население. Това позволява относителния дял на градско население да бъде в рамките на 58-59% или 154 408 души от общото население на областта.

В периода след 1997г. тенденцията за депопулация в Софийска област се наблюдава както по отношение на градското, така и по отношение на селското население. Основните причини за отрицателния прираст на населението в областта е ниската раждаемост в комбинация с високи нива на смъртност. След 1997г. се откроява тенденция на нарастване на коефициента на раждаемост, което продължава до 2000г. и достигна до 8.7‰ (2 248 живородени) спрямо 7.7‰ (2 103 живородени) през 1997г.

Устойчиви високи нива на раждаемост в периода 1999-2003г. се очертават в общините Ихтиман и Долна Баня , където коефициента е над 11‰. Основната причина е високия дял на ромско население, което по правило има по-високи нива на раждаемост. С най-ниски нива на раждаемост в Софийска област се отличават общините Драгоман  и Своге, където се наблюдава тенденция на намаление на населението.

Друга съществена демографска характеристика, влияеща на динамиката на населението е смъртността. Коефициентът  на смъртност в Софийска област се установява на нива над 16.2‰, което е значително над средните стойности за Югозападен район за планиране 13.2 ‰ и страната 14.4 ‰. Основните причини, които оказват влияние върху динамиката на смъртността, са както чисто демографски (възрастова структура, равнище на детската смъртност и т.н), така и социално-икономически в т.ч култура, условия за труд, начин на живот и др. Съществуват и множество други обективни причини свързани със замърсяването на околната среда, нерационално хранене, тютюнопушене, лоши условия на живот и т.н, които оказват значимо влияние за високата смъртност в областта.

Висок коефициент на детска смъртност се наблюдава в общините Своге и Ихтиман.

Значителни възможности за намаляване на детската смъртност има в подобряване на системата на здравеопазването и равнището на медицинско обслужване.

Динамиката на средната продължителност на настоящия живот при раждане  е основен индикатор за демографско остаряване и важен показател за икономическото състояние и стандарта на живот на населението.

Редица фактори водят до  намаляване на средната продължителност на живот (СПЖ) в областта от 71.7 години (1996г.) на 70.4 години през 2001 г или намаление с 1.3 години. Намалението е по-чувствително при мъжете, отколкото при жените.

След 2000г. установената тенденция на намаление се преустановява и от началото на новото хилядолетие очакваната средна продължителност на настоящия живот започва да нараства. Значително удължаване на жизнения цикъл се очерта в двете най-малки общини от областта. В община Антон очакваната продължителност на живот достигна 73.7 години (най-високи стойности за областта), а в община Чавдар 73.4 години.

Ниската раждаемост съчетана с високите равнища на обща смъртност, формират и отрицателния естествен прираст на населението на Софийска област.

С високи стойности на отрицателен  прираст са общините Драгоман (17.7‰), Горна Малина (15.5‰), Годеч (13.2‰), Своге (13.1‰), Мирково (12.8‰) и Сливница (12.2%).

Установените трайни негативни тенденции в развитието на населението водят до влошаване на демографският профил в конкретните общини, изразяващ се във влошаване на възрастовия състав на населението, намаляване на възпроизводствения (репродуктивния) потенциал, понижават се и трудовите възможности на местното население.              Неблагоприятните демографски тенденции,  наблюдавани в Софийска област допълнително се засилват от отрицателния механичен прираст.

Тази тенденция е крайно неблагоприятна и освен до загуба на демографски, води и до загуба на човешки потенциал. Близостта на град София също оказва влияние върху динамиката на миграционните процеси, предлагайки по-добри възможности за образование, работа и професионално развитие на населението от Софийска област. Това води до ежедневни трудови миграции в посока София- град, особено на близките до столицата общини. Ежедневните трудови пътувания намират пряко отражение и в нивата на безработица в конкретните общини.

 

3. Етническа структура на населението

Етническата структура на населението в Софийска област според данни от последното преброяване от населението показва, че 91.3% от населението се самоопределят като българи, 6.1% са представители на ромската етническа група, 0.2% се самоопределят като турци, 0.3% са другите етнически групи, не са се самоопределили 0.2% от населението на Софийска област.

Разпределението на населението по майчин език е сходно с етническата структура на населението. За приблизително 93.7% от населението на Софийска област майчиният език е българския, ромския език е посочен като майчин от 5.6% от населението, а останалата част от населението на областта е посочила друг език – турски, руски, арменски и т.н

В етническо отношение,  областта може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.

Табл.  3. Етнически групи в региона

 

Група

Брой

Българска

253 536

Турска

654

Ромска

16 748

Руска

301

Арменска

20

Влашка

26

Македонска

11

Гръцка

18

Украинска

59

Еврейска

3

Румънска

20

Друга

363

Не се самоопределя

661

Отказали

820

Демографското развитие на Софийска област е в процес на силно изразена стагнация. Най-тежките последици се наблюдават в намаляването броя на населението (депопулация) и високите темпове на застаряване.

Изводи и обобщение

Динамиката на отделните демографски процеси в Софийска област не прави изключение от динамиката на демографските  процеси в останалата част на страната. Конкретна специфика на развитие на региона е, че процесите в София  - град се отличават от процесите в областта най- вече поради факта, че към града пътуват ежедневно потоци от хора, търсещи работа или работещи в града. От друга страна, по –добрите условия на живот в спокойните общини в областта са причина за удължена продължителност на живот извън София -  град. Наличието на компактно ромско население извън София – град е причина за увеличената раждаемост в някои от общините в града. Инфраструктурата и отдалечеността от града пък са причина за ниската населеност и гъстотата на населението в други общини в областта.

 

WWW.POCHIVKA.ORG