Joomla Software solutions Template

Payday loan

Идеята за възстановяване на българската държава не изчезва през целия пе-риод на османското владичество (1396-1878). Радикалните промени в стопанския, социалния и духовния живот на българите през Възраждането създават реални предпоставки за активизиране на българското общество в борбата му за нацио-нална еманципация и политическа самостоятелност. През Възраждането укрепват възникналите още през Късното средновековие селски и градски български общи-ни. Те се явяват самоуправляващи се обществени структури и се ползват с относи-телна независимост спрямо турската власт. В хода на общонационалните движе-ния за новобългарска просвета и за църковна независимост се възстановяват нови елементи на българската държавна традиция. Най-важният от тях е създаването на българска екзархия през 1870 г.

Кулминация на усилията на възрожденските българи за извоюване на държав-на независимост е Априлското въстание от 1876 г. Опитът за самостоятелно осво-бождение обаче завършва без успех. Същевременно Априлското въстание изигра-ва изключителна роля за по-нататъшния развой на Източната криза. Голямата жес-токост, с кяото турците потушават въстанието предизвиква възмущението на цяла-та световна общественост. Принудени от общественото мнение, правителствата на великите сили и най-вече на Русия се намесват открито в Източната криза. След неуспеха на опитите за нейното мирно разрешаване, единствен възможен за Русия изход остава войната с Турция. Така, в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. и сключените след нея Санстефански (03.03.1878) и Берлински (1/13.07.1878) договори, се полага началото на Третата българска държава.

По освобождението на България, Санстефанския и Берлинския договор са работили мнозина, но най-вече Христо Христов и Ирина Козменко. Дойно Дойнов е разработил проблемите около комитетите „Единство” и Кресненско-Разложкото въстание. Горан Тодоров е писал за руското окупационно управление.

Проблемите за Учредителното събрание и Търновската конституция за разра-ботвани от юристи (Ст. Балмезов) и историци (Зина Маркова, Елена Стателова). Произходът и началното развитие на първите български политически партии са изследвани от Симеон Радев, Илчо Димитров, Иван Стоянов и други.

След победата на Русия в Руско-турската война от 1877-1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор на 03.03.1878 г. За да получи официално междуна-родно признание, Санстефанският договор трябава да получи одобрението на ве-ликите сили. На 01.06. (13.06) 1878 г. е свикан Берлинският конгрес под председа-телството на Ото фон Бисмарк. След остри спорове по българския въпрос на 01.07. (13.07) 1878 г. е подписан Берлинският договор, който разпокъсва новосъздадена-та българска държава. На север от Стара планина е създадено автономно българ-ско княжество, васално на Турция. Южна България, под името Източна Румелия, остава в пределите на Османската империя, като получава административна авто-номия, но се намира под пряката политическа и военна власт на султана. Македо-ния и свободната част от Одринска Тракия са върнати на Турция, но според чл. 23 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе реформи и да даде по-го-ляма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в маке-донските земи. Сърбия получава част от западните български територии, а Румъ-ния се разширява в Добруджа. Същевременно Княжество България се задължава да спазва всички договори, сключени от империята дотогава.

Решенията на Берлинския конгрес, разпокъсал българската нация, са посрещ-нати с покруса от българите. Проблемите, свързани с разкъсаната българска на-ция, българите назовават „общонароден въпрос”. Многобройни писмени протести под най-различна форма са изпратени до институции и до влиятелни личности, включително до монарси и премиери на великите сили.

Разгаря се незагасналият възрожденски съпротивителен дух. Възрожденска е и неговата организационна форма – комитетската. През есента на 1878 г. комитети „Единство” възникват в Княжество България, в Източна Румелия и в земите, населени с българи извън пределите на двете държавни формации. В тях влизат видни българи: Екзарх Йосиф, Иван Вазов, Любен Каравелов и др.

На 05.10.1878 г. отряд от 400 души начело със Стоян Карастоянов навлиза в Кресненското дефиле. Започва Кресненско-Разложкото въстание. Въпреки коми-тетското наименование „Единство”, много скоро се преминава в противоречия между „вътрешни” и „външни” дейци по важни тактически въпроси. Стига се до обособяването на два ръководни центъра: външен – Софийският комитет „Единс-тво” и местен. Въстанието по начало е обречено, тъй като военният неуспех е не-възможен срещу дошлите османски войски. В края на март 1879 г. един от най-ав-торитетните водачи на въстанието – охридският митрополит Натанаил, нарежда четите да се разпуснат и да се изтеглят в Княжеството. Това решение е принудено, но разумно.

Въпреки че завършва с неуспех, Кресненско-Разложкото въстание набелязва важни посоки в бъдещото развитие на идеята. То категорично сочи, че българите нямат намерение да се примирят с неблагоприятните за тях клаузи на Берлинския договор. Този договор поражда и т.нар. македонски въпрос, оставяйки населените земи предимно с българи Македония и Одринско в пределите на Османската империя.

Освобождението на България от руската армия предопределя активното по-литическо и административно присъствие на Русия в българските земи в периода 1877-1879 г. Това присъствие се разгръща в система от институции и начинания и остава известно в историческата наука като Временно руско управление. То се ре-ализира в четири основни етапа: подготвителен (ноември 1876 – април 1877); во-енно-временен (април 1877 – февруари 1878); мирно-временен (март – юни 1878) и заключителен (юли 1878 – май 1879).

Още през есента на 1876 г. руското правителство разбира, че при евентуална руско-турска война е необходимо да се осигури ефективно управление на освобо-дените български територии. Подготвителният етап на временното руско управле-ние започва през ноември 1876 г., когато към руската армия се създава „Канцела-рия на гражданското управление на освободениет зад Дунав земи”. Тя се ръководи от опитния администратор княз Владимир Черкаски. „Канцеларията” привлича за съветници авторитетни и образовани българи като Найден Геров, Тодор Бурмов, проф. Марин Дринов и др. Първоначално „Канцеларията” започва да събира раз-ностранна информация за българското общество: историческа, културна, стопан-ска. Върху основата на натрупаните сведения се обсъждат различни идеи за бъде-щата държавна уредба на България. Княз Черкаски и неговите сътрудници изгот-вят различни нормативни актове за местното и централното управление и започват да ангажират руснаци и българи за бъдещи административни кадри.

Военно-временният етап на временното руско управление започва с активни-те руски действия на Балканите и завършва с подписването на Санстефанския ми-рен договор. През този етап започва и фактическото изграждане на българската държавна уредба. Неговата цел е изграждането на административни, финансови, съдебни и полицейски органи в новоосвободените земи. До края на войната са съз-дадени 8 губернии и 56 окръга. За губернатори се назначават руски висши офице-ри, а повечето от вицегубернаторите са българи. Руската армия има твърдото на-мерение да привлича българското население в управлението на държавата. Така от заетите общо 3000 места в административните структури само 250 са руски.

Основна грижа на „Канцеларията” е изграждането на местната власт. Княз Черкаски се съобразява с възрожденските демократични български традиции и за-това съветите за местно управление и съдебен контрол са изборни. Същевременно княз Черкаски проявява предпочитание към участи на по-заможни българи в тези органи. Под ръководството на „Канцеларията”  по места се формира полицейска стража. Като цяло административната дейност на „Канцеларията” е подчинена на създадени от нея „Временни правила”.

През военно-временния етап на временното руско управление са ликвидирани някои турски данъци, с което се облекчава положението на българите. На мястото на „десятъка” е въведен поземлен данък. В селищата се установява ред и граж-данска дисциплина. Започват да функционират първите пощенски станции. Нала-гат се правила, отговарящи на демократичните тъждения на възрожденския бълга-рин, съобразени и с руското законодателство, и с някои модели на модерното ев-ропейско административно устройство.

Хронологическите граници на мирновременния  етап на временното руско уп-равление са от сключването на договора в Сан Стефано до сключването на Бер-линския договор. В деня на подписването на Санстефанския мир тежко болният княз Черкаски умира. Скоро след това „Канцеларията” е закрита. Управлението на българските земи е поверено на руски императорски комисар с широки правомо-щия. За такъв е назначен княз Александър Дондуков – Корасков, който заема длъжността си през май 1878 г. Той започва да управлява с помощта на Съвет на императорския комисар със седем Отдела (министерства). Седалището на княз Дондуков символично се премества от търново в Плодвив. През този етап на вре-менното руско управление се ускорява изграждането на централните и местните органи на управление. Постепенно руснаците започват да отстъпват местата си на български чиновници. Особено внимание е обърнато на въпроса за създаване на българска армия. Нейните основи се полагат на 31.03.1878 г. с формирането на българска „Земска войска”. За около година военно обучение преминават около 30000 българи.

През мирновременния етап на временното руско управление основно се ре-формира данъчната система. Току-що изградените органи на властта се разширя-ват, доусъвършенстват и укрепват. Даден е тласък на търговията – вътрешна и външна. Губернските, окръжните и селските съдилища се попълват с български кадри. Този етап на временното руско управление е най-съзидателният.

Заключителният етап на временното руско управление протича от сключване-то на Берлинския мирен договор до май 1879 г. Дейността на княз Дондуков е съ-образена с намаления срок на пребиваване на руски войски в Княжеството от 2 го-дини на 9 месеца. През този етап се доизграждат всички административни звена на държавния организъм. Изграденият през предишния етап Съвет на императорския комисар напълно рагръща функциите си като своеобразен министерски кабинет. Седалището на княз Дондуков се премества от Пловдив в София.

Руските власти обръщат особено внимание на териториите, които според Бер-линския договор трябва да образуват провинцията Източна Румелия. Там българи-те застават начело на всички звена на административните структури. Под ръковод-ството на ген. Столипин руски офицери подготвят населението за военна защита при евентуално навлизане на турски части. Българите са снабдени с оръжие.

Временното руско управление полага усилия и за успешното развитие на българската икономика. През 1879 г. е открита Българската народна банка с капитал от няколко милиона лева.

През юли 1879 г. в София е открито военно училище. Успоредно с войската се изгражда и професионална полиция.

По инициатива на Марин Дринов е проведена реформа и в учебното дело. Училищата се поставят под единно управление и учебни планове, назначават се училищни инспектори, откриват се нови гимназии. Броят на учениците значител-но нараства. През 1879 г. е открита и Народната библиотека, а след нея възникват много нови читалища и библиотеки в различни селища.

Княз Дондуков обръща специално внимание на българските църкви, като им отпуска значителни средства за възстановяване от щетите, нанесени им по време на Априлското въстание и за по-нататъшното им поддържане. Не е подминато и медицинското дело – откриват се няколко болници и аптеки, които трябва да осигурят здравеопазването на населението.

Берлинският договор само най-общо определя държавното устройство на Княжеството като конституционна монархия. Според него временното руско уп-равление трябва да подготви Учредително събрание от „български първенци”, ко-ито да приемат Органическия устав на Княжеството. Намесата на Петербург в не-говото изработване се ограничава с подготвения за обсъждане проект на руския юрист Сергей Лукиянов. През септември-октомври 1878 г. Лукиянов изработва то-зи проект, като се подитва до видни български общественици, предимно от кръга на „старите”. Този първи вариант на българския Органически устав има консерва-тивен характер: князът разполага с голяма власт, предвижда се съществуването на Държавен съвет, в Нардоното събрание влизат депутати по право, назначени от княза и избрани от народа.

През декември 1878 г. проектът на Лукиянов е представен пред руското пра-вителство, което внася значителни поправки в демократичен дух – разширяват се правата на парламента, гарантира се свобода на словото, печата, сдруженията и т.н. Тези промени изразяват желанието на руската власт да закрепис воя ореол на освободителка пред българите, като им обезпечи демократични права. Същевре-менно руското правителство се страхува от прекомерно засилване на монархичес-кия институт в България, което би създало проблеми ако князът е с прозападна ориентация. Княз Дондуков получава инструкции да гарантира пълна свобода на Учредителното събрание при обсъждането и приемането на Органическия устав на Княжеството.

На 10.02.1879 г. в старопрестолния град Търново се открива Учредителното събрание на Княжество България. В неговият състав влизат 229 души. Пряко от народа са избрани 88, 117 стават депутати по право, 19 са назначени от княз Дон-дуков, а 5 са представители на организации и дружества.

В началото депутатите бурно обсъждат „общонародния въпрос”, засягащ проблемите, свързани с разпокъсаността на нацията. Те разглеждат възможността да се отложи приемането на Органическия устав, докато не се реши „общонацио-налният въпрос”. Това обаче е наивно и накрая разумтъ побеждава и работата започва.

Раждането на Конституцията е съпътствано с остра идейна борба между пред-ставителите на двете основни политически движения в Учредителното събрание – либерално и консервативно. Горещите спорове около конституцията са сбъсък между два буржоазни слоя. Предмет на дискусиите е въпросът до каква степен демократична би трябвало да бъде държавната уредба.

Либералите произхождат от огромната дребнособственическа маса на българ-ското възрожденско общество. С конституционните си идеи те изразяват интере-сите на селяните и градските дребни стокопроизводители. Либералите пледират за народно самоуправление, за всеобщо избирателно право на пълнолетните мъже и се обявяват за широко приложение на демократичните граждански свободи и за ограничаване на княжеските права. Либералите вярват в политическите качества на българина и смятат, че нацията може самостоятелно да изгради своята държава. Демократичните възгледи на либералите проличават от исканията им за забрана на съсловното деление, за неприкосновеност на часната собственост. Водачи на либе-ралите са Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов, Петко Славейков.

Консерваторите произлизат от заможните слоеве на българското общество: богати търговци, едри земевладелци, лихвари, висши духовници. Тене вярват в по-литическата култура на свободните българи и затова искат да наложат силна мо-нархическа власт, олигархически принципи на управление и здрава администра-тивна власт. Техните идеи са взаимствани от политическата теория и практика на много западноевропейските държави. Лидери на консерваторите са Димитър Гре-ков, Константин Стоилов, Григор Начевич, Марко Балабанов.

Огромното мнозинство на либералите в Учредителното събрание предопре-деля съобразеността на приетата на 16.04.1879 г. конституция с техните полити-чески виждания. Те заменят названието „Органически устав на Княжество Бълга-рия” с „Конституция на Княжество България”. Тя остава известна в историята под името Търновска конституция.

Според Търновската конституция Княжеството е наследствена конституцион-на монархия с народно представителство. Тя предвижда разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна. Основен държавен орган е Народното събрание, което бива два вида: Обикновено народно събрание (ОНС) и Велико на-родно събрание (ВНС). Най-важните функции на ОНС са: обсъжда и приема зако-ните, гласува държавния бюджет, държавните заеми, данъците. ОНС избира пра-вителство, което е отговорно пред него. ВНС се свиква при промяна на Конститу-цията, избор на княз или регентство, промяна на държавните граници и включва удвоен брой депутати. Избирателно право имат всички български граждани от мъжки пол над 21 години. Регламентирано е демократично местно управление.

Търновската конституция предвижда и широки правомощия за княза. Него-вата личност е „свещена и неприкосновена”. Според конституцията върховната из-пълнителна власт принадлежи на княза. Всяко негово разпореждане придобива за-конна сила с подписа на съответния министър. Князът получава правото да раз-пуска по свое желание праламента и да насрочва нови избори. Князът утвърждава приетите от Народното събрание закони. Монархът е и върховен главнокоманд-ващ на вългарските въоръжени сили. Той е върховен представител на страната в международните отношения.

Търновската конституция съдържа редица принципи в либерално-демократи-чен дух. Тя прокламира свободата на словото и печата, на сдруженията и събрани-ята. Частната собственост е обявена за неприкосновена. Забранено е разделянето на съсловия. Началното образование е обявено за безплатно и задължително.

Като цяло Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. В нея надделяват буржоазно-демократичните идеи на тогавашното време. За-щитавайки свободата на личността, Тъновската конституция създава необходими-те предпоставки за ускорено капиталистическо развитие на Княжеството. Консти-туцията обаче има и съществени недостатъци. Нейните създатели не успяват да регламентират една точна мяра в „триъгълника на властта”: княз-парламент-пра-вителство, както и в разделението на изпълнителната и законодателната власти.

Учредителното събрание е разпуснато веднага след като приема основния за-кон на Княжеството. На 17.04.1879 г. е открито първото Велико народно събрание с единствената задача да избере български княз. Първото ВНС единодушно избира за княз на Княжество България хесенския принц Александър Батенберг. При опре-делянето на кандидата решаваща дума има царят освободител – руският импера-тор Александър ІІ. Тази кандидатура отговаря на предварително договорените ус-ловия. Александър Батенберг е племенник на руската императрица, която е сестра на баща му. Поради немския си произход той е одобрен и от Германия, и от Авст-ро-Унгария. Той е роднина и на английския кралски двор.Участвал е в освобожде-нието на България и е достатъчно млад, за да стане част от българския народ.

Александър Батенберг е роден през 1857 г. във Верона (Италия). Баща му е принц Александър фон Хесен, а майка му е полякинята Юлия Хауке. Произхожда от не много богато аристократично семейство. Получава военно образование в Потсдам (Германия) и участва като офицер в руската армия на Освободителната война. В политическия живот на България княз Александър Батенберг застава на страната на консерваторите в борбара им против конституцията и в много случаи допуска да бъде манипулиран от тях.

Първото българско правителство князът поверява на консерваторите начло с министър-председател Тодор Бурмов. То има задачата да проведе избори за ОНС. Изборите се провеждат през есента на 1879 г. и са спечелени от либералите.

Княз Александър І замисля съставяне на коалиционен кабинет, но компромис между партиите не е постигнат. Тогава Батенбег разпуска Народното събрание и назначава ново консервативно правителство начело с митрополит Климент.

За неколкомесечното си управление консерваторите полагат грижи за вой-ската, за подобряване на съобщителните линии в страната, подобрява се админи-страцията и др. В нарушение на коституцията обаче се въвежда и имуществен ценз за кметовете на селата и в малките градове.

Законодателните избори през януари 1880 г. са спечелени отново от либерали-те. Княз Александър І осъзнава, че трябва да им даде властта. На 26.03.1880 г. е съставено първото либерално правителство начело с Драган Цанков и Петко Кара-велов – министър на финансите. Отношенията между княз и правителство са на-прегнати и продължават да се влошават. През юни 1880 г., в отсъствието на княза, е гласуван Закон за народното опълчение. Това е опит за създаване на либералски въоръжени сили, които да се противопоставят на войската на княза, в случай на нужда. Александър І внася в текста на закона поправки, които снемат антикня-жеската му насоченост.

През есента на 1880 г. заседава Дунавската комисия, която трябва да регулира корабоплаването по реката. Князът поема задължение българската позиция да е в полза на проекта на Хабсбургската империя. Драган Цанков, въпреки че обещава на Батенберг българският представител да подкрепи австрийския проект, устно му нарежда да гласува против него. Научавайки за това, князът принуждава Драган Цанков да подаде оставка. На негово място идва Петко Каравелов.

Няма съгласие между Александър І и либералите и по железопътния въпрос. Според Берлинският договор жп мрежата трябва да свързва България с Европа. Възниква австро-руски спор заради икономически интереси. Австро-Унгария нас-тоява българските железници да се свържат със сръбските и с Виена и Централна Европа.

Русия е за български железопътен достъп до Румъния, а оттам – за Русия.

Князът и либералите  се колебаят между двата проекта, но обикновено заемат срещуположни становища. Решението е намерено по-късно, при други политичес-ки условия, в полза на т.нар. „Ориент експрес”, свързващ Цариград с Виена през България.

Парламентарното мнозинство през март 1880 г. – април 1881 г. развива зна-чителна и ползотоврна дейност. Приети са важни закони: за административното деление, за изборите, за отговорността на министрите, за селското стопанство.

На 27.04.1881 г. княз Александър І извършва държавен преврат. Насилствено сваленото законно правителство на Петко Каравелов е заменено с временния  ка-бинет на военния министър – руския генерал Казимир Ернрот. Неговата задача е да управлява до свикването на ВНС, което да приеме условията на княза. В стра-ната е въведено военно положение.

По този въпрос са писали С. Радев, Илчо Димитров, Елена Стателова, Стойчо Грънчаров и др. Почти всички преценяват акта на Александър І Батенберг като държавен преврат. Единствено Цветана Тодорова го тълкува като положителен държавнически ход.

Още от началото на 1881 г. Александър І започва усилена подготовка за отме-няне на конституционния ред чрез преврат. Важна предпоставка за успешно осъ-ществяване на тези замисли е привличането на войската в лицето на военния ми-нистър – руският генерал Ернрот. Още при заемането на поста си Ернрот е убеден, че Батенберг не е в състояние да управлява с Търновската конституция. Той сам се ангажира с разработването и с изпълнението на плана за преврата. С подготовката на благоприятна почва за преврата сред населението се заемат консерваторите. Те използват недоволството от налаганата финансова дисциплина от Петко Караве-лов.

Княз Александър І се страхува, че ако не се оттърве от конституцията, изби-рателното тяло постоянно ще му налага парламентарна диктатура на либералите, при която той би имал подчиена роля в управлението на страната.

Консервативната партия предприема шумна, изключително силна кампания срещу „нихилизма” на либералите и породената от тях „анархия” в страната.

От Германия и Австро-Унгария княз Батенберг получава насърчение за готве-ния преврат. Генерал Ернрот раздухва конфликта у либералските министри. Ма-кар и добре информирани за готвения преврат, либералите не действат за предот-вратяването му. Главната причина за бездействието им се дължи на неопределе-ността на официалната руска позиция към готвещите се събития в България.

На 27.04.1881 г. княз Батенберг І сваля законното правителство на либералите и назначава кабинет начело с генерал Ернрот. Издадена е прокламация, в която се съобщава за намерението да се свика ВНС, като князът заплашва, че ще абдикира, ако не се изпълнят исканията му.

В подготовка за избори за ВНС страната е разделена на 5 области, начело на които са поставени комисари, в чиито ръце е цялата власт. В тяхна помощ са учредени специални военни съдилища. Предвиждат се само два вида наказания:

1) смъртна присъда, утвърждавана от военния министър и се изпълнява в срок от 24 часа;

2) затвор до 1 месец.

В страната се въвежда военно положение.

ВНС е свикано в Свищов на 1 юли 1881 г. Малкото избрани либерали не са допуснати да участват в него.

Исканията на княза са:

1)       да получи извънредни пълномощия за 7 години и да управлява посредст-вом укази, да създаде Държавен съвет;

2)       бюджетът, гласуван за 1881 г. да има сила и за следващата година;

3)       преди изтичането на седемте години ВНС да прегледа конституцията.

Разисквания в събранието не се провеждат. Пълномощията на княза са гласувани веднага.

По време на Режима на пълномощията продължават успешните усилия за усъвършенстване и модернизиране на държавата.

Князът, русите в княжеството и консерваторите са главните фактори на режи-ма. В атмосфера на недоверие и враждебност в страната възникват и растат проти-воречията между тези фактори. Четири от петте правителства между 1881 и 1883 г. са възглавени от руските дейци. Между руските дейци и консерваторите обаче редовно се проявяват противоречия и се стига до разриви, ри които русите търсят помощ от либералите.

Изменения насъпват и при либералите. Установяването на Режима на пълно-мощията допринася за задълбочаването на раздвоението сред ръководството на Либералната партия. През лятото на 1881 г. се обособяват два центъра на партията – единият в страната, на умерени либерали, а другият – в Пловдив на непримири-ми либерали. Умерените либерали са склонни да преговарят с княза и консервато-рите и да допуснат промени в конституцията. Крайните либерали са за пълното възстановяване на Търновската конституция.

През лятото на 1883 г. Режимът на пълномощията е в криза и изправен пред провал. Опасността от съюз между руски генерали и либерали плаши Александър І. Затова през август консерваторите възобновяват контактите си с умерените ли-берали. Постига се съгласие за „възстановяване на конституционния режим”. Сви-кано е ВНС, за да прегледа конституцията по проект на правителството. То се предвижда да е конституционно с равно число представители на двете партии.

На 06.09.1883 г. князът оповестява възстановяването на Търновската консти-туция. През декември Народното събрание гласува законопроект за промяна в нея. По съвет на княза консерваторите се оттеглят от правителството, за да може Дра-ган Цанков да прокара процедурите по конституционните изменения. Те изискват нови избори за ОНС, което да одобри измененията и после да свика ВНС, което да ги приеме. Законодателните избори от 27.05.1884 г. са спечелени с голямо мно-зинство от непримиримите либерали на Петко Каравелов и той застава начело на ново правителство. Народното събрание не обсъжда предложените от Цанков конституционни изменения и гласува за пълно възстановяване на Търновската конституция.

Режимът на княжеските пълномощия е съдбоносен за Консервативната пар-тия. Тя бързо слиза от българската политическа сцена. От друга страна, забележи-телно несръчните действия на княза по конституционния въпрос не остават без последствия. Батенберг въвлича дълбоко в българските вътрешни работи руския царизъм. От 1881-1883 г. получават ускорение онези отрицателни тенденции в българо-руските оношения, които през 1886 г. довеждат до техния разрив и до политическата гибел на първия български монарх.

Възобновената българска държава поема по пътя на своето модерно развитие с тенденция за осъществяване на обществено-икономически промени. Приета е ед-на демократична конституция, но се поставя начало на незачитането на конститу-ционния ред и демокрация. Наред с административното и политическо изгражда-не, пред младата българска държава като актуален стои и въпросът за довършване на националноосвободителните борби и за обединението на българския народ.