Отечествена война на България 1944-195г. – участието на България в разгрома на германския фашизъм през заключителния етап на Втората световна война. След подписването на Тристранния пакт 1941 г. България е превърната в сателит на държавите от хитлерската ос. Под натиска на Хитлерска Германия през есента на с. г. тя обявява символична война на САЩ и Англия, а неийнта територия е използвана за плацдарм, от който се прехвърлят немски войски както против съседните балкански държави, така и против СССР на Источия фронт. Свсички тези действия монархо-фашисткият режим изправя страната пред нова, още по-голяманационална катастрофа.На 9 септ. 1944г.,заставайки начело на управлението на България, отечествено-фронтовско правителство взема мерки за незабавно участие на страната във окончателния разгром на фашизма.По силата на сключеното примирие с държавите от Антихитлерската коалиция (28 окт. 1944г.) Българската народна армия е включена във военните действия против Хитлерските войски под оперативно ръководство на командването на 3 Украински фронд на Съветската армия. Втората световна война, подготвена и разплаена от най-реакционните и агресивни кръгове на империализма, по своите мащаби, неимерими разрушения, човешки загуби и материални разходи няма равна на себе си.Тя беше най-голямото въоражено сблъскване между силите на крайната реакция и мракобесието и силите на демокрацията и обществения прогрес. Шест години продължиха пламъците на Втората световна война. Главната политическа цел на държавите от Фашистко-милитаристичния блок беше да унищожат страната на соцлиализма-Съветския съюз.Освен това те се стремяха да лишът от свобода и независимост много страни и със силата на оръжието да установят световно господство. Втория период на Отечествената война имаше особено важно значение както за общото политическо положение на България, така и за по-нататъшно развитие на Българската народна армия.Във него първата Булгарска армия, включена във състава на Трети Украински фронт, Взе участие в окончателното разгромяване, и с боеве достигна подножието на Алпите. Втория период съвпада с края на Втората световна бойна на Европейския театър на воените действия, което поставяше нашата страна в изгодни позиции при започване на ирните преговори.Военните и стопанските усилия както и постигнатите резултати от нашата армия, вдъхва спокойствие и надежда на булгарския народ при сключване на мира.Победите на българската армия в Югославия, Унгария, Австрия създаваха благоприятна обстановкяа на нашата страна.Въпреки отрицателното отношение на западните държави към народнодемократичната власт у нас този факт намери отражение в тяхната преса.Така американският журналист Р.Х.Маркъм, представител на един от най-гоелмите Американски ежедневци-в. „Крисчан Саянс Монитър”-пише:”... Никога преди това Българската армия не се е била толкова далеч от дома си...Естествено българоте се надяват, че тази тяхна военна заслуга ще бъде взета под внимание при разкриванията за мир.”Успешните действия на българската армия през 2-рия период на Отечестявената война укрепиха авторитета на нашата страна пред света и създадоха жъзможноасти за разширяване на политическите връзки и подобряване отношенията с не малко държави.Ликвидирана беше политическата изолираност на страната и България стана „...Фактически съвоювъща държава със СССР, Великобритания, САЩ, Франция и др. обединени народи.” Победите на 1-вата българска армия бяха серизона крачка в развитието на нашата военна стратегия, ръководена от мъдрата политика на партията и Народодемократичната власт у нас.Те предизвикваха актив пред мирната конфернция, който бе завоюван с цената на големи стопански и военни услия. Мобилизирането на силите на народа и армията и участията им във борбата за пълната победа премахваха всякъкво съмнение върху отношението на народа към фашизма.В ожесточени боеве наситени с много героизъм, нашата армия даде своя скроме принос за окнчателния разгром на фашистка Германия и по този начин беше доказано на дело,че българския народ няма нищо общо с политиката,водена преди това от фашистките режими у нас. По своя характер и съдържание отечествената война беше прогресивна, справедлива и освободителна,тъй като беше в продължение на политиката на новата демнократична власт, която изразяваше и защитаваше интересите на трудещите се и изпълняваше интернационалния си дълг. Този характер на отечествената война се определяше и от обстоятелството че тя бе част от освободителния фронт на 2-рата Световна война, и бе най-тясно свързана с великата отечествена война на Съветския съюз. Общия политически момент в който нашата страна учатва във войната, оказваше решително влияние върху нашия принос в борбата срещу фашизма.Отечествената война завърши така както повеляваше партията.Тя беше кратка, но наситена с много трудности и динамизъм.С нея ние изпълнихме скромно своя интернационален дълг към балканските народи и народите на Унгария и Австрия.Те неще забравят никога,че за тяхното освобождение напред с кръвта на войните от славната съветска армия и Югославката народо-освободителна войска беше пролята и българска кръв. В отечествената война българската народна армия даде повече от 30 хиляди жертви.Те останаха по скалистите върхове и чукари на Сърбия и Македонния, по безбрежната унгарска пуста и австрийската земя.Там редом със синовете на Великата Съвветска страна на Югославия брат до брат те бдят на вечна стража за делото на демокрацията, на мира и комунизма.Със своя безпримерен подвиг те спечелиха вечната обич и признателност на цялото прогресивно човечество.
|