Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Ранни години и детство

Уинстън  Леонард  Спенсър  Чърчил е роден на 30 ноември 1874г. в семейството  на  херцозите на Марлборо.Баща му, Сър Рандолф Чърчич е  политик с консервативни виждания с изявен парламентаристки  и  ораторски  таланти.Майка му, Джени е американка, най - голямата  от  трите  дъщери на бизнесмена от Ню Йорк Ленърд  Джером. Докато  тя живее в Париж се запознава с Рандолф и  се  омъжва  за  него, от брака им се раждат две деца Уинстън  и по-малкия му брат Джон. Роден  в  средите  на  английската  Аристокрация, Уинстън има добър старт в  живота.Той е роден и отгледан в един от най-престижните  домове  на  Англия  за  онова време ,  но  ранните си  години  прекарва  под  опеката   на роднини  на  семейството  поради смъртта на баща му и финансовите затруднения на майка му.

Въпреки положението си на бъдещ аристократ, той прекарва тежко училищните си  години. Първоначално  е  изпратен в училището „Св.Джордж” на  осем годишна възраст,  в  това учебно  заведение  той  живее  трудно,  наказанията  за учениците се  считат  за  брутални дори и по тогавашните стандарти, едновременно с  това Уинстън е доста дребен и слаб физически за своята възраст, има говорен дефект и е предразположен към болести.Всичко  това  прави живота му там толкова нещастен и изпълнен с грубости и всекидневно малтретиране отстрана на директора  или  съучениците му, че през 1884г. е преместен от родителите си в училище с по-либерален режим в Брайтън. Оттам  той се  премества в Хароу където учи от 1888 до 1892г. където и получава по-голяма част от образованието си.Така преминава детството на Чърчил,  с много  премеждия,  нещастие  и  трудности провокирани от неговия характер и неспособността му да се впише в шаблоните за добрия и примерен младеж и ученик.

2.Години прекарани в Армията

През 1893г. след много трудности успява да издържи приемния изпит за Сендхърст.

Във  Кралския  Военен  Колеж  Уинстън  се  чувства много повече на  мястото  си, завършва  с  отличие след което, въпреки протестите и несъгласието от страна на майка му, облича униформата  на  престижния кавалерийски полк 4-ти хусарски полк.Постъпва на служба през 1895г. но рутината и ежедневието в  офицерския живот  не  са достатъчни  за  неговите  интереси  и му омръзват бързо.

Така от назначаването  си  като офицер до влизането му в парламента пит години  по-късно той живее като обикновен офицер.През тези пет  години участва във военни действия в Индия (1896-1898)  и  Судан, работи като полеви военен кореспондент и  написва  няколко  книги. Не  след  дълго прекъсва живота  си в армията и става член на Парламента през 1900г.

3.Чърчил на политическата сцена до ПСВ

Чърчил влиза в политиката като  депутат от окръг Олдъм и представител на Консерваторите, което не е учудващо като   баща му е бил един от популярните консерватори. По-голям е шока и учудването сред консерваторските  среди  когато  четири  години  по-късно  Чърчил  вече  е   преминал  на  страната на  Либералите. В началото Чърчил, заедно  с Хю Сесил става лидер на млада група от Консерватори,станали известни като „Хулиганите”.

Но  въпреки  ентусиазма  с  който  се  присъединява  към Консерваторите ,  през май 1904г. причините  за това  са множеството  му   несъгласия  и   спорове   по отношение на  провежданата  от  тях  политика,  най-вече въпросите свързани с Шотландия и Индия.

Минавайки  на  страната  на  Либералите  Уинстън  Чърчил полага началото на  подготовката си за  помощник но Лойд Джордж.Когато Консерваторите падат от власт през 1905г. и Либералите се закрепват на власт през 1906г. за Чърчил започват години на усилен труд , първо като Министър на Колониите след това в Министерство на Търговията и Външно Министерство.В началото на 20те години на XX век Чърчил постъпва на работа като Първи Лорд в Адмиралтейството.През периода 1913 – 1914г. Уинстън е сериозно притеснен от надигащата се военна мощ на Германия. Въпреки пределно ясните доказателства за предстоящата война, до август 1914г. Чърчил и колегите му  са  оптимисти, че  военен   конфликт  няма  да  има.

Първата Световна Война започва, Чърчил я посреща като служител в Адмиралтейството на Нейно Величество, но напуска поста си през 1915г. оставката му е породена от реакцията на Английското правителство след Дарданелите.

4.Чърчил отново в Армията

Учудващо за много хора но Уинстън Чърчил, които до скоро е бил политик се връща към военния живот буквално за 48 часа  и  заминава за  Франция,  1916г. Чърчил  е  вече в окопите  по  военните  полета  на  Европа, за времето което  прекарва сред войниците той не само отново се връща към проблемите и трудностите на фронта, но и отново се захваща с работата си като полеви журналист.  След  няколко месеца прекарани в армията той отново се връща в Англия готов да се върне в политиката.

5.Завръщане на политическата сцена

В периода 1917-1918г. бива реабилитиран пред партията си от Лойд Джордж. От  този  момент  нататък Чърчил отправя поглед към случващото се в другия край на Европа или по- точно казано към Болшевиките в Русия.Той е твърдо против целите и идеологията на Октомврийската революция и много желае Кралството да се заеме с подкрепата на „белите” армии в Русия.Като цяло появата на комунистическата идея и  последвалите  от  нея  революции  притесняват  много политическия елит на Англия, това притеснение се засилва още повече и с  появата  на  Английската  Комунистическа Партия през 1920г.

Следващите две  десетилетия  за  Чърчил  преминават  под флага на политическата вихрушка на Англия.

През 1922г. той губи мястото си след изборите, напуска като либерал и се връща в политическата игра като реабилитирал се член на Консерваторската Партия през 1924г.

В периода след Първата Световна Война политиката и действията на Чърчил са насочени срещу комунизма като цяло и в частност Русия, това течение в политиката на Уинстън се запазва до началото на 30те години, когато погледа му отново се насочва към Европа, по-точно към надигащата се Хитлерова Германия.През следващите години се наблюдава  засилен интерес от страна на Английското Висше Общество към Хитлер.Със засилването на национализма и превъоръжаването в Германия, Чърчил започва да осъзнава, че всичко се повтаря и, че Европа върви отново по стъпките на войната.Правителството на Чембърлейн се стреми да запази мира и настоящата ситуация в Европа, като води засилени преговори с правителството на Хитлер.Това е времето на Судетската Криза в Европа, където ключова роля изиграва и България в лицето на Цар Борис III.Но опитите на Англия се оказват  неуспешни  и  през  1939г. Полша  е  нападната.

6.”Звездният Миг” на Чърчил

През 1939г. Чърчил е назначен във военно временната комисия сформирана от Чембърлейн.Уинстън отново поема Адмиралтейството а към целия военноморски флот е разпратено съобщението „Уинстън се върна”.Следващите години или по-точно периода 1940-1942г. са най-ключови в кариерата на Чърчил, той заема мястото на Чембърлейн като министър-председател и успява да укрепи духа и решителността на Народа през тежките времена на войната.

Като цяло периода между 1940 и 1942г. е белязан от множеството промени въведени от Чърчил, смяна на хора от управлението, смени на хора от Военно Временната Комисия към кабинета.Освен преломен момент за вътрешната политика на страната тези години са важни и за външната й политика, най-точно казано от засилените отношения между Англия и САЩ, свързани с нежеланието на Англия да води сама войната срещу Нацистка Германия.Това също така е и периода през който Великобритания бива бомбардирана  от Германските самолети.С тези си свой действия Хитлер цели да дестабилизира и да всее ужас в обществото на Острова, и точно в тези мигове се проявяват уменията на Чърчил.Изправяйки се насред развалините Уинстън Чърчил държи речи пред народа успявайки не само да успокой, окуражи и да разсее страховете на хората, но и да ги настърви още повече за постигане на победа над Германия и Нацизма.В резултат на водената от Чърчил политика и неговите изказвания, бива разбит пред света мита за „Непобедимия Хитлеров Райх”, защото битката за Острова бива спечелена от Англичаните.

Едновременно със засилването на отношенията със САЩ, Чърчил решава да се обърне и към Русия.Защото въпреки това, че той е върл антикомунист смята, че Хитлер е по-опасен.Затова през 1941г. се стига до подписване на споразумение между Англия и СССР за борба срещу Германия.

По време на войната Чърчил има и принос за развитието на Английското разузнаване и контраразузнаване, както и за развитието на военната машина като цяло.Той подпомага и насърчава новаторските изследвания във военното дело и модерното мислене по отношение на армията и военната тактика.През Втората Световна Война Чърчил се проявява     като добър управляващ и ръководител, неговият характер и присъствие на духа се оказват от решаващо значение в тези тежки за Англия времена.

7.Чърчил след Втората Световна Война

На Ялтенската Конференция през февруари 1945г. капитулацията на Германия е вече факт, Уинстън Чърчил  слага подписа си до тези на Сталин и Рузвелт с което започва следвоенната подялба на Европа.

В средата на същата година бива заменен на поста министър-председател от представителя на Лейбърстите Атли.

Отново поема поста си през 1951г. но вече се забелязва ефекта който годините стреса и напрежението са оказали, старостта си е казала думата и от предишния Чърчил е останало много малко.По време на тези свой години на управление Чърчил впряга последните си сили отново по посока на отношенията между Англия и СССР.

В крайна сметка Уинстън Чърчил се оттегля на 80 годишна възраст през 1955г.

Периода 1958-1963г. прекарва пътувайки на борда на яхтата „Кристина” или в хотела на милиардера Онасис в Монте Карло.

На 10 януари 1965г. след поредния удар Чърчил остава напълно безпомощен животът му може да бъде подържан само от системи, семейството отказва.Последните му смислени думи са били „Толкова ми е дотегнало от всичко”.

Чърчил си отива спокойно в осем сутринта на 24 януари 1965г. семейството му се е събрало около леглото, а жена му Клементайн държи ръката му.Така си отива Уинстън Леонард Спенсър Чърчил един от най-великите хора не само на XX век но и в историята на човечеството.

„Готов съм да се срещна със Създателя.

Дали Създателят е готов за великото изпитание

На срещата с мен, е друг въпрос.”

Уинстън Чърчил