Joomla Software solutions Template

Payday loan

Лицето А.В. е търговски посредник. Той сключил договор за търговско посредничество с В.С. В хода на делото се установява, че търговският посредник в изпълнение на договора за търговско посредничество действа активно за приключване на бартерните сделки, страна по които е В.С.  Посредникът е посредничил при осигуряване на стоки , спедиторски и транспортни услуги по насрещен внос и износ на стоки по бартерните сделки. Търговският посредник обаче не е водил търговски дневник за отчитане на извършените от него действия, съгласно Търговския закон. Затова се назначава по делото вещо лице, което установява наличие на финансови резултати като изпълнение на договора за търговско посредничество.

Възползвайки се от липсата на търговски дневник, В.С. отказва да заплати възнаграждението на търговския посредник.

1. Какви нормативни актове ще

използвате?

1. Направете характеристика на търговския помощник, пълномощник и представител!
2. Направете характеристика на търговския посредник по

смисъла на ТЗ!

1. Направете обща характеристика на търговските сделки!
2. Допустимо ли е в посочения случай да не се заплати

възнаграждение и защо?

1. Решете спора!
2. Каква юридическа отговорност и пред кого носи търговският посредник за неводене на дневника?

За разрешаването на поставения казус е необходимо използването на

нормативни и юридически източници, като основният е Търговския закон на РБългария, Закона за счетоводство, Закона за задълженията и договорите и друга правна литература, която да ни даде яснота по разглеждания случай.

След, като проблема се разглежда от ТЗ е необходимо да се характеризират, кои лица са търговци и кои не са по смисъла на ТЗ. Според чл.1 ал.1 от същия закон, Търговец се смята  всяко лице образувало предприятие , което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин дори и ако не е някоя от посочените по долу търговски сделки:

-                      продажба на стоки; покупко-продажба на ценни книжа; търговско посредничество, комисионни и спедиционни превозни сделки; застраховки; банкови и валутни; менителници и записна заповед; чекове; складови сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелски; туристически; рекламни; информационни програми; лизинг и др.

Посочените сделки са известни в търговско- правната теория, като абсолютни търговски сделки. Те са винаги търговски независимо от качеството на извършващите ги лица.

За придобиването на качеството търговец е необходимо да има сделка, която да се извършва от собствено име, но не и непременно за собствена сметка.

Търговската сделка е юридически факт с основен елемент воляизявлението на едно или повече лица, насочено, към определени правни последици.

ТЗ съдържа определение и за т.нар.относителни търговски сделки, която е сключена от търговеца и е свързана с упражняваното от него занятие.

Лицата, които не се смятат за търговци според ТЗ са лица занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчии, лицата извършващи услуги с личен труд или лицата със свободни професии, лицата които се занимават и извършват хотелиерски услуги. Това е така защото в тези случаи не се стига до нужда от организиране на предприятие, тъй като извършваната стопанска дейност по предмет и обем може да се приеме като незначителна от икономическа гледна точка.

Едно физическо или юридическо лице може да съществува като търговец, организирал надлежно предприятие единствено под правната форма на търговско дружество кооперация или публично предприятие.

Търговското представителство , подобно на Гражданското е изключително важен и необходим институт на търговското право. Неговото основно предназначение е да облекчи търговския оборот, като допусне търговските сделки да се сключват не само от търговеца в лично качество, но и за други лица от негово име и за негова сметка. Неговата  същност както и на гражданското се състои в допустимостта от страна на правния ред на съществуването на едно много специфично субективно право наречено „представителна власт”

Съдържанието на това право се състои в правната възможност едно физическо или юридическо лице да може да предприема правни или фактически действия от името и за сметка на друго лице, от което следва, че правните последици от извършваните от него действия не настъпват в неговата имуществена сфера, а се отразяват на имуществота на лицето, предоставило представителната власт. Това се регламентира със сключване на договор в писмена форма.

Търговското представителсво обаче изключва типичното за Гражданското право така наречено законово или задължително представителство и се отъждествява с така нареченото договорно или доброволно представителство, при което представител е дееспособно физическо или юридическо лице, което е и търговец, защото оказва съдействие на принципала по занятие т.е. професионално.

Представителната власт на Търговския представител не се ограничава до извършването на правни действия – сключване и изпълнение на правни сделки или парични плащания, а и фактическа преди всичко управленска дейност – от името и за сметка на търговеца.

Договорът задължава Търговският представител да осъществява сътрудничество или да извършва сделките с грижата на добър стопанин, като се съобразява с интересите на търговеца. Той е длъжен да уведомява незабавно търговеца за всяка извършена сделка. Длъжен е да изпълнява указанията на търговеца, както и да му предоставя цялата информация, с която разполага във връзка с дейността си според чл.33 от ТЗ.

Според ТЗ можем да разграничим два вида представителствата :

-                      несамостоятелни, които пряко обслужват функционирането на предприятието на представляващия;

-                      самостоятелни, при които Търговските  представители сами са си организирали предприятия, чиято дейност е свързана с осъществяването на представителна дейност, от името и за сметка на съответния принципал.

Към несамастоятелните търговски представителства се пречисляват  търговския пълномощник и търговския помощник.

Към самостоятелните спада търговския посредник, който е главното действащо лице в нашия казус.

Търговският помощник – той не може да извършва търговска дейност самастоятелно или за сметка на други в конкурунция със своя работодател освен с негово изрично съгласие. Той не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато Търговския помощник работи в общо достъпно място за търговеца, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновенно се извършват там.

Отношенията между търговеца и Търговския помощник се уреждат с договор.

Търговски пълномощник – дееспособно физическо лице, няма законова пречка той да е самостоятелен търговец. Той е упълномощен от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.

Той е по-близо до обикновенния граждански представител, тъй като неговата представителна власт се учередява преди всичко със сключването и изпълнението на определени търговски сделки.

При липса на други указания пълномощникът се смята за упълномощен да извършва всички действия свързани с обикновенната дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис. Търговският пълномощник не може без съгласието на търговеца да прехвърля правата си другиму. Той се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник. Търговският пълномощник се отличава от Търговския помощник защото сключва сделки.

Търговският представител е лице, което самостоятелно или по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка, може да посредничи между търговеца и трети лица.

Отношенията между търговеца и Търговския представител се уреждат с договор, в който е необходимо да се посочи и възнаграждението. Договорът между търговеца принципал и търг. представител е особен вид договор за поръчка - двустранен, възмезден, формален, консесуален и е в писмена форма.

Търговският представител, като такъв съществува, докато съществува договора, след това той отпада. Нашият закон дава право страните изрично да уговарят дали задължението за въздържане от конкуренция ще остане и след прекратяването на договора. Това може да бъде уговорено за срок от две години. От пълномощника и помощника той се разграничава със своята самостоятелност, той не е служител на принципала.

Търговският посредник по смисъла на ТЗ е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки, посредничи при договори за морски превоз, застраховане и при борсови сделки.

В сравнение с другите фигури на търговското представителство могат да се разграничат някои особености при търговския посредник:

-                      той  е особен вид търговец защото има специлизиран предмет на дейност- посредничество;

-                      той е самостоятелен търговец защото сътрудничи на други лица без да работи постоянно за тях;

-                      участва при сключване на сделки с вещи от търговския оборот;

-                      упражнява дейността си срещу възнаграждение;

-                      извършва посредническа дейност при случай когато му бъде възложено от съответния търговец или друго лице.

Правата и задълженията  на търговския посредник се определят от една

страна от договора за търговско посредничество, а от друга от разпоредбите на ТЗ.

Фигурата на търговския посредник възниква с подписване на така наречения договор за търговско посредничество. Той не е уреден в ТЗ и затова се прибягва към разпоредбите на чл.9 от ЗЗД. Този договор е двустранен, възмезден, консесуален, формален и в писмена форма.

Договорът за търговско посредничество има най-големи прилики и сходства и се доближава най-вече до договора за поръчка по ЗЗД.

Според ТЗ чл.50 ал.1 посредникът е длъжен да води дневник, в който се вписват ежедневно всички сключени договори. В края на деня търговския посредник е длъжен да датира и подпише останалите вписвания. Вписванията на договорите се извършва последователно по реда на сключването им и съдържа имената на договарящите страни, времето на сключване на договора и съществените му уговорки.

Като основно задължение на търговския посредник е и да дава извлечение от дневника си при поискване от договорените страни. За неспазването и неизпълнението на последните задължения не е предвидена санкция в ТЗ, за разлика от неводенето на търговски-счетоводни книги, където според закона за счетоводство се прилагат санкции в размер от 100 до 300 лева, а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв..

Редовното водене на търговските книги и записванията в тях могат да се приемат, като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Тези книги водени в нарушение с изискванията на Закона за счетоводство не могат да служат като доказателство в полза на тези които ги водят.

За извършване  на дейността си търговския посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни според уговорката им. Ако такава няма той следва да получи възнаграждението си и от двете страни, които му дължат по равно за извършената услуга.

За упражняване на занятието си търговците извършват разнообразни дейности /покупко-продажба на стоки, превоз, застраховане/, което от правна гледна точка се изразяват в сключване на съответна сделка.

Понятието Търговска сделка няма единна дифиниция, но има двоен характер по субектите:

- обективен критерий: ако страните по дадена сделка са търговци или единият е търговец, ако сделката отговаря  на чл.1 от ТЗ се приема за търговска, то те са абсолютни сделки;

- по субективен критерий, ако сделката е сключена от търговец и е свързана с упражняваното  от него занятие то този вид сделки спадат към субективните относителни сделки.

За изпълнението на една сделка се прилагат първо правилата на ТЗ, а ако няма такива разпоредбите на ЗЗД.

Търговската сделка е вид договор.

Тя има две воляизявления- публична покана и публична оферта.

Публичната покана е на лице, когато предложението намира място в каталози проспекти и други средства за масово осведомяване.

При публичната оферта предложението на търговеца съдържа количеството и срока в рамките на който той разполага с това количество.

След което трябва да последва приемане или отказ и двете воляизявления могат да бъдат обвързани от някакви критерии, условия, срок, тежести, съгласия от държавен орган и др. Когато и двете съвпаднат сделката е сключена.

Видове търговски сделки:

1. Едностранни - спонсорство, джиро

Двустранни – търговска продажба, договор за лизинг, лицензионен договор, договор за стоков контрол, комисионен договор, договор за превоз, спедиционен договор, договор за застраховка

Многостранни – търговско обединение

1. Възмездни - търговска продажба, договор за лизинг, лицензионен договор, договор за стоков контрол, комисионен договор, договор за превоз, спедиционен договор, договор за застраховка
2. Формални - търговска продажба, договор за лизинг, лицензионен договор, договор за стоков контрол, комисионен договор, договор за превоз, спедиционен договор, договор за застраховка

Неформални – спедиционен договор

1. Консесуални - търговска продажба, договор за лизинг, лицензионен договор, договор за стоков контрол, комисионен договор, договор за превоз на пътници, спедиторски договор, договор за застраховка

Реален – договор за превоз на товари

1. Каузални и абстрактни – джиро, поръчителство 

1. Главни и допълнителни – лихва е допълнителен, главни са предварителни и окончателни договори

Погасителната давност при търговските сделки е 1 година.

ОТГОВОР – РЕШЕНИЕ

Лицето А.В е търговски посредник и той е сключил договор за търговско посредничество с В.С, но по своята същност този договор не е регламентиран в ТЗ и затова прибягваме до Закона за Задълженията и Договорите /чл.9/, който гласи, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Търговският посредник е посредничил при осигуряване на стоки, спедиторски и транспортни услуги по насрещен внос и износ на стоки по бартерните сделки. Той изпълнявайки поръчката на В.С, се явява като довереник или комитент, да извърши от свое име, но за сметка на В.С една или повече сделки с трети лица, което го определя като договор за поръчка.

Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото което получи във връзка с нея. Това го доближава до голяма степен и до комисионния договор. Условията се препокриват, както и правата и задълженията на страните. Комисионерът подобно на довереника се задължава за поръчката. Разликата е в това, че договора за поръчка е безвъзмезден / чл.286. Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено/, а при комисионния договор и договорът за търговско посредничество са възмездни.

Предвид извършените от посредника действия би могло да се търсят прилики със спедиционния договор, където според чл.361 ал.1, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име или за сметка на доверителя договор за превоз на товар. За неуредените въпроси според ал.2, се прилагат разпоредбите на комисионния договор.

От поставеното условие в казуса става ясно, че търговския посредник е изпълнил абсолютно своите ангажименти с изключение на изискването според ТЗ, търговския посредник да води дневник, чрез които вписвания той се отчита на доверителя.

След като такъв дневник липсва, липсва и отчет за извършените дейности от търговския посредник, след което не може да се докаже истинноста на неговите действия. Доверителят отказва да плати на посредника и така възниква конфликт и не може да се постигне съгласие между страните. В този случай за решаването на проблема всяка от страните може да поиска съда да направи това /чл.300 от ТЗ/. В резултат на това се назначава вещо лице, което да установи дали има реални финансови резултати или отсъстват такива и да установи дали договора за посредничество е изпълнен.

Санкции за неводене на дневник в ТЗ не са предвидени, както за неводенето на търговски книги /съгласно Закона за счетоводство/, но това не значи , че сделка няма.

Изхождайки от факта, че В.С отказва да заплати възнаграждение на търговския посредник е абсолютно недопустимо, тъй като в чл.51 от ТЗ е регламентирано, че търговския посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката, а ако няма уговорка се дължи обичайното възнаграждение от двете страни.

Конкретния проблем ще се придвижи към съда в рамките на гражданско дело и ще се разгледа от търговския отдел на съответния съд, защото търговския посредник по своята правна същност и по смисъла на ТЗ е търговец.

Би следвало търговския посредник като ищец , да подаде осъдителен иск с който да се внесе яснота, определеност и безпорност в съществуването на едно право /в случая правото на възнаграждение/, което е успорено, но и да осъди ответника /В.С/ да изпълни съответното задължение. Този вид иск се характеризира с изискуемост – право да се иска принудително удовлетворение.