Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Лекарственото обслужване на населението и здравните заведения е неделима част от общата организация на медицинското обслужване на населението. Аптеката е основното структурно звено в аптечната система. Аптеката е здравно заведение за доставка, съхранение, приготвяне и отпускане по лекарско предписание и свободна продажба на разрешени за употреба в страната лекарства и други медицински изделия за опазване и подобряване здравето на населението.

Право да откриват аптека имат:

• магистър-фармацевти;
• помощник-фармацевти в населени места до 5 хиляди жители, ако на територията на това населено място няма друга аптека и до явяването на кандидат магистър-фармацевт;
• лечебни заведения за болнична помощ и диспансери за психиатрични и онкологични заболявания за задоволяване на собствени нужди;
• общини чрез общинско дружество със 100 на 100 общинско участие.

Магистър-фармацевтите, които откриват аптека следва: да са дееспособни български граждани; да притежават висше фармацевтично образование с образователно-квалификационна степен магистър-фармацевт; да не са лишени от правото да упражняват професията си на магистър-фармацевт; да имат най-малко една година трудов стаж като да не са осъждани за престъпления свързани с упражняване на професията, присвоителни престъпления или престъпления срещу личността. Помощник-фармацевтите трябва да имат образователна степен помощник-фармацевт. 

1. ЗАКОНОВИ РАЗПОРЕДБИ

Фармацията е хуманна професия, а аптеката е здравно заведение, на което основната функция е да опазва здравето на хората и да се погрижи за тяхното лечение.

Ролята на фармацевта в обществото не е печалбарска. Целта на фармацията е да бъде оптимизирана лекарствената употреба. Отпускането на лекарственото средство не е само цена. Водещият принцип е здравето на хората.

Приоритетните направления в дейността на фармацевтите са:

• Осигуряване на професионални съвети и консултации за гарантиране на правилната, безопасната и ефективна употреба на лекарствата с цел постигане на положителни резултати от лечението.
• Осигуряване на компетентни професионални съвети и консултации относно целесъобразността от самолечение и правилна, безопасна и ефективна употреба на лекарствени продукти, отпускани без рецепта.
• Пропагандиране на личната грижа за здравето.
• Осъществяване на успешна колаборация с другите здравни професионалисти.

В действителност хората имат нужда не да купуват лекарството, а да получават верни решения на възникналите проблеми, свързани с опазване или възстановяване на здравето им.

Фармацевтите отпускат предписаните лекарства и консултират пациентите по отношение на правилната употреба на лекарствата и нежеланите лекарствени реакции.

Безспорно, лекарствата, които са получили разрешение за употреба, са качествени, ефикасни и безопасни. Но те ще продължават да са такива, само при условие, че се прилагат на правилния пациент в правилното време, с правилната продължителност, при спазване на изискванията в разрешението за употреба. От друга страна, някои от лекарствата са безопасни и ефикасни, само ако са коректно прилагани; други лекарства могат да бъдат неeфективни при самолечение и/или да усложнят състоянието, ако пациента не бъде посъветван от фармацевта да следи развитието на симптомите и да се обърне към лекар.

Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, чл.4 гласи : „Право да предписват разрешени за употреба в страната лекарствени продукти и да издават рецепти имат лекари/лекари по дентална медицина, упражняващи медицинска професия”.

Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:

Чл. 218. Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии.

Чл. 219. (1) Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия на диетични храни за специални медицински цели, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства по списък, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 220. (1) Дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт.
(2) Магистър-фармацевтът е длъжен да изпълни издадено лекарско предписание, включително и за лекарствени форми, приготвени по магистрална и фармакопейна рецептура, по реда, определен в наредбата по чл. 221, ал. 1.
(3) Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.

Чл. 171. (1) В зависимост от начина на отпускане лекарствените продукти се класифицират като:

1. лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание;
2. лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание.

Чл. 173. По лекарско предписание се отпускат лекарствени продукти, които отговарят на следните изисквания:

1. могат да представляват пряка или косвена опасност за здравето на хората дори при правилна употреба, ако се прилагат без медицинско наблюдение;

2. често и много широко се прилагат неправилно и в резултат на това могат да представляват опасност за здравето на хората;

3. съдържат вещества, чиято активност и/или нежелани лекарствени реакции изискват последващо допълнително проучване;

4. обикновено се предписват от лекар за парентерално приложение.

Чл. 174. Лекарствените продукти подлежат на специално лекарско предписание, когато отговарят на някое от следните условия:

1. съдържат наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в количества, допустими за употреба;

2. при неправилна употреба могат да създадат значителен риск от злоупотреба, да доведат до лекарствена зависимост или да се използват за незаконни цели;

3. съдържат нови лекарствени вещества, чиито характеристики не са достатъчно известни и поради тази причина с превантивна цел могат да бъдат отнесени към групата лекарствени продукти по т. 2.

Чл. 175. Лекарствените продукти подлежат на ограничено лекарско предписание, когато отговарят на някое от следните условия:

1. ограничени са за приложение само в болнични условия поради ограничен опит за употреба или в интерес на общественото здраве;

2. предназначени са за лечение на болестни състояния, които могат да бъдат диагностицирани само в лечебните заведения, независимо че прилагането им и проследяването на хода на лечението може да се осъществяват и в други здравни заведения;

3. предназначени са за лечение на амбулаторно болни, но употребата им може да предизвика сериозни нежелани лекарствени реакции, налагащи предписание от специалист и наблюдение по време на лечението.

Чл. 177. Лекарствените продукти, които не отговарят на изискванията по чл. 173, 174 и 175 и на критериите, определени в наредбата по чл. 178, се отпускат без лекарско предписание.

Чл. 179. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя и публикува на страницата си в интернет списък на лекарствените продукти, които се отпускат по лекарско предписание на територията на Република България.
(2) Списъкът по ал. 1 се актуализира ежегодно.

През април 2009 се разрази дискусия за продажбата на лекарствени средства без рецепта. Тази информация обърка в голяма степен крайния потребител/пациента, поради липса на достатъчна яснота кои медикаменти може да получи без рецепта в аптеката и за кои е наложително да представи предписание от лекар. Фармацевтите и лекарите би следвало да са запознати с материята и да помогнат на пациентите да се ориентират в многообразието от лекарства с и без рецепта, хранителни добавки, козметика, детски храни, санитарни материали, предлагани в аптечната мрежа.

Факт е, че законово е установено кои лекарствени продукти могат да се продават, респективно купуват без рецепта и кои по лекарско предписание.  Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е регламентирал това .

В контекста на казаното по-горе е ясно че правила и информация не липсват. Вероятно недостатъчният контрол или липсата на такъв са давали повод на аптеките под една или друга форма негласно да „заобикалят” законовата разпоредба, продавайки без рецепта медикаменти, за които се изисква предписание от лекар. Незнанието или неинформираноста от страна на пациентите пък по никакъв начин не са в интерес на тяхното здраве. Не са за пренебрегване и евентуалните последствия от неправилно самолечение.

Злоупотребата с болкоуспокояващите например или така наречените аналгетици е изключително опасна. Тя може да предизвика кръвоизливи, зависимост и дори смърт.

Болкоуспокояващите се делят на две основни групи - със и без рецепта. Към първата се числят редица хапчета от групата на ацетаминофена (известен е още като парацетамол и е активна съставка на повече от 600 обезболяващи) и на нестероидните противовъзпалителни медикаменти (ацетизал и ибупрофен). Във втората група влизат най-вече опиоидни лекарства .Те променят начина, по който човек асимилира болката, като въздействат на специфични рецептори в мозъка, гръбначния стълб и гастрочревния тракт. Сред тях са морфинът, кодеинът. Неправилната употреба на всички тях е опасна.

Приемането на много хапчета от групата на ацетаминофена например няма да намали повече болката ви. За сметка на това може да увреди черния ви дроб и дори да ви убие.

Прекалената употреба на нестероидните противовъзпалителни лекарства може да причини стомашни кръвоизливи. Рискът е особено голям за хората над 60 години, както и тези с язва или с често кървене. Тези медикаменти могат да увредят и бъбреците.

Неправилната употреба на опиоидните лекарства е още по-опасна - могат да превърнат човек в наркоман и да го убият. Освен това предизвикват замаяност и световъртеж, когато се вземат за пръв път. Комбинирането на опиоидните медикаменти с алкохол, антихистамини и барбитурати забават дишането и могат да застрашат човешкия живот.

През 2009 година държавата най-после започна да взема мерки срещу една от порочните практики в здравната ни система - отпускането на медикаменти по лекарско предписание без рецепта. Отдавна по закон аптеките нямат право да продават тази препарати без рецепта, но законът масово не се спазва поради липса на механизъм за контрол.

С промяна в наредбата за отпускане на лекарства, влязла в сила през декември, всяка аптека вече е длъжна да поддържа регистър на лекарствата с рецепта, които отпуска на клиентите си, и на рецептите, които е обслужила. Агенцията по лекарствата пък вече ще може да прави ревизии на получените по фактура лекарства, на продадените, на наличностите и на регистрите с отпуснати по рецепта препарати. Така ще може да се засича дали има продадени в нарушение на закона медикаменти.

Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти:

Чл. 31. При приемането на рецептите и лекарствените листове магистър-фармацевтът се задължава да:

1. проверява дали са спазени изискванията на глави втора и трета (за правилното предписване на лекарствени продукти);

2. не отпуска лекарствени продукти срещу талони за отстъпка или други допълнителни материали, непредвидени в тази наредба или ЗЛПХМ;

3. остойностява предписаните лекарствени продукти и се подписва; спомагателните материали и опаковките, които се използват за лекарствени продукти, приготвени по магистрална и фармакопейна рецептура в аптеките, се вписват по вид и количество и се остойностяват съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, (ДВ, бр. 104 от 2007 г.);

4. вписва всяка изпълнена рецепта в дневник за регистриране на рецепти.

Чл. 32. (1) В аптеката задължително се съхранява в продължение на пет години информация за:

1. приетите и изпълнените рецепти;

2. получените лекарствени продукти по партиди.

(2) На гърба на всяка рецепта магистър-фармацевтът поставя печат, който съдържа:

1. номера и датата на разрешението за откриване на аптеката;

2. номера и датата на приемане на рецептата;

3. подпис на изпълнилия предписанието;

4. подпис на отпусналия лекарствените продукти.

Чл. 35. (1) След отпускането на предписаните лекарствени продукти рецептата се връща на приносителя й.

Чл. 36. При отпускане на лекарствени продукти магистър-фармацевтът е длъжен да предостави информация и съвети на пациентите, изразени ясно, на език, лесен за възприемане, относно безопасното и ефективното приемане и използване на лекарствените продукти.

Чл. 39. Преди отпускане на лекарствени продукти без рецепта магистър-фармацевтът напомня на пациента преди употреба да прочете информационната листовка.

Аптеките са били длъжни да поддържат подобни регистри до 1990 г., но след това те са изчезнали. Досега инспекторите можеха да установят дали се продават препарати без рецепта само като се преструват на пациенти.

По закон глобата за продажба на медикаменти по лекарско предписание без нужната рецепта е от 1000 до 5000 лв. Агенцията още не е започнала да проверява аптеките за новите регистри, тъй като се изчаква няколко месеца фармацевтите да ги направят и да започнат да ги попълват с данни. Въпреки това в аптеки в София вече предупреждават пациентите да си носят рецепти, а във Варна и Бургас дори е имало върнати хора. Според наредбата рецептите за свободна продажба на лекарства, т.е. извън поетите от здравната каса и МЗ препарати, са за еднократно и многократно отпускане. Първият вид е за лекарства като антибиотиците например. Рецептите за многократно отпускане на препарати са със срок от 6 месеца и обикновено са за хронични заболявания.

Неправилно, лекарите са възприемани като последното звено от терапевтичния процес, като отговорни за почти всички професионални решения, свързани с използването на ресурсите за здравеопазване. Фармацевтите, обаче, реално са най-често последната брънка от веригата лекарство-пациент. Аптеките са здравни заведения и в световен мащаб са признати институции за грижа за здравето на обществото, а не просто местата, където се отпускат лекарства на населението. Фармацевтите са често търсени за консултации по здравни проблеми от различен характер. Те са най-достъпните за населението здравни специалисти.

Пациентите обикновено не разбират сложния професионален език на лекарите и могат да получат отговор на незададените въпроси по отношение на приема на лекарствата именно от фармацевта в аптеката.

Некоректното отпускане на лекарства може да компрометира всички достойнства на системата на здравеопазване, лекарствата трябва  да бъдат подходящо отпуснати на пациентите и пациентите трябва да се придържат към терапията, за което незаменима роля имат фармацевтите.

Всички ресурси, вложени за да се осигури необходимата терапия за пациентите, могат да бъдат  прахосани, ако правилното лекарство не е отпуснато на правилния пациент в ефикасната доза и количество, с ясни инструкции за употреба и в опаковка, която да гарантира запазване качеството на лекарството. Фармацевтите са последните медицински специалисти, които виждат пациента преди да приеме лекарства, ето защо процесът на отпускането на лекарства е важно да бъде разбран, осигурен и контролиран адекватно.

Фармацевтите допринасят за безопасната и ефикасна употреба на лекарствата. Също така, те играят значителна роля в промоцирането на рационална лекарствена употреба чрез предоставяне на лекарствена информация на пациентите, участие в проучвания на лекарствената употреба. Съвременните фармацевти участват в държавните програми за борба със заболявания, като оптимизират и мониторират лекарствената терапия в сътрудничество с лекари и други здравни специалисти. Фармацевтите са източник на информация и посредник между лекарите и пациентите в осигуряването на адекватна терапия. 

1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

У нас, пациентите се нуждаят от модерна и достижима държавна стратегия за фармацевтични грижи, която да отчита техните потребности, да насърчава партньорството между здравните специалисти и споделянето на отговорността за безопасното и ефективно използване на лекарствата.

Реализирането на тази стратегия е невъзможно без ефективното използване на фармацевтите като ресурс, който има съществено значение за подобряване здравето на населението.

Това, което здравните специалисти могат да постигнат в екип, не може да го постигне нито една от страните самостоятелно - лекари, фармацевти, специалисти по здравни грижи, пациенти, законодатели, регулаторни органи.

Така или иначе правила съществуват и те са създадени, за да се спазват от всички – от лекари, от фармацевти, от пациенти. Спазването на правилата е в интерес на всички нас, нашето здраве и „здравето” на обществото като цяло.

Защото мисията на фармацевтичната професия е да помагаме на хората да използват лекарствата по най-добрия възможен начин.