Joomla Software solutions Template

Payday loan

За да определим същността на българския политически преход и категоризираме неговите основни характеристики, следва да си отговорим на няколко по-сложни въпроса от комплексен характер. За да направим това се изисква правилното тълкуване на основния въпрос, а именно на това „що е преход?”. Преглеждайки тълковния речник (изд. Наука и изкуство 2007г.), откриваме, че „преход” означава преминаване от едно състояние в друго, от един етап в друг. Изхождайки от моята представа преходът по принцип е към по-добро, свързан е с развитие и представлява един вид опит за подобрение на текущото състояние. В България, обаче по една или друга причина, тази дума придобива, ако не негативен, то поне умерено отрицателен характер поради своята порочност и прибързаност. Задачата, която си поставям в следващите няколко реда, е да анализирам и обобщя един от най-важните етапи от развитието на българския социално-икономически и политически живот, а именно преходът от социализъм към демокрация, преход неимоверно дал своето отражение както върху развитието на българската държава, така също върху общественото съзнание и върху съзнанието и битието на отделния българин.

За да разгледаме по-обстойно българския политически преход, следва да го проследим в контекста на международната политическа обстановка и като непосредствен резултат от нея. Категорично можем да заявим, че през осемдесетте години България е част от умерения просъветски източен блок, т.е. в своята външна и вътрешна политика тя е била силно обвързана и зависима от СССР и съветските сателити. През втората половина на осемдесетте години на миналия век, на световната политическа сцена ясно се е очертала общата криза на социализма, която безспорно повлияла и на България и на нейното развитие. Неволно или не, българската държава се е превърнала в част от зараждането и осъществяването на идеята за „нов световен ред”, на глобален преход, чийто идеал е постигането на демокрация и установяването на демократични, модерни устои на държавата и обществото, както и справедливата и социално ориентирана пазарна икономика.

Ако се вгледаме в България и българския преход изпъкват немалко особености, дори странности, които на свои ред предизвикват множество дискусии. Една от тях е относно това кога и как е започнал преходът. Аз съм по-скоро склонна да се съглася с тази час от българските изследователи, според които преходът започва от по-рано, тоест преди наложилата се историческа дата 10 ноември 1989 година. През осемдесетте години България е принудена да възприеме от СССР политика на „перестройка”, тоест поетапното реформиране на социализма, което до голяма степен обуславя преобразуването на българските политически авоари в икономически такива в условията на либерална и модерна среда. В името на тази цел бил издаден и указ номер 56 от 1 януари 1989 година за частната стопанска дейност. Чрез него е направен опит за преразпределение на собствеността, за налагане, макар и в ограничи обем основите на пазарно стопанство. На икономическата сцена излизат принципно нови стопански субекти - фирми, които са собственост на граждани или сдружения (колективи) и по този начин е направен опит за промяна на общественото и индивидуалното съзнание, тоест за преход от общодържавната към частната или колективно-частна собственост, функционираща и развиваща се на търговски принцип. Същинското скъсване със социализма обаче се извършва при физическата смяна на управляващия, тоест свалянето от власт на българския комунистически лидер Тодор Живков (през 10 ноември 1989 година). Тази промяна предизвикала вълна от реформи и трансформации по посока на цялостната демократизация на страната. Сложен бил краят на еднопартийния политически модел, заменен бил политическият монопол на Българската комунистическа партия. Появила се нова, демократична опозиция, която имала право на глас и участие в управлението на страната. За по-доброто съгласуване на политическата дейност през януари 1990 година била създадена нова политическа институция за преговори - т.нар. „кръгла маса”. По време на нейните заседания, които продължили близо година, участниците се съгласили, че търсенето на изход от тогавашното социалноикономическо състояние на страната е национален въпрос, който засяга целия народ и стои над партийните интереси. Единни били и по въпроса, че икономическата реформа можела да се осъществи само и единствено в условията на социален мир. Обсъжданата икономическа реформа най-вече целяла осъществяването на своеобразен преход от централизирано-планова икономика към пазарна, открита към света икономика.

Сред актовете на демократизация и модернизация на българската държава не бихме могли да пропуснем създаването на българската конституция през 1991 година, приета от Великото народно събрание. Често критикувана в наши дни, конституцията от 1991 година се превръща в основен фактор на политическа стабилност в страната през посочения период. Наред с немалобройните критики, на основния български закон би следвало да му се отдаде заслуженото. Чрез конституцията България официално става парламентарна република, правова държава с демократично управление и модерни политически структури. Налагат се плуралистичната политическа система и многопартийността. За да бъде регулирана властта се налага и своеобразното разделение на трите власти-законодателна, съдебна и изпълнителна, които единни в своята независимост и самостоятелност осигуряват демократичното функциониране на българските държавни институции. Създава се институцията на Конституционния съд, който е стожер за спазване на принципите на конституцията и за съответствието с Конституцията на действащото българско законодателство.

За разлика от СССР например, за България не би могло да се твърди категорично, че е съществувала тоталитаризъм в пълния смисъл на това понятие. За това, по този въпрос, приемлива изглежда тезата на професор Драгомир Драганов, доктор на историческите науки и преподавател в катедрата по Нова и съвременна история в историческия факултет на СУ „Климент Охридски”, според който преди прехода в България по-скоро е съществувал авторитарен режим. В страната обществено-политическата ситуация преди 1989г. е била по-умерена, не са били на лице масовите репресии над личността и постоянния тотален и безкомпромисен натиск върху личността.

Независимо от характера на българския обществен стой, рязката промяна от 1989 година не се е реализирала без сериозни перипетии и сложни и противоречиви последици. Характерното за икономическия аспект на прехода е преминаването от общонационална, държавна, „народна” собственост към почти изцяло частна собственост. Тук възниква въпросът дали този икономически аспект на прехода може да се приеме като справедлив, логичен и законосъобразен. Отговорът, който се налага е, че икономическият преход е логичен, почти е законосъобразен, но не толкова справедлив. Икономическото преобразуване се изразява преди всичко и основно в протичане на процесите на приватизация, реституция и специфичното възстановяване на собствеността в селското стопанство. Това бяха процеси, призвани в по-съществената си част да възстановят от една страна нарушената преди 50 години справедливост, а от друга страна да сменят неефективния и до някъде компрометирал се модел на държавно управление на собствеността с частната собственост, която исторически погледнато се характеризира с ефективност, рационалност и инициативност. За съжаление икономическия преход е свързан, в съзнанието на масовия българин, с нарушения на закона, на справедливостта и тангира пряко с криминалните способи на обсебването на собствеността. Ниско ефективния и на моменти подозрително евтин процес на приватизация на държавната и общинска собственост, не винаги справедливата, икономически целесъобразна и исторически вярна реституция, както и механизма на възстановяване на собствеността в селското стопанство доведоха по един доста изкривен начин до замяната на егалитарното разслоение със социалното разслоение, тоест до възникването на много богати, преобладаващо бедни и много бедни социални прослойки на българското общество. В периода на прехода избуя организираната престъпност, която с течение на времето премина от силовите групировки и техния криминален характер, през прането на пари и тяхното реинвестиране до съвременната улегнала и легитимна икономическа инфраструктура на обществото. Показателен пример за икономическия аспект на прехода е развитието на банковото дело в страната, преобразуването и преминаването на банковия капитал в частни ръце, свързан със значителните инфлационни процеси и банковите фалити през 1996-97 година, и в крайна сметка се достига до „валутния борд”, привързал българската икономика към Световната банка и установил трайна макроикономическа стабилност в страната.

Не на последно място изпъква въпроса до къде достигна прехода на България и всъщност той дали е завършил. От една страна може да се каже, че преходът е в своята заключителна фаза и доказателство за това е фактът, че България членува в най-елитните „световни клубове” на развитите държави - НАТО и Европейския съюз. Самото приемане на страната в тези две организации е доказателство, че световните развити демокрации дадоха положителна оценка на България и на факта, че страната ни е приела и решително върви по пътя на европейките и евроатлантическите ценности. Според Евгений Дайнов - професор от Нов български университет, българският преход завършва окончателно на 4 май 1999 година, когато България получава официална покана за членство в Европейския съюз.

Не по-малко важен е въпросът за приключването или края на прехода във вътрешнополитически план и в съзнанието на отделния човек. Според социологът Андрей Райчев българският преход завършва през 2004 година, когато завършва процеса на повторното обединение на  властта от собствеността и „хаосът” се заменя с обществена стабилност. Не на последно място трябва да се поставят и тезите, според които преходът все още не е завършил. Според Искра Баева - доцент, доктор и преподавател в катедра „Нова и съвременна история” на ИФ на СУ и Александър Лилов - дългогодишен ръководител на центъра за стратегически проучвания към БСП, преходът не е завършил, тъй като липсват категорични положителни резултати от него.

На края би било редно да се отрази и личното мнение по въпроса дали е завършил преходът в нашата държава и какви са резултатите от него. Резултати има и те определено са видни – България е пълноправен член на Европейския съюз и НАТО и е считана за лоялен и добронамерен член и съюзник. В България функционира демократично общество с развита пазарна икономика. Налице е многопартийна и плуралистично устроена политическа система, като има стабилна държавност, характеризираща се с принципно постигнато разделение на властите. Наред с това са налице признаци на недостатъчна зрялост и непълна устойчивост на демократичните устои на обществото. Последният пример в това отношение бяха местните избори, проведени през есента на 2007 година, когато видяхме участието на десетки политически партии и коалиции, когато станахме свидетели на безпрецедентно много случаи на купуване на гласове, когато бяха криминализирани „покупката и продажбата на избирателни гласове” и когато икономическия сектор се опита да навлезе явно в местната власт. Поради тези изброени причини може да се постави с неотслабваща сила въпросът „Достатъчни ли са изминалите 18 години преход в страната ни, за да можем да кажем, че той приключи.......?”