Joomla Software solutions Template

Payday loan

I. Kратка биография

Император Наполеон 1 (1769-1821) изиграва съществената роля в изграждането и прилагането на реформите по време на Френската Революция. Един от най-великите командири на своето и всички времена, той завладява по-голямата част от Европа и прави много, за да модернизира и организира нациите и страните, които завладява и над които управлява.Наполеон е роден на 15.08.1769 в Аячо, остров Корсика, като второ от общо  осемте деца на Шарл и Летиция Рамолино Бонапарт. Никой от фамилията с италиански произход никога не е имал нищо общо с армията – Шарл работел като адвокат и обществен обвинител и много настоявал синът му да тръгне по неговите стъпки.Чрез влиянието на баща си, Наполеон получава стипендия от крал Луи 16-ти и получава завидно образование в Париж, което завършва в 1785г. и, едва 16 годишен, постъпва в армията като младши лейтенат.След началото на Революцията е повишен в чин подполковник (1791) в Националната Гвардия на Корсика, а с обявяването на страната му за независима (1793) ,заедно със семейството си емигрира във Франция. Назначен е за капитан на армията, обсаждаща Туло - военноморска база, подкрепяна от британската флота, опълчила се срещу Републиката. Сменяйки ранен артилерийски генерал, той превзел района откъдето можел да накара Британксата флота да напусне пристанището, довело до падането наТуло. В резултат на това Бонапарт бил обявен за гениален военоначалник още на 24год. възраст. През 1795г. спасява революционното правителство, разпръсвайки гневна разбунтувала се тълпа в Париж. През 1796 се жени за Жозефин де Беухарн, вдовица на гилотиниран аристократ от Революцията и майка на две деца.

II. Ранни кампании

В същата 1796 Наполеон е направен главнокомандващ на Френската армия в Италия. Той последователно побеждава четирима австрйиски генерали, всеки с  все по-голяма армия, и така принуждава Австрия и съюзниците й да поискат мир. Договорът от Кампо Формио доказва, че приоритет за Франция е завладяването на нови територии. През 1797 създава зависима от Франция държава в Северна и Централна Италия, т.нар Цизалпийска република, по-късно превърната (1805) в Италианско кралство. Наполеон 1 засилва позициите си, изпращайки на Френското правителство милиони франкове годишно от хазната си. През 1798, за да удари Британската търговия на изток, организира поход  и завзема Египет, който бил под управлението от Турция. Флотата на Наполеон обаче бива разгромена от британкия адмирал Хорацио Нелсон, и французинът бил принуден да остане в Египет. Заема се с премахването на  феодализма в Египет и осигуряването на елементарни човешки права. Френските учени и историци, които Наполеон взел със себе си, започнали внимателно изучаване на историята и културата на Древен Египет, които проучвания по-късно били издадени и послужили за основа на египтологията във Франция. През 1799 бъдещият император не успява да завземе Сирия, но спечелва грандиозна победа над турците при Абукир. Франция, междувременно, бива изправена пред  нова и по-силна коалиция – Австрия, Русия и няколко по-слаби страни се обединили с Британия.

III. Управление на Наполеон във Франция

С буен и несломим дух и с желание за нови победи, Бонапарт решава да остави армията си в Египет и да се върне в родината си, за да я спаси. Той активно участва в преврата на Осемнадесетти брюмер (1799) срещу правителството в Париж. Тогава той и приятелите му налагат напълно нов режим – Консулството. Чрез неговата конституция, Наполеон получава почти диктатурски правомощия. Конституцията била преразгледана през 1802 г. за да направи Бонапарт консул до живот, и отново през 1804 г. – за да го направи император. Всяка промяна било радостно приета от електората. През 1800 той утвърдил позициите си, като пресякъл Алпите и победил Австрийците при Маренго. Тогава започва преговори за всеобщ Европейски мир, който да установи река Рейн като източна граница на Франция. Също така осигурява Френски религиозен мир с договор с папата (Конкордатът от 1801) след напрежение между Римската Католическа църква и Франция, което се появило по време на революцията. Наполеон реорганизира администрацията във Франция, опростявайки съдебната система и слагайки всички училища под опеката на централна власт. Френският закон е стандартизиран по етикета на Наполеон, или гражданския етикет, който гарантира правата и свободите на гражданите, спечелени през Революцията, включително и равенство пред закона и свобода на вероизповеданието.

IV. Завоевателни войни

През април 1803 г. Британия, провокирана от агресивното поведение на Наполеон, въстановява войната с Франция по море. Две години по-късно, Русия и Австрия се присъединяват към Британката Империя в е нова коалиция. Изправен пред тази нова сила, Наполеон изоставя плановете си за навлизане в Англия и объръща поглед към Австро-Руските сили, побеждавайки ги в битката при Аустерлитц на 02.12.1805. През 1806 презвема кралство Неапол и прави брат си Жозеф крал, преименува Холандската Република в кралство Нидерландия с крал по-големият му брат Луи, а сам става протектор на наскоро образуваната Рейнска Конфедерация (почти всички немски щати). Тази конфедерация обаче скоро е нападната от съюзни Пруски и Руски войски. Наполеон унищожава Пруската армия при Йена и Ауерщет (1806) и Руската армия при Фридланд. При Тилсит, през юли 1807, Наполеон става съюзник с Цар Александър I и намалил  Прусиките територии. Той също добавя нови щати към империята: кралство Вестфалия( под управлението на брат му Жером), херцогство Варшава и други.Междувременно Наполеон налага над съюзниците си Континенталната Блокада, забранявайки им да търгуват с Британия и с британски стоки, която блокада целяла да доведе до краха на това, което сам наричал “нация на продавачи.” През 1807 г. Наполеон превзема Португалия. През 1808 г. прави брат си Жозеф крал на Испания, подарявайки Неапол на брата на съпругата си Жоашен Мюрат. Пристигането на Жозеф в Испания предизвикало бунт, станал известен като “Войната на Полуострова” . Напеолен пожънал невероятни победи за краткия си престой в страната, но след неговото заминаване войната с Англия,подкрепяща Испанските армии и партизаните, продължава още цели 5  пет години. Войната на Полуострова струва на Франция 300 000 войници и незнайно високи разходи, но най-голямата цена, която империята на Наполеон трябвало да плати е, че именно тази война допринесла до отслабване на империята.  През 1809 г. Наполеон отново побеждава Австрийците при Ваграм, завзема Илирийските Провинции (сега част от Словения, Хърватия, Босня и Херцеговина, и Сърбия и Черна Гора) и премахва Папските Щати. Той също така се развежда с Жозефина и през 1810 г. се жени за дукесата на Хабсбург Мария-Луиза, дъщеря на Австрийския император Франц II, племеница на Мария-Антоанета. По този начин обвързва семейството си с най-старата управляваща династия в Европа с надеждата неговият син, роден през 1811 г., да бъде приет топло от вече установените монарси. През 1810 г., империята достига най-голямото си разширение с присъединяването на Бремен, Либек, и други части от северна Германия, заедно с цялото царство Нидерландия след принудителната абдикация на Луи Бонапарт.

V. Управление на Наполеон в Европа

Във всички нови държави, създадени от императора, Етикетът на Наполеон бил приет като закон. Феодализмът бил премахна, и свобода на вероизповеданието била разрешена (освен в Испания). Всеки щат си имал Конституция, която осигурявала правото на мъжете да гласуват, и Парламент, в който на разположение имало Харта с правата на човека. Наполеон изискал от всички държави дминистративни и съдебни системи, подобни на френските . Училищата били под едно централизирано управление, предвиждали се и  безплатни обществени училища. Висше образование било достъпно за всеки квалифициран, независимо от клас и религия. Всеки щат имал академия или институт за популяизирането на изкуствата и науките. Учените и хората на изкуството се радвали на добро обществено положение, почит и завидни заплат . Конституционното правителство останало само обещание, но се наблюдавал прогрес и подобряване на жизнения стандар. Чак след падането на Наполеон европейците, недоволни от неговите правителства заради високите военни такси и подлежаването им на мобилизация, започнали да соъзнават  ползите, които те им предоставяли.

VI. Падението на Наполеон

През 1812 г. Наполеон, чийто съюз с Александър I вече не съществува, започва поход срещу Русия, който завършва с бедствено отстъпление от Москва. След това цяла Европа се обединила срещу него и въпреки  брилиантната му военна тактика, везните не се наклонили в негова полза. През април 1814 неговите маршали отказват да се бият. След като съюзническите сили отказали на Наполеон да предаде властта на сина си, сам абдикира и е заточен на о. Елба в Средиземноморието. Мария-Луиза и нейният син са върнати при на баща й, императорът на Австрия. Наполеон не ги видял никога повече. Той самият обаче направил драматичен обрат. През март 1815 избягва от о.Елба, навлиза във Франция и победоносно се насочва към Париж, спечелвайки войници по пътя си. В Париж той създава нова и по-демократична конституция и  събра отново под знамето си ветерани от предишните му кампании . След като Съюзниците отхвърлят предложението му за мир, той  решава да ги удари пръв. Резултатът е кампания в Белгия, която завършва с неговото поражение при Ватерло на 18 юни 1815 г. Тълпите на Париж го молели да продължи да се бие, но политиците оттеглят своята поддръжка. Наполеон избягва в Рошфорт, където се предава на капитана на британксия военнен кораб “Белерофонт”. Той бил заточен на  Света Елена, отдалечен остров в южния Атлантически Океан, където умира от рак на стомаха на 5 май 1821 г.

VII. Легендата Наполеон

Култът към Наполеон като ,,мъж, подкрепян на съдбата” започва още докато той бил жив. Всъщност той сам започва да го разпространява още по време на първата си Италианка кампания, като системно публикувал победите си. Като първи консул и император, той наема най-добрите писатели и художници на Франция и Европа, за да увековечат неговите дела и сам допринесъл за издигане на собствената си личност в култ чрез невижданите церемонии, с които ознаменувал подесите  си, изобразявайки се като строител на най-великия период във френската история. Той настоявал, че е запазил постиженията на Френската Революция и ги е предоставил за ползване на всички страни в името на благото на цяла Европа. Неговата цел, както самият той казвал, била да създаде Европейска държава – една ,,федерация на свободните народи.” Каквато и да е  истината, Наполеон 1 Бонапарт си остава герой за французите и мъченик за света. През 1840 тленните му останки били върнати в Париж по искване на крал Луи-Филип и били положени с пищна церемония в Домът на Инвалидите, където те все още се намират.

VIII. Оценка

Влиянието на Наполеон е видно във Франция дори и днес. Навсякъде в Париж има места, които напомнят за него – най-очевидното е Триумфалната Арка, сърцето на града, построена, за да ознаменува победите му. Неговият дух е пропит в Конституцията на Петата Република. Главният закон на страната все още е Етикетът на Наполеон, а административната и съдебна система са предимно по негов модел. Все още има еднинна държавно-регулирана система на обучение. Крайните реформи на Наполеон в цяла Европа са семената на революциите от 19 век. Днес, влиянието на Етикетът на Наполеон е видимо в законите на почти всички модерни Европейски страни.  Наполеон е бил човек, воден от властта, никога защитен, никога доволен. ,,Силата е моята господарка,”  казвал той. Неговият живот се въртял около работата, около новите и нови завоевания. Рядко бил весел и още по-рядко почивал, консумирал груба храна, лошо вино и евтино емфие. Притежавал   хипнотичен чар, който използвал, за да постига целите си. Имал огромна вярност и към семейството , и към старите си съдружници. Никой от тях обаче не допускал до личните си дела .Наполеон бил понякога тиранин, но винаги авторитет,  вярващ, че може да управлява с мандат , даден му от плебса, велик просветен монарх – граждански служител с огромен капацитет, който променил френските институции и се опитал да направи същото с цяла Европа, давайки единен закон на континента. Малцина  отричали неговия военен гений. На Света Елена  казал: ,,Ватерло ще изтрие паметта за всичките мои победи.”... и сгрешал. За добро или за лошо, той е най-добре запомнен като военен генерал, а не като просветен монарх, макар че и като такъв бил брилянтен, за това и  правилно е останал в историята под името  Наполеон Велики.