Joomla Software solutions Template

Payday loan

РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ 1873 – 1875 Г.

Криза в революционната организация (1873 - 1874)

След провала във Вътрешната организация и смъртта на В. Левски революционното движение изпада в дълбока криза. Разногласията между вътрешните и емигрантските дейци отново излизат на преден план. Някои от изявените членове на БРЦК в Букурещ започват да се връщат към старите си разбирания за търсене на съюзник сред съседните балкански народи. За известно време дори се възражда идеята, според която предстоящото българско въстание трябва да започне с четническа акция.

В началото на 1873 г. Търновският революционен комитет без да се допита до БРЦК в Букурещ се обявява за централен с подготовка на въстание. Специален пратеник в Белград търси помощ от страна на Сърбия. Там той се среща с Л. Каравелов и П. Хитов, с които обсъжда възникналата ситуация. Междувременно сръбското правителство отказва каквато и да е помощ за проектираното въстание. В същото време П. Хитов дава надежди на планираната акция, без да съгласува мнението си с Централния комитет в Букурещ.

Хаотичното състояние, в което попада Вътрешната организация и проявената организационна немощ от страна на БРЦК в Букурещ налагат идеята за свикване на общо събрание, което да реши спорните въпроси. През март 1873 г. БРЦК взима решение да се намери подходящо лице, което да продължи работата на Левски по укрепването на комитетската мрежа по места. Изборът пада на сливенския учител Атанас Узунов, който в продължение на около месец се справя добре с възложената му задача, но при опит да убие хасковския чорбаджия Хаджи Ставри е заловен и изпратен на заточение.

На 11-12 май 1873 г. се провежда първото след смъртта на Апостола общо („главно”) събрание в Букурещ. От вътрешността на страната присъстват само двама души. Събранието отменя устава на организацията, а с това и основната идея на Левски за централизирано ръководство и строга дисциплина при подготовката на въстанието. Следващото общо събрание, проведено на 20-21 август 1874 г., избира Централен комитет в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Олимпий Панов и Тодор Пеев. Той трябвало да подготви ново събрание през декември 1874 г. На Русенския комитет се възлага възстановяването на комитетската мрежа в страната.

През есента на 1874 г. БРЦК определя за заместник на Левски Стефан Стамболов. През ноември той започва своята дейност и съумява да възстанови редица комитети, но когато разбира, че турската полиция е по следите му, преминава в Румъния.

На 26 декември 1874 г. в Букурещ се провежда ново общо събрание. То обсъжда въпроса за организацията на предстоящата дейност и промените в програмните документи на комитета. Възникналите противоречия осуетяват възможността за конструктивна работа. Избира се времена комисия в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Иван Адженов и Т. Пантелеев (той отстъпва мястото си на Хр. Ботев), която трябвало да подготви ново събрание, насрочено за март 1875 г. Комисията обаче не изпълнява поставената задача.

Кризата, обхванала революционната организация след смъртта на Левски, се отразява особено болезнено върху дейността и идеите на Каравелов. През декември 1872 г. той е принуден да спре в. „Свобода”. Издаването му е възстановено под името „Независимост” през февруари 1873 г., но през октомври 1874 г. и този вестник спира да излиза.  През януари 1875 г. Каравелов започва да издава сп. „Знание”. Основните причини за това трябва да се търсят в идейното разминаване, което настъпва между него и дотогавашните му съратници, ръководени от Хр. Ботев.

Христо Ботев начело на революционното движение

В средата на 70-те години в живота на българската революционна емиграция настъпват значителни промени, свързани с новите идеи, пропагандирани от най-влиятелната личност в средите на „младите” – Хр. Ботев. Проблемът за решителното действие, за народното въстание като неминуема преден план. В много отношения този проблем се налага от самото развитие на Източния въпрос и настъпилата на Балканите кризисна ситуация през 1875 г.

Хр. Ботев е роден в Калофер в семейството на видния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова -Петкова. След като завършва основно образование в родния си град, със съдействието на Найден Геров той заминава за Одеса. С материалната подкрепа на Одеското българско настоятелство учи във Втора одеска гимназия от 1863 г. до 1865 г. Заради увлечението му по идеите на руските революционни демократи Ботев е отстранен от училище. След изключването му от гимназията остава още около година в Одеса. През 1866 г. учителства в българското село Задунаева, Бесарабия.

Престоят на Ботев в Русия има важно значение за идейното му съзряване. В Одеса той попада под влиянието на идеите на Н. Чернишевски и Н. Добролюбов. Дружи с полски емигранти, преселени там след неуспешното полско въстание от 1863-1864 г. Възхищава се от техните революционни възгледи и от нетърпимостта им към руското самодържавие.

През 1867 г. Хр. Ботев се завръща в България и известно време замества баща си в Калоферското училище. Пламенната реч, произнесена на 11 май, предизвиква възторга на съгражданите му и недоволството на местните чорбаджии. През октомври същата година заминава за Русия, за да продължи образованието си, но спира в Букурещ, а след това се установява в Браила.

В Румъния Ботев се свързва с революционната емиграция. Попаднал във водовъртежа на събитията, той се възхищава от четническата тактика и през лятото на 1868 г. се готви да премине на юг от Дунав с четата на Жельо Чернев. По този повод написва стихотворението „На прощаване”. След осуетяването на този четнически опит се премества в Букурещ и известно време учи в Медицинското училище. В късната есен на 1868 г. останал без средства, живее в запустяла вятърна мелница, където се среща за кратко време (ноември-декември) с В. Левски. Без съмнение прозренията на Апостола оказват влияние при по-нататъшното идейно формиране на младия Ботев.

На 10 юни 1871 г. в Браила Ботев издава брой първи на в. „Дума на българските емигранти”. Още в уводната статия той отхвърля реформизма в българското освободително движение и му противопоставя революцията като единствено правилен път  към освобождението. В четирите броя на вестника той публикува и своите поетични творби, и своите разбирания за освободителното движение. Категорично отхвърлящ всякакво съглашателство, Ботев говори за народната революция, чрез която българите ще осигурят своето бъдеще и заедно с останалия славянски свят ще дадат приноса си за развитието на „човещината”. Публикуваните във вестника материали доказват, че Ботев е запознат с идеите на буржоазния либерализъм, на революционния демократизъм, на анархизма, с учението на социалистите утописти. Като достатъчно образован за времето си човек, възторжен последовател на новото и фанатичен отрицател на старото, като поетична натура с присъщите й полети и падове, Ботев заимства от тези учения различни идеи. Той се стреми да вземе най-пригодното според него за българския народ.

Под влияние на анархизма Ботев отрича държавата, а от социалния утопизъм възприема стремежа към равенството. Зародиш на нова обществена организация той вижда в общините, в еснафските сдружения, в културно-просветните дружества на българите от онова време. Утопичните идеали на Ботев за бъдещето на българското общество са свързани и с възгледа за съвместна борба на народите за социална справедливост. В памфлета „Смешен плач” той прави блестяща защита и възхвала на Парижката комуна от 1871 г. и подлага на остра критика капиталистическата система. В заключителната част на статията Ботев заявява: „Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са и фактове, и епохи исторически, които ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса на човечеството.”

Поради липса на средства първият вестни на Ботев прекратява съществуването си твърде бързо. В продължение на две години той сътрудничи на в. „Свобода”, работи в печатницата на Каравелов, издава за кратко в. „Будилник”. През 1874 г. Ботев се включва активно в живота на емиграцията и изявява открито радикалните си политически разбирания. След като Каравелов спира издаването на в. „Независимост”, през декември 1874 г. Ботев започва да издава в. „Знаме”, който излиза до есента на следващата година.

В новия вестник Ботев подлага на безпощадна критика възгледите на Л. Каравелов за съюз със Сърбия. Той отхвърля категорично просветителството и либерализма и обосновава идеята за революцията като единствено средство, което може да доведе до освобождението на българите. Като ратува за „революция народна, незабавна, отчаяна”, Ботев отхвърля политическите комбинации, осмива дуализма, критикува „Добродетелната дружина” за политиката, която следва, и подчертава, че българският въпрос трябва да се реши със силите на българския народ.

Непримирим противник на балканския национализъм, Ботев издига идеята за обединение на балканските народи в една федерация, но за разлика от своите предшественици той акцентира на социалните аспекти на това обединение. Само свободни хора според него могат да се обединят в истински федеративен съюз на справедливи и демократични начала. „Сегашният обществен ред, който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на турците, и на българите. Затова всеки, който е обезправен от този ред, който е осъден от него да се бори с нуждата и глада, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел и брат” – пише Ботев.

Макар да издига българската революционна мисъл на по-висока степен, Ботев отстъпва от позициите, които налага и отстоява Левски. Той не обръща необходимото внимание на предварителната подготовка на въстанието. Според него у народа е стаен революционният инстинкт и е достатъчно той да бъде призован, за да се вдигне на въстание. За разлика от  Левски, който разчита на масово народно въстание като основно средство за освобождението, Ботев е привърженик на комбинираната тактика – въстание без сериозна подготовка, съчетано с навлизането на чети от съседните страни. Той подлага на жестока критика чорбаджиите и висшето духовенство и ги причислява към враговете на народа.

Източната криза и българите

През лятото на 1875 г. Източният въпрос навлиза в нова фаза. Започналото през юни въстание в Херцеговина е последвано от въоръжено надигане в Босна през август. Въстанието в тези две области поставя началото на т.нар. Източна криза, която продължава цели три години. Опитите на Портата да реши въпроса със сила се оказват неуспешни. Подкрепено от черногорци, сърби, хървати, словенци, въстанието разширява своя обхват и спечелва симпатиите и подкрепата на голяма част от европейската общественост.

Източната криза активизира политиката на великите сили, като всяка от тях използва създалата се ситуация, за да защити или прокара своите интереси. Русия отново поставя въпроса за автономията на балканските народи, издигнат през 1867 г. Заедно с Германия и Австро-Унгария тя предлага консулите на трите държави на Балканите да се намесят в събитията за мирно разрешаване на проблема. Тази инициатива е подкрепена от Франция и Италия. Единствено Англия отказва да се присъедини към издигнатата идея, тъй като според нея това нарушавало държавния престиж на Османската империя.

Въстанието в Босна и Херцеговина предизвиква възторг сред българската емиграция на север от р. Дунав Хр. Ботев реагира мигновено чрез в. „Знаме”. „Захваща се вече драмата на Балканския полуостров. Многословний Восточний вопрос, който до вчера се мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своя трети акт и няма съмнение, че той ще да се изкара до края...” – пише той.

В резултат на създадената обстановка по инициатива на Хр. Ботев и Стефан Стамболов на 12 август 1875 г. в Букурещ се свиква ново общо събрание на БРЦК. То решава да вдигне въстание, за да се използва благоприятната ситуация. Избран е нов БРЦК в състав: Иван Драсов, Хр. Ботев, Драгоя Шопов, д-р Христо Чобанов и Д. Ценович. Според приетия план страната е разделена на райони, в които трябвало да се изпратят пълномощници на комитета, за да подготвят въстанието. Освен това Ботев е изпратен в Русия, за да привлече тамошните българи за делото. Специална делегация начело с П. Хитов и Д. Ценович посещава Белград, за да информира сръбското правителство за българската инициатива. За пореден път Сърбия се отнася резервирано към планираното от българите действие.

От изпратените във вътрешността на страната организатори сериозна дейност развиват Ст. Стамболов в Старозагорско и Н. Обретенов в Русенско.

Старозагорският революционен комитет решава въстанието да се обяви на 16 септември, като въстаниците се съберат в околностите на града. След превземането на Ст. Загора се предвиждало разрастване на въстанието и овладяване на съседните селища. На уречения ден и място се явяват само 24 души. Поради своята малочисленост въстаниците не се решават да нападнат града. Предвождани от Ст. Стамболов, те се отправят към прохода Хаинбоаз, където очакват да се свържат с други въстанически чети. В завързалите се по пътя сражения загиват братя Жекови. Четата постепенно се разпада, а Стамболов и близките му помощници се прехвърлят в Румъния.

По същото време се появяват и две малки чети – едната в Русенско.....