Joomla Software solutions Template

Payday loan

ФРГ ( Западна Германия ) през периода 1945 – 1990 година

1.

Осми    май    1945   година   е   датата  ,   в   която   Втората   Световна   война  , приключва   с    поражение   за    Германия .  Въпреки   че    отделни    германски части    продължават    да    се    сражават   до    11    и    12 май  , а     военните действия    в    Азиа    продължават    до    началото   на    септември   , в   Европа войната    е    приключила . За    Германия    войната    приключва    с    безусловна капитулация   ;   войските    й    са    разбити     или    пленени;    икономиката   и инфраструктурата    й    са    разрушени;    правителството    не    съществува; територията    й    е    окупирана.     Бъдещето    й    е    изцяло    в    ръцете    на победителите.

2.

Планът "Маршал" довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна (западна) и социалистическа (източна) икономика. През пролетта на 1948г. в Лондон се провежда конференция между САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. По това време има четири окупационни зони в Германия – Американска, Английска, Френска, Съветска. Английската и американската част се обединяват, създавайки                                                                                          Бизония. Изработена е конституция и на 8 май 1948 г. е приета. На 23 същия месец се ражда Федерална Република Германия от обединяването на  Бизония и френската окупационна зона ,със столица Бон. През октомври месец 1949 г. е основана ГДР, когато СССР предава властта на ГЕСП - източногерманска сталинистка партия. ФРГ е обявена за "напълно независима" на 5 май 1955 г. Тя първоначално е съставена от 12 провинции . Резултатите от плана са бързото възстановяване на участниците в него.Особено много това се отнася до западните територии на Германия (ФРГ), където американските капитали и инвестиции, съчетани с техническите традиции и самодисциплина на германците, изключително бързо възстановяват не само икономическия потенциал на разрушена Германия, но и мощните германски индустриални корпорации. Така се поставя началото на новата следвоенна германска икономическа мощ, която умелата политика на Конрад Аденауер съчетава с една нова система на демокрация, създала това, което е съвременна Германия. Особено впечатляващ е Западногерманският растеж Wirtschaftswunder /икономическо чудо/. Само в краткото време между 1948 и 1952 година германското индустриално производство нараства с 10%, а реалният брутен продукт с 67%. Производството на стомана, което към 1946 г. почти е спряло през 1960 г. достига 34 млн. тона и е най-голямото в Европа. Мощните химически, електротехнически, металургични, автомобилни компании възстановяват своето производство и отново стават индустриалните гиганти на Европа. Това се отразява благоприятно и върху другите сфери на западногерманската икономика. Липсата на военни разходи и значителните американски капитали и инвестиции са съчетани с умелата политика на икономическа интеграция с Франция и други западноевропейски държави, както и с целенасочената инвестиционна политика на държавата, особено по времето на Конрад Аденауер.По време на войната почти целия промишлен потенциал, ресурсите, транспорта, аграрното стопанство са подчинени на Третия райх, превърнати в придатък към мощното германско военно производство.

3.

През август 1949 се провеждат избори  и за президент на ФРГ е избран водачът на свободните демократи Теодор Хойс, а за канцлер е избран християндемократът Конрад Аденауер, който заема поста чак до 1963г. Християндемократите успяват да възстановят икономиката на Германия. Това се осъществява чрез парична реформа, като така се слага край на черния пазар, както и чрез увеличаване на производствената активност.Благодарение на съхранения индустриален потенциал и квалифицираната работна ръка ръста на германската икономика достига 10% за периода на 50-те години. Така ФРГ се превръща в най-големия износител и инвеститор в Европа.

През 1952 окупационният статут е отменен и Германия прави постъпки за присъединяване към НАТО и Западноевроепейския съюз. През 1956 и 1957 започват реформи в германската армия.Въпреки успехите обаче влиянието на християндемократите спада. През октомври 1963г. Аденауер подава оставка и предава поста си на идеолога на „икономическото чудо” Лудвиг Ерхарт.

Въпреки това Аденауер остава председател на ХДС ( християндемократичния съюз ) до 1966г. В периода на неговото управление се постига  висок жизнен стандарт. Постепенно ФРГ се превръща в най-големия износител и инвеститор на континента.Оставката на Ерхард като канцлер през 1966г. дава възможност за “голяма коалиция” между социалдемократи и християндемократи. На парламентарните избори през 1969г. ГСДП ( Германо-социалистическата демократична партия ) за първи път прескача стратегическите 40% от подадените гласове. Заедно с либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) съставят правителство на “малката коалиция”. Канцлер от 1969г. е Вили Бранд. Той разчита на мнозинство от 12 депутата. След изборите през 1972г. правителството получава мнозинство от 42 депутата. Поради шпионски скандал Бранд подава оставка като канцлер и през май 1973г. е формирано ново правителство на “малката коалиция” с канцлер Хелмут Шмид, което управлява ФРГ до септември 1982г. На 12 август 1970г. е сключен договор между СССР и ФРГ, който гарантира териториална цялост на европейските страни и ненарушимост на границите с Полша по линията Одер – Ниса и тези с ГДР. В средата на 70-те години председателското място в ХДС ( християндемократичния съюз ) е заето от Хелмут Кол. Повишаването на цените на нефта по време на първия петролен шок през 1973 г. открива поредица от кризи, разтърсващи Федерална­та република. „Малката коалиция" печели с минимално предимство общите пар­ламентарни избори през 1976 г., но едновременно с това нараства вътрешното напрежение в отношенията между партньорите. На изборите през 1983г. християндемократите печелят 48% от подадените гласове. За канцлер е избран Хелмут Кол. След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989г. коалицията ХДС (християндемократичен съюз ), ХСС (Християнсоциалния съюз ) и СвДМ (Свободната демократическа партия ) с канцлер Кол подготвят обединението на Германия в единна държава. Обединението се извършва на 3 октомври 1990г.

Християндемократите на канцлера Кол запазват мнозинството си в коалиция с ХСС (Християнсоциалния съюз ) в избрания през 1994г. нов Бундестаг. Извършва се бърза приватизация и едновременно с това оздравяване на държавните предприятия от източната част на страната. Поставено е началото на стопанско обединение и постепенно уеднаквяване на жизнения стандарт на немците.