Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове управленски решения

1. Увод

Взимането на управленско решение е сред най – важните елементи на управленския  процес. Тъй като субектите на управление осъществяват редица функции, то може да се каже, че между управленското решение  и управленските функции има двупосочна или  двустранна връзка. Тя се състои в следното: решението се съдържа във функциите, а функциите се съдържат в решението.

Както е известно, за взимане на всяко решение трябва да има две подсистеми- множество алтернативи и ограничения.

Основното при взимане на решения е  да се съберат колкото се може повече мнения или информация и върху тази основа да се стигне до решение.                 При вземане на важни решения, ръководителят трябва да се основава не само на фактите или базата от информация, но и  на мненията, защото в много случаи един или друг факт може да заблуждава, ако не е взет в правилния общ смисъл (в контекста) или да липсват основни, съществени факти.

2. Класификация на решенията

Решенията могат да се класифицират по различни признаци:

о   в зависимост от характера на проблемите и нивото на което се вземат – те биват стратегически, тактически и оперативни;

о   според продължителността на действието им – те биват еднократни и перманентни;

о  според своята природа или сферата на приложение – те биват  икономически, технологически, организационни, административни, социални;

о   в зависимост от мащабите на действие – те биват  глобални и локални;

о  според необходимото време за осъществяването им - дългосрочни, средносрочни, краткосрочни;

о   в зависимост от степента на неопределеност в която се вземат – те биват силно структурирани (детерминирани), слабо структурирани (вероятностни);

о  по носителя на въздействието – те биват  устно-  разпоредителни, документално- фиксирани;

о   по направлението на въздействие - вътрешни и външни;

о   по начина на вземането им -  те биват индивидуални и групови

о  според това дали решенията са ясни или неопределени – те биват  програмирани и непрограмирани.

Класифицирането на решенията позволява да се изявят типови решения характеризиращи се с определен набор от признаци и да се изработи типология на ситуациите и на тяхното решаване (когато е възможно) и особено при организиране на изпълнението им и контрола върху тях.

Разбира се, настоящата разработка е твърде кратка, но все пак може да се направи кратка характеристика на някои от видовете управленски решения.

Така например, програмираните решения са  недвусмислени, ясни решения, те касаят  добре изяснени проблеми, които обикновено са ежедневни и често повтарящи се. Непрограмираните решения са  неопределени и не във вид на директно изпълнение. Те са уникални по природа и към тях не може да се подходи по стандартен начин.

Индивидуалните решения  се взимат еднолично от управителя на предприятието.      Съществуват редица фактори, които влияят върху процеса на индивидуално вземане на решение: на първо място, това е субективизмът. Субективизмът е неизбежен при индивидуалното  вземане на решение. Всеки човек притежава своя собствена ценностна система, която влияе на оценката и поведението му. В най-голяма степен влияние оказва личността на ръководителя, който взема окончателното решение, но въздействат и събиращите информация, извършващите подбор и преценка, определящите критериите и тяхната ранжировка, подаващите обратна информация и т.н.

За съвременната фирма обаче са много характерни груповите решения. Предимствата им са, че има  обединение на ресурси (различни гледни точки, информация, способности), разпределение на труда, ангажираност към решенията.  Недостатъците на този вид решение могат да се изброят в следното: губи се повече време; има натиск към коформизъм; доминиране на лидера или друга малка част от групата; разпределение на отговорността. Груповите решения могат да доведат до конфликт.

При груповото вземане на решение, трябва да се определят няколко термина:

• Групово мислене — появява се в групи, които са сработени с цел запазване комфорта на групата; илюзия за неуязвимост, комформизъм, автоцензура.
• Групова поляризация — крайните позиции в една дискусия стават още по-крайни.

Стратегическите решения се свързват със стратегическото управление на фирмите. Стратегическото управление способства организацията своевременно да вижда промените, настъпващи в обкръжаващата среда, а произвежданите изделия и стоки да приспособява към тези промени. В рамките на възможностите си да избира оптимална стратегия за развитие и успешното й реализиране. На съвременния етап стратегията е един от съществените белези на системата на стратегическо управление на организации, фирми и предприятия.           Използването на стратегическото управление създава условия и възможност за:

• Повишаване качеството на вземаните решения;
• По-правилно формиране на приоритетите за разпределение и използването на ресурсите по време и място;
• Увеличаване или спечелване на конкурентно предимство на пазара за предлаганите стоки и услуги;
• Осигуряване на възможност за гъвкави промени и адаптация към обкръжаващата среда и ситуации с оглед достигане на перспективи в своето развитие;
• Оценяване ефективността на действията си в условията на своите възможности и тези на системата

Ето защо, стратегическото решение  се свързва с дългосрочното развитие на организацията.

Оперативното решение пък от своя страна се свързва с ежедневната дейност на организацията, с обичайното управление на персонала, ресурсите и пр.

По отношение на тактическото решение може да се каже следното: то касае  различни групи системи:

• системи, използвани при оценка на резултатите от дейността на организацията по настоящем и в перспектива. Качествената страна на оценката на решението  обикновено се нарича ориентир, а количественото съдържание – задание.
• системи, по които се създават отношенията на единицата с нейната външна среда;
• системи, по които се установяват отношенията и процедурите вътре в организацията. Обикновено те се наричат организационна концепция.
• системи, съгласно които единицата извършва своята ежедневна дейност, наречени основни оперативни способи.

Част от решенията могат да бъдат устни. Друга част задължително трябва да бъдат документирани от управителя.  Пример за подобно решение е например решение за  провеждане на инвентаризация в организацията, различни решения по отношение на правилника за вътрешния ред  и пр.

Решенията, според сферата им  на приложение касаят различни страни от дейността на организацията.  Тези решения се свързват с финансите на организацията, самата структура, различните взаимодействия, филиали, създаване или закриване на нови пазари, линии и пр.

3. Заключение

Според съвременните управленски концепции, съществуват редица управленски решения, като например:

• Стратегически решения, които могат да бъдат, от своя страна:
• Целеви – свързани са с политиката на организацията;
• Координационни – координират се целите, задачите и ресурсите във времето;
• Структурни – отнасят се до изграждането, промяната, усъвършенстването на организацията.

Съществуват също и оперативни решения – вземат се по всеки текущ проблем, основни решения, които съчетават предходните две,  спомагателни решения, допълнителни решения,  текущи, срочни, дългосрочни решения и пр.

Отделни автори посочват също така и решения,   свързани с глобалната или локалната дейност на организацията, решения, свързани с персонала, администрацията, стратегията, тактиката, оперативната дейност  и пр. елементи, свързани с организационния живот.

Може да се обобщи: съвременното  управление на единиците  се основава на вземане на решения, по отношение на тяхната бъдеща дейност, съобразявайки се с изискванията на средата.