Joomla Software solutions Template

Payday loan

Базиликата е била широко разпространена  в  Балканските земи още през ранно византийският период. От този период са разкрити около 80 ранновизантийски базилики по българските земи.

През първите години на християнството в Средновековна България (866 – 870г.), започва строежа на монументални християнски  сгради. В този период се градят базилики – най – величествените и големи по обем църкви в средновековна България – главно в Плиска, Преслав в западните части  на страната.

Широкото разпространение на старинният базикален тип в България след 865г. е интересно явление  в българската ранносредновековна архитектура, тъй като е известно, че  по това време  вече не се строят църкви с базикален план в Константинопол, където те са заменени от куполните постройки. Базилики са били първите църковни сгради, както в Плиска  и Преслав така и в други  раннохрисиянски центрове. Най – много постройки са  издигнати в столичният център, което се стимулира и от и от престоя на латинските мисионери през 866 – 870г., допринасящи за утвърждаването на характерният за римоапостолистическите нужди базиликален тип.

В практическата работа на епископите, която се състой в освещаването на църкви и посвещаването на свещеници – участието на княза определя до голяма степен, местата където възникват първите епископии.  Така  в първите десетилетия след покръстването в страната са построени  около 25 базилики, отличаващи се по размери и архитектурни особености.

Безпорно най – монументалната църква от периода на ранното християнство в България е Голямата Базилика  в Плиска. Тази базилика се намира на 1,5км, североизточно от  от източната порта  на  каменната стена и е част от монументалната архитектура на Вътрешният град. Олтарната й част е изградена  върху развалините на по – стара кръстовидна постройка. Тази хрисиянска култова постройка е била напълно разрушена, като на мястото са останали  само подложките  на основата й, подсилени с пилоти.

Голямата базилика има огромни размери, от където идва името й.

Базиликата в Плиска е част от манастирски архитектурен комплекс. Тази базилика е играела ролята на централен храм на комплекса. Нейната функция на главен манастирски храм , се обяснява от повечето изследователи с отдалечеността й от  дворцовите постройки в Плиска. В началният период от съществуването си , базиликата е  имала сложни функции и е играела ролята на архиепископски храм и столична катедрала, както и на место за религиозен култ на живеещото  в архиепископията монашество. След преместването на столичният център в края на IXв., тя губи някои от функциите си и се превръща изключително в манастирска църква. Отдалечеността й от дворците в Плиска може да бъде обяснено  с изграждането й върху останки от  мартириум, свързан с началото на християнството в българската  столица около средата на IXв. Сиздигането на базиликата  на мястото на първият християнски строеж, тя наследява  реликвите и традициите на българското християнство от периода преди  официалният акт на покръстването през 864г.

При проучванията на Голямата базилика, не се изяснява напълно, дали е била построена, като съсредоточие на архиеписковксата резиденция и култово място на  монашеският комплекс. Резултатите при разкопки получават различни тълкувания в тази насока.

Планът на базиликата се състой от атрий, триделен притвор и трикорнен наос с тристранно оформени отвън три абсиди. Дължината й е 99м., а ширината – 29,5м, от които атрият оформен с портици  на севената и южната страна е дълъг 50м., а на изток, където завършва с триделен притвор, както и на запад при главният подход към вътрешността е широк също 29,5м.

Градежът е от редуващи се ред рялани камъни с 5 реда тухли, слагани правилни редове, а по – голямата част от мраморните колони са сполии от по – стари постройки.

Основното проучване на паметника започва през 1899г. с работата на Руският археологически институт в Цариград под ръководството на Ф.Успенски и К.Шкорпил.

Изследванията са продължени от  В.Иванова, К. Миятев, Н. Мавродинов, А. Рашенов. През 1960 – 1970г. разкопките се ръководят от Ст. Михайлов и И. Щерева; през 1971 – 1973г. от Ст. Ваклинов и И. Щерева, а през 1972 – 1973г. от Т.Тотев и П. Георгиев.

През следващите години провежданите разкопки са насочени към разкриването на манастирският комплекс около базиликата. Тези проучвания се ръководят от Павел Георгиев с участието на Ст. Витлянов.

В научната литература има две становища относно предназначението на базиликата. Според някои (К.Шкорпил), тя е била преди всичко с манстирски характер, а други смята ,че е княжеска и архиепископска църква (К. Миятев, Н. Мавродинов).

Относно времето на изграждане всички изследователи са единодушни че нейният ктитор е княз БорисI.

В изграждането на Базиликата се открояват два основни етапа на  строителство, при които са изпълнявани два съществено различаващи се един от друг планове. Още в първоначално заложеният план, тя е била огромна сграда – повече от 102м. дължина и 29,5м. ширина. В западната й половина се намира построен атриум, пред чиято западна фасада  се издава масивно, почти квадратно тяло, предвидено в полуприземната си част за дълбок пропилей. Дворът в артиума е бил ограден от три страни с портици от редуващи се зидани  стълбове и колони, както те са запазени  днес само от изток. Притворът е бил неразчленен и което е особено важно, без входове в северната и южната си стена.  Трите кораба на наоса са били разпределени  също с колонади  от стълбове и колони, в чиято система на редуване  е изявена напречна ос, по която  в страничните стени са оставени входове. Страничните  кораби отначало са били проектирани да завършват с плитки правоъгълни ниши, оставени  в източните страни. В хода на изпълнение на този план, още преди монтирането на колонадите, страничните кораби са били преградени и са оформили  квадратни помещения с входове към тях. С абсида, изтеглена силно на изток, е бил само централният кораб.

В този план освен традиционните за старохристиянската и ранновизантииската  базилика елементи и форми се наблюдават и нямои особенсоти, които позволяват  той да се свърже с определен етап на църковното стройтелство  след покръстването у нас. Показателни в тази насока са пропилеят пред атриума  и устройството на олтарната част , както и  едноставният сравнително затворен притвор. Анализът  им показва, че те са характерни  за западното църковно строителство  и главно това от Аквилейският патриархат, представители на чието духовенство влизат в състава на т.нар. латинска мисия, работила за покръстването на българите между 866 и 869г. Тези данни, както и наблюденията около разрушаването на мартириума и залагането на основите на базиликата бърху неговите останки сочат, категорично че  началото на нейното изграждане следва да се отнася непосредствено след 866г., по време на престоя на подчинено на Рим духовенство.

Внимателният оглед на останките от градежа, положен на първоначално заложеният на терена план,показва, че сградата не е била довършена според  неговите особености. Още в хода на изграждане  на стените плана е бил изменен в най – съществените си елементи. Промените настъпват при едва очертана суперструкция, предимно в източната половина на строежа.  Най – съществени са те в олтарната част.  Отстрани на централната абсида, са добавени две нови, с които олтарът става триабсиден. Сериозни промени настъпват в западният в западният край на строежа. Първоначално заложеният масивен пропилей е бил изоставен във външната си  половина, а останалата – включен в нова постройка, сиобразена изцяло с ширината на атриума. В нея е бил оформен портик и ъглови помещения, както в източният край на атриума. Притворът също е бил преустроен, както връзките му на изток към корабите и на запад към източният портик на атриума са по – изразителни. Оставени са нарочни входове и на север и на юг. Отначало само от южната му страна, а малко по – късно и от северната, са били пристроени помещения над притвора и страничните кораби от наоса.  За целта в притвора са били заложени напречни стилобати, носещи два чифта колони, чийто арки са подкрепяли галерийният етаж.Непокътнат от промените остана напрактика наосът. Характерът на изменения в плана на базиликата, напрактика, сочи за идеологически причини за тяхното налагане. С тях били пренебрегнати напрактика всички характерни черти за строежа на  западното църковно строителство: моноабсидният олтар, пропилеят – кула от запад, единственият притвор, без галерия над него и страничните кораби. Изграждане на трисъставен олтар с пряка връзка между презвитериума  и парамебите, галериен етаж над  притвора и страничните  караби, трибелон между притвора  и централният кораб, двор, ограден с портици от всички страни, и редица други белези сочат, че промяната е извършена  под ръководството на византийското духовенство. С тях Голямата бсзилика в Плиска се доближава плъно до характеристиките на катедралните храмове в Константинопол. Главните мотиви произтичат от желанието устройството й да е подчинено на изискаванията а константинополския богусложебен ред и дворцово – църковен церемониал. Всичко това, дава основания да приемем, че преустройството на храма е било извършено  след прогонването на западното духовенство от България и замяната му с византийска църковна мисия пре 870г.

Поради рухване или повреди на нейни конструкции, което наложило преизграждането им в едно със стените. За облекчаване, тежеста на терена в стените били използвани пет вместо триредови тухлени пояси. Т5ова наложило преизграждането им почти в основи.  Ясни следи от глемите ремонтни работи са били установени на различни места както в рамките на базиликата, така и в очетанията на комплекса около нея. На площ от около 3000м кв.м е разслан около 150куб.м, хоросанов трошляк. Приблизително токолва отпадъци от рушевини постъпили и в голяматс яма за гасене на вар, изградена във връзка с първоначалният строеж на базиликата, северозападно от нея. Тук те послужили за заравняване на терена, преди строителството на оградната стена с блоков градеж и постройки в западната част на манастирският комплекс.   От проведените разкопки става ясно че по време на преизграждането на базиликата, на север от нея теренът е бил с по – стри изкупни работи,проведени във връзка с изграждането на мартириума или със строителството на самата катедрала.

С преизграждането на стените на базиликата от север на нейният притвор е бил изграден втори анекс със стълбище, което трябва да свържем не токова с необходимост за изкачване към галерите и от тази страна, колкото от връзка с централната сграда от архиепискокският комплекс, макар че зидът на нейният подтик е долепен на фуга  към помещението анекс. След цялостното завършване на строежа, планът е бил обогатяван още на два пъти с новоизградени части. Най – напред отстрани на помещенията пред пастофориите, определен още от Н. Мавродинов, като митатиорни, били добавени две помещения. С тях корпусът на базиликата придобил симетричен вид. Под пода на новотоизграденото южно помещение е била оформена  голяма четирилистна по форма, писцина и то е имала функцията на кръщалня. В настилката на неговият пандан от север е бил положен фундамент за олтарна маса от типа гроб – олтар. Ст. Михайлов го определя като мартириум, главно поради наличието на отделни човешки кости в очертанията на основата на олтарната маса. Оформлението на последната е извършено с полагането на трето, последно подово ниво в базиликата и тротоарната настилка около нея. Според П. Георгиев това помещение е изградено като мавзолей на ктитора на базиликата княз БорисІ. Изграждането му ориентировъчно съвпада с периода на управление на българският владетел (към края  70 – те год  - началото на 80 – те на IXв). Но едва в началото на на първите десетилетия на Xв., с изграждането на гроб – олтар, помещението се превръща в мартириум на погребан там мъченик или светец, най- вероятно самият княз БорисI, който по това време бил канонизиран. Четвъртия кораб на наоса на базиликата се явява зала – параклис на запад от мартитиума с дължина 23,10м. и ширина 5м. Тази сграда е израз на изключителната почит и култ към княза. Положението на параклиса, в едно с помещението мартитиум, е типично за местата на гробничните постройки на монаси и владетели ктитори към старохристиянски и ранновизантийски църкви от Изтока. Разположен от към страната на манастирските дворове, той се е намирал на основният подход от монашеският тракт към наоса на базиликата и несъмнено е най – удобната богуслужебна площ за братството на манастира.

Проследяването на строителната история на базиликата показва, че първите строежи около нея са се появили едва по време на нейното преизграждане съгласно новия, съобразен с новият богуслужебен ред , план и устройство, т.е. не по – рано от няколко години след пристигането на византийското духовенство, начело с епископи в българската столица.