Home Икономика Публични финанси

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Публични финанси ПДФ Печат Е-мейл

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Държавен бюджет

1.Същнаст на бюджета – терминът бюджет има латински произход. От повечето автори неговата същност се свързва с фин. документ за приходите и разходите на държавата. От юридическа гледна точка, бюджетът представлява фин. план на държавата, приет от законодателния орган (парламента) като закон. От икономическа гледна точка бюджетът е фин.план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт, с оглед формирането на парични средства на национално и регионално ниво и тяхното насочване за покриване разходите на държавните и общински органи на управление при изпълнение на техните функции. Някои автори разглеждат бюджета като опис на предполагаемите приходи и разходи на държавата за текущата година.

2. Предпоставки за възникване на бюджета:

а) висока степен на развитие на стоково-паричните отношения

б) изграждане  на централизирана държава

в) установяване на парламентарно-демократична форма на управление

3. Принципи за изграждане на бюджета:

а) общи принципи - определяне на  приходите, степенуване на държавните разходи, съгласуваност м/у потребностите и средствата за тяхното задоволяване и търсене на най-голямата изгода от държавните разходи.

б) спец. принципи – плътност на бюджета, точност, реалност и единство.

4. Видове държавни бюджети:

а) в зависимост от териториалния обсег на бюджета, той бива: републикански, федерален (обхваща приходите и разходите на цялата държава), общински (обхваща прих. и разх. на местните органи на власт)

б) в зависимост от х-ра на бюджетните разходи – редовен, извънреден

в) в зависимост от изпълнението на бюджета – бива бюджет за изпълнение и изпълнен бюджет

5. Бюджетен процес – обхваща:

5.1. Съставяне на проектобюджет

5.2. Обсъждане и приемане на проектобюджета

5.3. Изпълнение на бюджета

5.4. Приключване на бюджета и отчитане на изпълнението.

Източници на финансови средства и

методи за акумулирането им

1. Източници на фин.средства – когато става дума за изт. на фин.средства те обикновено се свързват с данъците, което не е точно, т.к. данъците са метод за набиране на фин.средства. В случая става дума за икономическите източници на фин.средства. Те могат да се разделят на външни и вътрешни източници на фин.средства и се свеждат до БВП и националното богатство на една страна.

Когато фин.средства на държавата се получават от чужбина става дума за външни източн. на фин.средства.

а) вътрешни източници на фин.средства – при тях първостепенно значение има БВП. Той изразява съвкупност от  всички произведени от нац.стопанство стоки и услуги в продължение на 1 г., след като от тях бъде приспаднато междинното потребление (амортизация, изчисл. + косвени данъци + нац.доход). Фин.средства на цялата държава се намират в пряка зависимост от мащабите и величината на БВП. Ето защо цялата държава се стреми да провежда такава политика, която да и осигури икономич.растеж и увелич. на темповете на нарастване и обема на БВП. От неговия размер в същност зависи жизнения стандарт или качеството на живот на насел. в една страна. Поради това БВП се явява осн. макроикономическа величина за степента на развитие в цялата икономика.

Основен показател е БВП на глава от населението.

Друг вътр.източник на фин.средства е нац.богатство.

Нац.б. обхваща всички създадени и натрупани материални и духовни блага и природни ресурси на държавата към даден момент.

б) външни източници на фин.сред. – те са БВП и нац.б. на др.дър. Те могат да бъдат използвани в мирно време или по време на войни. Формите на използване в м.вр. са влагането на капитали, кредитите, помощите и др. Съвсем др. е пол. по вр. на война. Тогава те имат х-р на грабеж или са под формата на репараци

2. Методи за акумулиране на фин.ср. – разгр. 3 метода за акум. на фин.ср.

  1. Данъци – намира проявление в прилагането на с-ма от повече или по-малко на брой данъци
  2. Данъкоподобния метод – включват се таксите, патентите, глобите, лихвите и др.
  3. Неданъчния метод – включва държавния кредит, приватизация. Посочените методи нямат равностойно значение

Първостепенната роля принадлежи на данъчния метод. В последно вр. обаче значително се повишава прилож. на неданъчните методи.

ДАНЪЦИ

1. Произход на данъка – произхода на данъците и развитието им е успоредно с това на държавата. Неразривната връзка м/у данъците и държавата е дала основание на някои автори да твърдят, че както парите, така и данъците са творение на държавата.

2. Същност на дънъка – данъкът е сложна фин. иконом. категория. Има разл.страни и характеристики:

-          правно-техническа;

-          социално-икономическа;

-          военно-политическа.

Облагането с данъци е прерогатив на законодателната власт, което означава, че това може да стане само въз основа на закона. От правно-техническо гл.точка дънъкът е законосъобразно, задължително и принудително плащане от гражданите и фирмите в полза на държавата. При определен размер за плащане се използват разл.данъчни техники. От ик. гледна точка данъкът е част от дохода на гражданите и фирмите от покупателната сила, на която се изземва опр.част и се дава на разпол. на държавата. Данъкоплатците и особено гражданите не са еднородна соц.маса. Те са обособени в разл. соц. групи. Ето защо може да се каже, че данъка осъществява пререзпределение на доходите и на соц.основа. Данъците имат военно-политически характер, т.к. отделните соц.групи се обособяват в партии, които защитават техните интереси, вкл. и в данъчната област. Данъците са свързани непосредствено и с военното дело, защото главно чрез тях, то се финансира.

3. Функции на данъка. Функциите, които изпълнява данъка са: фискална – осигурява необходимите на държавата фин.ср.; социална – чрез данъка се преразпределят доходите на населението на соц.основа; икономическа – данъкът се използва като инструмент за ик.акумулиране или органичаване на стопанската инициатива.

4. Принципи на данъчно облагане – съвременните принципи на дан.облагане са следните:

а) всеобщност на данъчното облагане – всички без изключение са задължени да плащат данъци

б) легитимност на данъка- установяването на данъка може и следва да става само и единствено с решение на законодателния орган (парламента)

в) съразмерност на данъчното облагане – данъкът да е съразмерен на данъчната основа и на платежоспособността на данъкоплатеца.

г) определеност на данъка – всички негови елементи да бъдат ясно и точно формулирани и определени, за да не остава място за тълкуване.

д) удобство на данъка – озн. данъците да са удобни на данакоплатеца; да се определени и удобни срокове за плащане и удобни наредби

е) системност – относително постоянство и непротиворечивост на данъчните норми. Липсата на такива влияе отрицателно в/у държавната политика и взаимността на бизнеса

ж) социален принцип – данъците се използват за провеждане на соц.политика от страна на държавата

5. Елементи на данъка – данъците съдържат сл.елементи:

- предмет на данъка е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущества, качества на физ.личност, определени стопански дейности, реализиран доход, оборот;

- платец (субект) на данъка – това е физическото или юридическото лице, намиращо се в отношения на собственост, владеене и др. с предмета на данъка. Платецът е лицето, което формално и непосредствено е задължително да внесе опр.данък като приход на бюджета. Не винаги обаче платецът  е и физ.носител на данъка.

- данъчен носител – физ. или юридическо лице, което действително понася данъчното задължение независимо от това дали е или не било платец на данъка, т.е. платец – носител на данъка могат да бъдат розлични юридически и физически лица и това е доказателство за прехвърляемостта на данъка;

- данъчен дестинатор – данъчен носител, за който се предполага, че ще понесе данъчно задължение  по решение на правителството да допусне прехвърляне на определен данък върху група от хора;

- данъчен искател – това е държавата, която има изключителното право да въвежда, налага и събира данъци;

- данъчен мащаб – представлява определено количество, белег или свойство на предмета на облагане въз основа, на което се установява данъчно задължение на платеца;

- данъчна единица – конкретна определена част от мащаба на данъка, в/у която се определя размера му;

- данъчна основа – това е броят на облагане на данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение;

- данъчен размер – данъка, с който се облага една данъчна единица;

- данъчно задължение – произведението на данъчната основа и на данъчния размер;

- данъчни тарифи – съдържат всички по-горе посочени елементи на данъка и служат за улеснение при техническото осъществяване на данъка;

- данъчни досиета – това са носители на информация, която се събира за всички данъкоплатци.

НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ И СЪБИРАНЕ НА ДАНЪЦИ

  1. Начини за облагане на данъци:

1) поголовно облагане;

2) пропорционално облагане;

3) прогресивно облагане

4) регресивно облагане

1. Поголовното облагане е най-стария и най-несправедлив начин за облагане на данъци. Тежестта му се изразява в това, че всички физически лица, навършили определена възраст, се облагат с една и съща сума данък, независимо от неговото имотно състояние и платежоспособност.

2. Пропорционалното облагане е много по-равномерен и справедлив начин за облагане с данъци. Една от най-старите му форми е данъка десятък. Това и широко разпространен начин днес главно по отношение облагането на юридическите лица с косвени данъци. Същността на този начин се изразява в това, че размерът на данъка остава един и същ, независимо от изменението в сумата на облагаемата основа, а данъчното задължение се изменя пропорционално на изменението на облагаемата данъчна основа.

3. Прогресивно облагане – при него размерът на данъка се изменя по една предварително определена прогресия, а данъчното задължение расте прогресивно спрямо нарастването на данъчната основа. Най-характерно за прогрес.облагане е, че е на лице промяна в съотношението на доходите след облагането им. Тази промяна винаги е по-изгодна за по-ниските и по-неизгодна за по-високите доходи. Прогресиите са няколко вида. Разграничаването им може да се извършва:

-          в зависимост от начина на усвояване на данъчните размери: преки и непреки, забавени и бързи;

-          според начина на определяне на данъчното задължение: обикновена и етажна.

4. Регресивно облагане – то е противоположно на прогресивното. При него с увеличаване на облагаемата данъчна основа, размерът на данъка и относителната величина на данъчното задължение намаляват.

Начини и техники за събиране на данъци (4 вида)

  1. Откупна система
  2. Чрез нарочни данъчни служители
  3. Посредством гербова хартия и таксови марки
  4. Безобложно

1. Откупната система е несъвършен начин за събиране на данъци. Свежда се до това, че определени богати лица са представяли на държавата предварително уговорена сума, приблизително равна на дължимите от населението. В замяна на това, те са получавали правото и съдействието на държавата да събират данъците от населението. Разбира се, откупчиците са събирали от населението по-големи парични суми от дължимите. Ето защо тази с-ма за събиране на данъци се сочи като една от формите за първоначално натрупване на капитали.

2. Събирането на данъците чрез нарочни служители (бирници) ограничава, но не премахва напълно злоупотребите при събирането на данъци, тъй като се извършва чрез данъчни квитанции. В много случаи обаче, бирниците са издавали фалшиви данъчни квитанции или са събирали повторно данъците, защото населението не си е пазело квитанциите.

3. Посредством гербова хартия и таксови марки се събират предимно такси. Те най-често се плащат при изготвяне на определени документи. Тези документи са или на специална гербова хартия или на обикновена хартия, върху която се залепват таксови марки. Гербовата хартия и таксовите марки се отпечатват от държавното съкровище и се продават. Приходите от тях постъпват в държавния бюджет.

4. Безобложно – означава, че данакоплатците сами установяват размера на данъчното си задължение и го внасят в приход на държавния бюджет. Данъчните органи само упражняват контрол дали данъка е изчислен вярно и правилно и в срок ли е внесен в приход на държавния бюджет. Внасянето става обикновено по безкасов начин, т.е. чрез платежно нареждане от клиента към сметката на бюджета, водена в съответната банка.

ОТБЯГВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

  1. Същност  и значение

Отбягването на данъка е действие или бездействие на платеца, насочено към укриване или използване на факти и обстоятелства с цел неплащане или плащане, но в нереално намалени размери на дължимите данъци. Отбягването на данък води до намаляване на данъчните постъпления в бюджета. От юридическа гледна точка отбягването на данъка може да се класифицира като легално и нелегално. Нелегалното отбягване на данъците е резултат или последица от неспазване на данъчните закони. Негови форми са:

-          ускорената амортизация;

- законно освободената от облагане печалба, която се насочва за благотворителни цели и др.

Една от класическите форми на нелегалното отбягване на данъци е двойното счетоводство, т.е. едното е реално и достъпно за предприемача, а другото нереално и недостоверно за пред данъчните органи. Главната цел на този начин е укриване на данъци или плащане на нереално ниски данъци.

За разлика от отбягването при прехвърлянето на данъци, държавата не понася загуби. Тук данъчните постъпления запазват своята величина, но се засилва неравномерността при разпределението на данъчната тежест между данъкоплатците от различни социални групи. Прехвърлянето на данъци е на лице винаги, когато има несъвпадение между платец и носител на данъка в смисъл, че 1    формално плаща данъка, но действителен негов носител е друго лице – търговец или гражданин.

2. Начини за прехвърляне на данъците – най-известни са:   а) прехвърляне напред

б) прехвърляне назад

в) смесено

При прехвърлянето напред е налице стремеж да се увеличат цените и данъка да се прехвърли върху купувачите на готови изделия или платците на услуги чрез включването му в цените им.

При прехвърлянето назад на лице е стремеж да се закупят суровини, материали и др. на по-ниски цени и по такъв начин данъка да се прехвърли назад върху доставчиците.

Смесеният е съчетание от двата.

Ограничител на прехвърлянето на данъци е конкуренцията. Ето защо те се използват главно от по-изобретателни и находчиви или от тези, които имат монополно положение на пазара и могат в определена степен да диктуват цените.

ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ПОЛИТИКА

Данъците могат да бъдат групирани по различни принципи. Така напр. в зависимост от средствата, чрез които се издължават са: натурални (у нас няма) и парични.

Данъците обикновено се налагат и събират ежегодно, т.е. регулярно. В същото време те могат да имат и временен харектер. В първия случай се говори за редовни, а във втория за извънредни данъци. Предназначението на извънредните данъци е да покрият допълнителни разходи обусловени от непредвидени обстоятелства. Титичен извънреден данък е данъка в/у военновременните  печалби, който се е прилагал в много страни през II-та св. война, вкл. и у нас.

Групирането на данъците може да става и в зависимост от начина на събирането им.

Данъците могат да бъдат приходни форми на различни бюджетни звена и биват държавни и общински данъци.

Според предмета на облагане биват:

1. Данъци върху личността – имат за обект на облагане самата физическа личност или определени нейни качества

2. Данъци върху имуществото – движимо или недвижимо

3. Данъци върху определена стопанска дейност (данък занаяти

4. Данък върху продажбите – чрез него се облагат продажбите, реализацията или търговския оборот.

  1. Данъци върху доходите (данък общ доход)

ДРУГО ДЕЛЕНИЕ

Преки и косвени данъци

В икономическата литература най-разпространено е мнението, че това деление се извършва въз основа на предмета на облагане. Когато данъците имат за предмет на облагане имущества, доходи и др. те се считат за преки. Ако с тях се облага производство на стоки и оказване на услуги, те се считат за косвени.

С други думи преките данъци имат за обект на облагане потенциалния носител на доход или самия доход, но при неговото получаване или реализиране.

Косвените данъци обхващат и облагат дохода при неговото изразходване за покупка на стоки и заплащане на услуги в цените, на които те са предварително калкулирани. Ето защо косвените данъци се наричат още данъци в/у консумацията, в/у потреблението, в/у разходите или оборотни данъци.

Данъчната с-ма на всяка една страна може да бъде определена като съвкупност от прилагането на данъци и тяхната организация. Тя включва:

  1. Съвкупноастта от прилаганите данъци

2. Начините за облагане, събиране, отчитане и контрол в/у данъчното облагане.

  1. Органите и институциите, които осъществяват т. 2

Към данъчната система има определени изисквания: Те са: 1. Икономическа ефективност

2. Административна опростеност

  1. Гъвкавост
  2. Справедливост

ДАНЪКОПОДОБНА ПРИХОДНА СИСТЕМА

Данъкоподобните приходи са плащания, свързани с дейността на държавните учреждения по регистрирането, отчитането и контролирането на част от имуществата и доходите, която не влиза в обсега на данъците.

I. Такси – данъкоподобни приходи, които се събират поради предявяването от страна на гражданите действие на държавни институции, което се явява услуга. За разлика от данъците, чието плащане е задължително и безвъзмездно, плащането на таксите в известна степен е доброволно и възмездно.

То е възмездно защото:

  1. Платената такса се явява своеобразен еквивалент на получената (поисканата) от д-вната институция услуга.
  2. Искането на услугата е по волята на гражданите и фирмите

Таксите сса няколко вида:

  1. В зависимост от броя на ведомствата, които ги събират: общи и специфични
  2. В зависимост от начина на определянето им: прости  и пропорционални
  3. В зависимостот бюджетното звено, в което се внасят: централни и местни
  4. В зависимост от начина на събиране: директни и индиректни

II.Патенти – те са плащания  осъществявяни от частни фирми, занаятчии и др., с които те на практика узаконяват упражняваните от тях дейности и услуги

III. Приноси – приходи, които имат по-ограничен размер. Те са плащания в полза на общините и се събират с цел да бъдат решени определени комуникационни и инфраструктурни проблеми.

 

WWW.POCHIVKA.ORG