Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ролята на транснационалните компании

Процесът на икономическа глобализация, който протича в съвременните условия, се характеризира с това, че движещите му сили са индустриалните държави и транснационалните корпорации, разположени в тях. Транснационалните корпорации – това са компании, които оперират в повече от една страна. Те са едри образувания, които притежават огромна икономическа мощ. В предприятията на ТНК се произвежда 25% от световното промишлено производство. Новата, най-силна досега вълна на централизация на капитала създава още по-едри обединения. Тези обединения, разполагат с филиали в различни страни по света, с мощни научноизследователски и развойни звена.

Транснационалните корпорации са сред най-големите световни икономически институции. Въпреки че са основани главно в Западна Европа, Северна Америка и Япония, ТНК оперират по целия свят. Шведският гигант АББ има мощности в 140 държави, Роял Дъч/Шел разработва нефтени находища в 50 страни, има рафинерии в 34 и пазари в 100 страни.

Техническите дефиниции за ТНК варират, но най-често съдържат следните характеристики:

1. Занимава се с достатъчно бизнес-дейности – продажби, дистрибуция, производство, изследвания и развитие – извън страната от която произхожда и е финансово зависима от дейността си в повече от две страни.

2. Управленските  решения се взимат въз основа на регионални или глобални алтернативи

Компанията-майка се намира в страната от която произхожда ТНК и упражнява контрол върху филиалите в други страни.

Много икономисти изследват зависимостта между увеличаването на неравенството и навлизането на транснационални корпорации в икономиката на една страна. Изводите на повечето от тях са, че има съществена връзка между тези два процеса (Евънс и Тимбърлейк 1980; Чан 1989; Лондон и Робинсон 1989; Креншоу и Амийн 1994; Диксън и Босуел 1996).

През 80-те и 90-те години няколко емпирични изследвания доказват, че съществува зависимост между навлизането на транснационални компании в една развиваща се страна и увеличаването на неравенството в доходите в нея. Такива изследвания са правени от Броншиър и Чейс-Дън, които през 1985 година чрез линеен регресионен анализ на данни от 60-те и 70-те доказват, че съществува положителна зависимост  между нивото на чуждестранно корпоративно присъствие в една страна и неравенството в нея. През 1997-те години Л. Биър прави ново изследване с данни от 80-те и 90-те години и използвайки регресионен анализ доказва отново тази зависимост.

Икономистите Креншоу  и Амийн разглеждат три механизма, които свързват чуждите инвестиции и неравенството. Първо, чуждите инвестиции в развиващите се страни генерират големи различия между секторите на икономиката. Появяват се големи разлики в заплащането. Второ, транснационалите в развиващите се страни получават непропорционално голям дял от местния кредит и репатрират печалбите си, вместо да реинвестират в местната икономика. Трето, правителствата на тези държави, мотивирани от необходимостта за привличане на чужди инвестиции прилагат политика, която намалява силата на профсъюзите и приема закони, неблагоприятни за работниците.

Макар да се счита, че чуждите инвестиции оказват различно влияние върху отделните сектори на икономиката, във всички сегменти се създава и запазва неравенство в доходите. Навлизането на транснационалите в производствения сектор оказва най-негативни ефекти върху разпределението на националния доход. В интереса на ТНК в да увеличават печалбите си чрез поддържане на голям брой нископлатени работници. Това съвпада и с интересите на националния елит, който печели от чуждите инвестиции и следователно няма стимул да предприеме действия за по-равномерно разпределение на доходите в страната.

Транснационалните компании, такива каквито са познати сега, се появяват през 19 век с навлизането на индустриалния капитализъм и неговите последици. През 19-ти и ранния 20-ти век  търсенето на ресурси, както и необходимостта да се запазят и увеличат пазарите водят до транснационална експанзия на компаниите – голям брой от Съединените Щати и няколко от Западна Европа. 60% от инвестициите на тези корпорации се насочват към Латинска Америка, Азия, Африка и Средния Изток. Многобройните сливания и поглъщания през тези години водят до монополистична и олигополистична концентрация на големите транснационали в основни сектори като петролния и хранителния.

През годините между двете световни войни дейността на американските ТНК се увеличава в голяма степен. В Япония през този период се развиват така наречените зайбацу. Тези гигантски корпорации, които работят съвместно с японската държава имат олигополистичен контрол върху индустриалния, финансовия и търговския сектор на държавата.

ТНК от САЩ доминират в международната инвестиционна активност през двете десетилетия след Втората Световна Война. Европейските и японските корпорации също започват да играят по-голяма роля. През 50-те години банките от САЩ, Европа и Япония започват да инвестират големи суми пари в индустриални акции, насърчавайки корпоративни сливания и засилвайки концентрацията на капитала. Големият технологичен напредък в транспорта, компютъризацията и комуникациите ускоряват  интернационализацията, инвестициите и търговията на ТНК. Новите възможности за реклама позволяват на ТНК да увеличат пазарните си дялове. През 70-те години олигополистичната консолидация и ролята на ТНК в глобалната търговия е в далеч по-големи мащаби отколкото в по-ранните десетилетия на века. През 1906 година има само две или три водещи фирми с активи над 500 милиона долара, а през 1971 вече има повече от 300 такива корпорации, а около сто от тях имат активи на стойност повече от милиард долара.

Броят на ТНК в света е нарастнал за периода 1970 – 1995 година от 7000 на 40000. Макар и да оперират в много държави тези корпорации са обикновенно със седалище, разположено в северните индустриални държави, където се намират около 90% от ТНК. Повече от половината ТНК произхождат само от 5 държави  - Франция, Германия, Холандия, Япония и САЩ. Все повече и повече мултинационалните корпорации доминират глобалните пазари. Заедно със своите филиали те осъществяват продажби за около 9.5 долара през 97 година. Добавената стойност създадена от тях тогава е била 7% от световния БВП, докато в средата на 80-те е била 5%. Техният дял в световния експорт се е увеличил от една четвърт в края на 80-те на една трета през 95 година. Намиращите се в САЩ мултинационални компании създават повече от една четвърт от БВП на САЩ – 2 трилиона долара от общо 7.3 трилиона. Големите мултинационали стават все по-големи в резултат от сливания и поглъщания.

Капиталът се концентрира все повече в глобален план при сливанията на мегакорпорации, често намиращи се в различни държави – например Крайслер и Даймлер, Exxon и Mobil и др.

От 1990 до 1997 г. годишният брой на сливанията и поглъщанията се е увеличил повече от два пъти от 11300 на 24600.

ТНК са наречени от Обединените Нации “производителната основа на глобализиращата се световна икономика.” На тях принадлежи по-голямата част от световния производствен капацитет, технологични познания и международни финансови транзакции. Те се занимават с добива, рафинирането и дистрибуцията на по-голямата част от световния нефт и природен газ. С тяхната дейност е свързано и построяването на повечето от световните електроцентрали. ТНК са завзели и по-голямата част от добива на минерали в света. На ТНК принадлежи производството и продажбата на значителна част от автомобилите, самолетите, комуникационните сателити, компютрите, електрониката, химикалите, лекарствата и биотехнологиите в света. Преобладаващата част от отсичаните всяка година дървета в света, също се дължи на дейността на ТНК, тъй като те произвеждат голяма част от хартията.

Като се има предвид тяхната доминираща роля в технологиите, икономиката и политиката, не е изненадващо, че големите транснационали са сред главните виновници за сериозните екологични кризи.

Корпорациите определят програмите за изследвания и стриктно контролират откритията и патентите си. Бедните хора и бедните държави са застрашени да бъдат изолирани от този режим, който контролира световната наука. При взимането на решения за насоките за изследвания определяща роля имат печалбите, а не потребностите. Козметичните средства заемат по-приоритетно място от ваксината срещу малария. Най-добрите нови технологии се продават на такива цени, че само ограничен кръг потребители от богатите страни може да си ги позволи. За бедните те са недостъпни.

Правата върху интелектуалната собственост увеличават цената на трансфера на технологии и по този начин блокират възможностите на бедните страни да развиват високотехнологичните си сектори.

Транснационалните компании (ТНК) са един от факторите за увеличаване на световното неравенство. Поради тяхната икономическа мощ малките местни фирми биват изместени или отпадат от пазара. Засилващата се тенденция към сливания и поглъщания в световен мащаб води до това, че голяма част от тези корпорации финансово стават по-мощни и стабилни от една, а понякога и няколко страни със средни размери. Навлизането на ТНК в бедните страни носи полза поради създаването на работни места, внасянето на ноу-хау, нови технологии и оказването на конкурентен натиск върху местни монополисти. Отрицателният ефект настъпва, когато възползвайки се от мощта си, ТНК смазват с нелоялни методи националните стопански структури.

Едрите корпорации, разположени в промишлено развитите държави, които при съвременната вълна от сливания и поглъщания стават още по-големи (мегакорпорации), при либерализация на пазарите получават предимства в сравнение с компаниите от по-изостаналите и по-слабите страни. Без държавна подкрепа и закрила тези компании не могат да издържат на постоянно изострящата се конкуренция с ТНК и банкрутират. Това обяснява и все по-настойчивото апелиране към протекционистични мерки в развиващите се страни. Представителите на някои от тях считат, че икономиката им е по-отворена от тази на индустриалните страни.

ТНК са се превърнали в едни от най-силните икономически и политически сили в света днес. Много корпорации имат повече власт и сила от правителствата на държавите, в които оперират. примерите за това са много. Комбинираната печалба на Дженерал Мотърс и Форд – двете най-големи автомобилни корпорации в света, надвишава съвкупният БВП на африканските държави от субсахарския регион.

Комбинираните продажби на шестте най-големи търговски компании в Япония са приблизително равни на комбинирания БВП на цяла Южна Америка.

Комбинираните продажби на най-големите двеста корпорации надвишават съвкупния БВП на всички страни, без най-големите 9 икономики, което ще рече, че те надминават комбинираните икономики на 182 страни.

Печалбите на петстотинте най-големи корпорации в САЩ се равняват на приблизително 60% от БВП на страната. ТНК държат 90% от всички патенти за технологии в целия свят. ТНК заемат около 70% от световната търговия. Повече от 30% от тази търговия е вътрешнофирмена, между различните предприятия в корпорацията.

Заключенията на Института по политически изследвания са, че най-големите 200 транснационални компании съсредоточават все по-голям дял от световната икономическа дейност. Тези двеста гигантски корпорации, повечето от които са по-големи от някои национални икономики, сега контролират около една четвърт от световната икономическа дейност. Вместо да създават интегрирано глобално пространство обаче, тези фирми изграждат мрежи от производство, потребление и финансови връзки, които носят икономическа полза само на около една трета от хората по света. Две трети от населението на света (най-бедните 20% от хората в богатите страни и най-бедните 80% от хората в бедните страни) са или изолирани от тази дейност на корпорациите или губят от нея.

Най-тревожният извод, направен от това изследване е, че концентрацията на корпорациите се увеличава, корпоративните печалби растат, но въпреки това работниците получават все по-намаляващ дял от общите приходи.

Най-големите двеста корпорации създават заетост за по-малко от 0.3 процента от населението на света. Ако се вземат предвид само трудовите ресурси, това прави по-малко от 0.7% от работната сила в света.  Според изследването транснационалите не само намаляват броя на работните си места, но и техните директори имат финансова изгода от тези съкращения. Общо 59 от двестата най-големи транснационални корпорации са от Съединените Щати. През 1995 г. 9 от тези компании съкращават хиляди работници, а техните директори печелят милиони долари от увеличената стойност на акциите след съкращенията.

Корпорациите и политиката на глобализация.

ТНК оказват съществено влияние върху вътрешната и външна политика на северните индустриални държави. Интересите на най-силните правителства в света са често пряко свързани с разширяващите се стремежи на транснационалите. Тези корпорации заедно с правителствата на държавите, в които оперират постепенно реорганизират световните икономически структури, а по този начин и баланса на политическите сили чрез поредица от междуправителствени търговски и инвестиционни съглашения. Тези споразумения служат като рамка, в която се развива глобализацията, давайки възможност на международната корпоративна търговия и инвестиции да се разрастват все по-успешно по целия свят.

Международните търговски и инвестиционни съглашения дават възможност на корпорациите да заобикалят властта и законите в страните, където оперират и по този начин застрашават правата на работещите, замърсяват природната среда и дори поставят под заплаха демократичния политически процес.

През последните  25 години броят на транснационалите много се увеличава. Големият им брой обаче може да изглежда заблуждаващо, тъй като богатството на транснационалите е концентрирано в най-големите 100 от тях. На тях принадлежи около една трета от преките чуждестранни инвестиции на страните, от които произхождат. Голямото увеличение на тези инвестиции е през 80-те години. В средата на този период се наблюдава и голямо увеличение на инвестициите в  по-слабо развитите страни. Затруднени от външните си дългове, ниските цени на експортните си стоки, преструктурирането и безработицата, правителствата в слаборазвитите държави разглеждат ТНК според британското списание Economist като “въплъщение на съвременността и перспектива за богатство: притежаващи технологии, капитал и квалифицирани работни места.”

В резултат на това тези правителства се стремят да привлекат мултинационалните компании и да либерализират инвестиционните си ограничения, както и да приватизират предприятията в държавния си сектор. За ТНК развиващите се страни предлагат не само потенциал за пазарна експанзия, но също така по-ниски заплати и по-малко екологични изисквания отколкото развитите страни.

От 80-те години насам намесата на ТНК в международните политически преговори е съпътствала и ускорявала процеса на увеличаване на глобалната корпоративна икономическа сила. В стремежа да се намалят бариерите пред търговията, инвестициите и капиталовите потоци, през последните две десетилетия ТНК лобират активно да оформят според своите желания  споразумения като ГАТТ и НАФТА. За ТНК така наречената свободна търговия намалява държавните ограничения за тяхната мобилност и способността им да максимизират печалбата си.

Друга демонстрация на политическата власт на ТНК е успехът  на мултинационалните компании на Конференцията на Обединените нации за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 година. Там те прилагат натиск за премахването на някои предложения за регулиране на дейността на глобалните корпорации.

Този успех поставя и по-широк въпрос – въпреки че ТНК взети заедно са най-голямата икономическа сила в света, не съществува междуправителствена организация, която да регулира дейността им. Опитът на Обединените нации да наблюдават и до някаква степен да въздействат върху резултатите от дейността на ТНК, най-вече чрез своят Център за транснационални корпорации  не са успешни. Този център е премахнат през 93 година. На негово място се появява нов Отдел за транснационалните корпорации, чиято цел е главно да насърчава преките чуждестранни инвестиции.