Joomla Software solutions Template

Payday loan

България се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разноо­бразие на културно-исторически паметници пред нас са само Ита­лия и Гърция.
Съкровищницата България остава далеч назад по популярност от средиземноморските държави, въпреки че е земя на седем цивилизации - праисторическата, древно-гръцката, римската, древнотракийската, византийската, българската и ислямската.

Седем велики цивилизации и гри­жата за опазването на оставеното от тях богато културно-историческо наследство пада върху плещите на държавата. А тя е богата на исторически съкровища, но бед­на за тяхното опазване, реставри­ране и рекламиране.
Повече от 40 хиляди са реги­стрираните недвижими паметници на културата в България, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими.

Колко туристи виждат това на­ционално богатство обаче не се знае. В България липсва статистика колко чужденци идват, за да видят тракийските чудеса, средновековните крепости, римските бастиони, старите манастири и какви са приходите от тези посе­щения.
Културният туризъм привлича по-платежоспособни туристи и носи повече при­ходи, освен това няма сезонен характер. Този вид туризъм в световен ма­щаб е много по-печеливш от морския и планинския, на които основно разчита нашата страна. Единственият критерий за броя на туристите е броят на посетителите на музеите. Но общо число за това няма, пък и то не отчита съвременните реалности. Стара­та българска столица Велико Търново например отчита 20% ръст на туристите - повече от 310 хиляди са разгледали музеите там минала­та година. Но пък не се знае колко хора са видели Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе. Тракийското чудо Перперикон например е все още безплатна туристическа атракция.

Националният исторически му­зей отчита невероятен бум в посещенията - само за 6 години има шесткратно увеличение. През 2000 г. музеят е посетен от 33 960 души, докато през миналата година бро­ят им е 184 352. Нарастващият с бързи темпове интерес към Националния исторически музей обаче не дава пълна картина за цялата страна. Но и липсата на статистика за брой на туристите и приходите от културен туризъм в цялата страна далеч не е най-важният проблем.

Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя вече 15 години, докато в съ­щото време липсват правила и регулация за частните колекционери и собственици, често попадащи във фокуса на медийния интерес. Законът за опазване на културните па­метници е от 1969 г. и не отговаря на съвременните условия.
Липсва адекватна държавна политика и участие на неправителствените организации и бизнеса в процеса на опазването на културно-историческото наследство.

Според експертите трябва да се определят приоритетни паметници на културата и те трябва да бъдат финансирани от държавата. За останалите да се прецени кои трябва да се поемат от общините, кои да станат обект на публично-частно партньорство.

България може да печели милиони от културен туризъм, но няма никаква стратегия за това, катего­рични са експертите. В европейските страни например законово е регламентирано опазването на ландшафта - при социализацията на паметника този, който ще го използва и ще печели от това, трябва да разположи туристическата инфраструктура така, че да не нарушава ландшафта. Ако има една крепост или манастир, хотелът трябва да е на разстояние поне километър. В Европа например съществуват национални тръстове за опазване на културно-историческото наследство още от 30-те години на миналия век. Това са независими и неправителствени организации, чи­ято грижа е стопанисването и уп­равлението на природни резервати и паметници на културата. Те се самоиздържат, но и разчитат на държавни субсидии. В България все още такъв тръст няма, тъй като липсва нормативна уредба за публично-частното парт­ньорство за опазване на културно­то богатство.

Проект на Държавната агенция по туризъм, който трябва да се реализира тази година, предвижда ин­вентаризация на всички културни обекти в страната и адаптиране на публично-частното партньор­ство към туристическите дей­ности. Шейсет и пет на сто от предви­дените за туризма евро средства пък по оперативните програми са за възстановяване на културно-исторически обекти.
Досега има само две европрограми, финансирани по ФАР, които са директно насочени към развитие­то на културния туризъм в Бълга­рия, като чрез първата са реали­зирани проекти на обща стойност 4726 млн. евро. За реализацията на втората са заложени 5,4 млн. евро. Тя тепърва предстои и с нея се предвижда реставрацията и туристическата инфраструктура на около 26 старини в пограничния район с Гърция. По много от проектите са договорени експерти от Гърция, която е всепризната с капацитета си в тази сфера. Тук оба­че проблемът остава инфраструк­турата, защото липсват пътища и контролно-пропускателни пунктове между България и Гърция, а това е сериозна пречка пред туристическия поток от двете страни на границата. А това е границата между две от най-богатите страни в Европа по брой и многообразие на културно-историческо наследство.

Великолепни архитектурни ансамбли, сводести мостове и къщи, изградени в чудесна хармония на камък и дърво, красива дърворезба върху тавани и църковни олтари, уникални фрески и икони в манастирски обители, живи музеи под открито небе - безценно богатство, съхранено през вековете от хората в българския край.

Многобройните музеи съхраняват паметта на народа, преживял мигове на униние и възторзи.

Многобройни са шедьоврите, създадени от народните гении - те трябва да бъдат почувствани и преживени, за да се усети духът на българското.

ПРАИСТОРИЯТА - Първите следи от човешкото присъствие са от епохата на палеолита, мезолита и неолита и са най-старите не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Открити са в пещерата "Бачо Киро" край Дряновския манастир и в съседната пещера "Андъка". Експонатите от каменната и медно-каменната епоха, намерени при разкопките, са в експозицията на Дряновския исторически музей и в Националния исторически музей - София. Останките от праисторически живот са открити в прочутата Деветашка пещера - Ловешко. С неолитни находки са и пещерите край Тетевен-Байовица (с. Черни Вит), Грайданица (с. Дивчово), Моровица и Драганчовица (с. Гложене). Първият археологически обект в Югоизточна Европа, разкриващ всички фази в развитието на неолитната култура е селищна могила, открита в района на Казанлък, където е намерена и най-голямата в Европа колекция от примитивни сърпове, експонирана в историческия музей “Искра” - Казанлък. Човешкото присъствие през бронзовата епоха /3 200 - 1 200 г. пр. Хр./ доказват находките от Табашката и Деветашката пещери в близост до Ловеч. Изобилните случайни находки в целия район - кремъчни и каменни сечива се отнасят към неолита, енеолита и бронза.

АНТИЧНОСТТА - Непосредствената връзка и приемственост между праисторическата и тракийската култура е обект все още на изследване. Може да се твърди, че първите жители на казанлъшката долина създават благоприятни предпоставки за живот и на траките. Мегалитите край с. Бузовград и могилният некропол в близост до древния град Севтополис край с. Долно Сахране са първите проучени тракийски обекти, датирани от VІІІ в. пр. Хр. Те дават ценни сведения за ранната тракийска култура и връзката й с праисторическата култура (Казанлъшката гробница, Мъглижката гробница, гробниците от Оструша, Голяма Косматка и Светицата), както и останалите новооткрити гробници доказват по неоспорим начин високата материална и духовна култура на траките.  За Градището край Дряново историците твърдят, че е най-голямата тракийска крепост на Балканския полуостров - идентична с известната от летописите "Стринава".

Районът на днешен Троян ревниво пази спомена за древните цивилизации, оставили отпечатък в историчестото му развитие. В историята на Троян важно място заема римският император Марк Улпий Траян, дал името на пътя, по който легионите тръгвали в битки през днешния Троянски проход, прехвърлящ Хемус (Стара планина) към Тракия и Бяло море. През І - V в. на пътя, водещ от Улпия Ескус (днес с. Гиген) към Филипополис (Пловдив) има множество римски пътни станции, селища и укрепления, сред които Мелта (Ловеч), Монтемно, ад Радицес и Состра. СОСТРА е добре запазен крайпътен комплекс на река Осъм край село Ломец, по средата на древния път. Най – ранният исторически документ, свидетелстващ за съществуването на кастела Состра е т. нар. Певтингерова карта от края на ІV век. При разкопките е открита парадна бронзова маска, вероятно принадлежала на тракийски аристократ. Сред най – интересните археологически обекти в Состра е разположеният укрепен лагер – крепост (Castra). В своето историческо развитие крепостта преминава през периоди на възход и упадък и е разрушена окончателно в края на V век. Развалините на римския град Nicopolis ad Istrum /„Град на победата при Дунава”/ се намира северозападно от Горна Оряховица. Никополис ад Иструм израснал като един от големите търговски и културни центрове в провинция Долна Мизия – за това свидетелстват намерените при разкопки мраморни статуи на Ерос и музата Клио, бронзова статуя на Фортуна и на римския император Гордиан ІІІ.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО - Крепоста Градище над Габрово е прецизно датирана като късноантична и ранносредновековна крепост с намерените златни, бронзови и медни монети от времето на император Константин I Велики (306-337 г.) до Юстин II (565-578 г.).
Средновековни крепости и поселения от времето на Първото и Второто български царства има в Севлиевско, Дряновско и Тетевенско. Само в Габровска област са открити повече от 30 обекта (крепости, селища, некрополи), свързани с епохата на българското средновековие. В Тетевенско останки от средновековни крепости има край селата Малка Желязна, Градешница и Гложене. В местността "Градището" са останките на манастир "Св. Преображение" от XIII в. Най-добре запазени са останките на средновековната българска крепост от X в. Хоталич краи Севлиево. В нея са разкрити масивни жилища, работилници и църкви, крепостните стени и кулите на средновековния град Хоталич (Хотел).

Стратегическото разположение на Ловеч определя значението му през Средновековието. На хълма Хисаря са разкрити останки от крепостни стени с кули, църкви, жилишни сгради и складови постройки от IX - XIV в. От периода на Средновековието е тревненската църква „Св. Архангел Михаил” – ценен паметник на културата, оцелял до наши дни. Иконостасът и владишкият трон са сред шедьоврите на тревненската резбарска школа.

В Габрово са маркирани останките на църквата „Света Петка” от XIII в. Руините на късносредновековната османска крепост се намират в местността „Табите” край Априлци. През ІІІ и ІV в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости за охрана на пътищата в Северна България – тогава тези земи са под владичеството на Римската империя. Една от тези крепости по-късно е наречена Ряхова.

ВЪЗРАЖДАНЕТО  - Трявна - градът на майсторите-резбари и иконописци още пази духа на 18 и 19 в. Уникални и неповторими са архитектурните ансамбли - градският площад с часовниковата кула от 1814 г., автентичните възрожденски къщи, чистите калдъръмени улички, сводестият каменен Кивгирен мост, църквите, действащите занаятчийски работилници, в които и днес резбари и иконописци възхищават с майсторството си. Музеят на Тревненската иконописна школа, резбованите тавани на Даскаловата къща - музей на резбарското изкуство, Школото, Калинчевата, Славейковата и Ангел Кънчевата къщи разказват за духовната извисеност и творческия гений на ренесансовите творци, създали уникална школа в дърворезбата, иконописта и архитектурата.
Родно място на строителния и архитектурен гений от епохата на Възраждането майстор Кольо Фичето е Дряново (Градският център, часовниковата кула, църквата "Св. Никола", мостът над река Дряновска, Икономовата къща, Лафчиевата къща) - това са все образци на възрожденската епоха. Особено оригинален е градежът на Лафчиевата къща, построена без нито един гвоздей. В нея е етнографската сбирка "Градски бит и култура от 19 и началото на 20 век".

Габрово е люлката на новобългарското образование. Априловото школо (1835 г.) е първото светско училище в България. Монументалната сграда, строена по подобие на Ришельовия лицей в Одеса, днес е и училище и Национален музей на образованието.
В Дечковата къща е музеят на градския бит от 18 и 19 в. Забележителни образци на възрожденската архитектура са Баев мост-строен специално за посещението на султан Абдул Меджид през 1855 г., църквата "Успение Богородично" (1865 г.) с икони и резбован иконостас-шедьоври на възрожденската дърворезба.

Архитектурно – етнографски комплекс Етър предлага действаща занаятчийска чаршия - великолепен ансамбъл от жилищни сгради и работилници с демонстрации на 20 занаята от Възраждането. Майстори творят плетеници върху сребърни гривни, многоцветна керамика, дървени гаванки, ковани ножове, шарени черги, икони. Простичките дървени механизми, задвижвани и днес от водата на планинската рекичка Сивек са уникална техника, сътворена от находчивостта на балканджиите.

На 12 км. от Габрово е Боженци - село с 600 годишна история. То е един от най-ценните в България архитектурно-исторически резервати. Запазената оригинална архитектура, красивите възрожденски къщи с каменни покриви и тежки дървени порти, окичените с цветя чардаци на селото, потънало в зелената тишина привличат непрекъснатия интерес от туристи от страната и чужбина. Сред предпочитаните за посещение обекти в селото е работилницата за пречистване на восък и изработка на ножове.

Севлиево - като символ  на града е Паметникът на свободата, увековечил паметта на обесените бунтовнически водачи през трагичната 1876 година.

Музейна експозиция "Табаханата" е посветена на най-разпространения в селището през Възраждането занаят - табаклък (обработка на кожи).

Името на Априлци се свързва с героичните дни на Априлското въстание през 1876 г. Там на 1 май 1876 г. избухва Новоселското въстание - най-масовия бунт срещу турския поробител в Северна България. Деветте дни на въстанието - девет глътки свобода - са заплатени с кръв и пепелища. Споменът за тези дни пази Костницата в Новоселския девически манастир "Свети троица". Мемориали на героите от Априлската епопея са разпръснати из цялата околност, а под връх Марагидик е паметникът на войводата Цанко Дюстабанов.

Град  Троян съхранява образци на възрожденската архитектура - бившият Конак (днес част от Музея на народните художествени занаяти), Серековата къща, каменните пластики и фасадни орнаменти, резбовани иконостаси с библейски сцени от дърво. Интересни са църквите "Св. Параскева" в Троян и "Всях Светых" в с. Голяма Железна.

Храмът "Св. Николай Летни" в с. Гумощник е част от възрожденската архитектурен комплекс с културно-историческа и художествена стойност, с килийно училище и музейна сбирка. В двора му се пазят забележителни надгробни пластики, сред които и тази на загиналите в трагедията на кораба "Титаник" местни жители.

В центъра на Троян е единственият Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства. Той показва образци на занаятчийското производство, живо и до днес в този край. Гордостта на града е троянската керамична школа, а съвременните майстори са познати далеч зад пределите на страната.
Националният панаир - изложба на народните художествени занаяти и приложните изкуства в с. Орешак показва шедьоврите на живите грънчарски традиции в този край.

Сред емблематичните за Тетевен сгради е тази на внушителната трикорабна църква "Всях Светых" с часовниковата кула. Строена в годините на робството, тя е уникално изключение с извисения си силует. Старите къщи - Хаджииванова, Бобекова, Йоргова са в типичен ренесансов архитектурен стил. В селата около Тетевен са затаени вековни къщи-архитектурни паметници. Експозицията на Градския исторически музей в Тетевен доказва хилядолетната история на града и неговият разцвет през Възраждането. Занаятите в Тетевен се развиват и днес. Възхищение у гостите на града будят пъстрите и оригинални шарки на тетевенските черги и невероятните дървени плетеници на местните резбари.

През XVIII и XIX в. наричат процъфтяващия Ловеч Алтън (златен). От тук 1839 г. започва борбата за църковна независимост, строят се две нови църкви - „Св. Неделя“ (стенописите от 1873 г. са дело на братята зографи Наум и Ненчо Илиеви) и „Св. Богородица“ (1834 г.) През 1846 г. се откриват първите безплатни за всички деца училища.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост, който е реконструиран през 1931, след като изгаря почти до основи. Забележителни образци на възрожденска архитектура са реставрираните над 160 къщи в Архитектурно - исторически резерват Вароша.

Архитектурният резерват Старо Стефаново (югоизточно от Ловеч) е с над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX в. Църквата "Рождество Пресвета Богородица" (1864) е строена от уста Генчо Кънчев от Трявна. Интересни са селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824).

През епохата на Възраждането в Казанлък има над 50 занаята. Особено развити заради розопроизводството са медникарството, тенекеджийството и бъчварството. След замогването си хората от Казанлъшкия край обръщат поглед към просвещението. През 1836 г. под ръководството на бележитият български възрожденец Неофит Рилски започва изграждането на едно от първите в страната взаимни училища. Първото класно училище е открито през 1867 г., а през 1860 г. е основано първото читалище - днес “Искра”, а през 1866 – още едно с името “Просвещение”.

Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс “Кулата”. Красивата бяла църква „Св. Пророк Илия” (1865) в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи, сред които Хаджиеновата и малките дюкянчета са запазили възрожденския дух в тази част на града. Сред забележителностите на града са катедралният храм „Св.Йоан Предтеча” (1844), Девическият манастир, Първата баптистка евангелска църква от 1884 г, лютиерските работилници.

През ХVІІІ и ХІХ век Горна Оряховица e един от главните търговски центрове в Северна България. Местните пазари са притегателно място за търговците от цялата Османска империя, от Европа и Азия. Не случайно са наричали селището „Кору скеле” (тур. сухо пристанище) заради множеството кервани със стока, стичащи се към Горна Оряховица от близо и далеч. Най-силно развитите браншове са търговията с храни (със свой специален „Екин пазар”), с добитък („Сър пазар”) и т. нар. „залханджийство” – приготвяне на суджук и пастърма. Марката „Горнооряховски суджук”, известна в цялата страна, вече над два века продължава да е една от емблемите на града. През 1876 г. Горна Оряховица става столица на І-ви Революционен окръг на Априлското въстание. По време на решителните месеци на подготовка на въстанието главните апостоли на окръга се събират в хана на Мано Тодоров. За съжаление след опустошителното земетресение през 1913 г. над 90 % от сградите в града са напълно разрушени. Тази е причината за липсата на запазени паметници от епохата на Възраждането. Единствено запазени са реставрираното килийното училище в града, възстановеният с местни дарения Патриаршески манастир „Св. Троица”, църквите „Св. Атанасий Велики” от ХV в. - паметник на културата, „Св. Георги”, „Св. Никола” и „Св. Троица”. Интересни експонати от тези епоха са запазени в експозициите на Исторически музей Горна Оряховица.

Паметник, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО

под № 42.

Боянската църква

Боянската църква се намира в кв. Бояна, София. През XI в. тук е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. Боянската църква е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис. Същевременно тя е един от най-добре запазените и интересни наши архитектурни паметници от епохата на феодализма. Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на схемата на крепостта. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в рамките на укрепено селище, което е осъществявало връзката между Средец, Перник и други укрепления наоколо и е охранявало пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южният подход към Софийското поле. Тази църква е единственото оцеляла до наши дни част от Боянската крепост.

Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква - източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две.

Издигането на първата кръстовидна част се свързва със съществуващата по това време Боянска крепост. Храмът е изграден от тухли и представлява малка почти кубична кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. През XIII в. старият храм бива разширен с построяването на двуетажната втора част на църквата откъм западната страна. Тя е с купол, от типа църкви-гробници. В долния етаж има две ниши, където е трябвало да бъдат погребани ктиторите (дарителите) Севастократор Калоян и жена му Десислава, управлявали Софийска област през този период. Достъпа до втория етаж се е осъществявал посредством врата на южната фасада, а под нея е имало няколко стъпала, които не са достигали до терена. За допълнителна връзка е служела, вероятно, подвижна стълба, а премахването и е превръщало семейния параклис в отбранително съоръжение. Втората част е изградена от камък и тухли, а по фасадата имало наличие на керамопластична украса. Третата част на църквата е построена през възраждането със средства (дарения) на местните хора  и служи като преддверие. Тя няма архитектурна и художествена стойност.

Значението на Боянската църква като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в. От стенописите на първата църква е запазено малко, при изграждането на втората, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Името на художника не е известно – наричан е просто Боянския майстор. Образите са реалистични и жизнени. Във втората църква са изписани образите на Христос, на традиционните библейски и евангелски сцени, фигури на светци. Има портрети на севастократорската и царската двойки и те са представени в цял ръст. Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. Те са облечени в тържествени облекла, лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най красивия женски образ от епохата. Калоян поднася модел на църквата към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. Параклисът на втория етаж е посветен на Свети Панталеймон. Цар Константин и царица Ирина са с корони и златовезани дрехи. Царят държи в ръцете си златен скиптър.

Боянските стенописи от 1259 г. са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи - края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в.
Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х - началото на ХІ в.
Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.

През 1979г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Боянската църква е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.