Joomla Software solutions Template

Payday loan

За и против въвеждането на плосък данък в България

Увод

Дългите дискусии, свързани с плоския данък у нас, в крайна сметка доведоха до неговото въвеждане преди повече от година и половина. Въпреки това, въпросите, свързани с плоското данъчно облагане продължават да бъдат дискутирани, като се отчитат ефектите от въвеждането на този данък. Нещо повече, въпросът за прилагането на системата за плоско данъчно облагане стана особено актуална на фона на приближаващата криза, която заплашва с рецесия  и  следващо от това свиване на доходите. Ето защо, в настоящият проект, ще се разгледат някои дискусионни  въпроси, свързани с плоското данъчно облагане, като предвид времевия аспект  и факта, че плоският данък вече е въведен в България,  ще се наблегне на същността на самото облагане, ефектите, които то има за индивидите, както и ще се представят някои тези на застъпници и съответно противници на данъка.

1. Основни принципи на плоското данъчно облагане

Както бе споменато в увода на разработката, плоското данъчно облагане дълго бе  една от най-дискутираните теми в икономическото пространство у нас, като дискусиите по отношение на предимствата и недостатъците продължават и след неговото въвеждане.

Основната идея на „плоското" облагане е проста - всички плащат еднакъв процент данък, независимо от дохода. Плосък данък е например ДДС, прилаган у нас.  В такъв случай, следва да се посочи, че плоското данъчно облагане не е новост, тъй като данък добавена стойност в България е въведен преди почти десетилетие  и половина и е доказана неговата ефективност.

Плоският данък – като всяка икономическа категория има както поддръжници, така и противници.

Събирането на плоски данъци е прозрачно, справедливо и води да намаляване на данъчните измами, според неговите привърженици. Освен това, то насърчава спестяванията, инвестициите и растежа.

Критиката към плоските данъци обаче  е добре известна (плоското облагане е социално несправедливо), но трябва се подчертае, че има и леви привърженици на плоското облагане и то особено в някои среди, близки до неокейнсианците.[1]

Причината е в това, че „плоските" данъци се събират по-лесно, те създават и илюзия за намаляване на тежестта на облагането (максималните ставки на подоходното облагане спадат), при което става почти безпроблемно да се увеличава или намалява облагането в зависимост от фазата на цикъла. А това е особено привлекателно, тъй като регулирането чрез данъците винаги е присъствало в първоначалните възгледи на Кейнс, но по-късно е изоставено като неефективно.

2. Политическа концепция на плоското облагане

Тъй като данъкът е прерогатив на държавата, то има възможност, данъчното облагане да се разглежда и от политическа гледна точка. Нещо повече, голяма част от изследователите, ангажирани с темата за плоския данък казват, че той е антисоциален, защото изземва повече доходи от бедните, отколкото от лицата с високи доходи, в сравнение с прогресивната скала.

Ето защо, плоското облагане се счита за дясно- либерално концепция. Причината е в това, че плоското облагане благоприятства високите доходи. Счита се също, че плоското облагане е благоприятно за бизнеса.

Възниква обаче въпросът дали наистина всички икономисти с дясно-либерални възгледи са привърженици на плоските данъци, и ако не, то какви са техните доводи, за разлика от критиката от ляво?

На практика, съществуват два проблема, свързани с плоското облагане, от чисто либерална гледна точка:

Първият проблем е по същество именно онова, което неокейнсианците харесват в плоското облагане, т.е. възможността за бързо, скрито и ефективно увеличаване на облагането, респ. държавните разходи.

Вторият проблем е по-сложен. При прогресивно облагане държавата печели особено много от тези индивиди, чиято дейност и доходи са по-ефективни от средното. Следователно, за да увеличи максимално своите приходи, държавата е заинтересована да има колкото се може повече по-богати данъкоплатци. Това е реализуемо само ако се насърчават високоефективните дейности, например иновациите, чрез създаване на най-благоприятна среда за бизнес.[2]

Обратното, при плоското облагане нарастват стимулите за неефективно регулиране, бюрократизация и увеличаване на държавния апарат. Ето защо, ако при плоските данъци се създават стимули за повече публични разходи, то при прогресивните тенденцията е противоположната - по-малка и по-ефективна държава, по-добра среда за иновации.

3. Проблеми на плоския данък

Основният проблем както при плоското облагане, така и при всяка друга данъчна система, е какви са фактическите резултати от нейното прилагане.

Като начало, липсва потвърждение за наличието на причинно-следствена връзка между плоските данъци и по-високите темпове на растеж в някои от страните, прилагащи тази система. Добрите  икономически  показатели  на прибалтийските държави не са свързани с плоските данъци, а с други фактори -икономическа структура, приток на капитали от скандинавските страни, добра административна система, посреднически позиции в международната търговия, ефективна макроикономическа политика и др.

Обратното, очертават се някои факти, които поставят под съмнение „плоската”  парадигма.

Например, увеличаването на данъчните приходи в Русия след въвеждането на плоския данък се обяснява, както показаха изследванията на МВФ, не с плоския данък, а с общото увеличение на доходите, породено от поскъпването на енергоносителите. Според някои руски икономисти, плоските данъци са основната причина за кризата в социално- осигурителната система, която за малко не постави Русия на границата на „оранжева" революция. На практика само високите приходи от износа на енергоносители позволяват на Русия да финансира своята икономика.[3]

Неотдавнашното въвеждане на плоско облагане в Словакия пък доведе до срив на държавните приходи, който беше компенсиран с увеличаване на акцизите. Абсолютно същото се случи и в Румъния. [4]

Във всички страни, прилагащи плоски данъци се увеличава данъчната тежест върху средната класа и нараства социалното разслояване. С други думи, липсва потвърждение на очакванията за висока събираемост и подобряване на икономическия климат.

Счита се, че една икономически ефективна данъчна система следва да минимизира разходите, включително загубите, породени от деформирането на ценовата система, породени от облагането. Казано с други думи, данъчната система следва да минимизира разходите на всеки лев приходи. Освен това, една добра данъчна система следва до отчита такива аспекти, като „справедливост", „равнопоставеност" и „честност", при това както във вертикален разрез (преразпределение между социалните групи), така и хоризонтално (всички групи с дадено равнище на доходи да бъдат облагани еднакво).

Приема се, че има три основни критерия за оптималност на данъчните системи:

Първо, от гледна точка на разходите за определяне, събиране и плащане на данъците. Този тип ефективност зависи от дейността на данъчната администрация, особеностите на законодателството, съдебната система, информационното обслужване и др. Административната ефективност има важно значение при оценката на приложимостта на плоските схеми за данъчно облагане.[5]

Например, плоските данъци би следвало да опростяват и облекчават събирането на данъците, при което би могло да се предположи, че преките разходи на един лев приходи спадат. От друга страна обаче, при прогресивното облагане има ефект на събиране на повече приходи от едно облагаемо лице при групите с високи доходи. Това би следвало да намали разходите по събиране на данъците. Ето защо, крайният резултат от прилагането на плоски схеми остава неопределен.

Второ, данъчната система може да бъде оценяване през призмата на разбиранията за „справедливост", „почтеност", „равенство" и т.н. Проблемът тук е в това, че отбелязаните понятия сравнително трудно се поддават на количествена оценка. Тези аспекти обаче са особено важни от гледна точка на идеята за плоското облагане.

През призмата на „справедливостта" може да се твърди както, че еднообразното облагане поставя всички икономически агенти в равно положение, така и че прогресивното облагане, налагайки по-висока норма върху слоевете с високи доходи, поставя всички в еднакво положение (еднаква обща полезност на данъчните плащания и съответно еднакво „лишаване" от блага) - ако приемем, че пределната полезност на дохода намалява, то по-високото облагане на високите доходи е необходимо условие за изравняване на тежестта на облагането.

Следователно, и от гледна точка на „справедливостта” на данъчното облагане, трудно можем да направим ясен извод за или против плоското облагане -справедливостта зависи от избрания критерий за справедливост.

И на трето, но далеч не на последно място, е критерият за обща икономическа ефективност.

От гледна точка на този критерий, оптималното данъчно облагане или оптималната данъчна система е тази, която минимизира преките и косвени загуби   при дадено равнище на данъчни приходи или дадено равнище на държавни разходи. Тези загуби са резултат от отклоняване на икономиката от оптимума вследствие негативното въздействие на данъците.[6]

От гледна точка на данъчното облагане, оптимум от първи ранг или идеален оптимум е възможен тогава и само тогава, когато държавата използва такъв набор от икономически инструменти, който позволява компенсиране на всички загуби от данъчното облагане и възстановяване на първоначалния оптимум при гарантиране на максимална полезност от обмена за всички икономически агенти.

Това е възможно само ако данъчното облагане повишава икономическата ефективност, без да нарушава принципите на равнопоставеност, стремейки се същевременно към максимизиране на общественото благосъстояние.

Такова идеално облагане обаче е практически невъзможно. Очевидно е, че плоското облагане не гарантира спазването на критерия на Парето.[7] При плоското облагане има и т нар  скрита цена на данъчното облагане.

Тази скрита цена е свързана  с деформиране на разпределението на ресурсите. Деформацията произтича не само от производството (по-ниски стимули и по-високи производствени разходи), но и по линията на търсенето. Плоското облагане, както пряко, така и косвено (ДДС), не премахва тази скрита цена, няма и особени основания да приемем, че я намалява. При това, скритата цена на данъчното облагане зависи от параметрите на конкретната национална икономика.

При други равни условия (при дадено равнище на разходи), плоското облагане на доходите води до нарастване на данъчната тежест върху средните доходи и намаляване на облагането на високите такива. От своя страна, измененията в структурата на търсенето зависят от ефекта на дохода. На практика ще нарасне търсенето на скъпи стоки, консумирани от хората с високи доходи и ще се свие потреблението на стоки от първа необходимост.

При косвеното плоско облагане (еднаква норма на ДДС за всички стоки), ефектът е подобен. Прилагането на еднаква норма на облагане изключва т. нар. ефект на заместването, но предполага ефект на дохода, който отново е по-подчертан при слоевете с ниски доходи.

Друг тип скрита цена на данъчната система са разходите, породени от неопределеността. Счита се, че тези разходи са особено високи при плоското облагане, тъй като последното е трудно защитимо в дългосрочен план - приема се, че в перспектива връщането към умерено прогресивна система е неизбежно. При това, с въвеждането на плоски данъци данъчната неопределеност нараства.

И най-сетне, определени скрити разходи могат да произтичат от наличието на финансови рискове и тяхното преразпределение между поколенията. При рискове, които могат да се хеджират и предвиждат, плоското облагане е за предпочитане. При непредвидими рискове обаче (реалистичен вариант), плоското облагане понижава икономическата ефективност на системата.

Освен всичко това, трябва да се отбележи, че прогресивното облагане се базира на т.нар. закон за намаляващата пределна полезност на дохода. Ако този закон е верен, то преразпределянето на средства от индивиди с високи към индивиди с ниски доходи, е социално приемливо, в определени рамки, тъй като 1% от дохода на един беден човек се  характеризира  с  много  по-висока субективна ценност от 1% от дохода на високобезпечен индивид.

Плоските данъци почиват и върху други неизяснени хипотези. Приема се за естествено, че хората с високи доходи предпочитат примерно 20% плосък данък пред прогресивно облагане на доходите с максимална ставка от 35%. Дори това обаче не е очевидно.

Първо, рационалните икономически агенти се стремят не към минимизиране на ставката на данъците, а към максимизиране на реалния разполагаем доход след облагане, при това в дългосрочен план. Ако допуснем, че прилагането на плоски данъци води до социално-икономическа дестабилизация и забавяне на растежа (което се потвърждава от някои изследвания), то по-високите пределни ставки могат да бъдат за предпочитане и от хората с високи доходи, ако гарантират стабилна и благоприятна за бизнеса макроикономическа среда.

Следователно, държавата рискува да замести евентуалното намаляване укриването на доходи при относително малката група индивиди с високи доходи с увеличаване укриването на доходи при основната група данъкоплатци. Най-вероятно именно поради тази причина след въвеждането на „плоски" данъци не се наблюдава никакво увеличаване на събираемостта, а точно обратното.

4. Защита на идеята за плосък данък

Съществуват ред фактори, които се изтъкват като предимство по отношение на плоския данък. Предвид краткостта на разработката не могат да бъдат изложени всички идеи, ето защо, тук ще се представи една интересна и оригинална идея на проф.  Епщайн, свързана с данъка  и обществения договор.

При традиционната теория за обществения договор основната полезност, предоставяна чрез действия на държавата, е общественият ред.[8] Допускането, че ползите, които се получават, са по-големи от платените данъци, се базира на общото схващане, че взаимното отказване от насилие, осигурено чрез въвеждане на публична власт, води до ползи, които са толкова огромни, че има малка нужда да се тревожим за тяхното разпределение между индивидите.

Това е първото условие. Облагането може да води до огромна полза, която би намаляла, ако индивидите се насърчават, или им е позволено, да се конкурират относно нейното разделяне. Някой може, обаче, да каже, че изгодите, получени чрез обществения договор, може да не са идеално пропорционални, както те са при разпределението на дивидент. Но е вероятно те да са в голяма степен пропорционални. Усилието да се идеализират равните изгоди ще служи като покана за прахосване на ползата чрез политическа конкуренция. Голямо предимство на плоския данък или на пропорционалния дял като правило, използвано при съдружията, е че ползата ще бъде разпределена пропорционално на приноса по доста добър начин, който осуетява политическата конкуренция за нея. Пропорционалността е отличителен и евтин метод за разпределение. Базовата интуитивна норма за справедливост работи добре при предотвратяване на прахосването на ползите.

Заключение

Някои компютърни симулации показват, че прилагането на плоски данъци и отмяната на данъка върху наследствата, води в дългосрочен план до формирането на нестабилни и социално поляризирани общества.

В динамичен план, прогресивното облагане съдържа вградени стабилизатори, които не позволяват както прекомерното разрастване на държавата, така и неприемливата социална поляризация. Обратното, при плоското облагане се увеличават рисковете от едновременно набъбване на бюрокрацията и крайното социално разслояване.

Дилемата плоско - прогресивно облагане, не е конфликт между лявото и дясното измерение на политиката, както се представят нещата у нас.

Функционално и левият и десният модел могат да работят и в „плоска" и „прогресивна" среда. Дискусията плоско-прогресивно облагане по-скоро потвърждава една друга концепция за политическата поляризация, а именно, че основният конфликт не е между лявото и дясното, а между модернизацията (прогресивно облагане) и консерватизма (плоско облагане).

Както левите, така и десните политици трябва да отчитат, че в условията на демокрация плоското облагане, макар и твърде удобно като реторика, представлява поемане на сериозен риск, тъй като директно накърнява интересите на средната класа, респективно на основната част от избирателите.

Следва да се посочи, че предвид данъчната система на страната, плоския данък в България е подходящ, но изисква стабилна социална защита, която следва да бъде в едно от направленията:

- Обезпечаване на гражданите на държавата. То гарантира най-голямата социална защита, при това независимо от професионалното положение и статуса като лице с доходи или без доходи. То е от полза за всички граждани на държавата. Негова типична организация е единното осигуряване. То може да изравни значително социалната неравнопоставеност, която плоския данък води след себе си.

- Социалното обезпечаване съгласно принципа на социалната помощ. Това представлява една селективна система на осигуряване или система на гарантирани според ранга социални грижи. Държавата действа социалнополитически само в случай, че семейството или пазара засекат. Нейна водеща идея при това е субсидиарността. При този тип социална държава се гарантират социални услуги единствено в случай на издържани проверки за неотложни нужди или за тясно формулирани групи, обикновено крайно нуждаещи се, като самотни родители, многодетни семейства и т. н.)

-  Социалното осигуряване. То се базира на залегнало в закона задължително осигуряване срещу заплахите за основите на социалното съществуване на осигурявания. Социалните осигурявания представляват солидарни общности, в които претенцията за услуги се обосновава по правило с плащането на вноски от осигуряваното лице. Типично за социалното осигуряване е осигуряването на зависими от трудово възнаграждение лица, обикновено включително членове на техните семейства. Услугите на социалното осигуряване са насочени към това, да запазят позицията на своя член в пирамидата на разпределението на трудовите доходи също в случая на осигуряването. По правило вноските и услугите на социалното осигуряване са степенувани.

Обезпечаването на гражданите на държавата и социалното осигуряване на принципа на социалните помощи се финансират от данъците. Социалното осигуряване се финансира по правило от вноските въз основа на доходите. Видът на финансиране на социалната държава оказва въздействие върху конкурентоспособността на националното стопанство на световния пазар и по този начин също върху постигането на пълната заетост като цел.  От него зависи също така какви въздействия ще възникват от преразпределението в социалната държава. Ето защо, при избор и – съответно – налагане на работещ модел на социална защита –без значение кой от горните модели ще се избере, плоският данък у нас има възможност наистина да доведе до растеж, както твърдят неговите защитници. От изключително значение обаче е защитата на доходите на населението, което е засегнато в най- голяма степен от този  вид данък.