Joomla Software solutions Template

Payday loan

УВОД

Процесът на възстановяване на собствеността върху земята започнал през последното десетилетие в България доведе до възникване на значителен брой собственици на земеделска земя. В по-голямата си част те преминаха през различни форми на организация на частното земеделско стопанство.Една част от собствениците изведнъж се оказаха със собственост,която нямаха с какво да обработват,използуват и развиват,други не притежаваха опит и знания,липсваха свободни финансови ресурси.Съществуващите икономически условия по-скоро създаваха допълнителна неувереност и трудности в ориентацията за развитие на частното стопанство. Собствениците се люшкаха от едната крайност до другата- от пълно отричане на необходимостта от собственост и стопанисване на земята до яростна борба за нейното притежаване в реални граници. С развитието на новите икономически условия,законова база, не на последно място с преструктурирането на икономиката, което доведе до значителна безработица в някои отрасли и региони на страната,стана ясно, че развитието на частното земеделско стопанство е една добра възможност за икономическа и трудова реализация на хората и собствениците в  този традиционен за България и  народа ни отрасъл. След трудно осмислената  и открита посока на развитие,частното земеделско стопанство се изправи пред нови проблеми и трудности,но практиката подсказва,че макар бавно и несигурно, след 10 години на емоции, дискусии, ”неразрешими” проблеми, здравия разум на българина очертава посоката на движение. Изискванията на практическия живот и икономическата логика ще доведат до намиране на  точна и вярна форма на развитие и функциониране на тези стопански структури.

СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧАСТНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА

Изводите и оценките които се представят в настоящата разработка са направени след наблюдения и анкетиране на  еднолични стопани, членове на земеделски сдружения, арендатори и кооперации във Варненска област –община Суворово.

В гр.Суворово, Варненска област, върху 58000 дка обработваеми земи, мери и пасища са създадени  значителен брой фамилни стопанства в които намират препитание главно чрез отглеждане на ограничен брой животни - крави, овце, свине или птици, като използват за фуражна база собствената си земя, която варира в границите от 7-8 до 60-70 дка.Значително по-малък е делът на собствениците на земя от порядъка на 100-170 дка,която да даде възможност за някаква специализация в растениевъдството или животновъдството. Независимо от това 196 крави  в личните стопанства представляваха достатъчна за местните мащаби суровинна база, която осигуряваше възможност за функциониране на  4-5 малки мандри и цехове за кисело мляко в градчето.

Традициите в зърнопроизводството и техническите култури в района  ориентираха останалите по-едри собственици или различни сдружения и кооперации към производството на  пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. В региона е развито и в по-ограничени мащаби овощарство- ябълки, орехи, бадеми , праскови и лозарство. В град Суворово функционират една земеделска кооперация,създадена през 1993 год с 25000 дка обработваема  земя ,в която членуват почти 1000 кооператори, едно СД “ГИЯ и сие” създадено през 1992 г, две сдружения изградени на основата на фамилни земи и партньорски отношения с неизяснен правен статут,един по-едър фермер със собствена земя около 70-100 дка и арендувана такава от местни собственици около 3-4000  дка.

Изводите,които могат да се направят от тези наблюдения, въпреки, че не разполагаме с достатъчно точна икономическа и статистическа информация ,са :

-наблюдава се огромно разнообразие от  различни по мащаби земеделски стопанства изградени на фамилна, партньорска и  дружествена основа, като тече процес на изясняване на юридическия  им статут, функциониране, управление и  регистрация на същите. Големината на стопанствата, на арендуваната земя, на отглежданите животни и т.н. е в пряка зависимост от икономическите възможности, личен опит, суровинна база, традиции и географски условия, от наличните пазари за реализация на продукцията и не на последно място от целите на частните стопанства.

Материалната база в подобни стопански структури-главно земя , техника, сгради и животни е както собствена, така и арендувана. Наличието на достатъчно свободна земя за наемане под аренда и то на средна арендна цена около 8-10 лв на дка, позволява да се наемат необходимите по количество земи, без да се разполага или налага закупуване на собствена такава.Това по-слабо търсене на земеделска земя в региона за закупуване, влияе отрицателно на пазара на земята. Нещо повече - дори ниските цени на арендуваната земя осигурява в краткосрочен план повече доходи отколкото  продажбата на същата земя. Налице е слаба заинтересованост на собствениците да продават и още по-слаба заинтересованост от страна на арендаторите да купуват земя.Това се дължи и на липсата на свободни парични средства у последните,както и на общата несигурност на земеделските пазари по отношение на изкупни цени, цени на торове, на земеделски кредити и т.н. Независимо от опитите на държавата по нормативен път да определи  едни по-високи стойности на земеделските земи в границите на 430 – 500 лв за 1  дка земя от IV – III  категория – най-често срещаната в региона, увеличена със съответните коефициенти за отдалеченост от основни пазари,  населени места, пътища, поливност и др. цените на които се сключват сделките с подобни земи се движат в границите на 90-100 лв на дка.Това състояние на пазара се отразява отрицателно и върху възможностите за получаване на кредити срещу залагане на земи. В района на Варна, банките приемат като залог земи по Черноморското крайбрежие ,но не и земеделски такива.

Независимо от тези трудности най-вече по осигуряване на свободен финансов ресурс за текущи разходи, частните земеделски стопанства успяват чрез кредити или различни форми на сдружаване, на ползуване на дялове от прекратени земеделски стопанства и др.форми да си осигурят необходимата техника,стопанска и складова база за осигуряване на основните земеделски обработки, транспортиране, почистване и съхраняване на продукцията. Това обаче често е причина за използване на морално остаряла техника,с високи разходи за поддържане и функциониране. Качествено новата техника, която се появи на нашите пазари не е по възможностите на дребните и дори на средните стопанства, а те са наясно,че без подобна техника продукцията им ще бъде винаги по-скъпа и неконкурентноспособна на  европейските пазари.

Подобно е състоянието на животновъдните стопанства.В Суворово се отглеждат 256 бр.едър рогат добитък,от които 196 млечни крави.По-големите стопанства отглеждащи над 20 крави са само 3,разположени в реконструирани обори на бившите ТКЗС-та.Това са кооперация”Бразди” в Суворово ,СД Агровариант 2000-Христов и сие” в съседно селище и ППЗК”Срацимир”.Над 50 овце отглеждат само 3 фамилни стопанства в община Суворово,а общия брой на отглежданите овце в гр.Суворово е 1720, при съществуващи възможности преди 1989 г за отглеждане на 18-20000 . Птиците отглеждани в Суворово са 7 200,от които 5 700 носачки.По-големи стопанства отглеждащи клетъчно птици за производство на яйца и птиче месо за пазара са само 2. Най-често срещани са най-малките стопанства, които отглеждат ограничен брой животни в личния двор. Рядко се срещат по-големи специализирани животновъдни предприятия в региона. Броят и видът на отглежданите животни в частните земеделски стопанства е в пряка зависимост от нуждите на пазара, цената на фуражите, на техниката. При по-ниски изкупни цени на животновъдната продукция/например изкупната цена на млякото или на свинското месо през последните 1-2  г./ броя на животните рязко намалява.Това показва, че дори и малките частни стопанства  чувстват непрекъснато влиянието на пазара, на търсенето и предлагането на растителна и животинска продукция.

За да решат част от проблемите си стопанствата се опитват да постигнат някаква специализация в производството си и така да ограничат количеството на техниката необходима в земеделието или животновъдството.

Друг проблем свързан с функционирането на частните земеделски стопанства е  този за технологичното равнище на земеделското и животновъдно производство.Поради изброените по-горе причини, това е процес,който въпреки желанието на земеделските стопани  и условията които се създават в страната - панаири, изложения, помощта на научно-изследователските институти - върви много бавно и трудно. Разбираем е стремежа на всички да се върви към екстензивно земеделие като непрекъснато се работи върху подобряване на сортовия състав, равнището на обработки и торене, агрохимическата защита, породен състав и ветеринарно обслужване.”Спестяването”на част от тези жизнено необходими мероприятия през последните години не само наказа, о и просто изхвърли от този отрасъл земеделци и арендатори, които не оцениха или подцениха тези фактори.

Наблюдава се стремеж от страна на стопаните в региона да намерят изход от положението в което се намира българското земеделие като се ограничи производството на традиционни култури и животни – пшеница,царевица,свине,крави и др.През последните години те останаха със сравнително ниски изкупни цени, които не стимулират производителите.Правят се опити за отглеждане на някои технически култури за сметка на зърнените такива като слънчоглед, тикви, билки, гъби и етерично-маслени култури, от овощията-орехи,бадеми,лозя,праскови.Наблюдават се опити за развитие на зайцевъдството/ в гр.Суворово се отглеждат над 1200/, козевъдството/ 400 кози,от които 390 майки/, отглеждането на щрауси и др.екзотични птици /в 1 стопанство и 1 сдружение/ с цел по-добро представяне на пазара на земеделска продукция и реализация на по-високи изкупни цени на същата.

Някои собственици на частните земеделски стопанства се опитват да затворят производствения цикъл, като по този начин осигурят добра реализация на част от продукцията която произвеждат. Арендаторът и едно от  СД-ва построиха собствени фурни, кооперация” Бразди”  инвестира около 15 000 деноминирани лв. в реконструиране на мелница и др.п.

От всичко това  могат да се направят следните изводи за съществуващите проблеми по отношение структурата и характеристиката на частните земеделски стопанства в община и гр.Суворово:

-след възстановяване собствеността върху земята се сформират огромен брой предимно дребни земеделски стопанства,които най-често са отдали земята си под аренда на кооперации,сдружения или отделни по-едри арендатори,а ползват средно по 2-4 дка от нея за собствени нужди, за да отглеждат в личния си двор по 1-2 свине, 4-5 овце,10-14 кокошки,1 коза или 1 магаре/по статистически данни на общината/.Очевидно потенциалът на тези преобладаващи стопанства е ограничен и съществено развитие на тези структури не може да се очаква.Мотивацията на собствениците е свързана с проблема за физическото оцеляване на хората в тези икономически условия, отколкото с очаквано икономическо развитие и възход на отрасъла.

-замрял е пазара на земеделски земи поради изключително ниската изкупна цена на земеделската земя.Това води  както до липса на предлагане, така и до липса на платежоспособно търсене.Може да се предположи и съществуване на непазарни договорености от страна на едрите арендатори в Добруджа за поддържане на изкупните цени на земята в границите на 60-100 лв. на 1 дка .Така се ограничават и възможностите за получаване на кредите срещу ипотекиране на земя.

-голяма част от земеделските стопанства са с неизяснен правен статут,липсват достоверни статистически и икономически данни за функционирането, състоянието и резултатите им. Размиват се границите на съществуване на една или друга форма,на един или друг вид стопанство.Единици са структурите в една  малка или средна община като кооперации –обикновено във всяко селище има по 1,рядко по 2.Срещат се по 1-2 сдружения ,СД или ООД изградени на приятелски или фамилен принцип. В една община се наблюдават 1-2 по-едри арендатори, които обикновено са наели земя в повече от едно селище на общината.

-проблем  за малките и средни стопанства са ресурсите-материални и финансови.Единствено достатъчна е работната сила,средните и висши кадри.

Финансирането на този тип стопанства от банки,от държавен фонд “Земеделие”,от различни международни програми на ЕС и ЕБВР, а сега на програма САПАРД е повече от трудно изпълнимо.Достъп до тези средства на практика имат само  големите арендатори, ползващи се с протекции на МЗГ.В гр.Суворово кредити от фонд “Земеделие” ползува само ЗК” Бразди” и 1 арендатор.

-технологично равнище на производството и производствена  специализация все повече  се оценява и преосмисля като възможност за успешно развитие на отрасъла и постигане на конкретни икономически резултати дори в дребните частни стопанства. Стопанствата работят за технологично обновление, но с по-малки по размер инвестиции, които ще дадат резултат в краткосрочен план – това са главно подобряване на сортовия и породен състав, обновление на техниката, но това става с по-бавни темпове,подобряване на храненето на животните, ветеринарното обслужване.Под административния натиск на държавните органи-ДВСК, РИОСВ, и др.параметрите на  работната среда се привеждат с съответствие с изискванията на БДС и стандартите на ЕС.

УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЧАСТНИТЕ СТОПАНСТВА

Управлението на частните земеделски стопанства зависи от правния статут  и структура на стопанската единица. Естествено управлението на малките частни  стопанства се осъществява директно от собственика или собствениците.В зависимост от правния статут на  сдружението или някаква форма на търговско дружество,решенията се вземат от 1-2 или повече собственици,които най-често са не-повече от 10.Обикновено 1 или 2 от тях са упълномощени още при съдебната регистрация да представляват дружеството да движат паричните средства по сметките на фирмата и др..Решенията се вземат от собствениците,съгласно уставите на дружествата с обикновено или квалифицирано мнозинство.При по-малките структури това е реално изпълнимо.Не така стоят нещата при по-големите сдружения – например кооперациите с по няколкостотин  или хиляди члена, които по закон са членове и на общите събрания-най-висшия орган  на кооперацията.За съжаление цялостния статут на този орган е неясен,той носи белезите на безличния стопанин-собственик в бившите ТКЗС-та.Законът например позволява лица с 2 или 200 дка да имат само по 1 глас, да са работили 20 години или 2,да имат или нямат инвентарна вноска и т.н. – тези  сериозни различия не се вземат предвид при участие в Общото събрание.Състава на участниците в него е толкова разнороден по икономически интереси,че очевидно  те не могат да бъдат съвместени така,че да няма ощетени страни.

Големия брой различни по възраст,местоживеене,интереси и т.н. членове на кооперацията на практика не могат да осъществяват контрол над дейността на избираните от тях органи като УС,КС и др.,а често и дори да защитят собствените си интереси по законов път.Поради естеството на работа председателя на кооперацията притежава  точна и подробна информация за технологическите възможности,средни добиви,свободни финансови и др.средства,но не винаги е заинтересован тя да става достояние на всички членове.Всичко това дава възможност на недобросъвестните мениджъри да използуват  тези си позиции в кооперацията за решаване на свои лични проблеми,отклоняване на средства и доходи и др.Това обезсмисля  индивидуалните усилия на хората за подобряване на икономическите резултати на кооперацията.

Ето защо в практиката често се наблюдават случаи на отлив на член-кооператори, не са редки случаи на  нерегламентирани от закона действия на ощетени собственици за неразплатени своевременно ренти и др.п.

Налага се извода,че преобладаващата част от съществуващите у нас производствени кооперации са неефективна и малко устойчива в  дългосрочна перспектива форма за организация на частните земеделски стопанства .Необходима е основна модернизация както в структурата на управление,така и в структурата на собственост на тези организации.

Друг сериозен проблем в по-нататъшното функциониране на земеделските стопанства е проблема с комасацията на земята,който засяга цялата ни национална икономика.Чрез комасацията може  да се решат някои от сериозните проблеми на българското земеделие свързани с правилния сеитбооборот, използване на високопроизводителна техника и др.

Този въпрос все още не е уреден нормативно,но в практиката тече неформален процес на поделяне на землището между производителите работещи в него.Той се осъществява от всички производители без оглед на организационната форма – дребни, средни и едри арендатори,кооперации, сдружения и индивидуални производители.Съществува пълно единомислие между земеделските производители по отношение необходимостта от комасиране на земята и обработване на големи блокове или масиви от земеделски земи за по-правилно осъществяване на технологичните мероприятия и ефективно използване на наличната техника.В  град Суворово този процес на събиране и уедряване на множеството разпокъсани парцели на собствениците  или арендаторите се извършва  в началото на стопанската година и е с продължителност 1 година.Всички заинтересовани страни се събират на среща,на която се определя кой коя част от землището ще обработва,като се спазва принцип: количеството комасирана земя получена от производител след подялбата да е равна на притежаваната от него земя / собствена или арендувана/.Това е практика и в другите райони на страната.

Извършването на такава подялба е предизвикано от арендуването и обработването на множество парцели от всеки производител, пръснати из землището.Тази раздробеност не позволява да се спазва сеитбооборот,правилно да се третират културите с торове и препарати, ефективно да се използва високопроизводителната техника. Така на практика се преодолява съществуващата раздробеност на земята,т.е. юридически съществува раздробеност на поземлената собственост, но тя не съществува по отношение обработката на земята.

Самото поделяне на землището  се удостоверява със сключването на договор между страните,който не е заверен нотариално.Подялбата се извършва с или без знанието и съгласието на отделните собственици на земя.Въпреки липсата на правна регламентация на проблема и съществуващите  негативни страни – например риска даден собственик да си поиска обратно земята и да развали сключения договор за аренда или наем,а земята му в момента е предоставена на друг производител за обработка – това очевидно е необходим процес наложен от реалната икономическа практика и вероятно ще продължи и в бъдеще.Полагат се усилия за туширане на негативните страни-чрез клаузи в договори за аренда,чрез използуване за по-продължителен / повече от 1 година/ период на така разпределените  между производителите земи в землището и др.п.

При едно бъдещо раздвижване пазара на земеделски земи,процеса на комасация ще се засили, като ще се изкупуват съседни парцели и така естествено ще се увеличи размера на притежаваните парцели от собственик.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Практиката насочва към извода,че проблемите в българското частно земеделско стопанство са многобройни и разнопосочни.Те засягат както структурата, управлението и функционирането на стопанствата, така и законовата и нормативна база  регламентираща  тяхната дейност.Държавата трябва да подпомага  развитието на  пазарните частни структури,но не чрез грубо администриране, а чрез регламентиране на еднаквост пред закона и получаваните преференции.Тя трябва да изчисти паразитните посредници, които изсмукват печалбата на производителя и  унищожават икономическия  му интерес и потенциал като формира  пазари на едро за фермерските продукти, да преосмисли  митническата си и данъчна политика особено в светлината на  последните проблеми на ЕС.