Home Икономика Стратегическо управление на земеделска кооперация

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Стратегическо управление на земеделска кооперация ПДФ Печат Е-мейл

В условията на пазарна икономика в земеделските кооперации е необходимо да се обръща все по-голямо внимание на въпросите, свързани със стратегическото управление.

Провеждания мениджмънт от земеделските кооперации е много важна дейност, която трябва да бъде част от стратегията за управление и да води към изпълнение на дългосрочните цели и задачи на кооперацията.

Съвременните подходи в управлението на кооперациите са насочени към осигуряване на дългосрочен стратегически успех в дейността им при непрекъснато променящи се условия в обкръжаваща среда.

Стратегическото управление се характеризира с това, че то определя подхода на действие, философията на управление, външните и вътрешните анализи, специфичните цели на кооперацията и произтичащия от това инструментариум за координация и системност на елементите на системата на управление.

Стратегическото управление е основа за постигането на дългосрочни успехи, ориентирани към обкръжаващата среда посредством редица тактически и оперативни планове.

То създава потенциал за успех на кооперацията или за задържане на наличния такъв, докато оперативното управление трябва да преобразува този потенциал в текущи постъпления, печалба и рентабилност, които определят финансовата мощ на кооперацията.

Стратегическото управление е процес, започващ с определянето на мисията и глобалните цели на кооперацията, шансовете и рисковете, силните и слабите и страни, специфичните цели, потенциала за успех, пазарните и финансови цели, инструментите на мениджмънта и други.

При анализа особено внимание трябва да се обръща на влиянието на външните фактори върху състоянието на кооперацията.

За целта се използва система от показатели за идентифициране на шансовете и опасностите.

Задачата на системата е своевременното опознаване на промените, настъпващи в икономическата, обществената и  природната околна среда, с оглед провеждане на мероприятия за предотвратяване на евентуални загуби  на кооперацията, а също и да не се пропускат възможни шансове за печалба.

За една земеделска кооперация по-важните общи и специфични области за наблюдение и координиране могат да бъдат:

- общи - към  тях се отнасят факторите, свързани

с промените в ценностите на обществото,

законодателните разпоредби, демографското

развитие, общоикономическото развитие и други

- специфични - развитието на пазарите, на

селскостопанските предприятия, броят и

структурата на членовете на кооперацията, тяхната

идентификация с кооперацията и кооперативните

принципи, наличието на междукооперативна

конкуренция, отношението на представителите на

различни органи към кооперации, съюзи и

кооперативни системи и други

Специфичните цели в стратегическото управление на кооперацията са елемент, на който трябва да се обърне по-голямо внимание.

Те трябва да съдържат задълбочаването на стопанската полза, икономическата изгода, индивидуалното подпомагане на всеки един член, еднаквото отношение към всички.

За реализирането на всичко това се провеждат редица мероприятия на стратегическото управление в кооперациите, като се използват различни инструменти на предприемаческата политика на кооперацията.

Мероприятията на предприемаческата политика обхващат един или няколко инструмента за определен момент или период със специфична форма на прилагане, като най-често използвани инструменти са тези, свързани с изучаването на пазара, на каналите за реализация и пласмент на продукцията.

Провеждането на мероприятията и използването на различни инструменти в дейността на кооперацията е от съществено значение за реализиране целите на стратегическото и управление.

Трябва да се подчертае, че стратегическото управление е съставна част от цялостния процес на управление на кооперацията, което трябва да се допълва от тактическо и оперативно управление.

По правило то обхваща всички елементи на едно съвременно управление, каквито са: планиране, организация, изпълнение, контрол и представителност.

Най-важният инструмент на управлението е стратегическото планиране, което обхваща и разглежда проблемите на цялостното развитие на кооперацията - общи стратегии, стратегии на функционални области, търговски стратегии, състояние на пазара и други.

Стратегическото управление има пет важни компонента:

- оценка на изпълнението на текущата стратегия

- определяне сферата на действие на

производствената система

- установяване на стратегическите цели

- формулиране на стратегия

- изпълнение на избраната стратегия

Вариант № 9

Земеделска кооперация регистрирана през 1993 година, използва 24 500 декара земеделска земя, които са наети и разпределени в 120 парцела, от които 24 200 декара са ниви и 300 декара са овощни градини.

Земята е наета със срок на арендуване за 3 години, като е сключен писмен договор за наем, който е незаверен и невписан в регистъра на съда.

Размера на арендната вноска е определен в лева за декар и в натура, като по вид тя е смесена.

Арендодателя е физическо лице.

В земеделската кооперация са наети да работят 70 работника – 15 са на постоянен трудов договор и 55 са заети сезонно.

Земеделската кооперация има следните активи:

- 1 склад на възраст повече от 20 г. с обем 6 000 т

- 1 сушилня на възраст повече от 20 г. с обем 10 т

- 1 ремонтна работилница

- 13 трактора – 2 на възраст до 5 г. и 11 на възраст

между 10 и 15 г.

- 5 комбайни на възраст повече от 20 г.

Земеделската кооперация отглежда следните култури и овощни насаждения:

- пшеница с площ от 10 500 дка и среден добив 500

кг/дка

- ечемик с площ 100 дка и среден добив 400 кг/дка

- царевица с площ 4 300 дка и среден добив 600 кг/дка

- слънчоглед с площ 6 500 дка и среден добив 160

кг/дка

- тютюн с площ 140 дка и среден добив 195 кг/дка

- дини и пъпеши с площ 160 дка и среден добив 200

кг/дка

- картофи с площ 500 дка и среден добив 800 кг/дка

- кайсии с площ 300 дка и среден добив 380 кг/дка

Земеделската кооперация в определянето си на стратегията за развитие ще:

- разчита главно на приходите от стопанска дейност

- внедряване на нови технологии

- преориентиране към екологична продукция

С това задание се цели проектиране на стратегията на земеделската кооперация за следващата календарна година, на база притежаваните активи и насоките за развитие.

Земята на кооперацията се намира в землището на град Свиленград с площ от 24 500 декара, които са наети под аренда.

Целта на заданието е доказване на ефективност на функционирането на кооперация на база брутните приходи от земеделската дейност, съществуваща в условията на пазарна икономика.

Земите на кооперацията се намират по поречието на река Камчия.

Почвено-климатичните условия в района разположен в низината на р. Камчия са  иэключително благоприятни.

Почвите, характерни за този район са алувиално-ливадните почви и са с благоприятни агроикономически качества.

Те са подходящи за отглеждане на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и други селскостапански култури.

Климата е умерено-континентален,като по крайбрежието се проявява морското влияние,което се изразява в мека зима с висока влажност.

Средната годишна температурна на въздуха е 22-24градуса по C, най-ниска месечна температура е месец януари –1-2 ,а с най-висока месец август 23-24.

Годишната сума на валежите е 550-600мм, а през периода на вегетация на растенията падат 180 мм валежи.Регионът има два валежни режима пролетно летен максимум эимен минимум.Ветровете са северозападни,западни и източни.Характерни за котловините в този региони са инверсиите и сланите.Благодарение на морското влияние по течението на р.Тунджа тези явленя са рядкост.

В района има изградена добра комуникационна структура и инфраструктура.

Сградите, с които разполага земеделската кооперация позволяват в тях да се съхранява произвеждания тютюн и една част от произведената земеделска продукция.

Машините, с които се прибира реколтата се натоварват напълно, въпреки че на някои от тях е изтекъл срока на амортизация.С по –слаба натовареност са машинште за обработка на змята.Това позволява част от морално остарелите трактори да бадат бракувани.

Ремонтните дейности по аварии на наличните машини се извършават в ремонтната работилница на кооперацията.

Притежаваните активи от земеделската кооперация са амортизирани и малкоефективни.

Броя на заетите работници в земеделската кооперация е 70, като 15 от тях са наети на постоянен трудов договор и 55 сезонно.

За 15-те наети на постоянен трудов договор се начислява годишната средна заплата за отрасъл селско стопанство.

За другите 55 работника, работещи сезонно ще им бъде начислено трудово възнаграждение само в периода през месеците на върхово трудово напрежение, което е предмет на договаряне.

Поради изтеклия срок на амортизация на комбайните е необходима замяната им с нови по-добри машини от този тип.

Въвеждането в употреба на новите комбайни ще позволи внедряването на нови технологии на производство в земеделската кооперация.

Тези нови технологии определят и възможностите на земеделската кооперация да внедрява нови сортове култури, високи нива на химизация при борбата с болестите и неприятелите по растенията, а също и възможности за преминаване към производство на екологична продукция.

Земеделската кооперация е сключила 3-годишен договор за наем на земеделска земя, който е незаверен и невписан в регистъра на съда.

Според договора кооперацията изплаща наема си на равни вноски за всяка стопанска година, като няма фиксиран срок за изплащането на вноските.

Този договор обаче не може да бъде използван от земеделската кооперация като обезпечение за искане на кредит от финансовите институции.

Според договора размера на вноските се определя свободно между страните по договора.

Земеделската кооперация в зависимост от печалбата, която ще реализира може да закупи или вземе под аренда нови земи и да увеличи поземления си фонд.

За вземането на такова решение ще окаже влияние и пазара на земята.

Земеделската кооперация разполага с 24 500 декара наета за стопанисване земя разпределена в 120 парцела.

От разпределението на културите по декари се вижда, че 2 000 декара от земята не са заети с определена култура.

По своя преценка кооперацията ги е оставила свободни /за черна угар/ и би могла да ги използва в сеитбообората на културите, като по този начин се създават по-добри почвени условия.

Предмета на дейност на кооперацията е зърнопроизводство, царевица за фураж и слънчоглед.

В района има преработвателни предприятия – Голяма мелница в Бургас, складове за зърно, фуражни заводи и рафинерия за производство на олио също в Бургас.Тютюневата продукция може да се транспортира до завода за тютюневи изделия в Шумен.Продукцията от плодовете и картофите лесно достига до близките голими градове,като Варна и Бургас, благодарение на добре развитата пътна мрежа.

Всичко това осигурява и гарантира пласмент на произведената селскостопанска продукция.

Културите, които са застъпени в кооперацията са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, тютюн, дини и пъпеши, картофи и кайсии.

Наблюденията през последните години показват неспазване на технологията на производство на селскостопанска продукция.

Сегашните фермери са с ниска професионална култура, което води до производство на лошокачествена продукция и ниски добиви.

Почти едностранчиво се използват азотни и минерални торове, които имат важни физиологични функции в растежа и добивите на растенията.

Всичко това е следствие от лошото управление на запазилите се кооперации, безстопанственост на некомпетентните ръководители и неизползване на научния потенциал.

Търговията със селскостопански продукти има добре изразен икономически ефект, но съществува неопределеност и риск за реализация на произведената продукция.

За земеделската кооперация възможностите и заплахите, които външната среда определя имат важно стратегическо значение за развититето и.

От тяхната сила и посока зависи до голяма степен постигането на набелязаните цели и задачи и успешната дейност на кооперацията.

Анализа на външното обкръжение е свързан с комплексното изучаване на клиенти /купувачи/, доставчици на суровини и материали, конкуренти, законова уредба.

Купувачите на произведената селскостопанска продукция са много важен фактор.

Кооперацията е организация от сектора на селското стопанство, за която е характерно, че за да отговори на качествено нови изсквания на клиентите е необходимо голям срок от време.

За да отговори на тези изисквания е необходимо кооперацията да има сигурност в реализацията на продукцията на пазара.

Друг важен фактор на макросредата са конкурентите.

Те могат да се откроят в зависимост от производствата, които реализират на пазара.

За анализираната земеделска кооперация е ясно, че конкурентите и ще са произвеждащи селскостопанска продукция от растениевъдството.

Доставчиците на материали и суровини са друг важен фактор от външната среда, оказващ влияние върху организацията на производството в кооперацията.

Необходимите материали и суровини за осигуряване на нормална производствена дейност могат да са обект на договорни сделки с доставчиците.

Фактор, който влияе върху дейността на кооперацията е и състоянието на икономиката на страната, която в момента се намира в период на преход към пазарна икономика.

Извършващите се структурни промени в икономиката пораждат редица отрицателни явления, които оказват влияние върху дейността на кооперацията.

Спада на доходите на населението, инфлацията и промяната на валутния курс са фактори, които внасят допълнителна несигурност в предприемачите от сектора на селското стопанство.

Съществено значение оказва и водената политика на държавата по отношение собствеността на земеделските земи, като проблем е недобрата законова база за отрасъла.

Неясната национална стратегия за отрасъла се характеризира с липсата на достатъчно преференции за развитието му.

По отношение на технологичния фактор има  изостаналост във внедряването на научно-техническия прогрес, което е следствие от недостатъчния размер на средствата за изследване и развитие, несъвършената система за трансфер на технологии, неразработването на нови технологии и автоматизирани системи.

Подробния анализ на вътрешното състояние на кооперацията е от особено значение за правилното разкриване  и овладяване навреме на силните страни и отстраняване на слабостите.

Производствената база на кооперацията е наета, като склада, сушилнята и ремонтната работилница са с необходимата вентилация, покривите са здрави с монолитна конструкция.

Селскостопанската техника, която ще служи за обслужване на кооперацията е собствена.

Очакваното производство на посочените култури при спазване на технологиите и на база добитите знания и опит, при изчисляване на получените средни добиви за всяка култура са възможни следните производствени резултати:

Култура

Площ

/дка/

Среден добив кг/дка

Производство в тона

Приходи в лева

 

Пшеница

10 500

500

5 250.00

791 227.50

 

Ечемик

100

400

40.00

5 488.00

 

Царевица

4 300

600

2 580.00

481 144.20

 

Слънчоглед

6 500

160

1 040.00

419 203.20

 

Тютюн

140

195

27.30

64 129.07

 

Дини и пъпеши

160

200

32.00

7 473.92

 

Картофи

500

800

400.00

109 752.00

 

Кайсии

300

380

114.00

76 368.60

Производствените разходи за производството на очакваната селскостопанска продукция се извършват в няколко направления.

Това са разходите за оран, култивиране, борба срещу неприятели и болести, подхранване на растенията, транспорт на семена, минерални торове и готовата продукция.

Анализа на специализацията на земеделската кооперация е важен момент от диагностичния анализ.

Производство

Продажби в лева

% от общите продажби

Пшеница

791 227.50

40.48

Ечемик

5 488.00

0.28

Царевица

481 144.20

24.61

Слънчоглед

419 203.20

21.44

Тютюн

64 129.07

3.28

Дини и пъпеши

7 473.92

0.38

Картофи

109 752.00

5.61

Кайсии

76 368.60

3.91

Общо

1 954 786.49

100.00

Специализацията на земеделската кооперация е онова, което дава лице на производствената система.

Анализа на таблицата определя земеделската кооперация като развиваща се в направление производство на зърнени култури и добре развито производство на слънчоглед.

Земеделската кооперация си е избрала мисия да задоволява потребностите на пазара от зърнени продукти.

Това е нейната мисия и по това тя ще бъде оценявана от своите клиенти за качеството на тези продукти.

Въз основа на данните за площите на отглежданите култури и средните добиви може да се направи заключение, че ежегодното производство от всички култури е около 7 870 тона от зърнени култури, 1 040 тона от маслодайни култури, 27.3 тона тютюн, 32 тона дини и пъпеши, 400 тона картофи и 114 тона кайсии.

Наличните съоръжения позволяват да се съхранява 6 000 тона от продукцията в склада на кооперацията и да се съхранява /суши/ 10 тона от произведения тютюн.

Средна продуктивност на земята

S      1 954 786.49

Р = ­­--- = ----------------- = 86.88 лв./дка

А           22 500

Р – продуктивност на земята лева/дка

S – реализирани продажби от обработваемата земя

А – обработваема земя

За да прогнозираме приходите на кооперацията ще вземем под внимание средните цени на продукцията на сделките, сключени през предходната година за отглежданите култури и овощни насаждения.

Брутна печалба на кооперацията

П-ди от реализирани от продажби – 1 954 786.49 лв.

Р-ди за труд - 15 наети по трудов договор с годишна

работна заплата от 2 223 лв. = 33 345 лева

55 наети сезонно - 5 мес. х 185.25 лв. = 50 943.75 лева

Общо р-ди за труд - 84 288.75 лв.

Бр. печалба =1 954 786.49 – 84 288.75 = 1 870 497.74 лв.

След анализа на външното и вътрешното обкръжение на кооперацията, резултатите от него се определят чрез SWOT анализ.

Целта е определяне на критичните фактори, които се получават от съчетаването на вътрешните преимущества и недостатъци със заплахите и възможностите на външната среда.

SWOT анализа дава възможност на основата на събраната информация да се изгради стратегическия профил на кооперацията.

При него се приема, че ще се постигне стратегически успех чрез максимизиране на шансовете и силните страни на кооперацията и чрез минимизиране на слабите страни и ограничаване на негативното влияние на факторите на външната среда.

В зависимост от оценките от SWOT анализа могат да се определят съвкупностите от алтернативни стратегии, които са подходящи при съответните ситуации.

Силни страни /S/ на земеделската кооперация могат да са:

1. силна стратегия

2. разходни предимства

3. добра ремонтна база

4. традиции в производството на земеделски продукти

5. високо качество на произведената продукция

6. доверие и коректност в отношенията

7. уникалност на продукцията

8. опитни работници

9. оптимално натоварване на наличните машини

Евентуални слаби страни /W/ на земеделската кооперация могат да са:

1. липса на ясна стратегическа насока

2. остаряло оборудване

3. вътрешнооперативни проблеми

4. липса на достатъчно информация за пазара

Възможностите /О/ за земеделската кооперация могат да са:

1. вертикална интеграция

2. нови технологии

3. преориентация към производство на екологична

продукция

4. благоприятно географско разположение

5. благоприятни почвеноклиматични условия

6. перспектива за нови пазари

Евентуални заплахи /Т/ за земеделската кооперация могат да са:

1. увеличаване на натиска от страна на снабдители и

клиенти /ценови промени/

2. демографски промени

3. природни  фактори

4. нестабилна икономическа обстановка

5. непрекъснато променяща се нормативна база

Алтернативните стратегии за развитие на земеделската кооперация могат да са:

- разширяване на съществуващите и завладяване на

нови пазари

- увеличаване на ръста на производството

- създаване на динамична структура, осигуряваща

своевременно реагиране на променящите се външни

условия

Стратегическите цели обхващат целия процес на управление, като осигуряват базата на планирането и ръководството на кооперацията.

Целите се определят като дългосрочни и краткосрочни.

Дългосрочните цели, които може да си постави земеделската кооперация са:

- увеличаване на произведения дял от продукцията на

пазара

- излизане на нови пазари

- увеличаване на производителността на труда чрез

внедряването на нови технологии и съкращаване на

производствените разходи

Краткосрочните цели произтичат от дългосрочните и са изпълними в следните насоки:

- разширяване на производствените съоръжения

свързани със съхраняването на продукцията – склад,

сушилня

- реализация на една част от продукцията на

вътрешния пазар и на друга част на външния пазар

- максимизиране на печалбите

- увеличаване на относителния дял на собствения

капитал за сметка на заемния

- ефективност на разходите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG