Home Психология Съвременни психологически интерпретации на моделирането в учебната дейност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съвременни психологически интерпретации на моделирането в учебната дейност ПДФ Печат Е-мейл

В статията „Съвременни психологически интерпретации на моделирането в учебната дейност” написана от доц. Стефан Стамболиев и поместена в списание „Педагогика” от 1997г., брой 5 много ясно са представени същността, функциите, приложението, значимостта и разбира се хората, които имат принос за развитието на този съществен въпрос за учебната дейност.

Доц. Стефан Стамболиев пише: психологическото моделиране е универсален метод на научното изследване, който обединява както наблюдението, така и експеримента при хипотетичната постановка на психопедагогическите явления в учебната дейност. От тук произлизат двете основни функции на моделирането: изследователска и прогнозираща. От тази гледна точка, известни са няколко вида модели в психологията, изучаващи учебната дейност: на Бредли, Тери и Люс – модел за скалиране при матрици на доминантност във възпиятията и мисленето на учениците. Сходни са моделите на „демократизацията”, т.е разгръщането на мисловните процеси при решаване на проблемни ситуации. Доц. Стефан Стамболиев не пропуска да спомене на точното място, че с помоща на вероятностни модели, формулирани от Естес, Буш и Мостелър, базирани на бихевиористката концепция за познанието през 50-те години започва моделирането на учебните процеси.

В статията са споменати и то поименно редица руски психолози успешно разработили модели за формирането на основните психически процеси. А именно това са: Л. М. Векер(„Восприятие и основьi его моделирования”), А. Амосов(„Мьiшление и его моделирование”), К. Б. Батароев( „Моделирование как категория теории познания”), М. Пшеленцкий(„О значении теории моделей в логике емперической науки”). Оригинални изледваниа правят и В. И. Алексашин(„Моделирование и кибернетика”), А. А. Братко(„Моделирование психьiческой деятельности”), А. Н. Кочергин(„Моделирование мьiшления”), но от гледна точка на дейностния подход.

Излизайки от правилните методологически  позиции за ролята на дейността, умствените действия и тяхното интериоризиране, мнозина автори правят сполучлив опит за психологическо моделиране. Тук следва да отбележим Б. А. Глинский, И. Б. Новик, В. А. Веников.

Българите обаче не остават безучастни. В педагогическата психология у нас оригинални идеи за психологическото моделиране разработват проф. Д. Йорданов в студията „Дейност и общуване”, както и проф. Л. Десев в труда „Формиране на мотивацията”. Същевременно проф. Ст. Жекова, анализирайки психопедагогическите условия за повишаване квалификацията на учителите, трактува интересен модел за изграждане на такива ценнип качества в личността като емпатийност, принципност, уважение и взискателност към субекта на обучение и възпитание. Точно тук следва да отбележим, че използваните модели акцентират предимно на един от най-съществените – концептуалния. Останалите – структурни и функционални, умело се съчетават в руските и българските изследователи, като за целта се анализират отделните структурни компоненти на изучаваните психопедагогически феномени. По този начин се открояват съвременните психологически интерпретации на моделирането главно като метод не само за изследване, но и за формиране личността на ученика в познавателната му дейност.

Модерни интерпретации в психологическото моделиране на учебната дейност

Обобщено, съвременните схващания за видовете модели и моделирането като формираща дейност биха могли да се синтезират в четири главни насоки:

а) използване на т. нар. „когнитивни модели” и стратегии за формиране на познавателната дейност;

Тук сполучливи са трактовките на Милка Атанасова. Според нея моделирането, свързано със структурно-понятийното учене, включва три основни процедури: изясняване, получаване на информация, заместваща или уточняваща миналия опит; трансформация – обработка на информацията с оглед на новите ситуации; оценка – проверка на осмислянето на учебната информация.

Р. С. Бранд, Б. Уилсън, П. Кол предлагат технология за моделиране на учебната дейност, включваща следните етапи: предлагат се специфични учебни цели, обхващащи цялостното поведение на учениците; целите се класифицират и систематизират съобразно т. нар. „таксономичен” подход; набелязват се оптимални психопедагогически условия, детерминиращи успеха в обучението.

В редица публикации се наблюдава, че други автори акцентират върху ръководството и управлението на учебния процес. Тук доц. Стамболиев посочва Ларкин и Шейби, които се спират върху учителите и тяхната роля в учебния процес.

Колинс пък определя насоките за моделиране на учебната дейност, отнасящи се до придобиване на целенасочена когнитивна подготовка от преподавателите.

В България са известни публикациите на С. Плачков за дидактическото моделиране с оглед осъществяване на преноса на обобщени способи за дейност.  Той излиза от следните положения при характеристиката на модела: осигурявяне ня дидактически условия, свързване на преноса на обобщените способи за дейност с компонентите на продуктивното мислене, постепенен преход на действията към по- високо равнище. Дидактическите средства в модела заемат особено важно място, тъй като представляват основен структурен елемент в учебната дейност.

б) моделиране на предметните действия по пътя на тяхното интериоризиране;

В. Давидов много правилно разграничава няколко действия в психологическото моделиране и това са: учебни действия, насочени към търсене свойствата, характеризиращи кратното отношение на величините, фиксацията на което в модела обозначава числото; учебното действие се свързва с моделиране на процеса на отделяне кратното отношение и неговия резултат.

в) използване на структурни модели при общуването на учениците в учебната и извънкласната дейност;

Проф. Д. Йорданов  разработва статията „Дейност и общуване” и чрез нея интерпретира общуването в общ концептуален модел. Според него общуването нито се откъсва, нито се отъждествява с дейността, а се разглежда като вътрешноприсъщо условие за нейното осъществявяне.

В структурните модели на изследване се обръща внимание на три основни форми на общуване- формално, неформално, инцидентно.

Проучванията ня Д. Градев в тази насока включват няколко компонента: социална адаптация и социализация, процесуалния им характер, фактори за социалната адаптация.

г) моделиране на мотивационната дейност чрез съчетаване на факториален и стохастичен анализ на психопедагогическите явления.

В най- ново време се правят успешни опити да се моделира един от най-сложните психопедагогически феномени – мотивацията. Разработват се редица психологически модели на известни психолози: „тримерен модел на мотивацията”, който включва когнитивни, личностни и индивидуалнопсихологически качества на личността( Д. Олпорт, Б. Аткинсон, Л. Фестингер)

Известен и т. н. „кубичен модел”(Б. Хилфорд)

В тези случаи се изследват рационално мотивационните компоненти- цели, изграждане на личностен смисъл, формулиране на мотивационни намерения.

И като заключение авторът на тази статия извежда на преден план следните изводи:

ü                               Психологическото моделиране осигурява по- пълноценно развиващо обучение.

ü                                                       Формират се по- успешно редица нравствени качества у учениците(сътрудничество, взаимопомощ, устойчивост на волята, изграждане на положителни социални емоции и др.)

ü                                                       Психологическото моделиране създава по-добри възможности възможности за формиране на цялостната мотивационна дейност на учениците.

ü                                                       По основните четири насоки в психологическото  моделиране най-добри възможности по главните показатели на изследването се очертават при моделирането на предметните действия, следвано от когнитивните модели.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG