Home Икономика Офшорните компании в Холандия

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Офшорните компании в Холандия ПДФ Печат Е-мейл

Всеки има правото, стига да може, да уреди имуществените си дела по такъв начин, че дължимият съгласно съответните действащи закони данък да е по-малък, отколкото би бил иначе. Това принципно положение стои в основата на съвременната концепция  за планирането на данъцие. Същественото тук е да се направи разлика между заобикалянето или избягването на данъчни задълвения, от една страна, и предотвратяването или намаляването на такива задължения, от друга. При всички случаи избягването или неплащането на дължими данъци противоречи на закона.  Напълно законно е същевременно със средствата на гражданското и търговското право данъкоплатецът сда си създаде такива условия или механизми ш резултат на които се намаляват количеството дължими данъци.

В превод думата “офшор” означава “недалеч от брега”. Преди години тази дума се използва за малките островчета близо до крайбрежието на САЩ и Европа. Първата офшорна зона се появява през 60-те години и това са Бахамските острови. Днес това понятие се употребява за над 45 държави, отделни региони, острови или щати. Това са местата, където, при определени условия, регистрираните компании се ползват от статута на данъчна екстериториалност.

Понятието „оф-шор” компания произхожда от английската дума „off-shore”,  която означава задграничен. На много места по света съществуват оф-шор центрове или оф-шор зони, които са придобили известност под названието “данъчно убежище”  . Това са места , където съществуващите копмании, при спазването на определени условия, се ползват от изключително облекчен данъчен режим.  Съответната държава позволява на чужди фирми и лица  да регистрират на нейна територия компании, които заплащат много ниски данъци. Те обикновено не извършват никаква стопанска дейност по мястото на регистрацияата си в съответната държава, а там е смао тяхното официално седалище и управление.

В края на ХХ в. революцията в комуникациите създаде едно съвсем ново поколение от мобилни данъчни емигранти.То се състои от компании и физически лица, които прехвърлят операциите си от страна в страна, измъквайки се от мрежите на данъчното законодателство.Така нечувани от никого островни държавици се превърнаха в кръстопът на финансови операции с огромни мащаби и в процъвтяващи финансови средища акумулирали стотици милиарди долари.

Във времето, когато десятъкът, известен в продължение на столетия като бич за производители и търговци, може да буди само усмивки на умиление, международното данъчно планиране се превърна в задължителен елемент от дейността не само на крупните транснационални корпорации,но и на компании и частни лица, чиито интереси често надхвърлят границите на собствената им страна.

„Данъчното убежище”  дава възможност на клиентите си да увеличат или да разполагат с едно състояние,което често е натрупано със значителни усилия така както намерят за добре, без да се съобразяват с прищевките на едно или друго правителство. Ето защо данъчното убежище е не само средство за измъкване от данъци,но и спасителен пояс за всички,които бягат от политическо вмешателство в частната собственост.

Естествено, възможността легално да не се плащат данъци или да се плащат нищожни суми е привличало и продължава да привлича голямо количество безнесмени. Но за много хора, свикнали с работата си в родната страна, имащи там свои фирми и прекрасно ориентиращи се в сложната икономическа обстановка, взимането на решение за регистриране на собствена компания зад граница се явява психологически доста сложна крачка.

По отношение броя на офшорните зони и количеството на регистрираните в тях компании съществуват различни мнения, но се счита, че офшорните зони са над 60 – 70, регистрираните в тях компании – 1,5 – 2 милиона.

Всяака зона има своите предимства и недостатъци.  Няма две зони с идентични характеристики. Една зона може да предлага превъзходни данъчни предимства, докато друга да има голяма защита на вложенията или банкова тайна.

Да се избере най-подходящата зона, трябва да се знае какво трябва да се постигне и да се подредят приоритетите.  Само така може интелигетно да се оценият предимствата и да се изберат зоните, които най-добре удовлетворяват съответните нужди.

Много инвеститори обикновено избират своята зона на база на популярност или реклама. Най-популярната зона може да бъде най-лошият избор. Зони, които най-добре удовлетворяват нуждите може да са такива, които никога не са споменавани.

Съществуват 10 ключови фактора при избор на зони. Някои ще са по-важни от други, но всички трябва да бъдат преценени, при избора на най-подходящата зона. Тези фактори са:

КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Докато по правило в териториите управлявани на основата на англосаксонското обичайно право няма изисквания за минимален капитал, подобен либерализъм в страните където немското гражданско право е в основата на правния режим не съществува.На практика това означава, че ако в САЩ, Карибския район или на о-в Ман една корпорация или ООД може да се регистрира с капитал от например 2 щат.дол., то в Швейцария за същото е необходим капитал от поне 100 хил. швейцарски франка, от които най-малко половината трябва да се внесат при регистрацията.Изключение от това правило са Мадейра, Гибралтар и Кипър, които въпреки възприетите принципи на английското право имат изисквания към минималния капитал, който в Кипър трябва да е поне хиляда кипърски лири.В повечето офшорни центрове съществуват годишни такси върху капитализацията от по няколкостотин долара в зависимост от размера на записания капитал. Поради това компаниите обикновено се регистрират с максималния записан капитал, по отношение на който се прилага минималната годишна такса.

СТАТУТ НА КОМПАНИИТЕ

Могат да се регистрират предимно закрити акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност.

ВИДОВЕ АКЦИИ

Издаваните акции могат да бъдат както поименни,така и на приносител, като на по-реномираните места се допуска емитирането само на поименни акции.

ОГРАНИЧЕНИЯ В ДЕЙНОСТТА

Почти навсякъде изискване за ползване на предлаганите преференции и гаранции е отказът както от търговска дейност на мястото на регистрация, така и от търговски контакти с други местни компании.

СЧЕТОВОДСТВО И АДМИНИСТРИРАНЕ

Докато в САЩ, Панама, Карибския басейн, на островите в Ламанша или на о-в Ман, по отношение на офшорните компании не съществува изискване за данъчна регистрация, водене на счетоводство, подаване на данъчни декларации и деклариране на активи и пасиви, то на места като Кипър, Ирландия, Хонг Конг или континентална Европа тези изисквания са налице.Отсъствието на данъчна регистрация и свързаните с нея изисквания значително облекчава администрирането на една компания, което се свежда до формалното провеждане на едно годишно събрание на акционерите и едно заседание на борда на директорите. И двете събития на практика остават незабележими за фактическия собственик, тъй като по правило се провеждат в негово отсъствие от доверените директори и акционери.

Изключването на възможността за данъчни проверки и ревизии или на каквато и да е друга форма на финансов контрол е особено търсено когато дискретността при осъществяването на определени търговски или чисто финансови операции е ключов елемент за успеха им. В някои случаи обаче, пълната липса на контрол и информационен мрак около състоянието на компанията може да се окаже и недостатък.Взискателността на елитните банки по света често надхвърля тази на клиентите им, като в немалка част от тях откриването на банкова сметка без заверен от независими експерти баланс или други референции е просто невъзможно. В редица случаи възможността да се демонстрира данъчна регистрация и да се представят заверени баланси и счетоводни отчети е значително предимство, което при това не поражда данъчни задължения, нито застрашава анонимността на фактическия собственик.

КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

В почти всички офшорни центрове информацията за собствениците не е публична и не се предоставя на трети лица, като по правило тази забрана се отнася не само до чуждите, но и до местните правителствени органи. На редица места предоставянето на подобна информация е невъзможно не само по закон, но и чисто технически, просто защото тя не се събира при регистрацията.

РЕГИСТРИРАН ОФИС И ПРЕДСТАВИТЕЛ

Всички компании трябва да имат регистриран офис и представител в мястото на регистрация. И двете по правило се осигуряват от агента по регистрацията, като пълномощията на местния представител се изчерпват с административното представителство пред местните власти.Това са всъщност мястото и лицето, до които се адресира цялата кореспонденция от местната администрация до компанията. Обичайна практика е един адрес да представлява регистриран офис на няколкостотин компании, като същите тези компании имат за административен представител едно и също лице.

АКЦИОНЕРИ, ДИРЕКТОРИ И СЕКРЕТАР

На повечето места се допуска регистриране на компания и само с един акционер.В някои офшорни зони минималният брой на акционерите може да е двама или дори трима души.

Пред закона цялата отговорност за управлението на компанията се носи от директорите. В страните където законодателството задължително изисква назначаването и на секретар на компанията, част от отговорността на директорите, свързана с предаването на задължителните годишни отчети може да бъде прехвърлена върху него.

При по-малките компании акционерите често се назначават и за директори. Там където информацията за директорите и акционерите е публична, не по-малко разпространена практика е вписването в регистъра на доверени лица ( nominees). В англосаксонското обичайно право, за разлика от европейското ( Римското) гражданско право, статутът на такива доверени (подставени) лица е детайлно регламентиран и използването им е една гарантирана от закона възможност. Това обикновено става като доверените директори и акционери се обвързват с най-упростения вид тръстови споразумения, гарантиращи едновременно преките финансови интереси и анонимността на фактическия собственик.

ИМЕ НА КОМПАНИЯТА

На повечето от местата регистрирането на една компания е въпрос единствено на одобряване на нейното наименование от Регистратора. Обикновено това е един формален акт, но определени изисквания винаги съществуват. Често срещано е Регистраторът да откаже регистрация не само ако вече има регистрирана компания със същото наименование, но и ако счете, че името на компанията, по подвеждащ начин наподобава това на друга такава, създава грандомански имидж или включва нелицензираното използване на думи като "тръст",  "банка",  "застрахователен", "търговска камера", " университет", "кралски", "световен", "международен" и др.На някои места (Панама, Лихтенщайн, Белиз, САЩ, Науру, Сент-Винсент и Гренадини, Вануату)  могат да бъдат регистрирани тръстове, офшорни банки и застрахователни компании, за които горните ограничения отпадат.

ОСНОВИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Повечето от страните по света облагат с данъци само доходите от местен приходоизточник. Данъчното право на голяма част от страните от англо-саксонския свят обаче, третира облагането на юридическите лица по един специфичен начин. Последните са данъчно задължени не там където са регистрирани, а там откъдето се осъществява управлението им. Въпросът за това кой е критерият за това откъде се осъществява управлението на една компания е занимавал юристите във Великробитания още през миналия век. Днес, наложилата се в правото концепция е, че мястото на управление на една компания е там където пребивават и провеждат заседанията си директорите й. Ето защо, безсмислено е да се регистрира компания на островите в Ламанша или Карибско море, ако управлението й се осъществява от Лондон или Ню Йорк. Повечето от "чистите" данъчни оазиси обаче, следват каноните на британското право и предлагат нулеви данъчни ставки само ако е спазено условието управлението да се осъществява от чужбина. Това обяснява в значителна степен съществуването на офшорни зони с ниски ставки на данъчно облагане като Кипър или Мадейра въпреки конкуренцията на островите без всякакви данъци. Те не обвързват данъчното облагане с изнасяне на управлението зад граница и по правило приютяват компании, чието реално управление се осъществява там, където е регистрацията им. През последните години обаче, със създаването на статута на освободените компании (exempt companies) първо на о-в Ман, а после и в Гибралтар, бе направена своеобразна революция в данъчното право, като бе дадена възможност нулевите данъчни ставки да се съчетаят с управление от място.

През юни 2000 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад, в който бяха посочени 35 страни, осъществяващи вредна данъчна конкуренция. От този списък непосредствено преди публикуването му бяха изключени Бермуда, Каймановите острови, Кипър, Малта, Мавриций и Сан Марино, поели ангажимента да сътрудничат с ОИСР за ограничаване на преференциалните режими и за обмен на информация. Впоследствие опрощение" получиха още 29 държави и територии, сред които Бахамските острови, Британските Вирджински острови, Белиз, остров Ман, Гибралтар, Панама, Сейшелските острови.

В доклада от 2000 г. бяха оповестени и 47 страни членки на ОИСР, прилагащи преференциални данъчни режими. Сред тях бяха посочени страни като Унгария, Ирландия, Люксембург, Холандия и само един вид компании в САЩ. До момента няма информация за премахването им.

Класификация на някои офшорни центрове

 

Обща регистратурна ефективност

Цена

Конфиденционалност

Местни банкови услуги

Правна система

Политическа стабилност

Репутация

САЩ

*****

*****

*****

****

*****

*****

*****

Кипър

****

****

*****

****

*****

****

****

Хонг Конг

*****

****

****

*****

*****

****

****

Ирландия

*****

****

****

*****

*****

*****

*****

Лебуан (Малайзия)

*****

****

*****

***

****

****

*****

Люксембург

****

**

****

*****

*****

*****

*****

Холандия

**

**

****

*****

*****

*****

*****

Португалия & Мадейра

**

*****

****

****

****

*****

*****

Обединено Кралство

*****

*****

****

*****

*****

*****

*****

Бахамите

****

*****

*****

***

*****

****

****

Белиз

***

*****

*****

**

****

***

***

Британски Вирджински острови

****

*****

*****

***

*****

*****

***

Гибралтар

****

****

***

****

*****

****

**

О-в Ман

****

****

****

****

*****

*****

****

Джърси

****

****

****

*****

*****

*****

*****

Лихтенщайн

*****

***

*****

*****

*****

*****

****

Панама

****

*****

*****

***

**

**

**

Холандия

Холандия (на нидерландски Koninkrijk der Nederlanden, Кралство Нидерландия, или просто Nederland, Нидерландия) е държава в Северозападна Европа с обща площ 41 528 км2 и население 16 570 613, която включва още Холандските Антили и Аруба. Холандия е една от трите държави на Бенелюкс. Намира се в западна Европа, между Германия и Белгия; има също достъп към Северно море. Официалното Столица (hoofdstad) на Холандия е Амстердам, но Хага (Den Haag или 's-Gravenhage) е седалище на правителството (regeringszetel), дом на монарха (residentie) и местоположение на повечето чужди посолства. Холандия се намира на 23то място по Брутен Вътрешен Продукт, който е в размер на $ 477, 414 милиарда през 2004 год. В България под това име обикновено се разбира само европейската част, която граничи на север и запад със Северно море, с Белгия на юг и с Германия на изток. Тя е конституционна монархия.

Забележителна черта на Холандия е нейната равнинност. Около половината от територията е на по-малко от 1 метър над морското равнище, а големи части са всъщност под морското равнище . Най-високата част, Валсерберг (Vaalserberg), намираща се в най-южната точка на страната, е висока 321 метра. Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Холандия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето — тези области се наричат полдери.

Страната е разделена на две основни части от три реки — Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в холандския език, който се говори на север и на юг от тези големи реки.

Преобладаващата посока на вятъра в Холандия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.

Използването на наименованието Холандия е неточно, понеже исторически и географски то се отнася само до региона, състоящ се в наши дни от двете провинции Северна и Южна Холандия. В много езици по целия свят (вкл. български) наименованието се използва за цялата страна. В България в официални документи се използват Кралство Нидерландия, Кралство Холандия и понякога само Холандия.

Холандия е една от най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света и е известна с дигите си, вятърните мелници, дървените обувки, лалетата и осезаемата толерантност в обществото. Либералната ѝ политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд.

Холандия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г.(от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 1980 г. е кралица Беатрикс). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.

От 19 век холандските правителста винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика, след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, primus inter pares (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.

Парламентът се състои от две камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати.

На 7 февруари Втората камара въведе правото на гражданска инициатива на национално равнище.

Политолозите смятат Холандия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотеза включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу аболютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така, Холандия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Холандия, незаивисмо от това, че до 19 век калвинизмът e държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Холандия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към холандците в други страни е приятелско, стигайки до там, че носителите на холандски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.

Първите години на 21 век обаче носят политически промени, при които дясното крило в политиката се засилва за сметка на лявото. Това е демонстрирано от бързото издигане (и падане) на Списъка Пим Фортойн. Пим Фортойн, неговият основател, смята предишните правителства за отговорни за предполагаемата неуспяваща интеграция на имигрантите.

Сегашното правителство се води от кабинета Балкененде II. Икономическите реформи на този кабинет и спорната имиграционна политика водят до изместване на общественото мнение наляво, което се вижда от политически запитвания и в местните избори от 2006, в които партиите от правителствената коалиция имат големи загуби в полза на опозиционните партии, главно Партията на труда (PvdA) и Социалистическата партия (SP).

На 1 юни 2005 г. холандските избиратели гласуваха в референдум срещу предложената конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също бяха гласували против.

Холандските политики за използване на наркотици за развлечение, проституция, еднополов брак и евтаназия са сред най-либералните в света.

Като основополагащ член на монетарният съюз на еврото, Холандия заменя своята валута — гулден, на 1 януари 1999, заедно с другите приели общата европейска валута, с истинските евромонети и банкноти на 1 януари 2002.

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Холандия е известна данъчна зона, позволяваща значителни данъчни предимства на компании, създадени за специфични бизнес нужди. Все пак международната данъчна структура е съпоставима с тази на тежко обложените данъци.

ПРАВНА СИСТЕМА

Гражданското и наказатеното право са основата на нормативната система. Основана на принципите на римското гражданско право. Съдебната система се състои от 19 окръжни съдилища, пет апелативни съда, два административни съда (Centrale Raad van Beroep и College van beroep voor het bedrijfsleven) и един Върховен съд (Hoge Raad), който има 24 съдии. Всички назначения в съдебната система се извършват от правителството. Съдиите по принцип се назначават доживотно, но на практика се пенсионират на 70 годишна възраст.

ПРАВИТЕЛСТВО

Кралство Холандия е конституционна монархия с демократично парламентрано правителство. За тази цел монархът, правителството и парламентът съвместно ръководят страната.

ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ

Холандия има просперираща и открита икономика, която до голяма степен зависи от задграничната търговия. Отличава се със стабилен промишлен мащаб, умерена безработица и инфлация. Холандия е важна европейска транзитна страна. Произвежда главно хранителни стоки, химикали, обработка на сурова нефт и електрооборудване. Високо механизираното селско стопанство заема само около 2% од работната сила, и въпреки това доставя голямо количество продукти за домашния пазар и за експорт. Главните отглеждани земеделски култури са зърнени храни, картофи, захарно цвекло, плодове и зеленчуци, отглежда се и добитък. Повечето работоспособни жители работят в сферата на услугите – почти 79%.  Холандия има процъфтяваща и отворена икономика, ролята на държавата в която ограничена с успех от 80-те години на XX век. В областта на промишлеността преобладават хранително-вкусова промишленост и химическата промишленост, нефтопреработването и електротехническата и електронната примишленост. Високо механизиран селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ. Холандия е трета в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. Проблемът за обществените разходи и стагнацията на нарастването на пазара на работна сила е адресиран в Холандия много преди нейните европейски партньорки.

 

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОФИЛ

Холандия не трябва да бъде определяна като данъчна зона в общия смисъл. Все пак тя предлага относителни предимства за холдингови и финансови компании. При подходящи обстоятелства, формиранто на една Холандска комания може да бъде използвано за финансиране на други компании в една група и в същото време да функционира като холдингова компания.

Има три типа компании, които ползват данъчни преференции: финансово субсидиране, холдингова компания, компания с дялово уастие.

Финансовото субсидиране основно работи като финансиране на операции на чуждестранни съдружници или близки по деиност компании, като ползват заеми в Евро-валута. Форма за финансово субсидиране ще избегне всякакви ограничения толкова дълго, колкото продължава да взема заеми и да изпраща пари на компании филиали не-резиденти. Лихви, изплащани върху акции и други дебитни книжа, не са данъчен обект в Холандия.  Лихвите, изплатени от компания за финансово субсидиране, се приспадат като разход от печалбата.

Една холдингова компания трябва да бъде корпорация без други вложения освен държането на контролния пакет дялове от други компании и така изпълнява основните функции в тези оранизации. Холдинговите компании са освободени от корпоративен данък върху дивидентите получени от компанията. Дори ако страната, която участва, има споразумение за двойно данъчно облагане с  Холандия, ще има нмаление на данъка, според източника на доход. Офшорните холдингови компании могат да се използват за финансиране дейността на своите дъщерни предприятия в различни юрисдикции по пътя на предоставянето им на възможност за понижаване на данъците за сметка изплащането на майчината компания на процент за предоставените им активи. В един доклад на Европейската комисия ( Report on the Tax Arrangements Applying to Holding Companies, European Commission, 1973) целите, за които се създават холдингите се обобщават както следва:

-контрол върху промишлени или търговски предприятия чрез дялово участие в капитала им;

-функциониране като инвестиционен фонд;

-финансиране на компаниите от групировката чрез предоставянето им на активи, които обикновено се мобилизират с емисиите на ценни книжа.

-събиране на приходите от дивиденти,лихви или предоставени нематериални дълготрайни активи

Конкретна илюстрация на това как функционират холдингите в офшорните зони           могат да бъдат следните няколко примера: компании притежаващи ресторанти, хотели или предприятия от хранително-вкусовата промишленост превеждат ежегодно процент от оборота си ( или една глобална/паушална сума ) на контролиран от тях задграничен холдинг за предоставени от него търговска марка и ноу-хау.За целта се сключват франчайзни договори от типа на подписваните от компании като McDonalds, Burger King, KFC, Pizza Hut, Nestle, Jacobs Suchard или някои големи хотелски вериги.Превежданите суми по правило "изяждат" печалбата.

Компанията с дялово участие трябва да притежава най-малко  5% от основните акции на капиталовите инвестиции на друга корпорация, за да бъде освободена от корпоративен данък върху дивиденти и получени печалби.  Компанията с дялово участие трябва да отговаря на изискването за минимално участие.

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Компания в данъчна зона трябва да бъде така планирана, че да избягва всякакво вътрешно данъчно облагане.

Данъчно освобождаване в Холандия е възможно за отделни специфични дейности. Правителството  има множество споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

ХОЛАНДИЯ КАТО ОФШОРНА ЗОНА

Холандия придоби известност на "офшорна" зона най-вече поради спецификата на онази част от търговското и данъчното й законодателство, регламентираща статута на холдингите. Липсата на административни ограничения върху състава на борда на директорите, които могат да бъдат и чужденци живеещи вън от страната я превърнаха в предпочитано пред Швейцария място. (В Швейцария повече от половината от директорите трябва да са швейцарци.)

Всъщност, холандското законодателство без да признава концепцията за холдинга, по силата на чл.13 от Закона за печалбата предоставя на определени юридически лица данъчни привилегии върху онази част от печалбата, която произтича от дяловото им участие в други търговски дружества. В резултат на това компаниите с дял в капитала на други компании не дължат данък върху такива "облаги" като дивидентите, получените като бонус части от допълнителни емисии на ценни книжа или ликвидационните квоти (но не и върху приходите от участие чрез предоставени патенти и лицензи или търговски марки).

За да бъдат получени тези данъчни облекчения, участието на "холдинга" в дадена холандска компания трябва да е поне 5%, капиталът на последната трябва да е разделен на акции и дяловото участие трябва да е налице през целия данъчен период. Когато "холдингът" участва в чуждестранна компания освен изискването за притежаване на минимум 5% от капитала е необходимо чуждата компания изплащаща дивидента да е обложена с данък върху печалбата в съответната страна, като освен това инвестицията трябва да има "пряк", а не "портфейлен" характер.

Изплащаният от "холдинга" дивидент се облага с данък върху дивидента от 25%, като последният може да бъде значително занижен като се използва холандската мрежа от споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, която е една от най-разгърнатите в света. Вследствие на хармонизирането на данъчното законодателство в ЕС, в някои случаи дивидентите изплащани на компании-майки в Общността могат да бъдат напълно освободени от данък върху дивидента.

През последните години Холандските Антили и Аруба също се включиха в надпреварата за привличане на спасяващи се от данъци инвеститори. Чисто технически Холандските Антили представляват част от Кралство Холандия и произведените в безмитните зони на Курачао или Аруба стоки ползват всички предимства на производството в ЕС въпреки, че данъкът върху печалбата е само 2%.

Практиката обаче показа, че това далеч не е най-голямата атракция на островите. Холадските Антили създадоха едно от най-модерните и конкурентни законодателства по отношение на холдингите и за кратко време успяха да привлекат такива компании като Shell, Merrill Lynch, Thyssen-Bornemisza, Siemens, Exxon, Lonrho, Sears Roebuck, Haussman Holdings, Coca-Cola, вечния им съперник PepsiCo и прочутия Quantum Fund на Джордж Сорос. Специфичните предимства на Холандските Антили се изразяват в липсата на данък върху дивидента и лихвите изплащани на чуждестранните физически и юридически лица и отсъствието на търговско законодателство на редица неудобства характерни за Европа ( и особено за Швейцария ). Не е необходимо директорите или акционерите да са местни лица. За разлика от Люксембург, Холандските Антили допускат кредитирането на компании непринадлежащи към групировката (включително кредитиране на собственика) без облагане с данъци.

На практика минималният капитал необходим за регистрирането на повечето компании е $30'000. За компаниите от финансовата сфера обаче, предлагащи на капиталовия пазар публични емисии на ценни книжа (облигации), минималният капитал е $60'000, а за застрахователните компании той е NAf 1млн. (около $610'000).

Акциите могат да бъдат както поименни, така и на приносител, но трябва да имат номинална стойност. Стойността на акциите на приносител трябва да е внесена напълно и сертификатите за тях трябва да бъдат издадени. При поименните акции внесената част трябва да е поне 10%, като сертификати могат и да не се издават.

Холдингите включени в обхвата на чл.14 и 14А от Закона за данъка върху печалбата плащат данък в размер на 2,4% върху първите NAf 100'000 (приблизително $61'000) и 3% върху горницата над тази сума. Данъкът се начислява върху нетните приходи от реализирани в чужбина операции. За да се гарантира, че в края на данъчния период все пак ще остане някаква печалба за облагане, местното данъчно законодателство задължава холдингите да кредитират дъщерните си компании при лихва, която е поне с 1% по-висока от тази, която плащат за мобилизирания отвън капитал.

РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОЛАНДИЯ И БАХАМСКИТЕ ОСТРОВИ КАТО ОФШОРНИ ЗОНИ

Бахамите имат юрисдикция подходяща за привличането на офшорни компании и офшорни банкови сметки. Интернационалните бизнескомпании регистрирани като дружества на Бахамите са начално освободени от каквито и да е данъци за период от 20 години. Бахамските острови нямат пряка данъчна система под формата на подоходен данък, данък върху печалбата, данък върху даренията и данък върху наследствата. Докато данъчно освобождаване в Холандия е възможно за отделни специфични дейности. Правителството  има множество споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

Възможностите на офшорна зона доминират при оформянето на финансовия свят на Бахамите. Финансовите услуги обхващат международни бизнес компании, застрахователни компании, частни инвестиционни компании, транспортни и туристически услуги. В същото време Холандия не трябва да бъде определяна като данъчна зона в общия смисъл. Все пак тя предлага относителни предимства за холдингови и финансови компании. При подходящи обстоятелства, формиранто на една Холандска комания може да бъде използвано за финансиране на други компании в една група и в същото време да функционира като холдингова компания. Има три типа компании, които ползват данъчни преференции: финансово субсидиране, холдингова компания, компания с дялово уастие.

По отношение на правната система Бахамското законодателство е базирано на английското казусоално законодателство, допълнено от бахамските нормативи, а в Холандия нормативната система е основана  на принципите на римското гражданско право. На Бахамите Върховният съд е най-високия трибунал, апелационният съд е средната инстанция; гражданските и малки дела и криминални престъпления се разглеждат от най-ниската инстанция, магистратския съд. Последната инстанция е ултимативният съд, представен от Консула на Обединеното Кралство. В Хоандия съдебната система се състои от 19 окръжни съдилища, пет апелативни съда, два административни съда (Centrale Raad van Beroep и College van beroep voor het bedrijfsleven) и един Върховен съд (Hoge Raad), който има 24 съдии. Всички назначения в съдебната система се извършват от правителството. Съдиите по принцип се назначават доживотно, но на практика се пенсионират на 70 годишна възраст.

В заключение може да се каже, че офшорните дейности, които агресивно разширяват своя обхват и мащаб, по правило регистрират много по-висока финансова възвръщаемост и са в състояние да запазят това предимство в продължение на дълъг период от време. Днес компаниите развиват разнообразна офшорна дейност на широк спектър от функции и прилагат различни подходи. Главните тенденции са насочени към  многофункционалност и пълно обслужване, прехвърлящи се към задължителни начини на работа и затворени/аутсорснати хибриди. Все повече компании също се възползват от възможностите на  офшорния бизнес не само за намаляване на разходите, но и за да подобрят качеството на своето обслужване. Компаниите, които прилагат тези общи най-успешни практики, като цяло се радват на съществено предимство в спестяването на разходи  и увеличаване качеството на обслужване.

 

WWW.POCHIVKA.ORG