Joomla Software solutions Template

Payday loan

След Втората световна война България започва да се развива усилено в научно и културно отношение.  Увеличават се възможностите за постижения в сферата на науката и културата не само в страната, но и по света.  Света разбира за огромния капацитет от учени от български произход.

След Втората световна война настъпват важни изменения в еволюцията на музейната мрежа в столицата, както и в цялата страна. Събраните богати сбирки от художествени произведения, пръснати по различни музеи и ведомства, подготвят почвата за осъществяване на една отдавнашна мечта - създаване на Национална художествена галерия (НХГ) (1948 г.), която да събере непреходните ценности на българското изобразително изкуство, да съхрани неговите класически образци и ги направи достояние на целия български народ. По-късно към НХГ е изграден филиал за старо българско изкуство в Криптата на храм-паметник „ Се. Александър Невски " (1965 г.). От Националната художествена галерия тръгва и Галерията за чуждестранно изкуство „ Св. св. Кирил и Методий" с което се поставя и началото на една нова традиция в българската култура.

Същевременно историята на музеите показва, че в екстремни периоди социалните им функции са в особена динамика, дължаща се на новите изисквания към тях. Част от духовните ценности преминават временно или завинаги в небитието, а други изплуват от забвението, носейки със себе си новата оценка. Този избирателен подход се отразява върху характера и съдържанието на изграждащата се музейна мрежа в условията на абсолютен държавен патронаж. На този подход е подчинено и взаимодействието научен институт - музей. Водоразделът - „наши" и „не наши" - е поставен още в първия законодателен акт на новата власт в областта на музейното дело - Законът за събиране на материалите за съпротивителното движение от 3 август 1949 г. По решение на ЦК на БКП през 1950 г. е открит Национален музей на революционното движение в България, а няколко години по-късно се основават Националният музей „Георги Димитров", мемориалът Гарнизонно стрелбище, къщите-музеи „Димитър Благоев", „Васил Коларов", „Георги Кирков", „Александър Стамболийски", „Христо Смирненски", „Никола Й. Вапцаров", „Николай Хрелков". Създаден е Национален музей на българо-съветската дружба (днес музей „Русия и славянският свят").

Обществото отдава заслужена почит на Драган Тенев, Стилиян Чилингиров, Димитър Димов, Панчо Владигеров, Владимир Башев. Има необходимите предпоставки и в определена степен подготвени фондове за по-нататъшно обогатяване палитрата на мемориалните музеи в столицата (Борис Христов, Георги Стаматов и др.). Днес подчертано трудно е съществуването на онези музеи, на които предишната власт е залагала най-големи надежди за налагане на необходимата й ценностна система и идеологизирана херменевтическа позиция. Обективната им оценка обаче е необходим залог за развитието на българската култура.

През последните години все по-ясно се усеща нуждата от музеи, които да издирват, съхраняват и популяризират веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ. На 1 април 1973 г. се създава и Националният исторически музей в София. След най-голямата си обществено-културна изява - създаване на експозиция, посветена на 1300-годишнината на българската държава, музеят се утвърждава като един от най-значимите научни и културни центрове в страната. През 1976 г. е открит Националният литературен музей, който чрез музеен показ разкрива специфичните характеристики на българския национален образ за света, закодиран в литературата, а десет години по-късно - и Националният музей „Земята и хората " като „център за естетическа култура, образование и научни знания за природата и света". Свое място и принос в представянето, изучаването и утвърждаването на ценни страни в националния характер имат и Националният музей на физкултурата и спорта и Музеят при Министерството на вътрешните работи. Продължават своята народополезна дейност и музеите към Българската академия на науките: Националният археологически музей, Националният етнографски музей, Националният природонаучен музей.

В областта  на изобразителното изкуство всепризнати художници са Владимири Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Илия Павлов, Борис Ангелушев,  Никола Манев. От скулпторите най-известни са Георги Чапкънов, Вежди Ращидов и Кристо Явашев- опаковал Райхстага.

В областта на киното и театъра Мариус Куркински е получавал  множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина. Първа награда за мъжка роля на "Международен фестивал на малките театрални форми Враца '99". Друг известен актьор е Стефан Данаилов- той участва в редица италиански кинопроекти.  Димитър Димов прославя България със своите романи като “Тютюн”,”Осъдени души”, а Димитър Талев- с четирилогията “Железният светилник”. Ангел Каралийчев печели Андерсеновата награда, която е една от най-престижните награди в областта на литературата. Незабравими в съзнанието на хората ще останат  поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна.

България бива прославена най-вече със своите музиканти. Най-известни оперни певци са Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска. Сред цигуларите са: Мила Георгиева и Минчо Минчев. Композиторите Панайот Пипков, маестро Георги Атанасов и Панчо Владигеров спечелват признанието на хора из целия свят.

Българския народен глас е неповторим и с уникално звучене. Несъмнено жената, която е направила България известна е Валя Балканска. Тя е космическият глас на България. Гласът на най-прочутата ни народна певица е качен в космоса през 1977 година. Несравнимото й изпълнение на песента “Излел е Делю хайдутин” ще звучи там поне още 60 000 години... Великата родопчанка вдъхновено изпълнява още 300 песни, поели в себе си болката и мъката на родната й планина. Родена е през 1942 г. в Лъкът-махала над село Арда, Смолянско. Голямото й родопско сърце пее с еднаква любов и радост и в родната махала, и в най-големите столици на света. “Нека оставим звездите на небето. Важното е да има истински хора на земята!”, каза до болка земната Валя Балканска на церемонията по връчването на втората звезда във Famous Алея на славата.

Научните ни постижения също не са малко. Още през 1957г. Никола Белопитов изобретява метод за електроискрево напластяване на благородни и други метали. Около 500 мъже и жени от различни държави са пътували в Космоса от 1961 г. насам. Сред тях има и двама българи – Георги Иванов през 1979 г. и Александър Александров през 1988 г.  Българи изобретяват храни за космонавтите под формата на таблетки. Не малко са и откритията ни във фармацевтиката.

Българинът Чавдар Тодоров получи награда за високи постижения във Великобритания. В януарския брой на престижното списание Physics World бе публикувано съобщение за присъдените награди за научни постижения в областта на физиката, за 2003 г., присъждани ежегодно от Institute of Physics, London.Сред наградените е нашият сънародник Чавдар Николов Тодоров. Той е получил медала “Максвел”, заедно с парична премия (“Maxwell and Prize”). Наградата е учредена през 1961 г. от Съвета на Института по физика. Тя се присъжда главно на млади физици (до 35 години), работещи в областта на теоретичната физика за приносите им през десетте години, предшестващи награждаването. Отначало медалът се присъжда всяка четна година, но от 1970 г. се присъжда ежегодно. Медалът и наградата “Максвел” е присъдена на Чавдар Тодоров за неговите теоретични приноси в областта на електронната проводимост в проводници с атомни размери. “Работата на Чавдар Тодоров има важно значение за разбирането на електрическата проводимост на наноразмерни проводници, като нанонишки, въглеродни нанотръбички и молекули - пише в съобщението на Physics World. - Неговият теоретичен подход е приложен в реалистични симулации както от него самия, така и от други колеги, и довежда до нови интерпретации на експериментите и предвиждане на нови явления.

Още като студент втора година в Оксфордския университет Тодоров развива един формализъм на разсейване, който използва за да симулира проводимостта на метална нишка, опъната до скъсване. Заедно със своя ръководител Ейдриън Сатън той показва, че наблюдаваните скокообразни промени на проводимостта са следствие от механичните нестабилности в структурата на нишката. Първоначално тази интерпретация възбуди оживени дебати, но беше потвърдена от следващи експерименти и сега широко се цитира. В момента Тодоров е насочил своето внимание към обратния проблем - как токът влияе върху атомната структура на нишката. Тези изследвания и свързаната с тях дейност на Тодоров представляват забележителен обрат в областта на нанотехнологиите.”

Макар и не българин бащата на компютъра Джон Атанасов има български произход. Баща му Иван Атанасов е български емигрант.  Той изобретява компютъра през 1952 г. При посещението си в България той получава орден "Кирил и Методий" І степен.  Избран е чрез гласуване за външен член на Българската Академия на Науките.