Home Психология Методи за изследване на действителността

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методи за изследване на действителността ПДФ Печат Е-мейл

1.Методи за непосредствено изследване

Методите за непосредствено изследване на действителността,използвани в процеса на обучението,поставят учещия се в позиция,която го приближава до позицията на учения изследовател,макар и условно казано.Чрез  тях се откриват или преоткриват някои истини за действителността по самостоятелен път и с помощта на собствените усилия.Много са пътищата,с помощта ма които може да се проучва (изследва) действителността,но най – голямо значение имат: непосредственото наблюдение,училищният експеримент и проучването на исторически документ.

1.1.                                                                                                                     Наблюдение

Учениците имат твърде много познания,придобити по пътя на спонтанното наблюдение на обекти и явления от природата и обществото.Тези знания са тясно свързани с преживяванията,които са съпътствували наблюденията.Наблюдението е активна форма на сетивно познание,която има широко приложение,особено при предметите от естественонаучния цикъл.То се провежда под ръководството на учителя както при уроците,екскурзиите,домашните работи,така и в процеса на производствения труд.

Съществуват различни видове наблюдения:спонтанно,описателно,систематично организирано, самостоятелно, ръководено от учителя.Значението им в процеса на обучението е различно и учителят използва тези разновидности в зависимост от характера на дидактическите задачи и познавателния опит на учениците.

При организираното наблюдение се разграничават чясно няколко етапа.

Първият етап е подготвителен – осигурява благоприятни предпоставки за целенасочено възприемане на особеностите и свойствата на наблюдаваните обекти и явления.

Вторият етап се характеризира с това,че учителят изисква от учениците от външните признаци към възприемане и разбиране на съществените връзки и отношения.

Третият етап се характеризира  с това,че учителят изисква от учениците да формулират резултатите от наблюденията,да ги представят ясно и последователно.

Наблюдението е непосредствен източник на информация,то стимулира аналитико – синтетичното,причинно – следствено, самостоятелно мислене,формира интересите и изследователския дух,поставя въпроси, подхранва различни гледни точки за анализ на предметите и явленията, въвежда в книгата на природата и обществото.То е евристична процедура,която упражнява широко възпитателно въздействие  върху личнодтта,поради което трябва да научим учениците да наблюдават , са възприемат системно различни страни на действителността,да използват по подходящ начин данните от наблюденията,да идентифицират,да описват и обясняват възприетото с помощта на различни средства.

Възможностите за целесъобразно използване на наблюденията зависят както от своеобразието на учебния материал, така и от възрастовите особености на учениците.Учителят може най – добре да прецени в кои случаи,при какви задачи е полезно да се прибягва до помощта на наблюдението.

На какви дидактически изисквания трябва да отговаря наблюдението в процеса на обучението.То трябва:

-                да бъде посветено на определен проблем

-                 да има ясно осъзната от учениците цел

-                 да диференцира последователността на отделните операции и етани

-                да включва учениците в активната изследователско – проъчвателна дейност

-                да дава възможност за фиксиране на резултатите

-                да подтиква  към сравняване, идентификация,разграничаване, класификация и др.

-                Да се придружава от следващо обсъждане на съвкупния резултат съобразно с преследваните цели

При наблюдението особено внимание трябва да се отделя на съчетаването на нагледността със словото.

Когато учениците наблюдават обекти, явления, действия, показвани от учителя, това се нарича демонстрация, а когато наблюдават тези неща самостоятелно, имаме самостоятелно наблюдение.Тези наблюдения има активен, евристичен характер.Продълйителността на наблуденията може да варира в зависимост от много фактори,между които особено голямо значение имат функциите,които им се отреждат в процеса на обучението.Резултатите от наблуденията е полезно да се фиксират с специална тетрадка.Самостоятелните наблюдения могат да бъдат фронтални – всички ученици наблюдават едни и същи неща:индивидуални – всеки ученик прави различни наблюдения:групови – отделни групи правят различни наблюдения.Ръководството на учителя може да бъде цялостно или поетапно.

1.2. Експериментът като метод за обучение

Експериментът като метод за обучение има особено голямо значение при усвочването на учебното съдържание по различните учебни предмети ( биология, химия, физика, професионално – технически знания, производствени умения и технологии и др. ).Чрез експеримента се проучва непознатото,ученикът не е само наблюдател, но и активен участник в предизвикването на промени, които го изправят лице в лице с неизвестните страни на действителността.Експериментирането е съществена особеност на научно – техническата революция.То има значение за формирането на изследователския дух у подрастващото поколение,за приобщаването му към техниката и технологията на научните изследвания,за активно свързване на теорията с практиката, за придобиването на умения с по – широко приложение в други области на знанието и действието.

Какви видове експерименти в процеса на обучението се разграничават?

Експеримент с цел да се проучва и открива ново знание.В условията на обучението експериментът може да се извършва или само от учителя,или само от учениците под ръководството на учителя,или от всички заедно с диференциране на функциите и задачите.Характерът и последователността на експерименталната процедура не е целесъобразно да се унифицура и регламентира задължително,защото своеобразието на възможните проучвателни задачи е голямо и то предопределя редукцията на научноизследователските методи.

Експериментът демонстрация се подготвя от учителя преди урока или друга организационна форма и се реализира пред класа или заедно с класа, съпроводен от съответните обяснения и указания.

Експериментът приложение се използва, за да видят учениците практическата стойност на усвояваното учебно съдържание,за да могат да си служат с уреди и инструменти.

В училище най – често се използва експериментът демонстрация от учителя и по – рядко другите видове,които предполагат много по – активно участие на учениците.Те трябва не само да наблюдават как се извършват експериментите,но и сами да ги извършват,за да развиват пълноценно своите многостранни способности.Съвременните задачи,които стоят пред обучението,изискват да се преодолее подценяването на експеримента, да заеме той подобаващото му се място в системата на методите,да се разнообрази и активизира дейността на учениците.Експериментирането развива мисленето, усъвършенства операциите,приближава процеса на ученето до процеса на научното изследване,формира различни страни на поведението.Извършването на експеримента може да се организира индивидъално,фронтално или групово. Тенденцията сега е да се дава предимство на груповия и индивидуален експеримент,тъй като се смята,че те са по ефективни.Особено голямо значение има наличието на достатъчно дидактически материали и апаратура, за да се оползотворят възможностите на експеримента в процеса на обучението.Препоръчва се учителят да използва инструкционни фишове или карти, в които има указания за алгоритмите на дейността, а също така и изисквания за отбелязване на наблюдения,изводи, практическа дейност и възможни отговори.

Експериментът завършва с обсъждане под ръководството на учителя, за да се формулират основните научни истина,з ада се коригират несполуките под влиянието на определени причини.

Най – голямо внимание следва да се обръща на подготовката на експеримента от учителя,на наличиетои на материали,на организацията и дисциплината, на яснотата на задачата, която се преследва, на владеенето на експерименталната процедура от учителя.

1.3.Проучване на документи

Този метод е особено характерен за обучението по история, но може да намери приложение и по други учебни предмети при изучаване на отделни теми.Документите могат да бъдат най – различни : книги,адмистративни актове, ръкописи, писма, карти, списания, вестници, фотографии, карикатури, пощенски марки, предмети (камък,керамика), скулптори, монети, оръжия, крепости, паметници и други.

Домументите могат да изпълнят важна евристична функция, те са важни източници на знания за епохи, събития, хора, духовен живот и т.н.Те предизвикват интерес и мотивират богато учебната дейност.Когато автентичните документи не са достъпни за учениците,се прибягва до помощта на техническите продукции.постиженията на техниката и полиграфията позволяват да стават достояние по широк кръг от хора документални ценности.

Педагогическата  стойност на документите е огромна, защото те са отражение на определени култури и цивилизации.Те са свидетелства за начина на живот и мислене  през различните епохи и при различни социално – икономически, политически, културни и други условия.

Относителният дял на докумнетите в процеса на обучението се определя от учителя в зависимост от характера на темата,от стойността на документа,от познавателното равнище на учениците, от интереса,който учениците проявяват към него,от връзката между него и дръги документи и факти с отношение към изучаваното учебно съдържание.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG