Joomla Software solutions Template

Payday loan

Външна политика на Румъния в междувоенния период (1919 – 1939 г.)

Победата на Антантата в Първата световна война и разпадането на империята на Хабсбургите, позволява създавнето на “Велика Румъния”. Румъния анексира области от Руската империя (Бесарабия) и Австро-Унгария (Трансилвания и областите на градовете Арад, Орадя и Сату Маре, две трети от Банат и южната част на Буковина), освен това се запазва румънската власт в Южна Добруджа, присъединена от България през 1913 г. Това почти двойно териториално уголемяване не минава без съответните произшествия и създва много проблеми на Румъния: анексирането на Бесарабия трови отношенията със СССР, като дипломатически отношения между двете държави са установени едва през 1934 г. В Трансилвания и Банат живеят огромен брой унгарци, а Южна Добруджа е населена основно с българи.

Цялата външна политика на Румъния до края на 30-те години има за цел да поддържа териториалното статукво в Югоизточна и Централна Европа, постигнато от мирните договори след Първата световна война.

1921 г. - договор за приятелство и взаимопомощ с Полша.

1924 – 1927 г. – с подкрепата на Франция, се изгражда т. нар. Малка Антанта – външнополитически съюз между Румъния, Чехословакия и СХС-кралство, целящ затпазване на статуквото по Трианонския договор от 04.06.1920 г., според който близо 2/3 от територията на унгария се анексира от съседните й държави, като най-големи териториални придобивки получават именно тези три държави. Краят на този съюз е поставен на 30.09.1938 г., с подписването на Мюнхенското споразумение.

1926 – 1927 г.  – подписват се серия от договори, между Франция, Италия, СХС-кралство и Румъния, с които се създава т.нар. Средноевропейско Локарно. Наименованието идва от проведената през м. Октомври 1925 г. в. Локарно международна конференция с участието на Великобритания, Франция, Белгия, Италия, Полша и Чехословакия. Конференцията обсъжда и приема Рейнски гаранционен пакт, който утвърждава статуквото на германо – белгийската и германо – френските граници. Страните се задължават да спазват определените по Версайския мирен договор териториални клаузи. Гаранти на пакта са Великобритания и Италия. На конференцията в Локарно се подписват четири арбитражни договора между Германия и неините западно–източни съседи. Сключват се споразумения между Франция и Полша, Франция и Чехословакия за оказване на помощ в случай на нарушение на териториалната им цялост.

През 1934 г. най-накрая са възобновени дипломатическите отношения между Румъния и Русия, прекъснати за 15 години, заради анексирането от страна на Румъния на областта Бесарабия.

През 1933 г. започват преговори за подписване на Балкански пакт (наричан още Балканска антанта) между Румъния, Гърция, Турция, Югославия, Италия, Албания, България, Унгария и Съветския съюз. Договорът е подписан на 09.02.1934 г., но само от Румъния, Гърция, Турция и Югославия. Според този договор, подписаните държави са длъжни да оттеглят териториалните си претенции една към друга, породени от системата от договори след Първата световна война. Балканският пакт престава да съществува след нападението на Германия над Югославия на 6 април 1941 година.

Чрез тази серия от договори, Румъния успява да си осигури поне за известно време запазването на придобитата си след Първата световна война огромна територия и да отклони териториалните претенции на други държава, най-вече Унгария и България, чиито претенции са направени неизпълними, съответно от Малката антанта и от Балканския съюз.

Но това не продължава дълго. Скоро цялата изградена от Румъния система от договори се разпада. С Мюнхенското споразумение и унищожаването на Чехословакия като самостоятелна държава, се слага край на малката Антанта и независимо от усилията на румънския външен министър Гафенку, Румъния остава изолирана, лице в лице с хитлеристка Германия, която от август 1939 има като свой съюзник и СССР. В рамките на три месеца (от юни до септември 1940 г.) СССР анексира Буковина и Бесарабия, Унгария – Северна Трансилвания, а България – Южна Добруджа.

В следствие на всичко това, на 29.11.1940 г., военното правителство на ген. Антунеско обявява присъединяването на Румъния към Тристранния пакт.